Проф. Михаил Неделчев: Не приехме лесно решението 3 март да бъде наш национален празник, а сега може да добавим и 24 май
Проф. Михаил Неделчев, историк и книжовен критик, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разгласи, че няма да поддържа вписването на 24 май като народен празник в Конституцията. " И 3 март, и 24 май, и Съединението са задоволително светли празници, с цел да стават място за разкол, спор или политика “, - разяснява Борисов. Припомням ви, че преди повече от година ГЕРБ за първи път предложи 24 май да стане народен празник с промени в Кодекс на труда, само че в този момент откакто към този момент те са част от плана за промени в Конституцията и кардинално имаше някаква поддръжка от ГЕРБ, Борисов към този момент разбрахме, че е на друго мнение. Трябва ли 3 март да остане наш народен празник и за какво следим това опълчване през днешния ден на национални празници? Казвам добър ден в ефира ни на проф. Михаил Неделчев – ръководител на Сдружението на българските писатели и почетен професор на Нов български университет. Здравейте, професоре.
Здравейте.
Проф. Неделчев, по какъв начин гледате вие на тази концепция, на този план за промени в Конституцията, с който знаем предложение има да бъде изменена датата на нашия народен празник? Много мнения се направиха към този момент по този въпрос, само че може би задачата беше такава на " Продължаваме промяната “- " Демократична България “, когато през месец юли те оповестиха този план за промени.
Аз доста скърбя, че този спор се разпростра по този метод, и че българското общество е по този начин разграничено по отношение на тези в действителност светли празници – и единият, и другият. Естествено, че аз като книжовник, като литературни историк, съм доста по-пристрастен за 24 май. Естествено, че за мен това е свръхсветла дата и свръхважна дата. Но да се каже, че 3 март също по този начин не е значима дата, която стои в историята на България, е погрешно. Затова аз си мисля следното: Много по-добре е просто да не се подлага този спор като норма, която би трябвало да влезе в Конституцията, а в действителност с смяна в други уредби, както стана въпроси в тази разпоредба, която цитирахте доскоро.
Кодекса на труда.
Кодекса на труда, да. Съвсем умерено би могло да запише два национални празника, откакто породи този спор, откакто породи този проблем, има страни, в които има по два национални празника. Ето, аз ще загатна кои са тези страни. Това са някои близки до нас страни, това са: Полша, Словакия, Унгария. И в тези страни също по този начин има по два национални празника, и те са свързани с разнообразни събития, най-често и с оповестяване на самостоятелност и така нататък Освен това, други страни, които са по-далече от нас, това са: Индия, Пакистан също имат по два празника, Сомалия има два празника, Япония има два празника. Има такава интернационална процедура.
Като това ни дава опция за един плурализъм по този начин да си каже на празнуването и ще снеме цялото това безсмислено съгласно мен напрежение, което съществува, и което сплоти по този абсурден начин русофилите към 3 март. Аз ненавиждам русофилите – незабавно го декларирам, само че да са живи и здрави, и те имат по този начин да си каже право на битие в българското културно пространство. От друга страна обаче, 3 март е в действителност ден, който дава подтик на българската автономия, на българската самостойна страна. Освен това, 3 март е значим, тъй като обрисува цялостното поле, цялото пространство на българското землище. 3 март е знак на българското родно място в неговата целокупност с Македония, Тракия, егейските пространства и така нататък Естествено, да се потвърждава за какво 24 май би трябвало да бъде народен празник е безсмислено.
Знаем, 24 май е празник, който е обвързван с културата, духовността.
Именно.
Сам по себе си обаче този празник като че ли не е претрупан толкоз политически. Трябва ли 3 март да остане наш народен празник и какво ще се случи в случай че плана за промени на Конституцията стане факт? Проф. Неделчев насочи едно предложение да имаме два национални празника: 3 март и 24 май. Проф. Неделчев, в действителност 24 май е празник, обвързван с културата, духовността. Сам по себе си той е един празник, който има може би напълно друга натовареност от датата 3 март. Но вие като историк в този момент дано да ни разкажете малко и за двата празника и за какво смятате, че е редно и двата да са наши национални?
