Разкази от Харков: Ако Европа не знае какво е Нещастие и що е Бед...
Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
НЕИЗЛЕЧИМО НЕЩАСТИЕ И НЕПОНОСИМА БЕДА
Мой доста непосредствен другар в Харков не бе отговарял на писъмцата ми 4 дни и се бях тормозил.
Днес получих от него това писмо:
" В Харков всичко е все същото, единствено че е още по-тежко.
Нашето е живот като вървене по въже - високо над земята, вървиш напред, люлееш се, залиташ, всяка крачка може да е последна, само че вървиш. Без да знаеш дали ще стигнеш и въобще до каква степен ще стигнеш.
Има повече учебни заведения с бомбоубежища; някои деца потеглиха на учебно заведение на 1 септември. Но не всички, доста деца в никакъв случай не са сядали на чин, тъй като първо беше Covid, а след това съвсем незабавно ни връхлетя Войната.
Все още не е ясно за зимното отопление. От една страна, тази Топлоелектрическа централа, която ни осигуряваше отопление и топла вода, беше разрушена и няма смисъл да се възвръща, защото една ракета ще обезсили всички старания. За сметка на това от кметството настояват, че всичко е наред, имат миникотелни, като на тази фотография. Досега никой не е виждал такива котелни, само че защото всички се държат умерено, не ми остава нищо друго, с изключение на да се надявам да се реши въпросът.
Електричеството е като че ли съвсем в норма; даже уличното осветяване беше пуснато. Но през годините на войната свикнахме, че обстановката се развива по синусоида. Надяваме се на по-добро, чакаме по-лошо.
Сега има вода. Дано да са се сетили да изключат помпите от централното зареждане, в случай че е допустимо.
Като се виждаме (все по-рядко) с другари и познати, откриваме, че от една страна Времето тече все по-бавно, безпределно постепенно, непрестанно бимбардировки и мъчителни часове в убежища, а въпреки това очевидно Времето тече все по-бързо, тъй като изглеждаме все по-стари, като че ли за тези 3 години Война сме се състарили с 13 години. Хората всеобщо се състариха...
Ако Европа и европейците можеха да почувстват в какво Путин трансформира нашия живот и в случай че те не повече от час бяха чули нашите сирени и препуснали в безумство към децата и внуците си, с цел да ги скрият в убежищата, сигурен съм, че щяха да вземат по-близо до сърцата си нашата покруса.
Това, което се случва с народа и страната ни е чудовищна покруса, тя цели генерации украинци ще дамгоса с тъга и тъга - задълго, съвсем вечно.
Ако Европа не знае какво е Нещастие и що е Беда, това е Украйна. Неизлечимо злощастие и непоносима неволя.
НЕИЗЛЕЧИМО НЕЩАСТИЕ И НЕПОНОСИМА БЕДА
Мой доста непосредствен другар в Харков не бе отговарял на писъмцата ми 4 дни и се бях тормозил.
Днес получих от него това писмо:
" В Харков всичко е все същото, единствено че е още по-тежко.
Нашето е живот като вървене по въже - високо над земята, вървиш напред, люлееш се, залиташ, всяка крачка може да е последна, само че вървиш. Без да знаеш дали ще стигнеш и въобще до каква степен ще стигнеш.
Има повече учебни заведения с бомбоубежища; някои деца потеглиха на учебно заведение на 1 септември. Но не всички, доста деца в никакъв случай не са сядали на чин, тъй като първо беше Covid, а след това съвсем незабавно ни връхлетя Войната.
Все още не е ясно за зимното отопление. От една страна, тази Топлоелектрическа централа, която ни осигуряваше отопление и топла вода, беше разрушена и няма смисъл да се възвръща, защото една ракета ще обезсили всички старания. За сметка на това от кметството настояват, че всичко е наред, имат миникотелни, като на тази фотография. Досега никой не е виждал такива котелни, само че защото всички се държат умерено, не ми остава нищо друго, с изключение на да се надявам да се реши въпросът.
Електричеството е като че ли съвсем в норма; даже уличното осветяване беше пуснато. Но през годините на войната свикнахме, че обстановката се развива по синусоида. Надяваме се на по-добро, чакаме по-лошо.
Сега има вода. Дано да са се сетили да изключат помпите от централното зареждане, в случай че е допустимо.
Като се виждаме (все по-рядко) с другари и познати, откриваме, че от една страна Времето тече все по-бавно, безпределно постепенно, непрестанно бимбардировки и мъчителни часове в убежища, а въпреки това очевидно Времето тече все по-бързо, тъй като изглеждаме все по-стари, като че ли за тези 3 години Война сме се състарили с 13 години. Хората всеобщо се състариха...
Ако Европа и европейците можеха да почувстват в какво Путин трансформира нашия живот и в случай че те не повече от час бяха чули нашите сирени и препуснали в безумство към децата и внуците си, с цел да ги скрият в убежищата, сигурен съм, че щяха да вземат по-близо до сърцата си нашата покруса.
Това, което се случва с народа и страната ни е чудовищна покруса, тя цели генерации украинци ще дамгоса с тъга и тъга - задълго, съвсем вечно.
Ако Европа не знае какво е Нещастие и що е Беда, това е Украйна. Неизлечимо злощастие и непоносима неволя.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