Проф. Милко Палангурски: Споразумението за асоцииране на Украйна доведе до Евромайдан и до конфликта с Русия
Проф. Милко Палангурски, учител в катедра “Нова и най-нова история на България " на Историческия факултет във Велико Търново, в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
С взор към бъдещето и в диалог за политиката за разширение на Европейския съюз поздравявам в ефира на " Фокус “ проф. Милко Палангурски. Проф. Палангурски, доскоро повече от една година Украйна кандидатства за участие в Европейския съюз. Това се случи на 28 февруари, а през юни същата година Украйна получи статут на страна кандидатка за участие в Европейския съюз. Съветът ще вземе решение по отношение на по-нататъшните стъпки, откакто Украйна извърши изискванията, посочени в мнението на Европейската комисия за кандидатурата й за участие в Европейския съюз. Професоре, по какъв начин оценявате напъните, които поставя Украйна, при доста сложните условия, за които всички знаем, с цел да реализира задачите, залегнали в основата на статута й на страна кандидатка?
Аз не мога да избягам от специалността си на историк и отново ще би трябвало да кажа: всяко вливане и всяко влизане в Европейския съюз изисква близо четвърт век старания и Украйна очевидно няма да е друг случай. И постоянно тези крайни решения са някак си пришпорени от военните спорове. Ако си спомняте, Централна Европа влезе след спора в Югославия, България и Румъния – след спора в Косово. В момента войната, която разпростра Русия против Украйна, очевидно ще даде някаква по-далечна и по-бърза по този начин да се каже писта за дейности от страна на Украйна, защото в случай че огледа човек документите на Европейския съюз, ще види, че те към този момент са два вида. Едните са предприсъединителни, т.е. какво би трябвало да се свърши, т.е. това, което ние сме го минали, по този начин да се каже, по учебник в предходните години, само че другите документи са за помощ на нападнатата от експанзия страна, което неизбежно ще докара до по-бърза интеграция в стопански, културен, обществен проект и така нататък Така че чакам ускорение на придвижването към присъединение на Украйна и наваксване на това забавяне, което аз постоянно съм считал за ненужно, това забавяне, което европейските служители доста постоянно позволяват, без да се въздействат или без да преглеждат геополитическите проблеми, които стоят пред Европейския континент.
Истината е, че дотук Европейският съюз беше по този начин да се каже една институция, която се доминираше от триъгълника Париж-Берлин-Лондон. Лондон отпадна. А някак си останалите 400 милиона европейци трябваше да слушат дирижираната тази политика и изключително колкото повече се отиваше на изток, някак си се гледаше с по-голямо съмнение, а както виждате, в източната част на континента са най-големите страни, каквато е Украйна, каквато да не забравяме е и другият претендент за европейско участие от 1963 година като Турция, с което архитектурата на Европейския съюз ще има напълно друг тип и ще има напълно разнообразни благоприятни условия за развиване и придвижване напред.
Какви да вземем за пример, проф. Палангурски, какви да вземем за пример? Можем ли да кажем?
Вижте, няма какво да приказваме. Влизането на Украйна и евентуално на Турция в Европейския съюз образува на изток едни блокове от по 100 милиона души население, които стопански и индустриално са с капацитета да бъдат, в случай че не тотални водачи, то най-малко водачи на икономическото и културно развиване на континента, което апропо е хубаво. Европейският съюз това му е хубавото на цялата тази концепция, че той дава опция за регистриране, вграждане на избрани стопански системи, намиране на място в един по-широк аспект, с което Европейският съюз придобива и ще придобива други присъщи черти. Сега, както виждате, надали някой се съмнява да вземем за пример, че чешката промишленост е част от европейската такава или от европейска автомобилна да вземем за пример. Утре ще кажем че може би, че стоманената промишленост на Европа е в сърцето на Украйна и така нататък Това имам поради, когато приказвам, че се получават нови структури, тъй като обгръщането на ново население, на нови пазари основава и нови благоприятни условия. И за жалост, а може би пък по този начин е и по-добре, вписването в Европейския съюз става по-бавно, в сравнение с може би пък на нас ни се желае, на някои от нас или на народите, които чакат това нещо.
