Проф. Кузман Гиров е началник на Клиниката по съдова хирургия

Проф. Кузман Гиров е шеф на Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинската академия (ВМА). Той взе присъединяване в научния конгрес “Дни на аортата ”, който се организира сред 14 до 16 февруари във ВМА и събра светила в аортната хирургия. Мащабното събитие е проведено отд-р Тодор Самарджиев и доктор Никола Колев.
Снимка: Научният конгрес “Дни на аортата ”/ ВМА
Да, тъй като проследихме историята на сърдечно-съдовата и съдовата хирургия, която е почнала във Военна болница през 1955 година - първата сърдечна интервенция е правена тук. Проследихме обществено във времето по какъв начин са се развивали нещата в моята презентация. Тези съвременни способи за лекуване на аортните аневризми бяха въведени тук за първи път през 2005 година от проф. Краси Иванчев, българин, който работи в Швеция. Оттам нататък следваше един дълъг интервал на опити да убедим НЗОК, че тези материали, които са извънредно скъпи, би трябвало да бъдат реинбурсирани от Касата и през последните десетина години нещата вървят относително безпрепятствено. През последните три-четири години към този момент се вкарват едни нови способи т.нар “модифицирани съдови протези ”, които по време на интервенцията се скроява протезата и тя дава опция да се покриват доста по-големи частици от аортата. Утвърдиха се няколко такива центъра, единият от тях е във Военна болница, има в “Света София ”, в Националната кардиологична болница, в “Сърце и мозък ”. Това са общо взето центровете, в които се вземат решение и най-сложните случаи. Обичаме да се съпоставяме с европейците. В света сега има много чужденци, които излагат техния опит. Ние сме догонващи както се споделя, само че им дишаме във врата. Почти сме изравнени с тях. Тук се работи на европейско, а в някои неща и на международно равнище. Всички тези неща, които се вършат там се вършат тук. Разбира се, ние сме дребна страна и имаме доста по-малък опит. Едно е да работиш в една страна от 50 милиона, друго е в нашата страна, само че последователно опитът се набира. Това се работи най-вече от едни млади хирурзи, които от другите центрове, когато е належащо, се събират на едно място и работят дружно. Това, което доста рядко се случва.
Снимка:Проф. Кузман Гиров и Димитър Панев/ ВМА
Мултидисциплинарно, да. Значи тук са нужни ренгенолози, нужни са анестезиолози, които би трябвало да дават упойка часове наред. Има в това число и инженери, които би трябвало да бъдат непрестанно на разположение, защото техниката е много комплицирана. Един комплекс от експерти и хирурзите са върха на скалпела, както постоянно, само че би трябвало да се даде дължимото на тези, които обезпечават тяхната работа.
Снимка: Научният конгрес “Дни на аортата ”/ ВМА
Преди минути ходя една лекция на един български хирург и тя беше коментирана от единбългарски професор, който работи в Германия от 20 години. Той сподели, че има доста огромна разлика в тежестта на случаите, които се оперират и това е заради неналичието на профилактика в нашата страна. Ние не обичаме да вървим на доктор и случаите нормално се хващат, когато са доста напреднали, а въпросът се взема решение с едно вървене при персоналния доктор, който може да насрочи една ехокардиография да се направи и да се види в какво положение е освен сърцето, а и аортните съдове.