Проф. Велизара Пенчева, ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“: Да затваряме университети? Добре! С кой да започнем?
Проф. Пенчева, постът „ ректор “ съчетаем ли е с научната кариера? Сигурно има „ пострадали “?
– Със сигурност има пострадали и те са докторантите, на които съм теоретичен началник. Но се веселя, че намирам време и за тях. Само преди дни двама от тях сполучливо опазиха дисертациите си в компетентност „ Управление и организация на автомобилния превоз “.
– Русенският университет откри място в Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “, както и в редица районни и европейски стратегии. Ще се включите ли и в Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “?
– Със сигурност. Участваме в екипи за създаване на центрове за върхови достижения и за центрове за подготвеност. Подготвяме екипи за новия прът – за районните центрове. Направленията, по които работим, са две – в областта на ИКТ и в региона на мехатрониката.
Изградили сме и положителни практики с интернационално партньорство. Например ръководихме 4 тематични мрежи в региона на компютинга, като в последната участваха 67 университета от 35 страни, което е достижение.
– България пое председателството на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район. В тази самодейност Русенският университет има изключително място.
– Русенският университет е единственото българско висше учебно заведение, което е член на Конференцията на ректорите от дунавските страни. В интервала
2010 – 2012 година председателствахме Конференцията и по този начин доста от концепциите на академизма, които са включени в Дунавската тактика, са родени точно в Университета в Русе.
Гордеем се, че за трети път през последните години, на обичайна годишна среща на Конференцията през ноември 2017 година,
премията за България за млад академик от дунавските страни завоюва наш сътрудник от Русенския университет. Това е ръководителят на плана „ Хидро “ – доктор Иван Белоев. Оглавяваният от него екип сътвори електрически автомобил, задвижван с атомна клетка. В плана се включиха близо 30 студенти и докторанти на Университета. Престижното отличие Danubius е присъдено на доктор Белоев от австрийското Министерство на науката, научните проучвания и стопанската система и Института за Дунавския район и Централна Европа. Резултатът от работата на екипа по този план е оценен като доста добра процедура и от Организацията за икономическо съдействие и развиване.
– Широк „ вход “ за банкет и стеснен „ излаз “ за довеждане докрай – случи ли се това в Русенския университет? Има ли потърпевши, т.е. по-малко студенти и надлежно свито финансиране?
– Нашият университет постоянно е държал на качеството на образование. Приоритет за нас е с какви познания излизат студентите. Мога да кажа да вземем за пример, че успеваемостта в специалностите, ориентирани към инженерни специалности, е близо 60 %.
– Не сте ли удовлетворена от този %?
– Би трябвало да е по-висок. Но въпреки това, това е индикация за високи условия към подготовката и квалификацията на завършващите. В останалите специалности процентът на сполучливо дипломиралите се е по-висок. Това, което мога да настоявам изрично, е, че младите експерти, които носят дипломата на Русенския университет
„ А. Кънчев “, сигурно имат познания и умения.
– И в подтекста на предходния въпрос: „ Парите следват студента “ – кои са плюсовете и минусите на този модел на финансиране на висшите учебни заведения? Доведе ли до взаимни отстъпки с качеството на преподаване?
– Не мога да кажа, че университетите вършат взаимни отстъпки. По-скоро проблем е ниската дотация. От 8 години базовата дотация е 693 лева Крайно незадоволително. За тези години се подвигна минималната заплата и ние би трябвало да компенсираме с вътрешни запаси. Справяме се, само че то е за сметка на доста ограничавания.
Мисля, че България има потребност от университетските си структури. По-добре е да им помогнем да се преустроят и да се развият, а не да ги свиваме. Това няма да докара до нищо положително. Не го споделям, тъй като съм ректор, а като човек, работил 37 години в областта на висшето обучение. Според някои би трябвало да се закрият университети. Добре! Питам с кой да стартираме? Да не забравяме, че с изключение на просветителна и научноизследователска активност университетите извършват и доста други функционалности, свързани с развиването на районите, в които се намират.
– До 2020 година 60 на 100 от бюджета за университет ще се дава на база резултати от научни проучвания и нововъведения. Ще пораства ли бюджетът на Русенския университет?
