Проф. Любомир Халачев: Хелзинки, Хелзинки
Проф.Любомир Халачев
Хелзинки, Хелзинки
Преди години в Европа имаше доста неутрални държави- неутрални в смисъл, че без значение каква политика водеха те не участваха във военните структури и не взимаха присъединяване във въоръжени дейности.
Всъщност, мотив за размишления по тази тематика ми дава желанието на упоменатите страни да стоят неутрални от военните конфликти на другите, тъй като са приели че не войната, а мирът, икономическото и културно разнообразие носят благополучие на техните нации. Само желая да припомня на любознателните българи, че през 1975г, трийсет години след края на Втората международна война, европейските нации се събраха в Хелзинки и подписаха така наречен „ Хелзинкски съглашения “, които подсигуряваха мир и цялост на границите в Европа. Дори под съглашението се подписаха, за повече меродавност, Съединени американски щати и Канада.
Европейските нации въздъхнаха успокоително, тъй като тогава противостоенето сред политическите съперници беше доста мощно. И в действителност, последваха години на мира и мъдри държавни решения.
Да, но не! – както обичаше да споделя един прочут български публицист. Само шестнайсет години по-късно на континента избухнаха измененията и като резултат бяха основани 21 нови страни. Представете си – внезапно от нищото изникнаха 21 страни! Дори в сърцето на Европа бяха основани три нови държави- Чехия, Словакия и Германия. Толкова доста нови страни, някои от тях с неустановени граници, с неуредени вътрешни и външни несъгласия, натрупвани с годините и никакво изпитание от страна на т.нар „ велики сили “ да се опитат да свикат нова Хелзинкска (или както там може да се нарича) конференция и подписването на нов контракт. Явно тази избухлива смяна на Европа имаше потребност от нови междудържавни диалози, доста дипломатически старания и нов контракт. Той би донесъл утешение и предвидимост в връзките сред европейските страни. А това означава- и значително успокоение за целия свят. След като бяха преодолени идеологическите несъгласия би трябвало не за трийсет години (както беше след Втората международна война) а за десетина години страните в Европа да намерят условия за сходна мирна конференция.
За страдание през изтеклите трийсет години великите сили не се включиха в взаимна работа по основаване на сходен контракт. Те даже не помислиха за това, а се втурнаха да прекрояват света. Трябва да напомним, че самото преименуване на организацията на ОССЕ не донесе нужния резултат. Вместо това напрежението беше усилвано до степен на въоръжени конфликти, които прераснаха във войни.
Какво ни учи историята. След един дълъг и блажен кротичък интервал в историята на Европа, последвал така наречен Виенски конгрес през 19в европейските страни, европейските монарси а по-късно президенти и министър-председатели вземат решение, че не може безпределно да се живее в мир и би трябвало въпреки всичко понякога да има някаква война. Само ще припомня, че през 18в и 19в които са значими за образуването на днешната карта на Европа елитът на нациите, аристократите, са имали два пътя в своето развитие- военни или висши чиновници на короната. Всички други специалности са се считали за недостойни (дори лекарската!) за тези потомци на царските династии на Европа. А по какъв начин може един млад офицер да бъде благополучен, в случай че целият му живот премине в спокойно време, изразяващо се в строяване на новобранци и предоставяне на караули пред двореца. Войната е била просто като манна небесна след препирните сред великите държавни ръководители и това не се е оспорвало даже от популацията, което в действителност е давало най-вече жертви през тези войни.
С последователното заместване на монархиите с републиканско ръководство тази пристрастеност към блестящите военни сражения с барабани начело, с еполети и красиви униформи отмира, само че остава другата конспирация на войната- финансовите облаги. Това мощно въздействащо върху държавните мъже съображение за война продължава да възбужда някои държавни ръководители и в днешно време. Печалбите по всевъзможен метод и от всичко, обвързвано с войната. Но, с цел да има война би трябвало да има противостоения- не може две отзивчиво настроени една към друга страни, имащи дълго икономическо и културно взаимоотношение внезапно да се хвърлят една против друга. Следователно с цел да има войни би трябвало страните (в случая приказваме за европейските страни, само че то е годно за всички по света) непрестанно да бъдат в спор. С други думи, сред тях непрекъснато би трябвало да съществуват точки на напрежение. Казват, че Балканският полуостров е „ буре с барут “. Но аз мисля че това може да се каже за всеки регион на света, даже на Европа, която до неотдавна изглеждаше като изтегнала се на люлката в следобеден сън старица-пенсионерка. Да но не!- още веднъж ще повторя фразата на моя другар. Явно това не е било преференциално на някои държавни ръководители.
Но за какво започнахме с Хелзинки. Защото това беше един вдъхновяващ образец в историята на Европа. А може би и на целия свят. Той ми наподобява по този начин мъдро фиктивен, по този начин красиво конструиран и по този начин без различен, че единственият ми въпрос е: Защо не го повторим! Или по-точно: Защо, господа водачи на Европа (доколкото са останали такива) не извършите още веднъж този опит. Тогава няма да кудкудякаме като някои недорасли политици: „ Не можеш да бъдеш безпристрастен, това не е честно! “ Напротив- най-хубавата политика, най-почтената политика е да предстоящ безпристрастен към въоръжените спорове. Да се опитваш да направиш по този начин, че сякаш безконечните човешки желания към победи, към противостоения, към спорове да бъдат сведени до най-малко. И да бъдат разрешавани посредством договаряния.
Не ви ли прави усещане, че за въоръжаване страните по света дават несравнимо повече (стотици пъти повече) средства, в сравнение с за дипломация, договаряния, мирни конференции и опити да се примирят враждуващи страни. Също по този начин за парите, нужни за мирни процеси никой не се бори в парламентите, битката е за нарастване на военните бюджети! И едното коства пари, и другото. Само че кой знае за какво някой ни натрапва неправилни разбори, че от произвеждане на оръжие се печели доста, а от мирната търговия, мирното развиване на науката, на промишлеността, на новите технологии и културните процеси нищо не се печели. Напротив! Това е грозна неистина! Истината е, че от продажба на оръжие обособени хора печелят доста и то за малко време. А облагите от мирното развиване на страните идват постепенно, след десетилетия и те не отиват в джобовете на избрани оръжейни магнати, а се разпределят по-справедливо за потребностите на всички хора. Но тези облаги постоянно са несравнимо повече от оръжейните облаги.
Да не приказваме за другите загуби - убитите хора по време на война, неизчислимите материални загуби, заличаването на културни монументи и какви ли не още ужаси, съпровождащи войната. Които би трябвало да бъдат негативните разноски на войнолюбците. Но кой знае за какво те се калкулират в графата „ спокойно възобновяване “ след войната! Сякаш те са плод на мира, а не на войната!
Ето това е водоразделът и безконечната битка сред тези, които желаят да живеят в мир и тези, които желаят да има войни. Крайно време е да го кажем по този начин ясно и намерено. А не да маскираме сходни елементарни разбори зад високопарни думи и понятия като битка за народна власт, битка за истина или определяне на обективен интернационален ред. Няма сходна борба- има предпочитание за мир и предпочитание за война!
Затова ми се желае като древен трагичен воин да протегна ръце и да извикам: „ Къде си, Хелзинки! Имаме потребност от твоя глас! “ Разбира се – Хелзинки към този момент не е същият град, само че да използваме понятието.
Дали ще слезе Господ да въздаде правдивост като в античните нещастия! Риторичен въпрос.
