Проф. Габровски: Караме тумора в мозъка да свети и го отстраняваме докрай
Проф. Николай Габровски, е шеф на Клиниката по неврохирургия в “Пирогов ”. Още студент стартира работа като санитар и минава през всички стъпала на специалността, с цел да стигне до позицията на народен съветник по неврохирургия. Специализирал е в Белгия, Холандия и Германия. Във фокуса на ползите му са невроонкологията, интраоперативното приложение на магнитнорезонансната томография, невронавигацията, аневризмите, гръбначната хирургия, лекуването с гама-нож.
Проф. Габровски е трето потомство неврохирург. Дядо му – проф. Ганчо Савов, е един от пионерите на военната неврохирургия у нас. Баща му – проф. Стефан Габровски, който през последните десетина години развива плановата неврохирургия в незабавната болница, е избавил хиляди живота, предал е опит и житейска мъдрост на стотици лекари, създател е на учебници и изявления в влиятелни научни списания. Проф. Николай Габровски с горделивост продължава фамилната традиция – с името му са свързани комплицирани реформаторски интервенции. Заради “злоупотребяването в последно време с определението неповторими ” не обича да бъдат наричани по този начин, макар че тъкмо дават отговор на смисъла на думата.
– Проф. Габровски, какво събра елита на неврохирургията в София?
– Европейската асоциация на неврохирургичните сдружения има за цел да развива неврохирургията в Европа, като задава високи стандарти на неврохирургичната помощ и образова неврохирурзите съгласно тях. Радостен съм, че точно в България се организира една от тези обучителни сесии. За няколко дни в София са събрани 230 млади неврохирурзи и 30-ина преподаватели. Бих определил срещата на бъдещия с сегашния хайлайф в специалността като събитие за българската неврохирургия.
– Кои са последните трендове в лекуването на тези болести? Достъпни ли са терапиите?
– Медицината търпи бурно развиване през последните десетилетия. Въвеждането на новите и прецизни способи за образна диагностика разрешава по-ранна и точна диагноза. Микрохирургията ни разрешава да вършим доста по-щадящи интервенции и приложението й към този момент е всекидневие във водещите неврохирургични клиники. Минимално инвазивната гръбначна хирургия към този момент е средство да вършим огромни интервенции през напълно дребни кожни сечения, с което доста се редуцира възстановителният интервал на пациентите. При този тип хирургия рехабилитацията стартира още на идващия ден. Операциите са допустимо най-щадящи и станаха известни като безкръвни. С въвеждането им в Клиниката по неврохирургия на “Пирогов ” бяхме измежду водещите центрове за Европа. Това се отнася и за започването на интервенции с флуоресцентно оцветяване на мозъчните тумори през 2009 година – специфичният микроскоп, който употребяваме от този момент, беше четвърти в Европа.
Мозъчните тумори имат особеността да приличат на хубавичко тъкан, в която навлизат. Въпреки че използваме доста мощни микроскопи, от време на време е мъчно да се реши границата. При новия способ пациентите одобряват препарат, който в туморната тъкан се преработва по друг метод и тя, жестоко казано, стартира да свети, когато се гледа през специфичния микроскоп. Това дава опция да се отстрани напълно болната тъкан, което единствено по себе си е гаранция за по-добра прогноза без рецидиви и по-добра дълготрайност на живота.
За благополучие България към момента разполага с добре готови експерти – сигурен съм, че в региона на неврохирургията отговаряме на високите европейски стандарти за качество и прилагаме едни от най-модерните способи на лекуване.
– Увеличават ли се мозъчните тумори?
– Честотата им е относително непрекъсната. За страдание, злокачествените разновидности са най-чести. Вече разполагаме с способи, които ни разрешават да отстраняваме тези формирания по доста щадящ за пациента метод, като задачата е освен да се реализира радикална хирургия, само че и да се резервира или даже усъвършенства качеството на живот на пациентите.
– Вярно ли е усещането, че през последните години у нас смъртността от сърдечни “удари ” понижава с по-бързи темпове, в сравнение с при мозъчни кръвоизливи?
– В кардиологията се направи извънредно доста за понижаване на смъртността от тези болести и резултатите са налице. Сигурен съм, че през днешния ден всеки от нас има по-голям късмет да оживее след сърдечносъдов случай, в сравнение с преди 10 година За мозъчносъдовата болест следва да се извърви пътят към по-добрите резултати. Ендоваскуларното (вътресъдовото) лекуване на съдовите болести на мозъка може да се назова нова ера. Съвместната работа на невролози, неврохирурзи и неврорентгенолози разрешава да се реализират доста по-добри резултати, освен това без отворена хирургична намеса. Същевременно интердисциплинарният метод дава опция да се избере най-хубавото решение за всеки пациент. Разшири се и достъпът до модерното лекуване – здравната каса започна да реимбурсира частично някои от устройствата, които са доста скъпи.
