Горим еретика, за да се почувстваме чисти
Проф. Николай Райчев
Един от най-хубавите ми другари е хирург. Той постоянно остава в болничното заведение след наряди да маха конци или да сменя превръзки. Ходи там и през почивните си дни, в случай че би трябвало да извърши някаква операция на пациентите си. Лекарите са хора, които живеят в рискови условия - недоспиване, стрес, решения за живот и гибел на всеки час.
Попитах го: „ Защо никой от здравната общественост не отбрани сътрудника си? " (Става дума за македонеца Ненад Цоневски, който прегази куче с колата си - бел. ред.)
Мълчание.
После сподели: „ Защото всеки знае, че на следващия ден може да е той. "
ВМА в профил лекаря в границите на часове. Шефът на болничното заведение генерал-майор професор доктор Венцислав Мутафчийски жертва доктора като курбан, тъй като знае, че тълпата желае кръв.
Той знае, че в случай че не даде жертва, институцията става идната цел, а тълпата бързо ще се обърне против него. И по този начин, един шеф хвърля един експерт на вълците, с цел да си избави стола.
В България институциите не пазят чиновниците си, а ги жертват на публичния яд. Защото, в случай че излезеш в отбрана на „ врага на деня ", ставаш идната цел.
Тълпата не прави разлика сред бранител и престъпник
За нея и двамата са едно и също.
Медицинската общественост мълчи, тъй като е изплашена. Всеки доктор в България знае, че една неточност, неприятен ден или инцидентен миг на човешка уязвимост - и ти си идващият.
Лекарите вземат решения при рискови условия всеки ден. Дежурства, дефицит на личен състав, пациенти, които умират в ръцете им. Системен колапс, който никой не поправя, само че всички осъждат. И в този момент те гледат сътрудник, който тълпата разпъва на кръст, и мълчат.
Защото знаят, че в случай че системата реши, че би трябвало жертва, никой няма да ги отбрани.
Страхът им е по-силен от етиката. Всеки пази личната си паничка и се моли утрешният линч да не е за него.
Това е инстинкт за оцеляване в дивата природа на обществения яд.
Може би доктор Цоневски в действителност заслужава наказване, само че заслужава ли обществен линч? Заслужава ли фамилията му да живее в боязън? Заслужава ли да бъде заличен като човек?
Медиите раздухват кладата, тълпата носи съчките
Няколко души с положителни планове и нулев потенциал за сериозно мислене играят ролята на палачи. И най-после всички се прибират вкъщи, чувствайки се положителни хора, тъй като са се борили против Злото.
Горим „ еретика ", с цел да се почувстваме чисти.
Публичното заличаване е обред, който е античен колкото цивилизацията. Когато напрежението в обществото доближи сериозна точка, общността неумишлено избира жертва. Линчувайки я, масата изпуска пара, напрежението спада. Редът е възобновен.
Лекарят от ВМА е тази жертва не тъй като е най-виновен, а тъй като е най-удобен. И има институция, която може да го жертва без опозиция.
Това е за тълпата, за нейната потребност да види бърза, шумна и безапелационна правдивост.
А същинската правдивост е мудна, комплицирана, цялостна с нюанси, само че нюансите са непоносими за ядосаната маса.
Това, което се случи на този доктор, може да се случи на всеки. Грешка на пътя, погрешен коментар, неудачна фотография, неправилен звук в неверен миг... и тълпата ще те линчува, а институцията ще те жертва. Никой няма да те отбрани, тъй като отбраната е обществено самоубийство.
Живеем в общество, в което всеки е на един viral миг разстояние от общественото разтягане. Справедливостта е сменена с отмъщение, а възмездието е гарнирано с емотикони.
Лекарят от ВМА е предизвестие за това какво те чака, в случай че тълпата реши, че си идващият знак.
