Проф. Николай Овчаров, ръководител от 25 години на археологическите разкопки

Проф. Овчаров пред SafeNews: Посетителите ще летят над сградите в Перперикон

Проф. Николай Овчаров, началник от 25 години на археологическите разкопки в Перперикон, в особено изявление за SafeNews описа за новостите, които посетителите могат да видят там. Една от тя е, че те безусловно ще летят над постройките по особено повдигнати над 1.50-2 м. пасарелки-алеи.

SN: Проф. Овчаров, с какво ще бъде особено археологическото лято на Перперикон?

Това ще бъде най-мащабната акция на разкопките: четири месеца с 60 индивида. Стана допустимо, с помощта на предходното държавно управление в лицето на министър Асен Василев. Помогнаха и извънредно доста депутати, основно от ГЕРБ. Да не политизирам нещата, само че без тях не може да се случи. Управляващите бяха уверени да създадем още веднъж програмата, която бяхме осъществили през 2021 година за предпочитано финансиране на най-важните – от позиция на културно-историческия туризъм, дебело наблягам – обекти в страната. Подчертавам го, с цел да не се бърка с научна стойност. Обектите не че нямат научна стойност, само че имат и огромно значение за развиването на стопански изостанали райони. Става дума за Перперикон, за Хераклея Синтика в Пиринска Македония, която към този момент даде прелестна скулптура, страхотният римски град от императорския интервал Рациария край Видин, праисторическият паметен център край Провадия, средновековният и късноантичен град Мисионис край Търговище. Всъщност това беше концепцията през 2021 година и две години под ред по-късно.

ИСТИНСКИ АД! Верижна злополука край Търговище! Мъж умря, шестима са ранени 12.07.24 14:57 Доналд Тръмп заплаши да прати Марк Зукърбърг в пандиза, в случай че бъде определен 12.07.24 14:57 Проф. Овчаров пред SafeNews: Посетителите ще летят над постройките в Перперикон 12.07.24 14:55 Усеща се едно фино предпочитание у част от демократичните среди ПП-ДБ да създадат държавно управление с ГЕРБ 12.07.24 14:39 Калина Андролова: Политиката ни е мрежа от докладващи на някого 12.07.24 14:32

Макар пари да бяха планувани, по една или друга причина не бяха давани. И в този момент през 2024 година най-накрая съумяваме да повторим тази стратегия за предпочитано финансиране на най-важните за културно-историческия туризъм обекти в страната, акцентира проф. Николай Овчаров.

Тогава обектите бяха 6 – със замъка Вишеград, който като обект завърши. Така че сега имаме 5 обекта за целево финансиране към 2 милиона лв.. Исках да го кажа особено, тъй като е доста значимо. Моята концепция по принцип е да има предпочитани обекти. Не става дума единствено за тези. Те дават своите резултати, само че следващата година може да има и още включени или пък някои да отпаднат, както стана дума за завършения обект Вишеград. Само това е методът, по който ще можем да изградим разкрити обекти, които след това могат да аплайват и по европейски планове. Какъвто е образецът с Перперикон – до момента са финансирани 4 плана, приготвяме още 2. Така че това е смисълът за предпочитаното финансиране от страна на страната.

SN: Вашата акция за Перперикон върви под надпис: „ Ще излязат ли римски скулптури и в Свещения скален град на траките? “. Какво ви дава съображение за него?

Е, това е малко журналистическо заглавие. Ние не можем да знаем, какво ще излезе. Но за какво да не излезе? Нима Вагалински знаеше, че в канализацията на Хераклея Синтика ще бъде поставена цяла скулптура? Това е смисълът и това е забавната страна на археологията, че в никакъв случай не знаеш, какво ще излезе. Но има логичност в това, което съм го споделил като заглавие. Защото секторът, в който ще работим, е съвсем извънредно от късно-римската и ранно-византийската ера. Става дума за южния квартал, в който работим от 2016 година Там беше разкрита най-голямата ранно-християнска черква в Родопите, четиридесет метровата базилика, която по един от европейските планове е реставрирана превъзходно: с издигнати колони и всичко останало. В този южен квартал да си кажа искрено, когато започвахме работата през 2016 година, допусках въз основата на досегашния ни опит, че това ще бъдат относително празни зони, в които може би ще има на места някоя постройка.

Застрояването, което открихме в южния квартал ни изненада доста. Освен базиликата, имаме много монументални здания, изяснява проф. Овчаров.