Професоре, да разбирам ли, че смятате, че Украйна ще бъде пусната по бързата писта към Европейския съюз?
А, но тя е пусната, само че в случай че би трябвало да бъдем точни, откакто е взето решение за водене на договаряния за интеграция, оттук насетне, несъмнено, всичко ще зависи от войната, тъй като страна във военно състояние мъчно би се вписала в стопанската система на Европейския съюз. Но не забравяйте, че има няколко десетки глави, които би трябвало да се затворят. Част от тях са доста бързо разрешими, примерно обучение, опазване на здравето и така нататък, където правилата са относително общи. Ще има компликации към този момент с въпросите с енергетика, зелена сила, произвеждане на въглища, произвеждане на зърно и други селскостопански артикули. Така че аз чакам в първите месеци, както апропо при безусловно всички договаряния, да се преодолеят тези най-лесните да кажем глави, които не носят някаква тежка преговорна тога върху себе си, и да могат бързо да бъдат отметнати, което да покаже политическа воля за развиване, за интеграция. Съответно по-тежките проблеми, които се нуждаят от законови решения, от няколко промени да кажем, даже в случай че щете и на финансови доклади, на салда, на екологично законодателство, това, колкото и да бърза Украинската Рада, а тя сега бърза извънредно доста поради войната, въпреки всичко това ще отнеме някакво настоящо време.
Не обичам да играя ролята на политолог и на планувам, само че в обозримо бъдеще, с което не споделям може би нищо на слушателите, само че чакам по-голяма част от преговорните глави да завършат и в края на войната да се стигне и до включването на Украйна в Европейския съюз. Но във всеки случай съм сигурен, че ще изпревари Турция.
Проф. Палангурски, когато става въпрос за бъдещото разширение на Европейския съюз, водачите на страните членки на блока не би трябвало ли да бъдат по-критични, защото има публични процедури за присъединението на страна към Европейския съюз, които са основани с аргументи?
Няма спор за това нещо, само че пък и да се върна към историята. Доколкото си припомням, Украйна стартира предприсъединителни договаряния или търсене на съдружници за асоцииран член още 2001 година,, да не би и още в края на предния век. Не забравяйте, че 2014 година Споразумението за асоцииране на процедура беше готово.
Да, аз го припомних на нашите слушатели, да, говорихме си за това.
Да, и това докара в действителност до това, което назоваваме " Евромайдан “ и което докара и до спора с Русия, тъй като пред 45-милионна Украйна стояха две други възможности: съветският Митнически съюз или Европейският. Това беше опасност за имперското бъдеще на Русия и тя реагира, както знаете, с въоръжени сили. Явно още оттогава Европейският съюз е наясно, или може би не беше толкоз наясно, че една сходна стъпка ще докара до подобен спор. И тогава знам, че макар рецензиите, всички бяха готово да подпишат това съглашение. Така че оттова нататък към този момент ескалацията мина на военно-стратегическо и военно-политическо равнище. Така че ще има, няма какво да си кривим душата – ще има и политическия решения. Но то самата интеграция на Европейския съюз е политическа. Тя е политическа за да сътвори икономическа основа, тъй че колкото и да бъдат сериозни и безкритични, въпросът към този момент опира до това, за бъдещето и на Европейския съюз, и изобщо на Източна Европа. Така че колкото и да са продължителни договарянията, колкото и да има препъникамъни, мисля, че един по един ще бъдат разчиствани с едно относително бързо движение. Разбира се, ще останат няколко – кои ще бъдат те в исторически проект – не знам, проблематични точки, които ще запънат по този начин да се каже финалното секване на линията, само че това към този момент следва да го забележим в исторически и политологичен проект.