Средновековният площад е бил място на обществени екзекуции
Хората са идвали с задачите си фамилии - деца, баби, съседи. Гледали са по какъв начин горят вещиците и обесват нарушителите. И са се прибирали вкъщи, чувствайки се положителни хора, тъй като Злото е осъдено.
Днес площадът е във Фейсбук, изтезанието е в мненията. Но моралът е същият - гледаш по какъв начин другият гори, с цел да се почувстваш чист.
Проблемът е, че никой не е чист. Всеки е правил неточности и е имал неприятни дни. Всеки е бил отпаднал, заплеснат, човешки посредствен. Разликата сред теб и „ чудовището " на деня не е морална, а ситуационна. Просто твоята неточност не е била снимана и не е била споделена. Не е станала viral.
Но може да бъде.
И когато това стане, ще схванеш какво е да си знак.
И ще чакаш някой да те отбрани, само че няма да пристигна никой.
Плачем за кучета, а мълчим за хората
Не съм срещу митинги за кучета. Животните заслужават отбрана. Жестокостта към тях е неприемлива, само че когато виждам 200 000 подписа за куче и нула митинги за 22 убити дами единствено за 2025 година, не мога да не попитам: Какво общество сме?
Когато виждам национално отвращение за прегазено куче и безмълвие за дете, молещо да бъде убито, до момента в който го записват на камера, не мога да не попитам: Къде е нашата човещина?
14-годишният Иван Седмаков от Бузовград беше прегазен от пийнал и дрогиран някогашен служител на реда, до момента в който си купува топло какао.
5-годишният Адриян от Пловдив е бил измъчван седмици наред от пастрока си. Бил е измъчван и сниман на видео, принуждаван да моли да бъде погубен.
Две деца на 3 и 5 години в Сандански бяха заклани с нож от майка.
22 дами са убити от началото на 2025 г.
Къде са митингите? Къде са петициите с 200 000 подписа? Къде е гневът, който гори вещици в обществените мрежи?
Когато ти се наложи да влезеш в болница със строшен крайник или болно сърце, сметката елементарно може да стигне и даже да надмине 10 000 лв.. Ако ги нямаш, няма да те оперират и ще те изпишат в инвалидна количка.
Къде са митингите за това? Къде са петициите? Къде е гневът?
Няма ги.
Майката на Иван споделя: " Всеки ден сме на гробищата. Няма делник, няма празник. На гробищата му носим торта, на 23 септември щеше да навърши 17 години. "
" Защитавам всяко живо създание "
споделя индивидът, който яде бургер.
Искате линч на доктор за прегазено куче, до момента в който на същия ден хиляди крави, прасета, пилета умират в кланици. Носите кожени обувки, яздите коне " за спорт ", купувате месо от животни, отглеждани в кафези, където не могат да се извърнат.
Това не е обич към животните, а селективна емпатия, калибрирана за обществени точки.
Обичате кучета и котки, тъй като те са " домашни " и прочувствено близки. Кравата в кланицата е абстракция. Свинята, затворена в клетка с размер на тялото й, е невидима.
Ако в действителност ви беше грижа за " всяко живо създание ", щяхте да сте вегани, протестиращи пред кланици, бойкотиращи месната промишленост. Не сте, тъй като това е неловко, изисква жертва, смяна на привички, обществена изолираност.
Носите кожени обувки, якета и чанти. Месото на животното е на масата ви. Кожата му е на гърба ви.
„ Но това е друго! " ще кажете. Не, не е.
Това е спектакъл, честен мастурбизъм. Чувството, че си направил нещо, без да си направил нищо от голяма важност.
Искате линч на лекар за евентуално неумишлена неточност. Но не желаете отговорност за системата, която оставя заболели хора да умират по коридорите на лечебните заведения, тъй като нямат пари за консумативи.
Средновековната логичност на общественото заличаване не е изчезнала, просто е мигрирала онлайн. Тълпата е все същата, тя не може без жертва. А жертвите в никакъв случай не свършват, единствено изгарят по-бързо.
