Изключителен педагог, театрал и човек
Проф. Надежда Сейкова трансферира 90-ата си година, тя от дълго време стои в съзнанието ни като извънреден режисьор и възпитател в света на Мелпомена. Пазарджик постоянно е бил сценичен град и неслучайно за публиката му проф. Сейкова сподели, че е най-темпераментната и горещата, която е срещала. А тя схваща от аудитория.
Надежда Сейкова е родена през 1931 година в фамилията на учители в Луковит. Още в ученическите си години се влюбва в актьорската специалност. На 17 години прекрачва прага на Висшето театрално учебно заведение, а в класа ѝ са такива огромни имена в театъра, киното и малкия екран като Георги Калоянчев, Коста Цонев, Рангел Вълчанов, Вили Цанков, Катя Зехирева... " Много се обичахме и се забавлявахме ", спомня си Надежда Сейкова с нестихваща носталгия. " За страдание тях към този момент ги няма на този свят и ни чакат някъде надалеч. "
През годините проф. Сейкова развива богата активност, не стопират редом с това и нейните ненаситни духовни търсения и пътувания. Участва във фестивали и конференции, посещава повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Куба. С креативно старание основава над 100 постановки на български и интернационалните театрални подиуми. Нарежда се измежду създателите на спектакъл " Сълза и смях ". Междувременно, в интервала 1981-1987 година е и ректор на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " - първата и единствена жена, управлявала най-престижното ни театрално и кино висше учебно заведение.
До пенсионирането си през 2002 година работи с 14 актьорски випуска и повече от 250 студенти. Сред даровитите ѝ ученици се открояват имената на Стефан Воронов, Антоний Генов, Мария Каварджикова, Янина Кашева, Христо Мутафчиев, Руслан Мъйнов, Захари Бахаров, Мариян Бачев и на доста други обичани създатели. " Почти няма спектакъл в България, в който да няма мои студенти. Даже чух, че те самите назовават себе си " сейковчета ", радват се, когато работят дружно и се считат за едно огромно семейство ", споделя с наяве задоволство проф. Сейкова.
За страдание, подъл рак погубва и двете ѝ дъщери, преподавателки с разностранни ползи - от езици, през лирика и изобразяване, до спектакъл. Пак раково заболяване на прости и на някогашния ѝ брачен партньор Никола Петров, който работи дълги години в малкия екран като редактор в студия " Екран ". Двамата стават семейство на сцената на ВИТИЗ, до момента в който Надежда е студентка финален курс. И през днешния ден се връща с неспокойствие към този миг: " Поканих проф. Боян Дановски да ми бъде кум и на сцената направих маса, на която имаше колбас, сирене, черен самун, алено вино и лимонада... "
Професионалният ѝ път е посипан с доста награди и справедливо самопризнание у нас и в чужбина. Тя е притежател на медал " Стара планина " - първа степен (2011), на огромната премия " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство (2014), на премия " Икар " за извънреден принос към българския спектакъл (2016), на почетната премия за театрална педагогика на френската академия за спектакъл и кино " Флоран " (2019) и други
Щастливият случай ме срещна с проф. Надежда Сейкова през есента на 1994 година в Пазарджик. По това време бях секретар на локалното писателско сдружение и на Клуба на дейците на културата в града ни. Работното ми място бе в постройката на трагичния спектакъл и това ме сроди с артисти и драматурзи. Директор на театъра тогава беше Сотир Майноловски. Известният български театрал, с изключение на надарен и обичан артист, бе един рядко съобразителен човек. Той се ориентира към слагането на типичен български пиеси, като привличаше за присъединяване в спектаклите хора от първия ни артистичен ешелон. За да разчита на сигурен триумф, шефът подбираше и поверяваше локалната театрална натрупа в ръцете на опитни режисьори с дългогодишна процедура. Така се озова в Пазарджик и проф. Сейкова. Присъствието ѝ бе живително и бързо се усети.