Там излезе и некрополът от 3-4 век от късноримския интервал – край основния път влизащ в Перперикон. Помните, от 2021 година с тези обезпечени средства, когато попаднахме на този некропол с до момента 8 мавзолея ротонди, в които са били погребвани богатите жители на Перперикон през този интервал. Сега ще разтеглим тази зона и се надявам, че ще попаднем и на още. Също по този начин през 2022-23 година, през сложните години, когато бяхме напълно финансирани от Община Кърджали, тогава успяхме да открием няколко антични храма отново от този интервал – от 3-4 в. късноримски. И тогава обясних нещо доста забавно, че когато огромните градове на Римската империя, в това число тези, които са наоколо до Филипопол и Адрианопол, Солун и така нататък, там християнството е победило съвсем изцяло през първата половина и средата на 4 в. Но в Родопите, в планината се следи взрив на езичеството.

Това е обяснимо, тъй като езичниците са търсели места, където да развиват своите култове, в случай, че във втората половина на 4 в. се стига до възбрана на езическите култове в римската империя, споделя проф. Овчаров.

Ето за какво ние обгръщаме тъкмо подобен един подем на езичеството от втората половина на 4 в. И малко преди да стартира фамозната задача на свещеник Никита Ремесиански – 392-398 година, при която са покръстени Родопите. Много мъчно в действителност са покръстени Родопите. Е, тази година продължаваме към тези храмове и ротондите. Целта е да се разкрие оптимално още веднъж от южния квартал на Перперикон, и най-много зоната сред акропола и огромната базилика. За да забележим на първо място градоустройството, само че и има нещо напълно практично. А то е, че Община Кърджали приготвя петия и шестия европейски планове. Те са по тези закъснели средства, които всички чакаме да дойдат в България.

SN: По проекта за възобновяване и резистентност ли?

Точно по този начин. Имаме идейно утвърждение на тези 5-ти и 6-ти планове. Въпросът е да разкрия изцяло тези здания през това лято, с цел да може през есента тези неща да бъдат детайлно планувани в плановете.

SN: Проф. Овчаров, какво могат да видят през този туристически сезон посетителите?

Всичко могат да видят. Той е изцяло отворен. Вече споделих за 3-ия и 4-ия планове, които са на финала. Става дума за Посетителския център – един прелестен замък в подножието на Перперикон, който към момента не работи. А нагоре към този момент по „ Региони в напредък “ – това беше предходната огромна европейска стратегия, която приключва тази година, ще видят нов образ на Перперикон. Буквално ще могат да летят над постройките по особено повдигнати над 1.50-2 м. пасарелки-алеи. Те от една страна дават благоприятни условия обектите да се видят по-отвисоко, въпреки това не разрешават на хората да стъпват по паметниците. Едно от значимите неща са поставените табели. Защото постоянно сме получавали укори, че нямаме задоволително табели. Сега имаме извънредно доста табели. Завършва се електрификацията, художественото осветяване. Много неща могат да видят хората, идвайки на Перперикон.

SN: Проф. Овчаров, очевидно страната ни е в политическа неустойчивост. Как се отразява тя на вашата работа?

Лошо се отразява, като на всичко в страната. Няма какво да си кривим душата, това е явно за всички. Вече описах преди малко за перипетиите ни сред 1920-24 година. Как през 2022 година имахме планувани пари за финансиране и тогава едно неразбирателство, по този начин нареченият министър Наско Културата от четворната коалиция, спря тези средства. Нали си представяте, защо става дума. Пари, които бяха планувани, никой не ги употребява. Останаха си в бюджета. А в тези пари тогава също бяха включени и Хераклея Синтика, и Рациария, и всички други обекти, които, както виждаме, дават през 2024 година чудеса, оценени от целия свят. Всеки може самичък да реши, какво сме пропуснали.

SN: Проф. Овчаров, като историк какви опасности виждате пред страната ни след тези турбуленции?

Точно като историк не мога да кажа. Защото съм се занимавал с предишното. Но въпреки всичко имам взор върху сегашното. В историята човек в действителност би трябвало да се отдръпне малко от злободневието на времето, с цел да разбере какво става. Още е прекомерно рано да се вършат изводи. Ето, в този момент преди нашия диалог чувам за разцеплението в Движение за права и свободи, основаването на две партии. Това, че Йордан Цонев преди малко назова Движение за права и свободи етническа и че в нея се организират гонки на хора, които не са турци.

Ако е правилно това, което Йордан Цонев споделя за етнизирането на Движение за права и свободи, това е нещо ужасно. Дано да не е правилно, акцентира паниката си проф. Овчаров.

Защото в случай че е по този начин, се оказва, че всички, което говорихме до момента, е било мъгла. Всички смятахме, че това е моделът. Надявам се в действителност да не е правилно, тъй като е доста значимо България да резервира своя етнически мир. Аз работя в такива смесени региони – освен в Кърджали, само че и в Търговище. Израснал съм в такива региони. Знам, какво е отношението сред българи и турци. Надявам се да се откри методът да не се стигне до сходно етническо разделяне. Защото другояче ще потънем в това, в което нашите съседи от десетилетия се намират.