Проф. Михаил Неделчев: Задължително е къщата на Димитър Талев да стане българска собственост
Проф. Михаил Неделчев, историк и книжовен критик, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Призив от центъра на Прилеп. Собственичката на къщата на Димитър Талев прикани България да резервира къщата на писателя. Мой посетител в студиото е проф. Михаил Неделчев – историк и книжовен критик, участник в основаването на Съюз на демократичните сили, депутат в 7-ото Велико и 36-ото Обикновено Народно заседание. Здравейте.
Здравейте.
Проф. Неделчев, по какъв начин възприемате вие този апел на собственичката?
Този апел го схващам като нещо напълно естествено и обикновено и наложително да бъде изпълнено от българските управляващи, от българската страна. Защото тази къща е сакрална къща. Това е къщата, в която се е развивал родът на Глаушеви. Това е 200-годишна къща, която е била бейски конак преди този момент, и популярност Богу, че е непокътната. Чудесно е, че въпреки че не е родственичка, собственичката защото нейното семейство закупува някъде през 20-те къща, само че тя свято я пази, също така тя има българско съзнание. Т.е. това е в действителност българска къща във всяко едно отношение.
Да, тя е споделила: " Аз обичам България, и апелирам страната да направи нещо стойностно за тази къща “.
Да, тъкмо по този начин. Аз бях на тази конференция, чух госпожата. Тя в действителност доста разгорещено приветства концепцията да се запази тази къща, и прикани още веднъж, въпреки че е призовавала доста пъти, т.е. фактически би трябвало да се създадат всички вероятни старания къщата да бъде съхранена. Ние знаем, че по света системата от литературни музеи, тъй като това би трябвало да бъде книжовен музей в действителност на Димитър Талев, само че освен литература, той може да бъде още доста други функционалности, защото къщата е много огромна явно, по този начин, както я видях аз. Аз съм я виждал, веднъж съм я виждал в град Прилеп. Тази къща фактически може да извършва доста функционалности, и е доста значимо да бъде съхранена за българската идея, за българската страна.
Нека да кажем името на собственичката – Снежана Аческа. Нали по този начин?
Аческа.
Тя сподели, че се е обърнала към шефа на Културния център в Скопие, само че не е имало резултат, там никой не я е чул.
Директорът няма никаква опция да финансира, той може несъмнено да съобщи това обръщение до своите началници тук в комитета, във всевъзможни комитети, в министерство и така нататък Но тук би трябвало да се поеме една самодейност, която да е централна самодейност, и която фактически да обезпечи тези 100 000 евро, тъй като за тази голяма къща, а тя е в действителност голяма, 100 000 евро са нищо.
Символична сума.
Абсолютно. Това е колкото в София един по-голям апартамент.
Да. Нещо любопитно: родственик на писателя Димитър Талев заяви, че турската страна има интерес обаче. Турция имала интерес за тази къща.
Да, Турция има интерес дотолкоз, доколкото тя е била благосъстоятелност на някакъв бей в Прилеп. Но доста от дълго време тя е станала благосъстоятелност на семейството на писателя Димитър Талев.
Според родственика, тази къща е пример на османската архитектурата.
Тя е пример за една типична за Балканския полуостров архитектура. Това не е османска архитектура, това е по-скоро левантийска някаква, която е присъща и за Гърция, присъща и за българските възрожденски селища. Т.е. тя си е българска къща. Най-вероятно, аз не знам, защото преди 200 години е строена, само че най-вероятно тя е строена от български майстори. От кого да е строена? Естествено, че най-вероятно е строена от български майстори. Но това не е най-важното. Тя е къща, която е обживяна от Талевото семейство. Там се развива цялата сага на рода Глаушеви в тази къща, оттова потегля в действителност пътят на този жанр, който е както знаем в тази тетралогия се развива по доста комплициран метод. Така че наложително е, още веднъж да кажа, тази къща да стане българска благосъстоятелност.
Но в случай че погледнем рода Глаушеви, това, което се случва с тях, какъв аналог можем да създадем с къщата? Какво очаквате да се случи?
