Проф. Николай Спасов е водещ специалист в света по палеонтология

Проф. Николай Спасов е водещ експерт в света по палеонтология на гръбначните животни. Автор е на голям брой научни изявления в региона на еволюцията на наземната мегафауна, таксономията, морфологията, палеонтологията и архeозоологията. Бил е дълготраен шеф на Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. В работата на проф. Спасов Китай неизбежно заема особено място, а неговите съдействия с китайски сътрудници водят до научни открития със международно значение. Сред тези открития е античен тип панда, обитавала земите на днешна България.

Специално за КМГ, в кабинета си в Националния природонаучен музей, проф. Спасов споделя за взаимната си работа с китайски сътрудници, както и за античната „ българска “ панда. Интервюто организира Камен Иванов.

Въпрос: Проф. Спасов, по какъв начин стартира съдействието Ви с китайски сътрудници?

проф. Спасов: Благодарение на връзките на Българската академия на науките със сродни организации по света имах опцията да посетя Китай за двадесетина дни още през 1989 година При това посещаване работих в Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките. Това е един мощен институт с големи и впечатляващи сбирки. Там се срещнах с редица експерти, в това число проф. Циу, който тогава беше заместник-директор на института.

Доста години по-късно посещаване, на симпозиум в Солун се срещнах с различен китайски сътрудник – Тао Дън от същия институт. Не след дълго, на симпозиум в Инстанбул, получих покана от него да участвам на откриването на огромен палеонтологичен музей в Хъджън, Северозападен Китай, в полупустинните местности. Подобно събитие ми се стори доста впечатляващо и екзотично. Но най-много се почувствах поласкан, тъй като бяха поканени единствено четирима задгранични експерти – Марина Сотникова – прочут съветски специалист-палеонтолог, двама изтъкнати американски експерти и аз. Реших да приема поканата и макар че времето за подготовка беше извънредно малко, съумях да дойде в Пекин, а по-късно – като част от делегацията от Пекин, дойдох в Хъджън. На идващия ден отидохме на самото място, където трябваше да се състои откриването на гигантския палеонтологичен музей. Бях извънредно впечатлен – мащабите в Китай са големи във всичко и техните палеонтологични залежи не са изключение, като те са доста и големи, с неповторими фосили. Тогава на това място край градчето, развило се с помощта на паленотологичния музей, имаше хиляда стола, на които хиляда китайци и китайки в публични костюми пееха някаква ария, а в близост имаше още две-три хиляди души. Успях да открия табелката с моето име на първия ред, изписана на китайски и британски. Проф. Циу, който не бях виждал отдавна, също беше там и той ми сподели да върша каквото и той прави, с цел да не се объркам. Откриването беше грандиозно.

Особено впечатляваща за мен беше обиколката на музея по-късно. Видях изключителни фосили и открих паралели сред късномиоценската фауна, която проучвам в България и на Балканите, и това, което видях в Хъджън. Казах си, че това е извънредно забавно и би трябвало да се направи съпоставяне. В последната вечер момичето, което ме придружаваше и помагаше с ориентацията, и която по това време беше пред довеждане докрай и приготвяше дипломната си работа, ми сподели: „ Николай, ти като огромен експерт по хищните животни, би ли пристигнал да видиш върху какво върша моята дипломна работа? “. В девет вечерта отидохме в докторантската стая, където се оказа, че макар късния час още трима души продължаваха да работят. Бях извънредно впечатлен, тъй като видях на бюрото ѝ нещо, което от доста години се пробвах да опиша по находка от България. Но аз разполагах единствено с долна челюст. Такава долна челюст лежеше и на нейното бюро, само че имаше и цялостен череп на огромен див звяр от групата на саблезъбите котки. С неспокойствие ѝ споделих, че това е нов тип за науката и ще го опишем дружно с нея. Тя заяви това на Тао Дън, който беше към този момент заместник-директор на института. Още на другата година ме поканиха и с нея подготвихме обявата. По времето, когато обявата излезе в интернационално списание, Тао Дън беше със свои сътрудници в България, с цел да видят нашите залежи, и незабавно ми сподели „ Николай, пущам плана с твоята концепция към нашата национална фондация “. И по този начин, до тази година имахме взаимен план няколко години поред, като с това имах и шанса още два пъти да работя върху тази неповторима фауна, дружно с двама мои някогашни докторанти, които сега към този момент са водещи учени от отдела по палеонтология към нашия музей. За страдание пандемията попречи на работата ни в края на планувания период, само че се надявам този план да продължи.

Въпрос: Как стигнахте до описването на антична панда дружно с китайски академик?