Така е, да.
Аз не се ангажирам да кажа кое тъкмо ще бъде, тъй като постоянно в процедурите с една страна се получава нещо сходно. За една страна важи едно, за друга – друго, само че няма какво да чакаме. Най-после европейските водачи схванаха, че би трябвало да се върнат към политическата воля на бащите създатели от 50-те години на ХХ век. Да не мислите, че на немските и на френските политици в Украйна в 40-те и началото на 50-те е било доста елементарно да стимулират своите народи да създадат икономическа и политическа интеграция с вековни врагове, след преди малко завършила кръвопролитна война и така нататък? Да не забравяме, че Европейският съюз по този мотив е опция на войните. Мисля, че това е най-краткото и тъкмо определение какво би подтикнало по-бързата интеграция.
Проф. Палангурски, и още един въпрос от мен – демонстрира ли Украйна подготвеност за правене на промени – персоналното ви виждане?
Това, което виждам в профил, това, което виждам и чета от вестниците и от интернет средите, някак си това стои на назад във времето в новинарския поток, само че там, в дълбоките пластове се улавя една поредност от законопроекти, които минават през техния парламент в много незабавен порядък. Така че очевидно има някакво оживление, само че да не забравяме, че всеки претендент член ще почне да се натъква на избрани проблеми, вътрешнополитически, а и външнополитически. Ще се намерят и страни, които да имат избрани условия към Украйна. То виждате, че даже и при помощта има такива разлики. В общи линии на този стадий на мен ми се коства, че вървят бързо нещата и вътрешнополитически. Сега до каква степен е качествено това законодателство – то несъмнено на текстове е прелестно, то се съгласува с Европейския съюз, до каква степен то ще може да бъде приложено в една военновременна стопанска система и военновременна политическа обстановка в една страна, която е изпратила младежите си на фронта, това към този момент е доста сложен отговор. Но да не забравяме, че в такива моменти, когато нациите пазят себе си – аз имам поради и българската история, и други, – тогава стават доста продуктивни. Това съгласно мен ще бъде преобладаващото в темпото, което Украйна ще постанова.
С взор към бъдещето и в диалог за политиката за разширение на Европейския съюз поздравявам в ефира на " Фокус “ проф. Милко Палангурски. Проф. Палангурски, доскоро повече от една година Украйна кандидатства за участие в Европейския съюз. Това се случи на 28 февруари, а през юни същата година Украйна получи статут на страна кандидатка за участие в Европейския съюз. Съветът ще вземе решение по отношение на по-нататъшните стъпки, откакто Украйна извърши изискванията, посочени в мнението на Европейската комисия за кандидатурата й за участие в Европейския съюз. Професоре, по какъв начин оценявате напъните, които поставя Украйна, при доста сложните условия, за които всички знаем, с цел да реализира задачите, залегнали в основата на статута й на страна кандидатка?
Аз не мога да избягам от специалността си на историк и отново ще би трябвало да кажа: всяко вливане и всяко влизане в Европейския съюз изисква близо четвърт век старания и Украйна очевидно няма да е друг случай. И постоянно тези крайни решения са някак си пришпорени от военните спорове. Ако си спомняте, Централна Европа влезе след спора в Югославия, България и Румъния – след спора в Косово. В момента войната, която разпростра Русия против Украйна, очевидно ще даде някаква по-далечна и по-бърза по този начин да се каже писта за дейности от страна на Украйна, защото в случай че огледа човек документите на Европейския съюз, ще види, че те към този момент са два вида. Едните са предприсъединителни, т.е. какво би трябвало да се свърши, т.е. това, което ние сме го минали, по този начин да се каже, по учебник в предходните години, само че другите документи са за помощ на нападнатата от експанзия страна, което неизбежно ще докара до по-бърза интеграция в стопански, културен, обществен проект и така нататък Така че чакам ускорение на придвижването към присъединение на Украйна и наваксване на това забавяне, което аз постоянно съм считал за ненужно, това забавяне, което европейските служители доста постоянно позволяват, без да се въздействат или без да преглеждат геополитическите проблеми, които стоят пред Европейския континент.