В коридорите и на сцената се почувства извънредно раздвижване поради гостуващата режисьорка. Аз също бях част от това раздвижване и поканих проф. Сейкова на диалог в моята канцелария за изявление за в. " Знаме ". Още с влизането си тя ме обгърна с топлото си слънчево изражение. Разположи се умерено на поизносеното канапе, обшари с любопитен взор скромната конюнктура, погледна ме изпитателно и с мека полуусмивка сподели: " Е, веселя се, че проявявате интерес към моята работа в театъра с сътрудниците, чиито старания в действителност би трябвало да станат притежание на локалната общност... Надявам се, че нашият труд ще се посрещне добре от феновете на театралното изкуство ". " Разбира се ", прекъснах я аз страхливо и с известно разстройване ѝ благодарих, че се е отзовала на поканата. Изразих убеденост, че гостуването ѝ ще обогати професионално трупата и с проявлението на сцената на " В полите на Витоша " на Яворов ще повдигне самочувствието на актьорите, които постоянно се раздават на сцената. " Ще се постараем с сътрудниците да оправдаем огромното доверие, с цел да се приказва дълго за този театър ", сподели проф. Сейкова и дефинира драмата като " рядко вълнуваща трагична Яворова творба ". Гостенката ми се оказа непретенциозен и общителен събеседник, само че видях, че взе да поглежда часовника си. Сигурно усети, че закъснява за следващата подготовка. Реших да поговорим по-конкретно за идната премиера:
- Проф. Сейкова, поставихте през предишния сценичен салон " Гераците " и това беше трогателен успех и за актьорите, и за обществеността.
- Такъв банкет и реакция от страна на залата към сцената и актьорите не съм срещала на никое място до момента. В този аспект се получи нещо в действителност неповторимо.
- Днес театърът подвига завеса с премиера - " В полите на Витоша " от Яворов. Защо се спряхте на тази пиеса?
- Преди всичко това е тематично-репертоарната линия на театъра, на неговото управление и неговия шеф, известния наш надарен артист Сотир Майноловски. Той е заречен на пазарджишкия фен да възкреси на сцената върховете на националната ни драматургия. Затова мислихме с кой създател да зарадваме феновете на театралното изкуство. И взехме решение да се спрем на един от огромните ни поети, бих споделила - международен стихотворец - Яворов. Още повече, че до момента, както се споделя, той не е поставян в Пазарджик. Естествено, това изправя пред тестване и нас като креативен състав, и феновете. Защото до момента в който Елин Пелин ви докосваше с директни, бих споделила груби истини, то приобщаването и дълбокото психическо прозрение в извънредно комплицирания и драматичен свят на създателя на " Арменци " и " Градушка " е не по-малко отговорно креативно предизвикателство.
- Очаквате ли Яворовата драма на наша сцена да има същия триумф?
- Очаквам и се надявам. Всички се надяваме. Разбира се, нищо не се повтаря. Аз допускам, че тук ще има други прочувствени безредици и усещания. Сега няма да играят огромните майстори като Георги Георгиев-Гец, като Сотир Майноловски, само че по тази причина пък ще се показват доста млади надарени хора, преди малко излезли от ВИТИЗ. Те носят своя сензитивност, свое светоусещане и ползи. И аз мисля, че както е заинтересуван от зрелите майстори, фенът ще бъде по този начин заинтересован да види и младите забавни актьори.
- На какво най-вече разчитахте в последните подготовки?
- На чувствителността на актьорите, на техния богат нравствен живот и на това, че те усетиха Яворов и отначало го учат. Завладени са освен от задачата на неговото творчество, само че и на неговия живот и това въздейства на подготовките.
- На пазарджишка сцена ще дебютират ваши ученици. Не поемате ли в тази ситуация избран креативен риск?
- Безспорно. Двама от тях - функциите на Мила и Чудомир, са моите довчерашни възпитаници Гергана Стоянова и Емил Емилов. В продължение на четири години съм ги учила на актьорско майсторство и в този момент би трябвало да ги доведа до дъно, към този момент в режисура на пазарджишка сцена. Заедно с тях гастролира и артистът Георги Габровски в ролята на Христофоров. Той също би трябвало да се отбрани в една комплицирана драматургия, в една прекомерно виновна роля.
- Какви са персоналните ви усещания от нашата аудитория? Могат ли хората на сцената да разчитат на нея?
- Определено. Най-темпераментната и гореща аудитория, която съм срещала до момента. Пазарджик може да се гордее с нея. Била съм и на подиуми зад граница. Там също има прочувствена аудитория. Била съм в доста градове на България, само че съм впечатлена от тукашната аудитория, от нейната спонтанност, искреност и топлина, с които възнаграждава изкуството на артиста - рядко срещано събитие, което дава криле и въодушевява хората от сцената. "
Това е част от изявлението, оповестено във в. " Знаме ". Постановката се трансформира в сценичен празник, а както сподели проф. Сейкова, " това ще бъде най-голямата премия за нас ". Това бе и вторият разцвет на пазарджишкия спектакъл - годините 1993-а и 1994-а. За този подем на пазарджишката Мелпомена огромна заслуга има и един от доайените на академичното ни театрално обучение и просвета - проф. Надежда Сейкова, с нейния неоспорим режисьорски гений.