Аз въпреки всичко се надявам, че къщата ще бъде закупена от българската страна. Това е най-важното. А по-късно ще се мисли по какъв метод тази къща да бъде обживяна. Разбира се, тя би трябвало да бъде наситена с артефакти, със мемоари, с всевъзможни неща, свързани с Димитър Талев, с неговото семейство. Но естествено това би трябвало да бъде къщата на Димитър Талев.
Къщата на Димитър Талев. Дали България има някаква политика в това отношение към сходни монументи на културата?
Разбира се, че има, въпреки че не е чак толкоз поредна, тъй като знаем, някои къщи се занемариха. Но въпреки всичко ние имаме несъмнено прелестната къща на Иван Вазов да кажем, на Раковски. И улица " Иван Вазов “.
Аз като попитам моите студенти на коя улица е къщата на Вазов, те подвигат плещи, и крещя: на " Иван Вазов “ разбра се. Разбира се имаме къщата, която свързваме с паметта на Яворов, тя не е Яворов, само че я свързваме с паметта на Яворов, сакрална къща, в която се разпростира това извънредно нещо с двойното самоубийтво.
Имаме къщата на Дебелянов в Копривщица – " Да се завърнеш в бащината къща “, въпреки че това е стихотворение за невъзможността да се завърнеш в бащината къща. Имаме къщата, отново в Копривщица, на Любен Каравелов – голяма къща, имаме още всевъзможни къщи, имаме къща на Елин Пелин в Байлово, която също е музей. Т.е. имаме много къщи. Имаме къща на Алеко Константинов в Свищов и прочие, и прочие.
Но въпреки всичко тази мрежа от литературни къщи, от литературни музеи не е чак по този начин развита, както е развита примерно в Полша. Там е доста по-развита, там е сакрално отношението към тези къщи, или примерно във Франция, или да кажем в Калифорния, където с паметта на Джек Лондон има също няколко къщи свързани.
Т.е. малко са въпреки всичко тези къщи, които са достоверни,които са останали от това време, тъй като част от музеите, които са литературни музеи, по-скоро са влезнали по този начин да се каже по някакви метод в някакви други жилища. Малко са същинските, достоверните непокътнати къщи, въпреки че нашата история не е толкоз дълбока, тази история когато приказваме за историята на българската литература. Имахме къща, щях да не помни, къща несъмнено на Емилиян Станев, която е във Велико Търново, която е прекрасен музей, прелестен музей и така нататък Имаме много въпреки всичко къщи. Чудесно би било в случай че се впише в цялата тази въпреки всичко мрежа от български литературни къщи, къщата на Димитър Талев, къщата на семейство Талеви.
Казахте да, имаме политика, въпросът ми беше реторичен, само че като че ли не се дава доста за тези неща, не се отдава нужното внимание.
Зависи. Примерно Музея на Яворов се посещава доста, посещава се Музея на Вапцаров, който е в един апартамент, който Вапцаров е обитавал. То, несъмнено, имаме в Банско, имаме също прелестни къщи. Имаме къщи в град Елена, свързани с паметта на български писатели. Зависи от паметта на писателя до каква степен и по какъв начин се посещава съответните къщи. Има къщи, които някак си даже не се знае, че съществуват, до момента в който има къщи, които някак си се откроени в съзнанието на хората, просто за които познание, мълва по този начин да се каже.
Зависи от паметта на писателя, само че аз ви запитвам за ролята на страната ни.
Все отново има Национален книжовен музей, който ръководи тези къщи, множеството. Някои от тях са към съответните кметства, към съответните читалища и така нататък Различен е статутът на тези къщи. Включително примерно в град да кажем прелестна е къщата на Чудомир в град… Ще се сетим. Тя е доста хубава къща, тя е безусловно непокътната, достоверна къща.
В Казанлък.
В Казанлък, несъмнено, прелестна къща. Ходихме в този момент напълно неотдавна за следващ път. Там е непокътната библиотека, всичко е непокътнато. Така че има, има си фетиш към тези къщи. Тези къщи не могат да бъдат бутнати, не може по никакъв метод да се посегне на тези къщи.