Истината е, че дотук Европейският съюз беше по този начин да се каже една институция, която се доминираше от триъгълника Париж-Берлин-Лондон. Лондон отпадна. А някак си останалите 400 милиона европейци трябваше да слушат дирижираната тази политика и изключително колкото повече се отиваше на изток, някак си се гледаше с по-голямо съмнение, а както виждате, в източната част на континента са най-големите страни, каквато е Украйна, каквато да не забравяме е и другият претендент за европейско участие от 1963 година като Турция, с което архитектурата на Европейския съюз ще има напълно друг тип и ще има напълно разнообразни благоприятни условия за развиване и придвижване напред.
Какви да вземем за пример, проф. Палангурски, какви да вземем за пример? Можем ли да кажем?
Вижте, няма какво да приказваме. Влизането на Украйна и евентуално на Турция в Европейския съюз образува на изток едни блокове от по 100 милиона души население, които стопански и индустриално са с капацитета да бъдат, в случай че не тотални водачи, то най-малко водачи на икономическото и културно развиване на континента, което апропо е хубаво. Европейският съюз това му е хубавото на цялата тази концепция, че той дава опция за регистриране, вграждане на избрани стопански системи, намиране на място в един по-широк аспект, с което Европейският съюз придобива и ще придобива други присъщи черти. Сега, както виждате, надали някой се съмнява да вземем за пример, че чешката промишленост е част от европейската такава или от европейска автомобилна да вземем за пример. Утре ще кажем че може би, че стоманената промишленост на Европа е в сърцето на Украйна и така нататък Това имам поради, когато приказвам, че се получават нови структури, тъй като обгръщането на ново население, на нови пазари основава и нови благоприятни условия. И за жалост, а може би пък по този начин е и по-добре, вписването в Европейския съюз става по-бавно, в сравнение с може би пък на нас ни се желае, на някои от нас или на народите, които чакат това нещо.
Професоре, да разбирам ли, че смятате, че Украйна ще бъде пусната по бързата писта към Европейския съюз?
А, но тя е пусната, само че в случай че би трябвало да бъдем точни, откакто е взето решение за водене на договаряния за интеграция, оттук насетне, несъмнено, всичко ще зависи от войната, тъй като страна във военно състояние мъчно би се вписала в стопанската система на Европейския съюз. Но не забравяйте, че има няколко десетки глави, които би трябвало да се затворят. Част от тях са доста бързо разрешими, примерно обучение, опазване на здравето и така нататък, където правилата са относително общи. Ще има компликации към този момент с въпросите с енергетика, зелена сила, произвеждане на въглища, произвеждане на зърно и други селскостопански артикули. Така че аз чакам в първите месеци, както апропо при безусловно всички договаряния, да се преодолеят тези най-лесните да кажем глави, които не носят някаква тежка преговорна тога върху себе си, и да могат бързо да бъдат отметнати, което да покаже политическа воля за развиване, за интеграция. Съответно по-тежките проблеми, които се нуждаят от законови решения, от няколко промени да кажем, даже в случай че щете и на финансови доклади, на салда, на екологично законодателство, това, колкото и да бърза Украинската Рада, а тя сега бърза извънредно доста поради войната, въпреки всичко това ще отнеме някакво настоящо време.
Не обичам да играя ролята на политолог и на планувам, само че в обозримо бъдеще, с което не споделям може би нищо на слушателите, само че чакам по-голяма част от преговорните глави да завършат и в края на войната да се стигне и до включването на Украйна в Европейския съюз. Но във всеки случай съм сигурен, че ще изпревари Турция.
Проф. Палангурски, когато става въпрос за бъдещото разширение на Европейския съюз, водачите на страните членки на блока не би трябвало ли да бъдат по-критични, защото има публични процедури за присъединението на страна към Европейския съюз, които са основани с аргументи?