– За година у нас стават към 14 000 инсулта. Сред целите в опазването на здравето е основаването на центрове за лекуване на тези социалнозначими болести, по кое време ще проработят?
– Голямото предизвикателство при лекуването на инсулта е, че то би трябвало да стартира в първите няколко часа. Създаването на незабавни звена, в които пациентите да бъдат превозени допустимо най-бързо и да бъдат диагностицирани и лекувани от интердисциплинарен екип, следва в най-близко бъдеще. Основният проблем при мозъчносъдовата болест и по-специално при запушването на мозъчен съд – исхемичен мозъчен инсулт, е много късият
интервал, в който мозъкът има шанс да се възстанови и да не бъде окончателно повреден. Това е интервал от към 4-6 часа от настъпването на случая. За това време би трябвало да се алармира на Бърза помощ, болният да се транспортира до профилирания център за лекуване на такива болести, да се направи диагностика, да се реализира интердисциплинарна оценка и да се избере и организира най-подходящото за съответния случай лекуване. Дори и за най-развитите страни и системи на опазване на здравето това е предизвикателство. Надявам се, че благодарение на Министерство на здравеопазването първите няколко центъра ще стартират пилотно да действат безусловно до месеци. Това ще даде опция да се види оптималният модел, тъй като лекуването на инсулта не е единствено здравна активност, а има основна организационна част.
– От какъв брой центъра има потребност България?
– Трябва да се реши деликатно. Честно казано, и софтуерните, а и съпътстващите условия са толкоз високи, че даже да желаеме да имаме доста центрове, няма по какъв начин да се случи. Но имайте поради, че лекуването на инсулта с така наречен венозна тромболиза е въведено от дълго време и се прави в доста отделения. Тук към този момент приказваме за последващо, по-високо равнище, при което на пациентите са дава освен късмет да оцелеят, а и да не губят фрапантно от качеството си на живот. Освен че пациентът ще бъде поеман от най-близкия екип и по този начин ще се пести време, в профилираните центрове ще може да се ползва най-модерното лекуване. През артериалните съдове се доближава непосредствено до сектора с нарушено от запушването кръвообращение и тромбът се отстранява.
– Сега не се ли прави?
– Прави се, само че по-рядко. Предизвикателството е доста сложно – изисква както добра организация, по този начин и софтуерна подготовка и интердисциплинарен метод. В центровете всичко това ще се събере на едно място.
– Какво може да предприеме човек като профилактика?
– Ако разгледаме мозъчносъдовите болести в по-общ проект, което включва запушването на мозъчен съд (исхемичен мозъчен инсулт), мозъчния кръвоизлив, мозъчните аневризми и съдовите малформации, общите рекомендации са сходни с рекомендациите за предотвратяване на съдовете на сърцето. На първо място – стремеж към нормално кръвно налягане и естествени стойности на общия холестерол и фракциите му, диета, бедна на скотски мазнини, повече придвижване и физическа интензивност.
– Коя област от вашата компетентност се развива най-бързо?
– Във всяка област на неврохирургията се отбелязва доста развиване. При съдовите болести – прогрес на ендоваскуларното лекуване, в гръбначната хирургия – минимално инвазивните техники, в онкологията са методите за по-добро интраоперативно визуализиране на туморите. Така че напредъкът е непрекъснат и въпреки и с дребни стъпки, от година на година имаме по-добри резултати, съумяваме да сме потребни на повече хора.
– Кой е най-драматичният случай в практиката ви?
– Драматичните случаи са всекидневие в огромна болница като “Пирогов ”. Клиниката по неврохирургия обслужва пациенти от цялата страна и всеки е със своята болежка и орис. За да съм оптимално потребен, аз се пробвам да виждам повече към положителните образци. Това ме подсеща за една инцидентна среща. Поздрави ме усмихнат здрав младеж с специалност и самочувствие – разказа, че като дете съм го оперирал заради израстък.
Ето я огромната премия в нашата работа – чувството, че си бил до някого в едни от най-трудните мигове от живота му и си оказал помощ той да ги премине и преодолее. Случки като тази ме зареждат с сила и оптимизъм и ме карат да си кажа: “Заради това всички старания си заслужават, това е същинският смисъл, поради това човек не би трябвало да се отхвърля или да отстъпва! ” И не преставам към идващия пациент.
Инфо: 24 часа