проф. Спасов: Трябва да опиша за една находка, два зъба, част от едни остарели сбирки, които получих в завещание от моя по-възрастен сътрудник и мой наставник доктор Иван Николов. Те в миналото са били занесени на него, като единствената информация за тях бе на една сложна за разчитане записка. Изясняването на наличието ѝ ни лиши доста години, бе нужна и помощ от графолози, само че най-после стана ясно, че тя показва находището, където са открити зъбите – Гюреджия, което е днешното с. Огняново. Може да се каже, че съвсем цялостен живот бях работил над тези зъби, само че с дълги спирания, защото все нещо не ми доближаваше, с цел да схвана какво е това, което разказвам.

Докато бях в Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология в Пекин при започване на плана с Тао Дън, се срещнах и с Цигао Дзяндзуо – извънредно дееспособен, упорит и образован млад китаец, който преди малко беше приключил дисертацията си върху еволюцията на пандите. Когато се върнах в България, продължих да работя над ръкописа за двата зъба. Бяха минали доста години, откогато се занимавах с този въпрос, и в това време се бяха появили описания на нови изкопаеми форми както от Китай, по този начин и от Европа. Това доста ми оказа помощ и към този момент бях сигурен, че държа в ръцете си два зъба на нов за науката тип изкопаема панда от България, което несъмнено беше вълнуващо. При това панда, доста близка по своите еволюционни трендове до най-късните изкопаеми панди, открити в Китай, за които се счита, че са директните прародители на днешната огромна панда. Тогава си споделих, че би било добре да включа Цигао в това проучване, тъй като той е работил точно по тази тема. Сътрудничеството ни беше доста ползотворно – в взаимната ни работа освен описахме нов тип антична панда от България, само че дискутирахме еволюцията на пандите и тяхната палеозоогеография – от кое място са тръгнали и накъде са отишли. В последна сметка се получи една публикация, която фактически беше доста търсена от сътрудниците и в интернет-пространството.

Въпрос: Кога античната панда е живяла по земите на днешна България и за какво е изчезнала?

проф. Спасов: Оцветяването на двата зъба несъмнено демонстрира, че са лежали в отложение покрай въглища. Въз основа на геоложка информация открих, че в региона на находището при с. Огняново има въглищни пластове на възраст към шест милиона години и такава би трябвало да е възрастта и на двата зъба. На територията на днешна България не са откривани такива остатъци от интервалите преди и по-късно, а това е и най-късната панда, намирана в Европа. Що се отнася до изгубването на пандата на Балканите, то евентуално е обвързвано с изгубване на присъщото ѝ местообитание. Пандите по принцип са горски животни, а въглищата се образуват там, където има блатисти гори. Явно това е била естествената среда, в която е живяла „ българската “ панда. Но преди към 5 млн. и 600 хиляди години стартира така наречен „ Месинска рецесия “. Това е стадий от историята на Земята и особено на Средиземноморието, когато климатът се трансформира от по-влажен към по-сух, при което Средиземно море в действителност се трансформира в едно гигантско езеро. Можем да допуснем, че това е довело до изгубването на последните огромни местообитания, където тази панда е можела да съществува, които са били свързани с по-влажни гори. Поради това допускам, че повода да не се намират такива панди във всички по-късни европейски залежи е тази. Впрочем, най-древните панди, колкото и ненадейно да е, са европейски. Може да се допусна, че тяхната еволюция, почнала в Европа, последователно се придвижва в Югоизточна Азия, с миграцията на тези животни, търсейки точно едни по-характерни за тях условия, с по-обширни и влажни гори.

Въпрос: Каква е била храната на античната „ българска “ панда?

проф. Спасов: Съдейки по зъбите, можем да допуснем, че главната храна на изкопаемите панди по нашите земи е била растителна. Това не е било бамбук, каквато е храната на актуалната панда в Китай, защото бамбук в Европа по това време съвсем не е имало. Интересен миг е така наречен „ пети пръст “; това не е същински пръст, а костица от предкитковите кости, която е мощно развита при актуалната панда. Такава кост беше открита и при изкопаемите панди от Китай, за които се счита, че са директни прародители на актуалната панда. Днешната панда употребява този пети пръст, с цел да захваща и държи по-лесно и комфортно стеблото на бамбука, с цел да отхапва по-нежните му стебла и листата. Вероятно нещо сходно са правили и изкопаемите панди с развиването на този подправен палец, само че той е служил за прихващане на клончета от други типове растения. Така или другояче, това е едно приспособление на пандата за по-лесно отхапване на тези елементи от растителността, които са нейната храна.

Въпрос: Може ли да се приказва за общ предшественик сред античната панда от българските земи и актуалната панда?

