Проф. Кристоф Зелински е име, което обединява научна прецизност, клиничен

Проф. Кристоф Зелински е име, което сплотява научна точност, клиничен опит и визионерство в онкологията. От години той е измежду основните фигури, оформящи онкологичната карта на Централна и Източна Европа. Като шеф на Централноевропейския раков център към Wiener Privatklinik във Виена и президент на Централноевропейска кооперативна онкологична група (CECOG), проф. Зелински освен управлява огромни клинични изпитвания, само че и образова новото потомство онколози посредством основаната от него академия.

Здравето ни

Токсини в кухнята " Изкуственият разсъдък ще замести патолога, само че няма по какъв начин да е напълно " 10-годишната преживяемост при метастатичен меланом към този момент е факт

Научната му кариера стартира във Виена и минава през Центъра за проучване на рака към Университета Тъфтс в Бостън. Той е бил отпред на Катедрата по вътрешни заболявания и клиничната онкология на Медицинския университет във Виена, а по-късно и шеф на Виенския онкологичен център. Автор е на над 600 научни изявления, основен редактор на ESMO Open - Cancer Horizons, и притежател на голям брой оценки, в това число купата Doctor Honoris Causa.

Въпреки световния си престиж, проф. Зелински познава от близко неравенствата в достъпа до онкологично лекуване сред Западна и Източна Европа. В този прям извънреден диалог той споделя какво липсва на системата, какво ни дава вяра и за какво, съгласно него, най-важното качество за всеки млад онколог е нестихващото любознание.

Проф. Зелински, Вие сте измежду водещите специалисти в онкологията в Централна и Източна Европа. С какви характерни провокации се сблъсква районът в грижата за онкологичните пациенти и по какъв начин интернационалното съдействие може да способства за по-ефективното им превъзмогване?

Има няколко аспекта, на които желая да обърна внимание: първото е, че районът би трябвало интензивно да се стреми към приобщаване към интернационалните научни организации. Защо това е належащо? Защото при такова бурно развиване на онкологията в света единственият метод да останеш на водещо равнище в грижата за онкологичните пациенти е посредством интензивно присъединяване в интернационалния продан на познания и информация.

Второто, което е от изключителна значимост, е достъпът до новаторски медикаменти. В Европа и в света има цяла лавина от нови медикаменти. Това значи, че пациентите с разнородни туморни характерности към този момент могат да бъдат лекувани по-ефективно от преди. Трябва да имаме поради обаче, че в Европейския съюз регистрацията на медикаментите се реализира от Европейската организация по медикаментите (ЕМА), само че всяка страна-членка независимо взема решение за тяхното реимбурсиране и включване в националната здравна система. Това е едно от главните провокации в Централна и Югоизточна Европа - че тези следващи решения от време на време се вземат доста нерешително. Така че резултатът е действителна дискриминация на пациентите, живеещи в Централна и Югоизточна Европа, спрямо тези от Западна Европа, които получават най-новите към този момент регистрирани медикаменти. А знаем, че достъпът до тези най-съвременни лекарства е основен за преживяемостта на онкологично болните пациенти. В страни като Франция, Германия, Австрия и Швейцария преживяемостта е измежду най-високите в Европа, до момента в който, за жалост, същото не можем да кажем за страните от Централна и Югоизточна Европа.

Третият значим аспект е, че лекарите - както младите, по този начин и по-опитните - би трябвало да бъдат обучавани непрестанно, тъй като развиването е извънредно бурно. Именно тук продължаващото здравно образование играе основна роля.

Четвъртият (и с това приключвам) е достъпът до клинични изследвания. Страните от Централна и Югоизточна Европа в региона на онкологията би трябвало доста по-активно да се стремят към присъединяване в клинични изпитвания, тъй като точно това е най-хубавият метод да се обезпечи достъп до модерни медикаменти. И би трябвало ясно да се осъзнае, че в Централна и Югоизточна Европа живее към една четвърт от популацията на Европейския съюз. Следователно пациентите в този район би трябвало да имат същия достъп до клинични изследвания, какъвто имат и пациентите в Западна Европа.

След всичко казано дотук, мисля, че е значимо да отбележа, че макар всички тези проблеми, в нашата онкологична общественост в Централна и Югоизточна Европа се появиха доста впечатляващи експерти - и огромна част от тях са от България, което е в действителност удивително. Може би точно на конгрес като този (XII интернационална среща на тематика " Transforming the Cancer Care Therapy: Art Meets Science ", проведена от Клуб млад онколог), продължаващото здравно образование намира своето естествено място, тъй като се показват най-новите данни от изследвания и клиничната процедура, а това е също толкоз значимо, а даже и по-важно, от самото продължаващо образование.

Според Вас, кои са най-съвременните и новаторски достижения в лекуването на онкологични болести?

От позиция на здравната онкология това са таргетните (прицелни)терапии, ориентирани към съответни молекулярни разновидности.

Диагностиката е извънредно значима и би трябвало да бъде мощно подкрепена от страната и здравната система. Защото, първо, без нея няма достъп до прицелни лечения: в случай че не се разпознава биомаркера (мишената), няма по какъв начин да се приложи подобаващото таргетно лекарство. И второ, което също е основно в този подтекст, посредством прецизната диагноза в действителност се икономисват обилни средства, като се заобикаля използването на несъответствуваща терапия.

А вторият основен детайл е имунотерапията. Именно тя заема втората огромна посока в онкологичното лекуване, като упованията са, че през идващите няколко години развиването ѝ ще бъде още по-интензивно и обещаващо.

