Проф. Любомир Халачев: Пантофката на Пепеляшка
Проф. Любомир Халачев
Старият цар трябвало да си върви - дори възнамерявали, както си му е редът, овреме погребението. Нека и той да види в какво ще го погребат, кои ще приказват, какво ще кажат и даже най-после с какво ще се черпят. Искал самичък да се увери, че всичко ще бъде на равнище.
Настанало мъчно време в царството. Всички бързали, тъй като сега най-голямата паника на съветниците била да се избере принцеса за принца - другояче царството отивало към края си.
Принцът сънувал някаква неземна красавица, която изтървала дребната си кристална пантофка на стълбището на двореца. Казвала се Пепеляшка. Или най-малко по този начин я чул той в съня си. Царят решил, че която мома има фино, изтънчено краче което да влезе в откритата кристална пантофка - тя ще бъде бъдещата принцеса. Така било вярно, по този начин повелявали националните обичаи.
Тук се разразили разногласия. Съветниците, които стояли от дясно на Царя казвали, че няма да се гледа родословие, благосъстояние, хубост, родственици, образование… Само крачето да влезе в пантофката! Даже някои по-нестандартни съветници, притиснати от събитията, предложили на царя освен момите, само че и ергените да имат право да се състезават. Така де, няма единствено по телевизионни стратегии да се мотаят! Току виж… Пък след това каквото Господ каже!
Съветниците, които стояли от ляво, били по-консервативно настроени и упорствали първо да бъде мома (никакви ергени) и второ - въпреки всичко бъдещата принцеса да има обучение. Поне матура от гимназията, пък след това - университети доста. Все ще го докарат до един бакалавър. Освен това по този начин било по Конституция.
Царят повече се доверявал на съветниците от дясно и по тази причина им споделил:
- Вижте какво, направете бързо някаква пантофка по ваш усет и намерете някоя мома, на която крачето да влезе в обувката. А пък след това ще обясняваме къде сме намерили пантофката, коя е била момата и какво споделя Конституцията. Важното е да изберем наша принцеса!
Обаче съветниците от ляво разбрали за готвената спекулация и писали по всички медии по какъв начин Царят и неговите десни съветници желаят да подменят волята на народа с измислени правила. Дори предложили да се направи референдум (с други думи - всеобщо допитване до народа) за разпоредбите за избор на принцеса.
Съветниците отдясно създали скрито конференция по въпросите за бъдещата принцеса, само че не съумели нищо да измислят. Започнали всенародни разногласия, в които се присъединили всички партии. Даже тези, които още не били регистрирани по закона и нямали даже име. Идвали всевъзможни предложения- момите да се състезават по тичане, по пиянство, по готварски умения, по плетене на плитки, по мятане на тигани по цел, по ораторско изкуство или по повдигане на тежки торби с покупки. Даже някои по-нестандартни, демократични партии предложили да вземат участие и други персони, по този начин да се каже, не-бинарни състезатели.
Спорове, разногласия, спорове… Спорели по медиите и отвън тях, спорели по площадите и в кръчмите, по махалите, в моловете и по СПА- центровете, спорели даже по малките екрани макар че на тях към този момент никой не вярвал.
Някои съветници предложили: „ Дайте да питаме Посолството- въпреки всичко то най-добре познава националните ни ползи “. Накрая макар напрежението надвил здравият разсъдък и решили състезанието да се организира по старите правила - тоест, със сертифицирана мома и кристална пантофка. Всичко било ясно и всички знаели какво би трябвало да се направи.
Проблемът бил в това, че до момента в който спорели за разпоредбите на състезанието, кристалната пантофка някъде се изгубила в архивите на царството. За неволя нямало кой да направи нова кристална пантофка - нямало майстори-обущари...
Повечето отпътували за чужбина, а тези, които останали, към този момент били IT експерти.
Оставало едно-единствено решение. Да се внесе сходна пантофка от европейски занаятчия и изборът да стане съгласно разпоредбите на европейските съветници.
Така и създали.