Фейсбук
Един от най-хубавите ми другари е хирург. Той постоянно остава в болничното заведение след наряди да маха конци или да сменя превръзки. Ходи там и през почивните си дни, в случай че би трябвало да извърши някаква операция на пациентите си. Лекарите са хора, които живеят в рискови условия - недоспиване, стрес, решения за живот и гибел на всеки час.
Попитах го: „ Защо никой от здравната общественост не отбрани сътрудника си? " (Става дума за македонеца Ненад Цоневски, който прегази куче с колата си - бел. ред.)
Мълчание.
После сподели: „ Защото всеки знае, че на следващия ден може да е той. "
ВМА в профил лекаря в границите на часове. Шефът на болничното заведение генерал-майор професор доктор Венцислав Мутафчийски жертва доктора като курбан, тъй като знае, че тълпата желае кръв.
Той знае, че в случай че не даде жертва, институцията става идната цел, а тълпата бързо ще се обърне против него. И по този начин, един шеф хвърля един експерт на вълците, с цел да си избави стола.
В България институциите не пазят чиновниците си, а ги жертват на публичния яд. Защото, в случай че излезеш в отбрана на „ врага на деня ", ставаш идната цел.
Тълпата не прави разлика сред бранител и престъпник
За нея и двамата са едно и също.
Медицинската общественост мълчи, тъй като е изплашена. Всеки доктор в България знае, че една неточност, неприятен ден или инцидентен миг на човешка уязвимост - и ти си идващият.
Лекарите вземат решения при рискови условия всеки ден. Дежурства, дефицит на личен състав, пациенти, които умират в ръцете им. Системен колапс, който никой не поправя, само че всички осъждат. И в този момент те гледат сътрудник, който тълпата разпъва на кръст, и мълчат.
Защото знаят, че в случай че системата реши, че би трябвало жертва, никой няма да ги отбрани.
Страхът им е по-силен от етиката. Всеки пази личната си паничка и се моли утрешният линч да не е за него.
Това е инстинкт за оцеляване в дивата природа на обществения яд.
Може би доктор Цоневски в действителност заслужава наказване, само че заслужава ли обществен линч? Заслужава ли фамилията му да живее в боязън? Заслужава ли да бъде заличен като човек?
Медиите раздухват кладата, тълпата носи съчките
Няколко души с положителни планове и нулев потенциал за сериозно мислене играят ролята на палачи. И най-после всички се прибират вкъщи, чувствайки се положителни хора, тъй като са се борили против Злото.
Горим „ еретика ", с цел да се почувстваме чисти.
Публичното заличаване е обред, който е античен колкото цивилизацията. Когато напрежението в обществото доближи сериозна точка, общността неумишлено избира жертва. Линчувайки я, масата изпуска пара, напрежението спада. Редът е възобновен.
Лекарят от ВМА е тази жертва не тъй като е най-виновен, а тъй като е най-удобен. И има институция, която може да го жертва без опозиция.
Това е за тълпата, за нейната потребност да види бърза, шумна и безапелационна правдивост.
А същинската правдивост е мудна, комплицирана, цялостна с нюанси, само че нюансите са непоносими за ядосаната маса.
Това, което се случи на този доктор, може да се случи на всеки. Грешка на пътя, погрешен коментар, неудачна фотография, неправилен звук в неверен миг... и тълпата ще те линчува, а институцията ще те жертва. Никой няма да те отбрани, тъй като отбраната е обществено самоубийство.
Живеем в общество, в което всеки е на един viral миг разстояние от общественото разтягане. Справедливостта е сменена с отмъщение, а възмездието е гарнирано с емотикони.
Лекарят от ВМА е предизвестие за това какво те чака, в случай че тълпата реши, че си идващият знак.