Аз към този момент споделих за 3 март, че той по този начин да се каже показва концепцията за Санстефанска България. Това е България която отвън рамките, границите днешната на Българска страна. И това е доста значимо да се подчертае тази връзка наша с българите, които са останали отвън границите. Това е извънредно значимо.
А що се отнася до 24 май, незабавно би трябвало да си напомним – тука е доста значим този мотив, че съществуват опити да се присвои 24 май като празник. Руската федерация, президентът Путин и така нататък го оповестиха за някакъв празник, който е пристигнал от Македония, че е македонски празник, което както знаем, не тъкмо по този начин, тъй като българските традициите на честването на 24 май са доста остарели. Те са остарели, те са заложени още по времето на Българското възобновление, и преди този момент несъмнено.
Аз имах удивителния късмет преди 3-4 години да бъда по местата на светите братя в Рим, с помощта на едно значимо странствуване, което тогава осъществихме с помощта за нашия тогавашен дипломат към Ватикана проф. Кирил Топалов, който ми сподели кирилските места – тези места, които са свързани с паметта за светите братя. И би трябвало човек да бъде в Рим, с цел да види величието на този град и по какъв изумителен метод са се вписали двамата братя тяхната задача в историята на този популярен град.
Бях също по този начин през 1988 година изпратен от Съюза на преводачите представител на честването на светите братя Кирил и Методий в Киев и видях с какво възхищението, с какво поклонение нашите другари украинските интелектуални празнуват паметта на светите братя. Така че превръщането на 24 май, издигането му в статут на народен празник ще ни даде опция да заявим, че това е наш празник, че това е празник, който най-много в България се празнува, и то с съображение, тъй като като знам, точно в България Кирилометодиевското дело, с помощта на дейностите на учениците, които са приютени в България от цар Борис I, просто тяхното дело оцелява. И това е извънредно значимо да се почертае точно посредством този празник.
Така че двата празника в действителност не би трябвало да бъдат противопоставяни. Единия празник е празник политически, той е празник, който е празник на българската държавност и по този начин да се каже свидетелството, че доста български земи, доста българи са останали отвън рамките на днешната българска страна, и вторият празник – празникът на светите братя, който символизира нашата нематериалност, който символизира освен нашата писменост, който символизира изобщо нашата просвета.
Така е, и аз съм съгласна с вас, че тематиката за нашия народен празник не трябва да се трансформира в конфронтационна, и то сред партиите в Народното събрание. Но, професоре, по какъв начин си обяснявате това, което през днешния ден чухме от Борисов? Той разгласи, че ГЕРБ са анулира да впише 24 май в Конституцията.
Аз не желая да пояснявам изказванията на висши политици. Пак ще кажа, аз бях след тези депутати във Великото Народно заседание, които тогава гласоподаваха за 3 март, въпреки че и тогава съществуваха разногласия, ние не го приехме елементарно това решение, само че да напомня, че до тогава нашият народен празник беше 9 септември – тази ужасна дата, тази дата на комунистическия прелом в България и на убийствата, които се разпростират по-късно над български политици, интелигенти и така нататък
Но тогава се шегувахме, че 3 март в някакъв смисъл Съюз на демократичните сили го одобри, защото това беше и рожденият ден на нашия ръководител - Желю Желев. Жельо Желев е роден на 3 март. И се шегувахме, че по този начин ще честваме и празникът на Желю Желев. Да си спомним, че в края на краищата има доста страни по света, където народен празник е рожденият ден на съответния държавен глава, на съответния монарх. Става въпрос за монархиите – монархиите, които по този начин празнуват своите национални празници доста постоянно.
