Проф. Пламен Панайотов: Фокусът само върху кадровите промени в съдебната система е грешка
Проф. Пламен Панайотов сигнализира за съществени проблеми в настоящата правосъдна промяна. Управляващите ще платят висока политическа цена при закъснение на решенията. Те би трябвало да отговорят на публичните упования за кадрови промени час по-скоро. **Петгодишният мандат на изборните членове в сегашния Висш правосъден съвет изтече още през 2022 г.** В момента съветът е напът да извърши втори цялостен мандат. Това е фактическо заобикаляне на конституционната възбрана за преизбиране незабавно след първия мандат.
Народното събрание носи главната виновност за това състояние. Политическите сили не намират квалифицирано болшинство от 160 гласа. Без нов Висш съдебен съвет не може да се избере нов основен прокурор. Невъзможен е и изборът на нов ръководител на Върховния административен съд (ВАС).
Управляващите ще платят висока политическа цена, в случай че не отговорят на упованията час по-скоро да се вземат верните решения по отношение на органите на правосъдната власт
**На 14 май 2026 година Народното събрание одобри на първо четене три законопроекта за промени в правосъдния закон.** Тези планове идват от групи народни представители от Политическа партия, Демократична България и ПБ. Общият законопроект планува новоизбраният Висш съдебен съвет да работи в цялостен размер една година след мандата си. Проф. Панайотов счита тези оферти за изцяло неприемливи. Висш съдебен съвет и Инспекторатът са конституционно регламентирани органи с избрани мандати. Приемането на такива промени слага под подозрение конституционния принцип на мандатността. Това изпраща отрицателен сигнал към държавните органи и жителите. Подобни практики подкопават настоящия модела на ръководство и институционалната непоклатимост.
Въпросът за болшинството от 160 гласа остава настоящ в парламентарния спор. Проф. Панайотов поддържа това условие, въведено през 2015 година Квалифицираното болшинство подсигурява избор въз основа на професионални качества. Това понижава риска от политическа преданост на членовете на съвета. Прозрачността на процедурата също е от основно значение за обществото. Тя изисква интензивно присъединяване на медиите и академичната общественост. Всеки жител би трябвало да бъде заинтригуван от независимостта на правосъдната власт. Висш съдебен съвет освен дефинира кариерите на магистратите, само че и разпределя обилни бюджетни запаси.
Общият законопроект планува Пленумът на Висш съдебен съвет да избира краткотрайно изпълняващи функционалностите. Това би трябвало да се случи до един месец след влизането на закона в действие. Проф. Панайотов показва неразбиране по отношение на този къс период. Управляващите явно желаят незабавна промяна на сегашните краткотрайно изпълняващи длъжността. Липсват обаче гаранции за професионалния профил на новите избраници. **Едно и също лице няма право да извършва функционалностите на основен прокурор или ръководител на висш съд за повече от 6 месеца.** Това ограничаване цели да предотврати дългото ръководство без устойчиво управление. Трудно е да се реализиран основни резултати за толкоз къс интервал.
**Съдът на Европейски Съюз постанови на 30 април 2025 година, че органи с изминал мандат се нуждаят от точни правила.** Тяхното действие би трябвало да бъде лимитирано във времето. Това схващане важи и за българския Висш правосъден съвет. Кадровите пълномощия на органа могат да бъдат лимитирани посредством закон. Това е политическо решение, което би трябвало да обезпечи естествена работа на системата. Нужно е да вземем за пример навреме назначение на младши магистрати. Пълната възбрана за кадрови решения може да блокира правосъдната система в идващите месеци.
Грешка е, че когато се приказва за правосъдна промяна, нормално фокусът се слага само върху нуждата от предприемането на кадрови промени в органите на правосъдната власт.
Успешната промяна изисква ясна държавна политика в правораздаването. Държавата би трябвало първо да реши дефицитите в наказателното, гражданското и административното право. Необходимо е тъкмо определяне на аргументите за тези дефицити. Едва по-късно би трябвало да се подхващат съответни законодателни промени. Кадровите решения не би трябвало да се отделят от общата политика на страната. Проф. Панайотов дава образец с Концепцията за наказателна политика 2020-2025 година Тя е подкрепена от всички страни, само че постоянно се нарушава в практиката. Отклонението от нейните правила и цели въздейства неподходящо на правораздаването. Реформата не е единствено промяна на хора, а създаване на устойчива архитектура.
