Президентът притискал партиите за правителство заради очаквана загуба на войната от Украйна?
Проф. Михаил Константинов го скастри, че не било нито обичайно, нито християнско да привиква Народното събрание в Страстната седмица
Не е обичайно в Страстната седмица президентът да подхваща такива дейности, не е християнско. Така математикът проф. Михаил Константинов разяснява предстоящото решение на президента Румен Радев да свика Народното събрание още в сряда.
„ Преди даваше прекомерно доста време на партиите, а в този момент – не. Лашкането в крайности демонстрира неустойчивост в политическото държание. Това постанова хипотезата, че доста скоро ще има мощно утежняване на ситуацията в Украйна. Започвам да мисля по тази линия – да се чака съдбоносен поврат във войната и то не в наша изгода “, посочи математикът.
Той пресметна, че 9750 гласа са били нужни на един претендент за депутат да стане народен представител. Около 2,5 милиона са гласовете общо, а мандатите 240, изясни професорът.
„ Във Видин обаче има изключение. Там са нужни единствено 7000 гласа, тъй като няма население за четири мандата. Трябва да са три, само че им дават 4, с цел да не обидят хората от регионалния град “, добави той.
„ Не виждам за какво президентът бърза още в Страстната седмица да свика Народното събрание. Очевидно той желае или да окаже напън върху партиите да сформират държавно управление или бързо да се стигне до нови избори “, сподели пък политологът доцент Даниел Смилов, който бе показан и като специалист по конституционно право.
„ Хартиеният избор не даде това, за което още веднъж бе въведен, т.е. да вдигне изборната интензивност. Такъв резултат нямаме. Той сътвори куп проблеми с протоколи, както и среда, в която може да се правят голям брой операции. Машинното гласоподаване на процедура бе махнато от съображения, които не бяха доказани. Нямаше нито едно същинско доказателство, че има някаква операция с машините “, добави той.
Убедена съм, че в случай че нямахме книжен избор, щяхме да имаме по-ниска интензивност, прекъсна го колежката му доцент Татяна Буруджиева.
Може би задачата целта на президентът е в края на юли да има избори, в случай че не се сформира държавно управление до три седмици, добави тя.
„ Нелепо е да се привиква Народното събрание с такава скорост в Страстната седмица. Три дни по-късно нямаше да се свърши със света, в случай че не се чака някакъв краен вид с войната “, посочи доцент Буруджиева.
Не мисля, че войната в Украйна е повода за тези дейности на президента Радев, сподели пък Смилов.
Машинният избор отхвърля хората в махалите да гласоподават, само че не знам до каква степен това е демократично, разяснява пък проф. Константинов.
Машинният избор не взема решение всички проблеми, само че беше една крачка напред и в този момент се върнахме обратно, сподели от своя страна Смилов.
„ Българските политици са длъжници на народа. Време е да си върнат дълга “, съобщи най-после математикът.
Не е обичайно в Страстната седмица президентът да подхваща такива дейности, не е християнско. Така математикът проф. Михаил Константинов разяснява предстоящото решение на президента Румен Радев да свика Народното събрание още в сряда.
„ Преди даваше прекомерно доста време на партиите, а в този момент – не. Лашкането в крайности демонстрира неустойчивост в политическото държание. Това постанова хипотезата, че доста скоро ще има мощно утежняване на ситуацията в Украйна. Започвам да мисля по тази линия – да се чака съдбоносен поврат във войната и то не в наша изгода “, посочи математикът.
Той пресметна, че 9750 гласа са били нужни на един претендент за депутат да стане народен представител. Около 2,5 милиона са гласовете общо, а мандатите 240, изясни професорът.
„ Във Видин обаче има изключение. Там са нужни единствено 7000 гласа, тъй като няма население за четири мандата. Трябва да са три, само че им дават 4, с цел да не обидят хората от регионалния град “, добави той.
„ Не виждам за какво президентът бърза още в Страстната седмица да свика Народното събрание. Очевидно той желае или да окаже напън върху партиите да сформират държавно управление или бързо да се стигне до нови избори “, сподели пък политологът доцент Даниел Смилов, който бе показан и като специалист по конституционно право.
„ Хартиеният избор не даде това, за което още веднъж бе въведен, т.е. да вдигне изборната интензивност. Такъв резултат нямаме. Той сътвори куп проблеми с протоколи, както и среда, в която може да се правят голям брой операции. Машинното гласоподаване на процедура бе махнато от съображения, които не бяха доказани. Нямаше нито едно същинско доказателство, че има някаква операция с машините “, добави той.
Убедена съм, че в случай че нямахме книжен избор, щяхме да имаме по-ниска интензивност, прекъсна го колежката му доцент Татяна Буруджиева.
Може би задачата целта на президентът е в края на юли да има избори, в случай че не се сформира държавно управление до три седмици, добави тя.
„ Нелепо е да се привиква Народното събрание с такава скорост в Страстната седмица. Три дни по-късно нямаше да се свърши със света, в случай че не се чака някакъв краен вид с войната “, посочи доцент Буруджиева.
Не мисля, че войната в Украйна е повода за тези дейности на президента Радев, сподели пък Смилов.
Машинният избор отхвърля хората в махалите да гласоподават, само че не знам до каква степен това е демократично, разяснява пък проф. Константинов.
Машинният избор не взема решение всички проблеми, само че беше една крачка напред и в този момент се върнахме обратно, сподели от своя страна Смилов.
„ Българските политици са длъжници на народа. Време е да си върнат дълга “, съобщи най-после математикът.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