Имунотерапията оказва помощ на тялото да се пази единствено против растежа и разпространяването на туморите. Затова е извънредно значимо да разберем, че имунотерапиите не са единствено мотори на медицинския прогрес, само че и на разбирането ни за самата биология на туморите - по какъв начин се развиват, по какъв начин се " крият " от имунната система и по какъв начин могат да бъдат спрени.

Изкуственият разсъдък все по-уверено навлиза в диагностиката, лекуването, планирането на лечения и даже в създаването на нови медикаменти. Къде съгласно вас е най-смисленото му приложение в онкологията и защо би трябвало да се внимава?

Изкуственият разсъдък го виждам към този момент на всички места. Той е в диагностиката. Например, в радиологията изкуственият разсъдък оказва голяма помощ - той подкрепя разчитането на облици, засича промени, които човешкото око може да пропусне, и форсира процеса на слагане на диагноза. Също по този начин и в патологията, както и при подбора на най-подходящите медикаменти при съответни клинични обстановки. И не на последно място — при създаването на медикаменти. Мисля, че клиничните изпитвания ще поемат в нова посока през идващите няколко години, друга от досегашната.

Да сме наясно, че сега доста самолети получават позволение да летят, без да са били изпитвани във въздуха толкоз дълго, както преди, просто тъй като са създадени или даже единствено симулирани непосредствено на компютър. И откакто можем с компютри да проверим способността на самолета да лети, за какво да не можем да използван същото и към медикаментите?!

Кой съгласно Вас е най-подценяваният фактор за триумфа в лекуването на рака през днешния ден - научният, систематичният или човешкият?

Туморът! Най-трудният проблем в онкологията през днешния ден е появяването на устойчивост към лекуването. Независимо какъв брой напреднала е лечението, ракът постоянно се приспособява - и точно тази биологична резистентност остава нещо, с което към момента мъчно се оправяме. Прилагаме вярното лекуване, пациентът в началото реагира добре на него, само че в следствие туморът прогресира, тъй като е станал устойчив. Това е в действителност дарвиновият модел - оцеляването на най-приспособения. Туморните кафези се пробват да се приспособят по-добре от своя " гостоприемник " и въпреки и да не са интелигентни, те се стремят да надхитрят организма.

Вие сте помогнали за построяването на някои от най-модерните онкологични центрове в Европа. Ако имахте опция да проектирате идеалния онкологичен център, каква би била неговата философия и конструкция?

Първо - базовата просвета. Фундаменталната просвета е извънредно значима, тъй като без нея не можем да развием никакви лекарства. Базовата просвета не можеш да я дирижираш. Не можеш да определяш накъде да върви.

Следва дизайна на самите научни опити, което е извънредно значимо, с цел да може резултатите да водят до действителни изгоди. След това тази изследователска активност би трябвало да се транслира в клиничната процедура - развой, в който резултатите напущат лабораторията и доближават до болния. Разбира се, не може да се обхване всичко, тъй като няма обединен модел на рака - има доста разнообразни модели. Така че евентуално би трябвало да се специализираш в избрани области и аспекти. След това следват клиничните изследвания.

Какво е посланието Ви към бъдещите онколози?

Знаете творбата на Оруел " Фермата на животните ". Там конят споделя: " Трябва да работя повече ". Но шегата настрани, най-важният фактор е любознанието. Изгубиш ли любознанието си, би трябвало да напуснеш специалността, с която се занимаваш, каквато и да е тя. Без любознанието забравете, животът завършва. Затова подхранвайте любознанието си и го пренасяйте както във всекидневието си, по този начин и в специалността!

Онкологичните болести не познават граници. Но лекуването им, за жалост, постоянно ги чертае.

В Централна и Югоизточна Европа онкоболните не получават същия късмет за живот, какъвто имат пациентите в Западна Европа. И това е колкото незаслужено, толкоз действително. Няма единна европейска онкология, когато достъпът до съвременна терапия зависи не от диагнозата, а от пощенския код.

Докато регистрацията на новите медикаменти в Европейски Съюз минава през Европейската организация по медикаментите (ЕМА), финансирането и действителният им достъп се вземат решение на национално равнище - т.е., всяка страна сама взема решение по кое време и дали да стартира да ги реимбурсира. Това " дали " от време на време лишава месеци, от време на време години. А от време на време просто не се случва. Защо?

В същото време страните влагат в скъпа инсталация. PET скенери, роботи, лъчетерапевтични системи и подкрепят блестящи онкологични комплекси с фасади, почтени за архитектурно списание. Но апаратурата не лекува рак. Не тя избира най-подходящото лекарство. Не тя обезпечава достъп до клинично изпитване. И не тя облекчава болката на пациента, чието лекуване се бави по административни аргументи.

Без точната терапия апаратурата става инфраструктура - не помощ.

Вместо да се приобщават, страните от района по традиция остават настрана от огромните клинични изследвания. Това значи, че пациентите не просто получават по-късно новите медикаменти, а от време на време въобще не стигат до тях. Нито по линия на лекуването, нито посредством присъединяване в научни стратегии. Отново Защо?

И тогава по какъв начин да не се усеща " онкологична Европа " на две скорости? Когато здравната система се колебае да утвърди новаторска терапия, тя действително не просто пести пари. Тя лишава време - време, което онкоболните нямат.

Географията не би трябвало да обрича. Да се трансформира в гибелен фактор, който не зависи от стадия на заболяването, а от границите на страната...

Защото в медицината няма по-лоша прогноза от това да поставиш вярната диагноза и да нямаш по какъв начин да лекуваш.