Със Стефан Данаилов, 2007 година
Надежда Сейкова е родена през 1931 година в фамилията на учители в Луковит. Още в ученическите си години се влюбва в актьорската специалност. На 17 години прекрачва прага на Висшето театрално учебно заведение, а в класа ѝ са такива огромни имена в театъра, киното и малкия екран като Георги Калоянчев, Коста Цонев, Рангел Вълчанов, Вили Цанков, Катя Зехирева... " Много се обичахме и се забавлявахме ", спомня си Надежда Сейкова с нестихваща носталгия. " За страдание тях към този момент ги няма на този свят и ни чакат някъде надалеч. "
През годините проф. Сейкова развива богата активност, не стопират редом с това и нейните ненаситни духовни търсения и пътувания. Участва във фестивали и конференции, посещава повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Куба. С креативно старание основава над 100 постановки на български и интернационалните театрални подиуми. Нарежда се измежду създателите на спектакъл " Сълза и смях ". Междувременно, в интервала 1981-1987 година е и ректор на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " - първата и единствена жена, управлявала най-престижното ни театрално и кино висше учебно заведение.
До пенсионирането си през 2002 година работи с 14 актьорски випуска и повече от 250 студенти. Сред даровитите ѝ ученици се открояват имената на Стефан Воронов, Антоний Генов, Мария Каварджикова, Янина Кашева, Христо Мутафчиев, Руслан Мъйнов, Захари Бахаров, Мариян Бачев и на доста други обичани създатели. " Почти няма спектакъл в България, в който да няма мои студенти. Даже чух, че те самите назовават себе си " сейковчета ", радват се, когато работят дружно и се считат за едно огромно семейство ", споделя с наяве задоволство проф. Сейкова.
За страдание, подъл рак погубва и двете ѝ дъщери, преподавателки с разностранни ползи - от езици, през лирика и изобразяване, до спектакъл. Пак раково заболяване на прости и на някогашния ѝ брачен партньор Никола Петров, който работи дълги години в малкия екран като редактор в студия " Екран ". Двамата стават семейство на сцената на ВИТИЗ, до момента в който Надежда е студентка финален курс. И през днешния ден се връща с неспокойствие към този миг: " Поканих проф. Боян Дановски да ми бъде кум и на сцената направих маса, на която имаше колбас, сирене, черен самун, алено вино и лимонада... "
Професионалният ѝ път е посипан с доста награди и справедливо самопризнание у нас и в чужбина. Тя е притежател на медал " Стара планина " - първа степен (2011), на огромната премия " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство (2014), на премия " Икар " за извънреден принос към българския спектакъл (2016), на почетната премия за театрална педагогика на френската академия за спектакъл и кино " Флоран " (2019) и други
Щастливият случай ме срещна с проф. Надежда Сейкова през есента на 1994 година в Пазарджик. По това време бях секретар на локалното писателско сдружение и на Клуба на дейците на културата в града ни. Работното ми място бе в постройката на трагичния спектакъл и това ме сроди с артисти и драматурзи. Директор на театъра тогава беше Сотир Майноловски. Известният български театрал, с изключение на надарен и обичан артист, бе един рядко съобразителен човек. Той се ориентира към слагането на типичен български пиеси, като привличаше за присъединяване в спектаклите хора от първия ни артистичен ешелон. За да разчита на сигурен триумф, шефът подбираше и поверяваше локалната театрална натрупа в ръцете на опитни режисьори с дългогодишна процедура. Така се озова в Пазарджик и проф. Сейкова. Присъствието ѝ бе живително и бързо се усети.
В коридорите и на сцената се почувства извънредно раздвижване поради гостуващата режисьорка. Аз също бях част от това раздвижване и поканих проф. Сейкова на диалог в моята канцелария за изявление за в. " Знаме ". Още с влизането си тя ме обгърна с топлото си слънчево изражение. Разположи се умерено на поизносеното канапе, обшари с любопитен взор скромната конюнктура, погледна ме изпитателно и с мека полуусмивка сподели: " Е, веселя се, че проявявате интерес към моята работа в театъра с сътрудниците, чиито старания в действителност би трябвало да станат притежание на локалната общност... Надявам се, че нашият труд ще се посрещне добре от феновете на театралното изкуство ". " Разбира се ", прекъснах я аз страхливо и с известно разстройване ѝ благодарих, че се е отзовала на поканата. Изразих убеденост, че гостуването ѝ ще обогати професионално трупата и с проявлението на сцената на " В полите на Витоша " на Яворов ще повдигне самочувствието на актьорите, които постоянно се раздават на сцената. " Ще се постараем с сътрудниците да оправдаем огромното доверие, с цел да се приказва дълго за този театър ", сподели проф. Сейкова и дефинира драмата като " рядко вълнуваща трагична Яворова творба ". Гостенката ми се оказа непретенциозен и общителен събеседник, само че видях, че взе да поглежда часовника си. Сигурно усети, че закъснява за следващата подготовка. Реших да поговорим по-конкретно за идната премиера:
- Проф. Сейкова, поставихте през предишния сценичен салон " Гераците " и това беше трогателен успех и за актьорите, и за обществеността.
