Проф. Красимир Калинов, бивш член на ЦИК и експерт по

ПРОФ. КАЛИНОВ ЗА ИЗБОРИ 2026: Решаващи за вота са манипулациите тук, а не гласуването в Турция

Проф. Красимир Калинов, някогашен член на ЦИК и специалист по изборното законодателство, изрече мощни рецензии по отношение на подготовката на изборите на 19 април 2026 година Според него, действителният надзор върху честността на вота не се реализира нито от Министерския съвет, нито от ЦИК, а от редица систематични и организационни проблеми в изборния развой.

Къде е главният противоречив миг

Основният противоречив миг съгласно Калинов е съставянето на изборните описи на база данни от Национален статистически институт, а не от настоящата база на ГРАО, която съдържа информация за всички български жители с ЕГН.

„ Нито Министерският съвет, нито ЦИК са в положение да подсигуряват, че изборите ще бъдат по-честни или по-нечестни, тъй като законово това не зависи от тях. ЦИК ще се свърши работата и ще направи каквото би трябвало, само че депутатите към този момент заложиха мина в изборния развой, когато взеха решение, че изборните описи ще се сформират на база на преброяването от Национален статистически институт. Това е висша нелепост! И тя ще докара до доста огромни проблеми на изборите на 19 април “, уточни професорът.

Той акцентира, че президентското несъгласие върху измененията в Изборния кодекс, ограничаващи броя на секциите отвън Европейски Съюз до 20, е било разумно преодоляно, тъй като законът не изисква тъкмо избран брой секции.

„ Никой не им е лишил правото да гласоподават, въпросът е до политическо решение “, уточни Калинов, като означи, че компликациите за гласуващите в чужбина са преодолими за всеки, който желае да взе участие интензивно в изборите.

„ Тези приказки, че се нарушавали правата на българите в чужбина, не са правилни. Да, става малко по-трудно, само че в случай че се изживяват като българи и като хора, които държат на страната си, ще създадат това изпитание. В Конституцията на никое място няма заложени, че би трябвало и в най-забутаното място на света да разположим изборна секция. Това се взема решение със закон – Изборния кодекс, а в него на никое място не написа какъв брой би трябвало да са секциите. Въпрос на политическо решение е всякога “.

ЦИК се движи по настоящия закон и тъжба до Конституционния съд не може да промени нищо, счита проф. Калинов.

Специално внимание Калинов обърна на определянето на мандатите за регион „ Чужбина “. Според него избраните четири мандата са „ на границата на закона “, защото методиката за систематизиране на мандатите следва правила, използвани за територията на страната, а не за българите в чужбина.

Ако се ползват същите правила, броят на мандатите би трябвало да е доста по-голям. Той прикани за деликатно обсъждане на този регион и предложи промени в изборните правила най-малко шест месеца преди последващи избори, в духа на рекомендациите на Венецианската комисия.

„ Тези 4 мандата, които бяха избрани, имам поради. Това е на границата на закона, тъй като в методиката за метода на установяване на мандатите по региони се следва друга скица и на никое място не се приказва за чужбина. Колко са нашите гласоподаватели в чужбина, с цел да следваме правилото, по което се дефинират мандатите в страната. Ако са 1 милион или в случай че са 500 хиляди, и в случай че използван единната норма, която е за страната, тогава излиза, че в чужбина би трябвало да има 20-30 мандата най-малко. Нещата не са изпипани и все още по-доброто решение е да не се основава подобен регион или да се отсрочи, а когато нещата се обмислят, тогава към този момент да се трансформират “.

В умозаключение, Калинов изрази мнение, че изборите се въздействат от организационни и законодателни „ мини “, заложени авансово, а не от външни фактори като гласуването в чужбина, което се трансформира в елементарен мотив за политически разногласия.

А политическите разногласия занапред стартират, напомня SafeNews.

Единство безспорното сега е указът на президента Илияна Йотова с който официално насрочи парламентарни избори за 19 април 2026 година Подготовката е в разгара им, а Министерски съвет дефинира уговорките на министрите.