– Когато приказвам за преустройство на университети, имам поради и това, че те би трябвало да търсят нарастване на личните си доходи. Важно е да не се разчита единствено на бюджета. Трябва да вършим просвета, само че и да я комерсиализираме. В смисъл, създаденото в нашите лаборатории да излезе на пазара, да бъде признато от компаниите.
– Университетът сътвори Център за трансфер на технологии. Търсят ли го компаниите?
– Да. Търсят ни и интернационалните компании. Интересен факт е, че единствено преди месец ръководителят на Българо-румънската икономическа камара със седалище в Букурещ ни посети с предложение за съдействие. През ноември докара румънски компании, с цел да създадат ревю в Университета и да се срещнат с евентуални претенденти за работа. Така че не става въпрос единствено за научна работа, а и за трансфер на фрагменти.
Развихме концепцията, че промишлеността в района – българската и румънската, не се припокриват, което разрешава да обменяме фрагменти. Работим за създаване на Дунавски трансферен център.
Институционализирахме практиката на основаване на професионални клубове, свързани с съответните специалности на студентите. Инициатори са самите студенти. В Русенския университет имаме към този момент 12 такива клуба – „ Зелени човечета “, „ Четири колела “, „ Хидро “, „ Млад правист “, „ Автомобилист “, „ Роботика “... Те са с регистрация, с устав за работа. Кандидатстват по стратегии за финансиране. Наскоро клуб „ Четири колела “ завоюва план на стойност 23 000 лева на фондация „ Русе – град на свободния дух “. Ученици дружно с ментори студенти ще работят за развиване на електрическата градска подвижност. Университетът съумява да отдели по 1000 лева средногодишно за всеки от клубовете, с цел да поддържа активността им. Студентският съвет на университета също интензивно работи с кубовете и ги поддържа.
Организираното за втора година Иновативно младежко експо, което събира екипи на възпитаници, студенти и докторанти, е доказателство за развитите положителни практики в университета с младежите във връзка с трансфер на технологии.
– Какво стои зад определението районен университет?
– Не бих споделила районен университет, по-скоро университет, който работи за развиване на целевите си райони. Бихме могли да мислим и за Европа като район. Русенският университет има над 300 сътрудници – университети и организации по целия свят. Основна наша задача в последните 10 години е да развиваме мощно партньорство в интернационален мащаб. В миналата образователна година стратегия „ Еразъм+ “ ни оказа помощ доста по повод подвижността на преподавателите и студентите в страни отвън Европейски Съюз. Резултатите ще дойдат още идната година. В момента работим по 5 плана за взаимни университетски стратегии, три от които са с университети в Китай и Виетнам.
Що се отнася до целевите ни райони в страната, работим за гарантиране развиването на район Русе и градовете, в които имаме филиали – Разград, Силистра и Видин, както и за цялото Дунавско пространство, в това число трансграничната област България-Румъния. Изградената дружно със Стопанската академия в Букурещ устойчива просветителна конструкция за магистърско образование в професионално направление „ Политически науки “ – Българо-Румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ), е доказателство за поредната ни политика в региона на развиване на трансграничния район. За това свидетелстват и изпълнените над 20 плана дружно с румънски висши учебни заведения и организации в последните 7 – 8 години.
– Проф. Пенчева, каква е Вашата преценка – не се ли забави ремонтът на Закона за развиване на университетския състав? До какви минуси докара той?
– Сигурно има какво да се пипне, само че не мисля, че е най-наложителното сега. Не считам, че фрапантно са се нараснали хабилитираните преподаватели. Това нарастване, което се означи при влизането на Закона в действие, е поради смяната при научните сътрудници в институтите на Българска академия на науките, които към този момент са в друга позиция. За Университета законът не основава проблем. Ние взехме нашите решения. А те са – 50% хабилитиран състав, от който 10 на 100 – професори.
По-скоро в Закона съществено би трябвало да се огледа на критериите за акредитация на докторските стратегии и критериите за отбрана на дисертации.
И друго, отвън въпроса ви за Закона. Липсва ни национална стратегия, която да подтиква младежката интензивност. А имаме традиция в това отношение – развиваното преди години ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Трябва да се търсят лостове, които да подтикват креативния капацитет на студентите. Това, което прави да вземем за пример самодейността на фондация „ Русе – град на свободния дух “, в случай че се придвижи на национално равнище, вярвайте ми, резултатите ще са повече от предстоящите.