- Такъв банкет и реакция от страна на залата към сцената и актьорите не съм срещала на никое място до момента. В този аспект се получи нещо в действителност неповторимо.
- Днес театърът подвига завеса с премиера - " В полите на Витоша " от Яворов. Защо се спряхте на тази пиеса?
- Преди всичко това е тематично-репертоарната линия на театъра, на неговото управление и неговия шеф, известния наш надарен артист Сотир Майноловски. Той е заречен на пазарджишкия фен да възкреси на сцената върховете на националната ни драматургия. Затова мислихме с кой създател да зарадваме феновете на театралното изкуство. И взехме решение да се спрем на един от огромните ни поети, бих споделила - международен стихотворец - Яворов. Още повече, че до момента, както се споделя, той не е поставян в Пазарджик. Естествено, това изправя пред тестване и нас като креативен състав, и феновете. Защото до момента в който Елин Пелин ви докосваше с директни, бих споделила груби истини, то приобщаването и дълбокото психическо прозрение в извънредно комплицирания и драматичен свят на създателя на " Арменци " и " Градушка " е не по-малко отговорно креативно предизвикателство.
- Очаквате ли Яворовата драма на наша сцена да има същия триумф?
- Очаквам и се надявам. Всички се надяваме. Разбира се, нищо не се повтаря. Аз допускам, че тук ще има други прочувствени безредици и усещания. Сега няма да играят огромните майстори като Георги Георгиев-Гец, като Сотир Майноловски, само че по тази причина пък ще се показват доста млади надарени хора, преди малко излезли от ВИТИЗ. Те носят своя сензитивност, свое светоусещане и ползи. И аз мисля, че както е заинтересуван от зрелите майстори, фенът ще бъде по този начин заинтересован да види и младите забавни актьори.
- На какво най-вече разчитахте в последните подготовки?
- На чувствителността на актьорите, на техния богат нравствен живот и на това, че те усетиха Яворов и отначало го учат. Завладени са освен от задачата на неговото творчество, само че и на неговия живот и това въздейства на подготовките.
- На пазарджишка сцена ще дебютират ваши ученици. Не поемате ли в тази ситуация избран креативен риск?
- Безспорно. Двама от тях - функциите на Мила и Чудомир, са моите довчерашни възпитаници Гергана Стоянова и Емил Емилов. В продължение на четири години съм ги учила на актьорско майсторство и в този момент би трябвало да ги доведа до дъно, към този момент в режисура на пазарджишка сцена. Заедно с тях гастролира и артистът Георги Габровски в ролята на Христофоров. Той също би трябвало да се отбрани в една комплицирана драматургия, в една прекомерно виновна роля.
- Какви са персоналните ви усещания от нашата аудитория? Могат ли хората на сцената да разчитат на нея?
- Определено. Най-темпераментната и гореща аудитория, която съм срещала до момента. Пазарджик може да се гордее с нея. Била съм и на подиуми зад граница. Там също има прочувствена аудитория. Била съм в доста градове на България, само че съм впечатлена от тукашната аудитория, от нейната спонтанност, искреност и топлина, с които възнаграждава изкуството на артиста - рядко срещано събитие, което дава криле и въодушевява хората от сцената. "
Това е част от изявлението, оповестено във в. " Знаме ". Постановката се трансформира в сценичен празник, а както сподели проф. Сейкова, " това ще бъде най-голямата премия за нас ". Това бе и вторият разцвет на пазарджишкия спектакъл - годините 1993-а и 1994-а. За този подем на пазарджишката Мелпомена огромна заслуга има и един от доайените на академичното ни театрално обучение и просвета - проф. Надежда Сейкова, с нейния неоспорим режисьорски гений.
Със Стефан Данаилов, 2007 година
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