Проф. Неделчев, вие като историк казахте, че подкрепяте сходна концепция да се направи нещо от нашата страна, да спомага тя, с цел да може къщата на Димитър Талев да бъде непокътната. Ако имаме проблем, той се назовава безхаберие на българката страна. Това е коментирал Спас Тошев от Българска академия на науките. Смятате ли, че е безхаберно отношението ни?
Не бих споделил. В случая казусът е, че въпреки всичко това е в друга страна, прилежаща страна, въпреки че е българска къща, по този начин да се каже побългарена, тъй като въпреки всичко произходът й е различен. Но къща, в която е живяла една огромна фамилия, една известна фамилия, една фамозна фамилия, дала на България един от най-големите писатели, които пазят българската свяст. И аз някак си я виждам тази къща вписана, въпреки че е в прилежаща страна, вписана в цялата тази мрежа от писателски къщи.
Да, тя може да стане обект на туризъм сред двете страни.
Тя към този момент е обект на туризъм. Госпожата собственичката описа, че тази къща през всичките тези години е ужасно доста посещавана, въпреки че нито е взиман някакъв вход за това посещаване. Но там въпреки всичко има някакви неща, свързани с семейството Талеви. Има библиотека, въпреки че библиотеката не е Талевата библиотека, тя е нейна библиотека на рода на тази госпожа Аческа. Така че тя ще насити с всевъзможни артефакти, тя ще преизпълни с всевъзможни неща, свързани с паметта на Димитър Талев. Пак ще кажа, по някакъв метод тя би трябвало да има двойно послушание тази къща – тя естествено ще си бъде прилепска къща, по някакъв ще бъде ръководена там, не знам, само че същевременно тя би трябвало да бъде включена в системата на български литературни къщи.
Очаквате ли позитивен отговор от Министерството на културата и Външното ни министерство? Разбрахме, че има към този момент изпратени писма до тях.
Ами въпреки всичко уповавам се. Знам, че тази машина работи постепенно, постепенно работи тази администрация, само че въпреки всичко се надявам.
Призив от центъра на Прилеп. Собственичката на къщата на Димитър Талев прикани България да резервира къщата на писателя. Мой посетител в студиото е проф. Михаил Неделчев – историк и книжовен критик, участник в основаването на Съюз на демократичните сили, депутат в 7-ото Велико и 36-ото Обикновено Народно заседание. Здравейте.
Здравейте.
Проф. Неделчев, по какъв начин възприемате вие този апел на собственичката?
Този апел го схващам като нещо напълно естествено и обикновено и наложително да бъде изпълнено от българските управляващи, от българската страна. Защото тази къща е сакрална къща. Това е къщата, в която се е развивал родът на Глаушеви. Това е 200-годишна къща, която е била бейски конак преди този момент, и популярност Богу, че е непокътната. Чудесно е, че въпреки че не е родственичка, собственичката защото нейното семейство закупува някъде през 20-те къща, само че тя свято я пази, също така тя има българско съзнание. Т.е. това е в действителност българска къща във всяко едно отношение.
Да, тя е споделила: " Аз обичам България, и апелирам страната да направи нещо стойностно за тази къща “.
Да, тъкмо по този начин. Аз бях на тази конференция, чух госпожата. Тя в действителност доста разгорещено приветства концепцията да се запази тази къща, и прикани още веднъж, въпреки че е призовавала доста пъти, т.е. фактически би трябвало да се създадат всички вероятни старания къщата да бъде съхранена. Ние знаем, че по света системата от литературни музеи, тъй като това би трябвало да бъде книжовен музей в действителност на Димитър Талев, само че освен литература, той може да бъде още доста други функционалности, защото къщата е много огромна явно, по този начин, както я видях аз. Аз съм я виждал, веднъж съм я виждал в град Прилеп. Тази къща фактически може да извършва доста функционалности, и е доста значимо да бъде съхранена за българската идея, за българската страна.
Нека да кажем името на собственичката – Снежана Аческа. Нали по този начин?