– Със сигурност има пострадали и те са докторантите, на които съм теоретичен началник. Но се веселя, че намирам време и за тях. Само преди дни двама от тях сполучливо опазиха дисертациите си в компетентност „ Управление и организация на автомобилния превоз “.
– Русенският университет откри място в Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “, както и в редица районни и европейски стратегии. Ще се включите ли и в Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “?
– Със сигурност. Участваме в екипи за създаване на центрове за върхови достижения и за центрове за подготвеност. Подготвяме екипи за новия прът – за районните центрове. Направленията, по които работим, са две – в областта на ИКТ и в региона на мехатрониката.
Изградили сме и положителни практики с интернационално партньорство. Например ръководихме 4 тематични мрежи в региона на компютинга, като в последната участваха 67 университета от 35 страни, което е достижение.
– България пое председателството на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район. В тази самодейност Русенският университет има изключително място.
– Русенският университет е единственото българско висше учебно заведение, което е член на Конференцията на ректорите от дунавските страни. В интервала
2010 – 2012 година председателствахме Конференцията и по този начин доста от концепциите на академизма, които са включени в Дунавската тактика, са родени точно в Университета в Русе.
Гордеем се, че за трети път през последните години, на обичайна годишна среща на Конференцията през ноември 2017 година,
премията за България за млад академик от дунавските страни завоюва наш сътрудник от Русенския университет. Това е ръководителят на плана „ Хидро “ – доктор Иван Белоев. Оглавяваният от него екип сътвори електрически автомобил, задвижван с атомна клетка. В плана се включиха близо 30 студенти и докторанти на Университета. Престижното отличие Danubius е присъдено на доктор Белоев от австрийското Министерство на науката, научните проучвания и стопанската система и Института за Дунавския район и Централна Европа. Резултатът от работата на екипа по този план е оценен като доста добра процедура и от Организацията за икономическо съдействие и развиване.
– Широк „ вход “ за банкет и стеснен „ излаз “ за довеждане докрай – случи ли се това в Русенския университет? Има ли потърпевши, т.е. по-малко студенти и надлежно свито финансиране?
– Нашият университет постоянно е държал на качеството на образование. Приоритет за нас е с какви познания излизат студентите. Мога да кажа да вземем за пример, че успеваемостта в специалностите, ориентирани към инженерни специалности, е близо 60 %.
– Не сте ли удовлетворена от този %?
– Би трябвало да е по-висок. Но въпреки това, това е индикация за високи условия към подготовката и квалификацията на завършващите. В останалите специалности процентът на сполучливо дипломиралите се е по-висок. Това, което мога да настоявам изрично, е, че младите експерти, които носят дипломата на Русенския университет
„ А. Кънчев “, сигурно имат познания и умения.
– И в подтекста на предходния въпрос: „ Парите следват студента “ – кои са плюсовете и минусите на този модел на финансиране на висшите учебни заведения? Доведе ли до взаимни отстъпки с качеството на преподаване?
– Не мога да кажа, че университетите вършат взаимни отстъпки. По-скоро проблем е ниската дотация. От 8 години базовата дотация е 693 лева Крайно незадоволително. За тези години се подвигна минималната заплата и ние би трябвало да компенсираме с вътрешни запаси. Справяме се, само че то е за сметка на доста ограничавания.
Мисля, че България има потребност от университетските си структури. По-добре е да им помогнем да се преустроят и да се развият, а не да ги свиваме. Това няма да докара до нищо положително. Не го споделям, тъй като съм ректор, а като човек, работил 37 години в областта на висшето обучение. Според някои би трябвало да се закрият университети. Добре! Питам с кой да стартираме? Да не забравяме, че с изключение на просветителна и научноизследователска активност университетите извършват и доста други функционалности, свързани с развиването на районите, в които се намират.
– До 2020 година 60 на 100 от бюджета за университет ще се дава на база резултати от научни проучвания и нововъведения. Ще пораства ли бюджетът на Русенския университет?
– Когато приказвам за преустройство на университети, имам поради и това, че те би трябвало да търсят нарастване на личните си доходи. Важно е да не се разчита единствено на бюджета. Трябва да вършим просвета, само че и да я комерсиализираме. В смисъл, създаденото в нашите лаборатории да излезе на пазара, да бъде признато от компаниите.
