Проф. Пламен Павлов: Не е вярно, че граф Игнатиев е пратил Левски на бесилката
Потърсихме го за неговото експертно мнение по разразилия се скандал нощес сред тв водещата Лора Крумова и водача на " Възраждане " Костадин Костадинов във връзка на граф Игнатиев и изказванието на водещата, че е " работил за обесването на Васил Левски ".
Акценти:
- Тези, които пишат или приказват за Левски, е значимо да имат огромна отговорност към обстоятелствата.
- Комисията, която осъжда Васил Левски, е от хора на Митхат паша, който не е под въздействие на Игнатиев.
- Не бива да се спекулира с историческите обстоятелства и документи - това е неправилно и погрешно.
- Мястото на паметниците е в музеите, а поругаването им е
неприемливо.
- Задължително е българският хайлайф да е наясно със личната си история.
- Проф. Павлов, каква е историческата истина - има ли роля граф. Игнатиев в обесването на нашата национална икона Васил Левски?
- Може да прозвучи нескромно, само че аз самият съм написал 3 книги за Апостола - за неговия живот и дело, с най-големите документални елементи, които съществуват. Нямам, несъмнено, искания да имам монопол върху живота и делото на Васил Левски.
По мотив на абсурда в тв ефира нощес, ще си разреша единствено да кажа, че държанието на политика считам за неприемливо, изключително във връзка на един непознат политик, работещ за съветската империя по това време. Всичко това да се афишира за засегнатост към паметта на българския народ, ми се коства неуместно.
По време на споменаваните събития Игнатиев е военачалник, а не граф - подобен става по-късно за своите заслуги към съветската империя, бил е и външен министър на Русия. Не е правилно, че той е създател нашия народен блян, само че е истина, че е в основата наСанстефанския кротичък контракт.Националният ни блян е доста по-древен - има Паисий, има Раковски, има Васил Левски, има Христо Ботев и апостолите на Априлското въстание.
- В последните години в действителност се заприказва за " роля на Игнатиев " в изтезанието на Апостола, има ли някакво историческо съображение за такива изказвания, преди време и Иво Инджев приказва по тази причина?
- За тази доктрина, че Игнатиев има някаква роля в обесването на Левски, се приказва от дълго време. Тези, които я разясняват, се основават на няколко писма на Игнатиев. Едното е на Найден Геров, който по това време е бил вице-консул в Пловдив, само че разполагаме единствено с отговора на Игнатиев. Геров предложил да отиде в София и да следи процеса против хванатите след обира на хазната в Арабаконак български революционери. Самото писмо на Геров не е непокътнато. Отговорът на Игнатиев е в забраняващ на Геров звук да има отношение по въпроса.
Друго писмо на Игнатиев е изпратено до неговите началници в Петербург, а в него се споделя, че всичко е свършено, двама са обесени, други са заточени и това е.
Да се вършат обаче от тези изречения генерални изводи, че Игнатиев е пратил Левски на бесилката, е неправилно!
Не е вярно също по този начин да се твърди, че Русия по това време е имала общо в революционната организация у нас.
Игнатиев е имал доста мощно въздействие върху османското държавно управление и някои велики везири. Проблемът е, че комисията, която осъжда Васил Левски, е от хора на Митхат паша, който не е под въздействие на Игнатиев. Ето за какво съм безапелационен, че не трябва да се спекулира с историческите обстоятелства и документи - това е неправилно и погрешно.
Игнатиев по това време е от военното крило на съветската дипломация, което работи за връщането на въздействието на Русия в Черноморския басейн.
- Какво е било отношението на самия Левски към Руската империя по това време?
- Крайно е било отношението му. Бил е обект на интереса им, само че ясно е казвал, че им е хванал " шмекериите " и е наясно с непознатите ползи към страната ни, в това число и тези на Русия. Затова споделям, че крайните русофилски или русофобски позиции към историята са плод на страсти, които не са потребни.
Левски не е изключвал Русия да е съдружник на България, само че на равноправни начала. Това проличава от неговата цялостна активност, както и на неговите съратници. Апостола е казвал, че би трябвало да бъдем равни с другите европейски нации. Той е имал проевропейска ориентировка, каквато са имали всички наши революционери от това време.
- Трябва ли в съвремието ни да се вършат обществени полемики, диспути по тези спорни исторически тематики, както предложи един публицист анализатор?
- Не мисля, че такива обществени дикусии биха довели да позитивен за обществото ни резултат.
- Нахално ли е по исторически тематики да пишат хора, които не са експерти?
- Не можем да забраним на никого да написа книги за най-тачения, най-обичания ни народен воин. Просто тези, които пишат или приказват за Левски, е значимо да имат огромна отговорност към обстоятелствата, към документите, към достоверните исторически свидетелства.За страдание и преди 9 септември 1944 година и след това това предписание не се съблюдава.
Левски е водач на междинната класа, той самият произлиза от тези среди, а не от селячеството и беднячеството. Комитетите пък са създавани от предприемчиви хора, някои са богати. Общо профилът им е - междинна проевропейска класа.
Позволете ми още веднъж да моля да не се злоупотребява политически нито с Левски, нито със Стефан Стамболов, както в действителност се прави. Знаем и с Христо Ботев какви злоупотреби са вършени в името на политически и идеологически цели. Недопустимо е! Това са наши национални герои, част от нашата национална еднаквост.
- Как се отнасяте към поругаването на монументи на наши и непознати герои от историята? Понеже приказваме за граф Игнатиев, знаете вандалите какво вършат с монумента му във Варна, а в София областен кмет желае да преименува едноименната улица.
- Мястото на паметниците е в музеите, а поругаването им е неприемливо. Когато са били поставяни, времето е било друго, политическите цели, също. С риск да бъда порицан от част от българите считам, че в нашата столица имената на улиците и паметниците на открито би трябвало да са български. Привърженик съм на българизацията на българската столица и освен на нея. Това не се отнася само до съветските имена, а и за всевъзможни други.
- Какъв е коментарът Ви за пренаписването на историята в последните години?
- За мен самият термин " пренаписване " е кощунствен.Историята се гради върху документи, обстоятелства, исторически справедливи разбори.
- Според Вас, народите, политиците, учат ли се от историята?
- Древните са споделили, че историята е учителка на живота, само че с мъка и подигравка би трябвало да признаем, че никой не се учи от историята. Но въпреки всичко считам за наложително българският хайлайф да е наясно със личната си история. Паисий е споделил, че би трябвало да извличаме изгодата от историята и в действителност от нея може да има изгода, в случай че служи за пиедестал на по-добро бъдеще на страната, на страните и на човечеството изобщо.
