Васил Левски е бил издаден още преди Арабаконашкия обир
Проф. Митев, характерната ни народна власт е в нормалното си състояние – оцапана с тиня, компромати и корупция. И няма по-състоятелен аршин, който може да ни смири и пречисти, от най-безспорната фигура в нашата история – Апостола Васил Левски. Какви нови обстоятелства и условия излязоха нескрито в последните месеци? Вие неотдавна отбелязахте, че за Левски повече не знаем, в сравнение с знаем.
За страдание е по този начин, изключително доколкото огромна част от активността на Васил Левски минава под сянката на конспирацията и това води до много бели полета в биографията му. Документът е главно историческо градиво. Когато го няма, се раждат митовете и легендите.
Тази година се появиха и не престават да се появяват нови свидетелства, издирени в османските архиви. Историците са консервативни хора и не одобряват всичко за чиста монета. Кои от новите документи допълват научната история?
Те ще бъдат деликатно осмислени и оценени в тяхната целокупност. През 2018 година младият сътрудник Виктор Комбов от Националния музей „ Васил Левски “ в Карлово имаше шанса да попадне на незнайни документи в османските архиви, свързани с активността и ориста на Васил Левски. Става дума за двайсетина нови документа, в това число една фотография, за която се подвигна огромен звук в медиите. Те участват в първата листовка, отдадена на находките, и са преведени от най-хубавите български експерти като доцент Стефан Андреев, проф. Иван Добрев, проф. Орлин Събев. Сега бяха преведени втора група от документи и на процедура към този момент имаме 45 нови османо-турски архивни единици, които хвърлят спомагателна светлина върху правосъдния развой, положението на комитетската мрежа, всеобщите разкрития и арестите.
Още през февруари т. година вие казахте, че новите находки ще доведат до пренаписване на историята, това е доста съществено умозаключение.
Лично открих, че тези нови документи съдържат щекотлива информация и могат да се чакат изненади. За страдание, както постоянно се случва в татковината, медиите насочиха вниманието си към търсене единствено на сензацията, обвързвана главно с измяната. През последните седмици в общественото пространство се появиха млади експерти, които много претенциозно настояват, че новооткритите документи не дават никаква нова информация. Това напълно не е по този начин. Ще дам няколко съответни образеца. Новите сведения ни дават доста по-мащабна визия за свършеното от Васил Левски. Турските следователи са разкрили една доста по-широка от до момента познатата тайна мрежа. Само в Орханийско, Тетевенско и Етрополско това са били сред 300 и 500 души, съгласно отчетите на дунавския валия. По-важното, което откриваме е, че в тази комитетска мрежа са взели участие основно млади, образовани и заможни хора на бизнеса, представители на съсловието на българските първенци.
Това мощно трансформира профила на досегашните ни показа.
Да, това не са безимотните пластове. Навсякъде измежду задържаните виждаме българските първенци. Преди това бяха единствено догадки, в този момент към този момент са обстоятелства. Тук най-важно е да се означи ненадейно огромната роля на турската агентура. От самото начало на следствието управляващите са разполагали с изобилна информация за комитетската мрежа.
Тази информация е била придобивана някак, най-вероятно посредством издайници в конспирацията?
Най-новите документи, които следва да бъдат оповестени към 18 юли - рождената дата на Апостола, демонстрират, че още на 16 септември 1872 година, т. е. седмица преди обира в Арабаконак на 22 септември, валията Ахмед Хамди паша изпраща доста обстоен отчет до великия везир Мидхат паша. В него той разказва структурите на комитетската организация в Ловешко, Тетевенско, Софийско, Плевенско, Орханийско и Етрополско. Цитирани са съответни имена, а Васил Левски (също поименно) е посочен като основна фигура в организацията. От отчета се схваща, че турските управляващи са били наясно с решенията на БРЦК да се приготви въстание, да се трансферират през Дунав огромни партиди оръжие. И дунавският валия предлага съответни ограничения, като най-важната е да се ускори работата с агентурата. За Ловеч дори е представено името на сътрудника, който би трябвало да работи като лесничей.
Българин ли е той?
Най-вероятно помак. По-лошото е, че в този интервал турските управляващи са се сдобили с двете писма – на Любен Каравелов и на Тодор Пеев до Васил Левски, в които представителите на управлението разпореждат на Апостола да пристъпи към повдигане на въстание. Оказва се, че тези писма са попаднали в ръцете на управляващите преди да стигнат до ръцете на Левски. Очевидно е, че би трябвало да пренапишем тази част от историята и да разберем от кое място е изтичала информацията.
За страдание, явно издайниците са били много.
Турската мрежа е била чудесно финансирана – в този момент научваме, че месечно са се заплащали до 3000 гроша на всеки сътрудник, донесъл скъпа информация – сериозна сума за ония времена.
Нашият народен комплекс се персонифицира главно с поп Кръстю Никифоров. Променят ли новите документи отношението към него, което без друго е двояко?
Нови директни догадки за ролята на поп Кръстю няма Има една косвена. Това, че полицейският шеф на Ловеч е препоръчан за премия за заслуги за разбиването на комитетската мрежа. Имената в първия отчет от 16 септември 1872 година са основно на ловчанлии. Явно добре си е приключил работата служителят на реда, информацията от Ловеч е била изобилна.
Вашето персонално мнение по въпроса с поп Кръстю какво е?
Извън научната полемика имам персонално мнение, което не отстъпвам. Имам своите съмнения към поп Кръстю. Той демонстрира податливост към сходни провинения още по времето на Първата българска легия в Белград. Преди години попаднахме на обява на сръбски сътрудници, в която се разказва по какъв начин Кръстю Никифоров е задържан и наказан за кражба през 1862 година - документите мъчно могат да бъдат скрити, колкото и да им се желае на някои. Новите документи демонстрират, че още на 16 септември 1872 година управляващите знаят името на поп Кръстю като член на Ловешкия комитет, това удостоверяват също признанията на Димитър Общи и на други дейци, задържани след обира на хазната в Арабаконак. И единственият член на този комитет, който не е задържан и съден, е поп Кръстю. Твърдението, че не бил наказан, тъй като е бил владишки наместник, също е доста противоречиво. Нови документи демонстрират, че през есента на 1872 година владишки наместник е бил различен човек.
Откривате ли спомагателни черти към облика на Васил Левски в новите документи?
Нови черти не, само че потвърждения на познати черти - да! Най-голямото удостоверение е, че е правил делото си под страхотния риск да бъде хванат, това е същинската всеотдайност. Защото турските служби са били накрак още преди обира, проведен от Димитър Общи. И една единствена им цел е била да заловят Васил Левски.
Прави усещане новата характерност на сподвижниците на Левски – млади, образовани, заможни, на настоящ език - предприемачи. Става ли ясно от новооткритите сведения какви са били претекстовете им да рискуват всичко, което имат: партиотични, стопански, политически?
Съчетание на любородие и икономически ползи. Само един образец. Когато 70-те години на XIX в. Високата врата разисква планове за създаване на жп мрежа в Румелия – сред Дунав и Средиземноморието, богати авторитетни българи от Дунавския вилает оферират да влагат в построяването на част от мрежата. Високата врата изрично отхвърля. Впрочем при Априлското въстание картината е същата – оръжието хващат заможните и проспериращите българи. Не беднотията подвига народа на битка за независимост.
Разговора води Емил Янев
Проф. Пламен Митев, учител в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски “, експерт по Българското възраждане
За страдание е по този начин, изключително доколкото огромна част от активността на Васил Левски минава под сянката на конспирацията и това води до много бели полета в биографията му. Документът е главно историческо градиво. Когато го няма, се раждат митовете и легендите.
Тази година се появиха и не престават да се появяват нови свидетелства, издирени в османските архиви. Историците са консервативни хора и не одобряват всичко за чиста монета. Кои от новите документи допълват научната история?
Те ще бъдат деликатно осмислени и оценени в тяхната целокупност. През 2018 година младият сътрудник Виктор Комбов от Националния музей „ Васил Левски “ в Карлово имаше шанса да попадне на незнайни документи в османските архиви, свързани с активността и ориста на Васил Левски. Става дума за двайсетина нови документа, в това число една фотография, за която се подвигна огромен звук в медиите. Те участват в първата листовка, отдадена на находките, и са преведени от най-хубавите български експерти като доцент Стефан Андреев, проф. Иван Добрев, проф. Орлин Събев. Сега бяха преведени втора група от документи и на процедура към този момент имаме 45 нови османо-турски архивни единици, които хвърлят спомагателна светлина върху правосъдния развой, положението на комитетската мрежа, всеобщите разкрития и арестите.
Още през февруари т. година вие казахте, че новите находки ще доведат до пренаписване на историята, това е доста съществено умозаключение.
Лично открих, че тези нови документи съдържат щекотлива информация и могат да се чакат изненади. За страдание, както постоянно се случва в татковината, медиите насочиха вниманието си към търсене единствено на сензацията, обвързвана главно с измяната. През последните седмици в общественото пространство се появиха млади експерти, които много претенциозно настояват, че новооткритите документи не дават никаква нова информация. Това напълно не е по този начин. Ще дам няколко съответни образеца. Новите сведения ни дават доста по-мащабна визия за свършеното от Васил Левски. Турските следователи са разкрили една доста по-широка от до момента познатата тайна мрежа. Само в Орханийско, Тетевенско и Етрополско това са били сред 300 и 500 души, съгласно отчетите на дунавския валия. По-важното, което откриваме е, че в тази комитетска мрежа са взели участие основно млади, образовани и заможни хора на бизнеса, представители на съсловието на българските първенци.
Това мощно трансформира профила на досегашните ни показа.
Да, това не са безимотните пластове. Навсякъде измежду задържаните виждаме българските първенци. Преди това бяха единствено догадки, в този момент към този момент са обстоятелства. Тук най-важно е да се означи ненадейно огромната роля на турската агентура. От самото начало на следствието управляващите са разполагали с изобилна информация за комитетската мрежа.
Тази информация е била придобивана някак, най-вероятно посредством издайници в конспирацията?
Най-новите документи, които следва да бъдат оповестени към 18 юли - рождената дата на Апостола, демонстрират, че още на 16 септември 1872 година, т. е. седмица преди обира в Арабаконак на 22 септември, валията Ахмед Хамди паша изпраща доста обстоен отчет до великия везир Мидхат паша. В него той разказва структурите на комитетската организация в Ловешко, Тетевенско, Софийско, Плевенско, Орханийско и Етрополско. Цитирани са съответни имена, а Васил Левски (също поименно) е посочен като основна фигура в организацията. От отчета се схваща, че турските управляващи са били наясно с решенията на БРЦК да се приготви въстание, да се трансферират през Дунав огромни партиди оръжие. И дунавският валия предлага съответни ограничения, като най-важната е да се ускори работата с агентурата. За Ловеч дори е представено името на сътрудника, който би трябвало да работи като лесничей.
Българин ли е той?
Най-вероятно помак. По-лошото е, че в този интервал турските управляващи са се сдобили с двете писма – на Любен Каравелов и на Тодор Пеев до Васил Левски, в които представителите на управлението разпореждат на Апостола да пристъпи към повдигане на въстание. Оказва се, че тези писма са попаднали в ръцете на управляващите преди да стигнат до ръцете на Левски. Очевидно е, че би трябвало да пренапишем тази част от историята и да разберем от кое място е изтичала информацията.
За страдание, явно издайниците са били много.
Турската мрежа е била чудесно финансирана – в този момент научваме, че месечно са се заплащали до 3000 гроша на всеки сътрудник, донесъл скъпа информация – сериозна сума за ония времена.
Нашият народен комплекс се персонифицира главно с поп Кръстю Никифоров. Променят ли новите документи отношението към него, което без друго е двояко?
Нови директни догадки за ролята на поп Кръстю няма Има една косвена. Това, че полицейският шеф на Ловеч е препоръчан за премия за заслуги за разбиването на комитетската мрежа. Имената в първия отчет от 16 септември 1872 година са основно на ловчанлии. Явно добре си е приключил работата служителят на реда, информацията от Ловеч е била изобилна.
Вашето персонално мнение по въпроса с поп Кръстю какво е?
Извън научната полемика имам персонално мнение, което не отстъпвам. Имам своите съмнения към поп Кръстю. Той демонстрира податливост към сходни провинения още по времето на Първата българска легия в Белград. Преди години попаднахме на обява на сръбски сътрудници, в която се разказва по какъв начин Кръстю Никифоров е задържан и наказан за кражба през 1862 година - документите мъчно могат да бъдат скрити, колкото и да им се желае на някои. Новите документи демонстрират, че още на 16 септември 1872 година управляващите знаят името на поп Кръстю като член на Ловешкия комитет, това удостоверяват също признанията на Димитър Общи и на други дейци, задържани след обира на хазната в Арабаконак. И единственият член на този комитет, който не е задържан и съден, е поп Кръстю. Твърдението, че не бил наказан, тъй като е бил владишки наместник, също е доста противоречиво. Нови документи демонстрират, че през есента на 1872 година владишки наместник е бил различен човек.
Откривате ли спомагателни черти към облика на Васил Левски в новите документи?
Нови черти не, само че потвърждения на познати черти - да! Най-голямото удостоверение е, че е правил делото си под страхотния риск да бъде хванат, това е същинската всеотдайност. Защото турските служби са били накрак още преди обира, проведен от Димитър Общи. И една единствена им цел е била да заловят Васил Левски.
Прави усещане новата характерност на сподвижниците на Левски – млади, образовани, заможни, на настоящ език - предприемачи. Става ли ясно от новооткритите сведения какви са били претекстовете им да рискуват всичко, което имат: партиотични, стопански, политически?
Съчетание на любородие и икономически ползи. Само един образец. Когато 70-те години на XIX в. Високата врата разисква планове за създаване на жп мрежа в Румелия – сред Дунав и Средиземноморието, богати авторитетни българи от Дунавския вилает оферират да влагат в построяването на част от мрежата. Високата врата изрично отхвърля. Впрочем при Априлското въстание картината е същата – оръжието хващат заможните и проспериращите българи. Не беднотията подвига народа на битка за независимост.
Разговора води Емил Янев
Проф. Пламен Митев, учител в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски “, експерт по Българското възраждане
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