Първият славянски хаджия е бил българин
Проф. Николай Овчаров: В края на ХІV век към Йерусалим се запътват български книжовници
Археологът проф. Николай Овчаров показа нови обстоятелства за първите български поклонници в Светите земи, откакто Израелската работа по антики разгласява информация за десетки надписи на българи, оставили през вековете известия за визитата си в църкви и манастири на Стария град на Йерусалим.
Според проф. Овчаров, необикновен интерес съставлява подписът на Стойко от Котел от 1776 година, който евентуално принадлежи на Стойко Владиславов, прочут като Софроний Врачански – един от родоначалниците на Българското Възраждане.
" Това ме накара още веднъж да си спомня за забавното събитие – хаджийството, оставило трайни следи и в нашата история. Точно преди 20 години, в дъждовния май на 2005 година, започваха постоянните археологически изследвания в столицата на цар Симеон, Велики Преслав, " споделя проф. Овчаров.
Археологът разкрива, че най-важното доказателство за ранното българско поклонничество е намерено в катедрала от X век във Велики Преслав. Върху каменни блокове от постройката са били открити рисунки на трикуполна черква с изображение на пещера във вътрешността ѝ, което съгласно учения съставлява църквата " Възкресение Христово " в Йерусалим.
" На рисунките върху блоковете на преславската катедрала е показана фамозната черква 'Възкресение Христово' в Йерусалим. Очевидно техният създател от Х в. е бил един от първите български и славянски хаджии, посетили Светите места, " разяснява проф. Овчаров.
Интересно е, че измежду българските поклонници, оставили надписи в Йерусалим, се загатват имената на доста българи – Стоян, наследник на хаджи Петко; Иван и Манчу, синове на хаджи Ангел от Свищов от 1780 г.; Стан, Йованчо, Филип от Габрово от 1794 година и голям брой други от Копривщица, Стара Загора, Оряхово и други селища.
Първите хаджии и техният път
Интересен факт е, че първата поклонница е била самата Елена, майката на римския император Константин Велики, която още при започване на IV век открива елементи от кръста на Христос на хълма Голгота.
В Западна Европа поклонничеството става всеобщо събитие още през VI-VII век, до момента в който във Византия и България отношението към него е по-сдържано. Големият публицист в двора на цар Симеон, Йоан Екзарх, поучава: " Не пътешестване ни би трябвало, а религия! ", напомня проф. Овчаров.
Въпреки това, българската черква в никакъв случай не отхвърля внезапно поклонничеството, а го приема по-скоро като акт на културен и нравствен интерес. Немският духовник Йоан Вюрцбургски свидетелства, че през XII век на Гроба Господен имало български трон наедно с тези на гърците, латините, немците и други нации.
Особено всеобщ темперамент хаджийството придобива по време на турското иго, когато завърналите се хаджии трябвало да разказват видяното в Йерусалим, създавайки хиляди приписки и надписи, някои илюстрирани с рисунки на забележителностите от Светите места.
Археологът проф. Николай Овчаров показа нови обстоятелства за първите български поклонници в Светите земи, откакто Израелската работа по антики разгласява информация за десетки надписи на българи, оставили през вековете известия за визитата си в църкви и манастири на Стария град на Йерусалим.
Според проф. Овчаров, необикновен интерес съставлява подписът на Стойко от Котел от 1776 година, който евентуално принадлежи на Стойко Владиславов, прочут като Софроний Врачански – един от родоначалниците на Българското Възраждане.
" Това ме накара още веднъж да си спомня за забавното събитие – хаджийството, оставило трайни следи и в нашата история. Точно преди 20 години, в дъждовния май на 2005 година, започваха постоянните археологически изследвания в столицата на цар Симеон, Велики Преслав, " споделя проф. Овчаров.
Археологът разкрива, че най-важното доказателство за ранното българско поклонничество е намерено в катедрала от X век във Велики Преслав. Върху каменни блокове от постройката са били открити рисунки на трикуполна черква с изображение на пещера във вътрешността ѝ, което съгласно учения съставлява църквата " Възкресение Христово " в Йерусалим.
" На рисунките върху блоковете на преславската катедрала е показана фамозната черква 'Възкресение Христово' в Йерусалим. Очевидно техният създател от Х в. е бил един от първите български и славянски хаджии, посетили Светите места, " разяснява проф. Овчаров.
Интересно е, че измежду българските поклонници, оставили надписи в Йерусалим, се загатват имената на доста българи – Стоян, наследник на хаджи Петко; Иван и Манчу, синове на хаджи Ангел от Свищов от 1780 г.; Стан, Йованчо, Филип от Габрово от 1794 година и голям брой други от Копривщица, Стара Загора, Оряхово и други селища.
Първите хаджии и техният път
Интересен факт е, че първата поклонница е била самата Елена, майката на римския император Константин Велики, която още при започване на IV век открива елементи от кръста на Христос на хълма Голгота.
В Западна Европа поклонничеството става всеобщо събитие още през VI-VII век, до момента в който във Византия и България отношението към него е по-сдържано. Големият публицист в двора на цар Симеон, Йоан Екзарх, поучава: " Не пътешестване ни би трябвало, а религия! ", напомня проф. Овчаров.
Въпреки това, българската черква в никакъв случай не отхвърля внезапно поклонничеството, а го приема по-скоро като акт на културен и нравствен интерес. Немският духовник Йоан Вюрцбургски свидетелства, че през XII век на Гроба Господен имало български трон наедно с тези на гърците, латините, немците и други нации.
Особено всеобщ темперамент хаджийството придобива по време на турското иго, когато завърналите се хаджии трябвало да разказват видяното в Йерусалим, създавайки хиляди приписки и надписи, някои илюстрирани с рисунки на забележителностите от Светите места.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