Аческа.
Тя сподели, че се е обърнала към шефа на Културния център в Скопие, само че не е имало резултат, там никой не я е чул.
Директорът няма никаква опция да финансира, той може несъмнено да съобщи това обръщение до своите началници тук в комитета, във всевъзможни комитети, в министерство и така нататък Но тук би трябвало да се поеме една самодейност, която да е централна самодейност, и която фактически да обезпечи тези 100 000 евро, тъй като за тази голяма къща, а тя е в действителност голяма, 100 000 евро са нищо.
Символична сума.
Абсолютно. Това е колкото в София един по-голям апартамент.
Да. Нещо любопитно: родственик на писателя Димитър Талев заяви, че турската страна има интерес обаче. Турция имала интерес за тази къща.
Да, Турция има интерес дотолкоз, доколкото тя е била благосъстоятелност на някакъв бей в Прилеп. Но доста от дълго време тя е станала благосъстоятелност на семейството на писателя Димитър Талев.
Според родственика, тази къща е пример на османската архитектурата.
Тя е пример за една типична за Балканския полуостров архитектура. Това не е османска архитектура, това е по-скоро левантийска някаква, която е присъща и за Гърция, присъща и за българските възрожденски селища. Т.е. тя си е българска къща. Най-вероятно, аз не знам, защото преди 200 години е строена, само че най-вероятно тя е строена от български майстори. От кого да е строена? Естествено, че най-вероятно е строена от български майстори. Но това не е най-важното. Тя е къща, която е обживяна от Талевото семейство. Там се развива цялата сага на рода Глаушеви в тази къща, оттова потегля в действителност пътят на този жанр, който е както знаем в тази тетралогия се развива по доста комплициран метод. Така че наложително е, още веднъж да кажа, тази къща да стане българска благосъстоятелност.
Но в случай че погледнем рода Глаушеви, това, което се случва с тях, какъв аналог можем да създадем с къщата? Какво очаквате да се случи?
Аз въпреки всичко се надявам, че къщата ще бъде закупена от българската страна. Това е най-важното. А по-късно ще се мисли по какъв метод тази къща да бъде обживяна. Разбира се, тя би трябвало да бъде наситена с артефакти, със мемоари, с всевъзможни неща, свързани с Димитър Талев, с неговото семейство. Но естествено това би трябвало да бъде къщата на Димитър Талев.
Къщата на Димитър Талев. Дали България има някаква политика в това отношение към сходни монументи на културата?
Разбира се, че има, въпреки че не е чак толкоз поредна, тъй като знаем, някои къщи се занемариха. Но въпреки всичко ние имаме несъмнено прелестната къща на Иван Вазов да кажем, на Раковски. И улица " Иван Вазов “.
Аз като попитам моите студенти на коя улица е къщата на Вазов, те подвигат плещи, и крещя: на " Иван Вазов “ разбра се. Разбира се имаме къщата, която свързваме с паметта на Яворов, тя не е Яворов, само че я свързваме с паметта на Яворов, сакрална къща, в която се разпростира това извънредно нещо с двойното самоубийтво.
Имаме къщата на Дебелянов в Копривщица – " Да се завърнеш в бащината къща “, въпреки че това е стихотворение за невъзможността да се завърнеш в бащината къща. Имаме къщата, отново в Копривщица, на Любен Каравелов – голяма къща, имаме още всевъзможни къщи, имаме къща на Елин Пелин в Байлово, която също е музей. Т.е. имаме много къщи. Имаме къща на Алеко Константинов в Свищов и прочие, и прочие.
Но въпреки всичко тази мрежа от литературни къщи, от литературни музеи не е чак по този начин развита, както е развита примерно в Полша. Там е доста по-развита, там е сакрално отношението към тези къщи, или примерно във Франция, или да кажем в Калифорния, където с паметта на Джек Лондон има също няколко къщи свързани.