проф. Спасов: Пандата от българските земи е мощно еволюирала. По някои от своите белези е даже може би по-еволюирала от китайските панди, считани за директен предходник на актуалната панда. Това обаче към момента не значи, че актуалната панда произлиза от нашата. По-скоро – не; това е така наречен паралелизъм. Много постоянно при близки форми, близки типове или родове се случва паралелна еволюция на белези заради това, че водят подобен метод на живот. Така че можем да кажем, че нашата панда е била едно огромно животно, мощно профилирано, към този момент е имала специализация на същинска огромна панда, само че евентуално е останала без правоприемник, а актуалната китайска панда е артикул на еволюцията на пандите там на място.

Въпрос: Върху какво главно работите сега?

проф. Спасов: През последните две-три години се занимавам с голям брой зоологични и палеонтологични въпроси, само че бих желал да споделя по-специално за два от тях.

В момента с екипа на проф. Мадлен Бьоме от Германия и сътрудници от нашия природонаучен музей се стараем да опишем остатъци от едно палеонтологично находище „ Станянци “, където групата на Мадлен Бьоме откри доста богата изкопаема фауна. И там има зъби от мечка, за която първоначално мислехме, че може би е панда, и то същата, само че се оказа, че въпреки и роднина на пандите, не е същинска панда.

Също по този начин от няколко години работя с колектив учени от чужбина и България върху публикуването на една изкопаема бедрена кост, която намерихме в палеонтологичното находище в местността Азмака край гр. Чирпан. Тя е неповторима с това, че е принадлежала на наш античен предходник. Това е бедрена кост на хоминид, т.е. на представител на човешкото семейство, в което са орангутанът, шимпанзето, горилата и индивида и директните му прародители. Нашата теза е, че тази бедрена кост демонстрира белези на изправен метод на стоеж и двукрак вървеж. Това е неповторимо, тъй като се счита, че изправянето в еволюцията на индивида е почнало в Африка преди шест милиона години, а ние намираме остатъци на 7-7.2 млн. години, които демонстрират такива белези, и те са от Балканите. За нас е доста значимо да успеем да публикуваме тази бедрена кост в влиятелно интернационално списание, тъй като съм убеден, че тя ще докара до някои нови показа за първите стъпки на човечеството.

Въпрос: Какво следва в съдействието Ви с китайските сътрудници?

проф. Спасов: Поддържам постоянни контакти с китайските сътрудници. С Ю Ли, с която преди време подготвихме обява за нов тип саблезъба котка, следва да създадем две научни изявления, с цел да опишем доста забавни късномиоценски хищници, на към 8 млн. години, от същия регион на Хъджън. Надявам се да имаме и нови проучвания с сътрудника, с който направихме описанието на „ българската “ панда. С него имаме занапред да работим още веднъж върху хищници от региона на Хъджън. Смятам, че ми следва работа и с други китайски сътрудници. Надявам се, че нашият план ще бъде удължен и считам да пиша на проф. Тао Дън по този въпрос. Също по този начин бях поканен от управлението на палеонтологичния музей в Хъджън, дружно с моята колежка доктор Латинка Христова, с която по-рано работихме върху сбирките от този музей, да изнесем презентация за изкопаемата фауна от региона, която ще се организира онлайн през юни. В нея ще разгледаме античната фауна на Хъджън и нейната връзка с балканската през късния миоцен, когато на Балканите са живели тези групи животни, които през днешния ден виждаме в африканската савана и доста от които доближават до Китай. Това са забавни за нас въпроси, които разкриват новости за античния свят, за античната природа. За нас е наслаждение да ги разгадаваме.

Въпрос: Какво можем да научим в България от метода, по който Китай развива науката?

проф.Спасов: Няма никакво подозрение, че Китай е страна с големи благоприятни условия за развиване на науката. Най-вече прави усещане отношението на Китай към науката. Това не е просто могъща страна – тяхното управление осъзнава, че би трябвало да се отделят доста средства за просвета и го вършат. Палеонтологията в Китай, да вземем за пример, се развива доста бурно. Те имат доста млади фрагменти и умеят да се грижат за тяхното развиване. Всички надарени се изпращат да посещават институти и музеи по света, където специализират и се срещат с съответни изкопаеми сбирки. Това дава своите резултати.

В България има неповторими благоприятни условия в региона на палеонтологията, тъй като Балканите са контактът сред три континента и неслучайно тук се вършат огромни открития в това отношение. Ние към този момент имаме мощна и известна школа по палеонтология на гръбначните животни. Но считам, че българската просвета би трябвало да получава много повече средства от тези, които получава сега. Ако ние имаме опция да развиваме нашата просвета по метода, по който това се прави в Китай, то нашата школа би дала още по-големи резултати.