Няма спор за това нещо, само че пък и да се върна към историята. Доколкото си припомням, Украйна стартира предприсъединителни договаряния или търсене на съдружници за асоцииран член още 2001 година,, да не би и още в края на предния век. Не забравяйте, че 2014 година Споразумението за асоцииране на процедура беше готово.
Да, аз го припомних на нашите слушатели, да, говорихме си за това.
Да, и това докара в действителност до това, което назоваваме " Евромайдан “ и което докара и до спора с Русия, тъй като пред 45-милионна Украйна стояха две други възможности: съветският Митнически съюз или Европейският. Това беше опасност за имперското бъдеще на Русия и тя реагира, както знаете, с въоръжени сили. Явно още оттогава Европейският съюз е наясно, или може би не беше толкоз наясно, че една сходна стъпка ще докара до подобен спор. И тогава знам, че макар рецензиите, всички бяха готово да подпишат това съглашение. Така че оттова нататък към този момент ескалацията мина на военно-стратегическо и военно-политическо равнище. Така че ще има, няма какво да си кривим душата – ще има и политическия решения. Но то самата интеграция на Европейския съюз е политическа. Тя е политическа за да сътвори икономическа основа, тъй че колкото и да бъдат сериозни и безкритични, въпросът към този момент опира до това, за бъдещето и на Европейския съюз, и изобщо на Източна Европа. Така че колкото и да са продължителни договарянията, колкото и да има препъникамъни, мисля, че един по един ще бъдат разчиствани с едно относително бързо движение. Разбира се, ще останат няколко – кои ще бъдат те в исторически проект – не знам, проблематични точки, които ще запънат по този начин да се каже финалното секване на линията, само че това към този момент следва да го забележим в исторически и политологичен проект.
Така е, да.
Аз не се ангажирам да кажа кое тъкмо ще бъде, тъй като постоянно в процедурите с една страна се получава нещо сходно. За една страна важи едно, за друга – друго, само че няма какво да чакаме. Най-после европейските водачи схванаха, че би трябвало да се върнат към политическата воля на бащите създатели от 50-те години на ХХ век. Да не мислите, че на немските и на френските политици в Украйна в 40-те и началото на 50-те е било доста елементарно да стимулират своите народи да създадат икономическа и политическа интеграция с вековни врагове, след преди малко завършила кръвопролитна война и така нататък? Да не забравяме, че Европейският съюз по този мотив е опция на войните. Мисля, че това е най-краткото и тъкмо определение какво би подтикнало по-бързата интеграция.
Проф. Палангурски, и още един въпрос от мен – демонстрира ли Украйна подготвеност за правене на промени – персоналното ви виждане?
Това, което виждам в профил, това, което виждам и чета от вестниците и от интернет средите, някак си това стои на назад във времето в новинарския поток, само че там, в дълбоките пластове се улавя една поредност от законопроекти, които минават през техния парламент в много незабавен порядък. Така че очевидно има някакво оживление, само че да не забравяме, че всеки претендент член ще почне да се натъква на избрани проблеми, вътрешнополитически, а и външнополитически. Ще се намерят и страни, които да имат избрани условия към Украйна. То виждате, че даже и при помощта има такива разлики. В общи линии на този стадий на мен ми се коства, че вървят бързо нещата и вътрешнополитически. Сега до каква степен е качествено това законодателство – то несъмнено на текстове е прелестно, то се съгласува с Европейския съюз, до каква степен то ще може да бъде приложено в една военновременна стопанска система и военновременна политическа обстановка в една страна, която е изпратила младежите си на фронта, това към този момент е доста сложен отговор. Но да не забравяме, че в такива моменти, когато нациите пазят себе си – аз имам поради и българската история, и други, – тогава стават доста продуктивни. Това съгласно мен ще бъде преобладаващото в темпото, което Украйна ще постанова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