Така че това е остарял спор, това е спор, който към този момент е воден. Имаше логичност в приемането на 3 март за народен празник, А в този момент прибавянето и на 24 май като точно различен народен празник, народен празник на българската нематериалност и просвета, просто ще закръгли визия за българските празнични традиции.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разгласи, че няма да поддържа вписването на 24 май като народен празник в Конституцията. " И 3 март, и 24 май, и Съединението са задоволително светли празници, с цел да стават място за разкол, спор или политика “, - разяснява Борисов. Припомням ви, че преди повече от година ГЕРБ за първи път предложи 24 май да стане народен празник с промени в Кодекс на труда, само че в този момент откакто към този момент те са част от плана за промени в Конституцията и кардинално имаше някаква поддръжка от ГЕРБ, Борисов към този момент разбрахме, че е на друго мнение. Трябва ли 3 март да остане наш народен празник и за какво следим това опълчване през днешния ден на национални празници? Казвам добър ден в ефира ни на проф. Михаил Неделчев – ръководител на Сдружението на българските писатели и почетен професор на Нов български университет. Здравейте, професоре.
Здравейте.
Проф. Неделчев, по какъв начин гледате вие на тази концепция, на този план за промени в Конституцията, с който знаем предложение има да бъде изменена датата на нашия народен празник? Много мнения се направиха към този момент по този въпрос, само че може би задачата беше такава на " Продължаваме промяната “- " Демократична България “, когато през месец юли те оповестиха този план за промени.
Аз доста скърбя, че този спор се разпростра по този метод, и че българското общество е по този начин разграничено по отношение на тези в действителност светли празници – и единият, и другият. Естествено, че аз като книжовник, като литературни историк, съм доста по-пристрастен за 24 май. Естествено, че за мен това е свръхсветла дата и свръхважна дата. Но да се каже, че 3 март също по този начин не е значима дата, която стои в историята на България, е погрешно. Затова аз си мисля следното: Много по-добре е просто да не се подлага този спор като норма, която би трябвало да влезе в Конституцията, а в действителност с смяна в други уредби, както стана въпроси в тази разпоредба, която цитирахте доскоро.
Кодекса на труда.
Кодекса на труда, да. Съвсем умерено би могло да запише два национални празника, откакто породи този спор, откакто породи този проблем, има страни, в които има по два национални празника. Ето, аз ще загатна кои са тези страни. Това са някои близки до нас страни, това са: Полша, Словакия, Унгария. И в тези страни също по този начин има по два национални празника, и те са свързани с разнообразни събития, най-често и с оповестяване на самостоятелност и така нататък Освен това, други страни, които са по-далече от нас, това са: Индия, Пакистан също имат по два празника, Сомалия има два празника, Япония има два празника. Има такава интернационална процедура.
Като това ни дава опция за един плурализъм по този начин да си каже на празнуването и ще снеме цялото това безсмислено съгласно мен напрежение, което съществува, и което сплоти по този абсурден начин русофилите към 3 март. Аз ненавиждам русофилите – незабавно го декларирам, само че да са живи и здрави, и те имат по този начин да си каже право на битие в българското културно пространство. От друга страна обаче, 3 март е в действителност ден, който дава подтик на българската автономия, на българската самостойна страна. Освен това, 3 март е значим, тъй като обрисува цялостното поле, цялото пространство на българското землище. 3 март е знак на българското родно място в неговата целокупност с Македония, Тракия, егейските пространства и така нататък Естествено, да се потвърждава за какво 24 май би трябвало да бъде народен празник е безсмислено.
Знаем, 24 май е празник, който е обвързван с културата, духовността.
Именно.
Сам по себе си обаче този празник като че ли не е претрупан толкоз политически. Трябва ли 3 март да остане наш народен празник и какво ще се случи в случай че плана за промени на Конституцията стане факт? Проф. Неделчев насочи едно предложение да имаме два национални празника: 3 март и 24 май. Проф. Неделчев, в действителност 24 май е празник, обвързван с културата, духовността. Сам по себе си той е един празник, който има може би напълно друга натовареност от датата 3 март. Но вие като историк в този момент дано да ни разкажете малко и за двата празника и за какво смятате, че е редно и двата да са наши национални?