Средновековният площад е бил място на обществени екзекуции
Хората са идвали с задачите си фамилии - деца, баби, съседи. Гледали са по какъв начин горят вещиците и обесват нарушителите. И са се прибирали вкъщи, чувствайки се положителни хора, тъй като Злото е осъдено.
Днес площадът е във Фейсбук, изтезанието е в мненията. Но моралът е същият - гледаш по какъв начин другият гори, с цел да се почувстваш чист.
Проблемът е, че никой не е чист. Всеки е правил неточности и е имал неприятни дни. Всеки е бил отпаднал, заплеснат, човешки посредствен. Разликата сред теб и „ чудовището " на деня не е морална, а ситуационна. Просто твоята неточност не е била снимана и не е била споделена. Не е станала viral.
Но може да бъде.
И когато това стане, ще схванеш какво е да си знак.
И ще чакаш някой да те отбрани, само че няма да пристигна никой.
Плачем за кучета, а мълчим за хората
Не съм срещу митинги за кучета. Животните заслужават отбрана. Жестокостта към тях е неприемлива, само че когато виждам 200 000 подписа за куче и нула митинги за 22 убити дами единствено за 2025 година, не мога да не попитам: Какво общество сме?
Когато виждам национално отвращение за прегазено куче и безмълвие за дете, молещо да бъде убито, до момента в който го записват на камера, не мога да не попитам: Къде е нашата човещина?
14-годишният Иван Седмаков от Бузовград беше прегазен от пийнал и дрогиран някогашен служител на реда, до момента в който си купува топло какао.
5-годишният Адриян от Пловдив е бил измъчван седмици наред от пастрока си. Бил е измъчван и сниман на видео, принуждаван да моли да бъде погубен.
Две деца на 3 и 5 години в Сандански бяха заклани с нож от майка.
22 дами са убити от началото на 2025 г.
Къде са митингите? Къде са петициите с 200 000 подписа? Къде е гневът, който гори вещици в обществените мрежи?
Когато ти се наложи да влезеш в болница със строшен крайник или болно сърце, сметката елементарно може да стигне и даже да надмине 10 000 лв.. Ако ги нямаш, няма да те оперират и ще те изпишат в инвалидна количка.
Къде са митингите за това? Къде са петициите? Къде е гневът?
Няма ги.
Майката на Иван споделя: " Всеки ден сме на гробищата. Няма делник, няма празник. На гробищата му носим торта, на 23 септември щеше да навърши 17 години. "
" Защитавам всяко живо създание "
споделя индивидът, който яде бургер.
Искате линч на доктор за прегазено куче, до момента в който на същия ден хиляди крави, прасета, пилета умират в кланици. Носите кожени обувки, яздите коне " за спорт ", купувате месо от животни, отглеждани в кафези, където не могат да се извърнат.
Това не е обич към животните, а селективна емпатия, калибрирана за обществени точки.
Обичате кучета и котки, тъй като те са " домашни " и прочувствено близки. Кравата в кланицата е абстракция. Свинята, затворена в клетка с размер на тялото й, е невидима.
Ако в действителност ви беше грижа за " всяко живо създание ", щяхте да сте вегани, протестиращи пред кланици, бойкотиращи месната промишленост. Не сте, тъй като това е неловко, изисква жертва, смяна на привички, обществена изолираност.
Носите кожени обувки, якета и чанти. Месото на животното е на масата ви. Кожата му е на гърба ви.
„ Но това е друго! " ще кажете. Не, не е.
Това е спектакъл, честен мастурбизъм. Чувството, че си направил нещо, без да си направил нищо от голяма важност.
Искате линч на лекар за евентуално неумишлена неточност. Но не желаете отговорност за системата, която оставя заболели хора да умират по коридорите на лечебните заведения, тъй като нямат пари за консумативи.
Средновековната логичност на общественото заличаване не е изчезнала, просто е мигрирала онлайн. Тълпата е все същата, тя не може без жертва. А жертвите в никакъв случай не свършват, единствено изгарят по-бързо.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