Т.е. малко са въпреки всичко тези къщи, които са достоверни,които са останали от това време, тъй като част от музеите, които са литературни музеи, по-скоро са влезнали по този начин да се каже по някакви метод в някакви други жилища. Малко са същинските, достоверните непокътнати къщи, въпреки че нашата история не е толкоз дълбока, тази история когато приказваме за историята на българската литература. Имахме къща, щях да не помни, къща несъмнено на Емилиян Станев, която е във Велико Търново, която е прекрасен музей, прелестен музей и така нататък Имаме много въпреки всичко къщи. Чудесно би било в случай че се впише в цялата тази въпреки всичко мрежа от български литературни къщи, къщата на Димитър Талев, къщата на семейство Талеви.
Казахте да, имаме политика, въпросът ми беше реторичен, само че като че ли не се дава доста за тези неща, не се отдава нужното внимание.
Зависи. Примерно Музея на Яворов се посещава доста, посещава се Музея на Вапцаров, който е в един апартамент, който Вапцаров е обитавал. То, несъмнено, имаме в Банско, имаме също прелестни къщи. Имаме къщи в град Елена, свързани с паметта на български писатели. Зависи от паметта на писателя до каква степен и по какъв начин се посещава съответните къщи. Има къщи, които някак си даже не се знае, че съществуват, до момента в който има къщи, които някак си се откроени в съзнанието на хората, просто за които познание, мълва по този начин да се каже.
Зависи от паметта на писателя, само че аз ви запитвам за ролята на страната ни.
Все отново има Национален книжовен музей, който ръководи тези къщи, множеството. Някои от тях са към съответните кметства, към съответните читалища и така нататък Различен е статутът на тези къщи. Включително примерно в град да кажем прелестна е къщата на Чудомир в град… Ще се сетим. Тя е доста хубава къща, тя е безусловно непокътната, достоверна къща.
В Казанлък.
В Казанлък, несъмнено, прелестна къща. Ходихме в този момент напълно неотдавна за следващ път. Там е непокътната библиотека, всичко е непокътнато. Така че има, има си фетиш към тези къщи. Тези къщи не могат да бъдат бутнати, не може по никакъв метод да се посегне на тези къщи.
Проф. Неделчев, вие като историк казахте, че подкрепяте сходна концепция да се направи нещо от нашата страна, да спомага тя, с цел да може къщата на Димитър Талев да бъде непокътната. Ако имаме проблем, той се назовава безхаберие на българката страна. Това е коментирал Спас Тошев от Българска академия на науките. Смятате ли, че е безхаберно отношението ни?
Не бих споделил. В случая казусът е, че въпреки всичко това е в друга страна, прилежаща страна, въпреки че е българска къща, по този начин да се каже побългарена, тъй като въпреки всичко произходът й е различен. Но къща, в която е живяла една огромна фамилия, една известна фамилия, една фамозна фамилия, дала на България един от най-големите писатели, които пазят българската свяст. И аз някак си я виждам тази къща вписана, въпреки че е в прилежаща страна, вписана в цялата тази мрежа от писателски къщи.
Да, тя може да стане обект на туризъм сред двете страни.
Тя към този момент е обект на туризъм. Госпожата собственичката описа, че тази къща през всичките тези години е ужасно доста посещавана, въпреки че нито е взиман някакъв вход за това посещаване. Но там въпреки всичко има някакви неща, свързани с семейството Талеви. Има библиотека, въпреки че библиотеката не е Талевата библиотека, тя е нейна библиотека на рода на тази госпожа Аческа. Така че тя ще насити с всевъзможни артефакти, тя ще преизпълни с всевъзможни неща, свързани с паметта на Димитър Талев. Пак ще кажа, по някакъв метод тя би трябвало да има двойно послушание тази къща – тя естествено ще си бъде прилепска къща, по някакъв ще бъде ръководена там, не знам, само че същевременно тя би трябвало да бъде включена в системата на български литературни къщи.
Очаквате ли позитивен отговор от Министерството на културата и Външното ни министерство? Разбрахме, че има към този момент изпратени писма до тях.
Ами въпреки всичко уповавам се. Знам, че тази машина работи постепенно, постепенно работи тази администрация, само че въпреки всичко се надявам.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