Аз към този момент споделих за 3 март, че той по този начин да се каже показва концепцията за Санстефанска България. Това е България която отвън рамките, границите днешната на Българска страна. И това е доста значимо да се подчертае тази връзка наша с българите, които са останали отвън границите. Това е извънредно значимо.
А що се отнася до 24 май, незабавно би трябвало да си напомним – тука е доста значим този мотив, че съществуват опити да се присвои 24 май като празник. Руската федерация, президентът Путин и така нататък го оповестиха за някакъв празник, който е пристигнал от Македония, че е македонски празник, което както знаем, не тъкмо по този начин, тъй като българските традициите на честването на 24 май са доста остарели. Те са остарели, те са заложени още по времето на Българското възобновление, и преди този момент несъмнено.
Аз имах удивителния късмет преди 3-4 години да бъда по местата на светите братя в Рим, с помощта на едно значимо странствуване, което тогава осъществихме с помощта за нашия тогавашен дипломат към Ватикана проф. Кирил Топалов, който ми сподели кирилските места – тези места, които са свързани с паметта за светите братя. И би трябвало човек да бъде в Рим, с цел да види величието на този град и по какъв изумителен метод са се вписали двамата братя тяхната задача в историята на този популярен град.
Бях също по този начин през 1988 година изпратен от Съюза на преводачите представител на честването на светите братя Кирил и Методий в Киев и видях с какво възхищението, с какво поклонение нашите другари украинските интелектуални празнуват паметта на светите братя. Така че превръщането на 24 май, издигането му в статут на народен празник ще ни даде опция да заявим, че това е наш празник, че това е празник, който най-много в България се празнува, и то с съображение, тъй като като знам, точно в България Кирилометодиевското дело, с помощта на дейностите на учениците, които са приютени в България от цар Борис I, просто тяхното дело оцелява. И това е извънредно значимо да се почертае точно посредством този празник.
Така че двата празника в действителност не би трябвало да бъдат противопоставяни. Единия празник е празник политически, той е празник, който е празник на българската държавност и по този начин да се каже свидетелството, че доста български земи, доста българи са останали отвън рамките на днешната българска страна, и вторият празник – празникът на светите братя, който символизира нашата нематериалност, който символизира освен нашата писменост, който символизира изобщо нашата просвета.
Така е, и аз съм съгласна с вас, че тематиката за нашия народен празник не трябва да се трансформира в конфронтационна, и то сред партиите в Народното събрание. Но, професоре, по какъв начин си обяснявате това, което през днешния ден чухме от Борисов? Той разгласи, че ГЕРБ са анулира да впише 24 май в Конституцията.
Аз не желая да пояснявам изказванията на висши политици. Пак ще кажа, аз бях след тези депутати във Великото Народно заседание, които тогава гласоподаваха за 3 март, въпреки че и тогава съществуваха разногласия, ние не го приехме елементарно това решение, само че да напомня, че до тогава нашият народен празник беше 9 септември – тази ужасна дата, тази дата на комунистическия прелом в България и на убийствата, които се разпростират по-късно над български политици, интелигенти и така нататък
Но тогава се шегувахме, че 3 март в някакъв смисъл Съюз на демократичните сили го одобри, защото това беше и рожденият ден на нашия ръководител - Желю Желев. Жельо Желев е роден на 3 март. И се шегувахме, че по този начин ще честваме и празникът на Желю Желев. Да си спомним, че в края на краищата има доста страни по света, където народен празник е рожденият ден на съответния държавен глава, на съответния монарх. Става въпрос за монархиите – монархиите, които по този начин празнуват своите национални празници доста постоянно.
Така че това е остарял спор, това е спор, който към този момент е воден. Имаше логичност в приемането на 3 март за народен празник, А в този момент прибавянето и на 24 май като точно различен народен празник, народен празник на българската нематериалност и просвета, просто ще закръгли визия за българските празнични традиции.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