– Университетът сътвори Център за трансфер на технологии. Търсят ли го компаниите?
– Да. Търсят ни и интернационалните компании. Интересен факт е, че единствено преди месец ръководителят на Българо-румънската икономическа камара със седалище в Букурещ ни посети с предложение за съдействие. През ноември докара румънски компании, с цел да създадат ревю в Университета и да се срещнат с евентуални претенденти за работа. Така че не става въпрос единствено за научна работа, а и за трансфер на фрагменти.
Развихме концепцията, че промишлеността в района – българската и румънската, не се припокриват, което разрешава да обменяме фрагменти. Работим за създаване на Дунавски трансферен център.
Институционализирахме практиката на основаване на професионални клубове, свързани с съответните специалности на студентите. Инициатори са самите студенти. В Русенския университет имаме към този момент 12 такива клуба – „ Зелени човечета “, „ Четири колела “, „ Хидро “, „ Млад правист “, „ Автомобилист “, „ Роботика “... Те са с регистрация, с устав за работа. Кандидатстват по стратегии за финансиране. Наскоро клуб „ Четири колела “ завоюва план на стойност 23 000 лева на фондация „ Русе – град на свободния дух “. Ученици дружно с ментори студенти ще работят за развиване на електрическата градска подвижност. Университетът съумява да отдели по 1000 лева средногодишно за всеки от клубовете, с цел да поддържа активността им. Студентският съвет на университета също интензивно работи с кубовете и ги поддържа.
Организираното за втора година Иновативно младежко експо, което събира екипи на възпитаници, студенти и докторанти, е доказателство за развитите положителни практики в университета с младежите във връзка с трансфер на технологии.
– Какво стои зад определението районен университет?
– Не бих споделила районен университет, по-скоро университет, който работи за развиване на целевите си райони. Бихме могли да мислим и за Европа като район. Русенският университет има над 300 сътрудници – университети и организации по целия свят. Основна наша задача в последните 10 години е да развиваме мощно партньорство в интернационален мащаб. В миналата образователна година стратегия „ Еразъм+ “ ни оказа помощ доста по повод подвижността на преподавателите и студентите в страни отвън Европейски Съюз. Резултатите ще дойдат още идната година. В момента работим по 5 плана за взаимни университетски стратегии, три от които са с университети в Китай и Виетнам.
Що се отнася до целевите ни райони в страната, работим за гарантиране развиването на район Русе и градовете, в които имаме филиали – Разград, Силистра и Видин, както и за цялото Дунавско пространство, в това число трансграничната област България-Румъния. Изградената дружно със Стопанската академия в Букурещ устойчива просветителна конструкция за магистърско образование в професионално направление „ Политически науки “ – Българо-Румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ), е доказателство за поредната ни политика в региона на развиване на трансграничния район. За това свидетелстват и изпълнените над 20 плана дружно с румънски висши учебни заведения и организации в последните 7 – 8 години.
– Проф. Пенчева, каква е Вашата преценка – не се ли забави ремонтът на Закона за развиване на университетския състав? До какви минуси докара той?
– Сигурно има какво да се пипне, само че не мисля, че е най-наложителното сега. Не считам, че фрапантно са се нараснали хабилитираните преподаватели. Това нарастване, което се означи при влизането на Закона в действие, е поради смяната при научните сътрудници в институтите на Българска академия на науките, които към този момент са в друга позиция. За Университета законът не основава проблем. Ние взехме нашите решения. А те са – 50% хабилитиран състав, от който 10 на 100 – професори.
По-скоро в Закона съществено би трябвало да се огледа на критериите за акредитация на докторските стратегии и критериите за отбрана на дисертации.
И друго, отвън въпроса ви за Закона. Липсва ни национална стратегия, която да подтиква младежката интензивност. А имаме традиция в това отношение – развиваното преди години ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Трябва да се търсят лостове, които да подтикват креативния капацитет на студентите. Това, което прави да вземем за пример самодейността на фондация „ Русе – град на свободния дух “, в случай че се придвижи на национално равнище, вярвайте ми, резултатите ще са повече от предстоящите.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