Проф. Мирослав Церар от университета в Любляна и бивш премиер

Проф. Мирослав Церар от университета в Любляна и някогашен министър председател (2014-2018 г.) и някогашен външен министър на Словения , беше един от участниците в интернационалната конференция „ България в еврозона та – благоприятни условия и провокации “.

Той показа пред кореспонденти опита на страната си по присъединение към еврозона та, което се случва през 2017 година „ Ние бяхме изцяло готови. Започнахме с подготовката на проекти, тактики и действия още през 2004 година, незабавно след присъединение към Европейски Съюз. Сътрудничеството сред политическите партии и държавното управление, от една страна, и гражданското общество, обществените сътрудници и популацията беше доста интензивно. Това беше мултидисциплинарен план, който беше доста приобщаващ. И доста транспарантен. Имахме и доста интензивна осведомителна акция, тъй че всички бяха добре осведомени за всички плюсове и минуси в задатък. “

Що се отнася до огромните разлики в стопанските системи и финансово положение на страните, които в еврозона та сякаш би трябвало да се преценяват с идентични правила, само че се разграничават доста, Церар сподели пред БГНЕС: “Всичко зависи от бекграунда. Стартовите позиции при другите страни, несъмнено, би трябвало да са разнообразни. А и би трябвало да имате поради, че не всички страни имат идентичния опит с еврозона та, освен в този момент, само че и за в бъдеще. Нашият (на Словения – бел. ред.) опит беше позитивен. Разбира се, загубихме част от финансовия си суверенитет, и във време на рецесии за Словения от време на време е мъчно, тъй като монетаристичната политика и някои финансови задръжки по време на рецесия бяха по-трудни за Словения , в сравнение с за други страни. Това е нещо, което еврозона та би трябвало да има поради за в бъдеще: по какъв начин да се образува обща политика, която да бъде по потребна за новоприети страни като Словения , за така наречен страни от периферията, които от време на време са в по-лоша позиция. Но бих желал да кажа в умозаключение, че като цяло тези дейности са сполучливи и словенският народ има доверие в еврото, нямаше огромни провокации за стопанската система, която в Словения е много сполучлива. Но не и във времето на последната рецесия. “

На въпрос по кое време ще забележим функциониращо министерство на финанси те на Евросъюза, Церар отговори, че той не може да каже, въпросът би трябвало да се зададе на специалист, на политици. „ Но мога да ви кажа, че европейският план, Европейският съюз, има доста мощен политически смисъл. Също по този начин присъединението към еврозона та има доста огромно политическо значение за всички страни, в това число за България “, сподели Церар и изрази поддръжката си за решимостта на София за присъединение към еврозона та. „ Защото би трябвало да се интегрираме още повече в Европейския съюз. И всяка връзка, или нова интеграция в Европейски Съюз, е от изгода за всички нас. Защото няма по-добра опция от Европейски Съюз. Защото в случай че се разпаднем на съставните си елементи, ще се върнем обратно във времето. Но, естествено, би трябвало да сте готови, да извършите изискванията. “Според някогашния словенски министър председател работата би трябвало да е на два фронта – от една страна вътре в страната, от друга към този момент признатите в еврозона та страни би трябвало да оказват поддръжка на новите членове.

На въпроса не бърка ли районен съд Македония по пътя си към европейската интеграция, проф. Церар отговори: “ Словения беше измежду най-твърдите последователи, които подкрепяха европейската интеграция на всички страни от Западните Балкани, в това число Северна Македония. И продължаваме да поддържаме страните от района да се сближават с Европейски Съюз, да бъдат част от евроатлантическата интеграция. И в това време в случай че изискванията не са изпълнени, в случай че критериите не са спазени, и от двете страни ще имат проблеми. Поради това всички условия би трябвало да бъдат изпълнени преди да се стигне до такава интеграция. “