Мисирки се римува със свирки и не са само в журналистиката
Проф. Коста Костов отвори остаряла воняща тематика – тази за мисирките в медиите. Журналистите-мисирки и съюзът на мисирките… Известният доктор разгласи, че напуща Съюз на българските журналисти, тъй като не реагирало съответно на унизителното отношение на премиера Борисов към репортерите, скупчили се към него край водопровода до Мало Бучино.
Сигурен съм, че специалистът по белодробни болести и впечатляващи публицистични изяви от дълго време е забелязъл пропадането на мисирките и снишаването на Съюз на българските журналисти, само че деликатността му го е възпирала да изрази позицията си обществено. Разбира се от съюза ще изброят някакви заявления, само че те постоянно са след събитието. Те вървяха след бойците – разказа ги Уго Пиро – войнишките девойки. Онези бяха принудени от ужасите на войната, а днешните чочарки-мисирки са употребявани за ползи на избрани кръгове и персонални такива.
Честно казано, Борисов има съображение да се държи по този метод, тъй като не среща никаква опозиция. Само мазни усмивки и комфортни въпроси. Ако най-малко един кореспондент му бе върнал топката с реплика на грухтене и какво вижда в огледалото - щеше да се стъписа и замисли. Такъв публицист щеше да се запише в актуалната история на медиите, само че се записа Борисов с унизителния скеч...
Журналистиката е в крах, свободното слово мина под ножа на политиката на опростачването. Това, което ще кажа по-долу е тъжно, само че правилно - без искания за пълнота.
В България има супер публицисти, които не легнаха на статуквото, отстояват гражданската си позиция, понасят репресии и обиди. Не са доста, само че на никое място и в никакъв случай не са били. Само те обаче могат да измъкнат специалността от кочината на посредствеността, страха, корупцията и моралния разпад. Затова не са долюбвани от управници и сътрудници.
Но за мисирките и свирките… Те са подготвени на всичко, с цел да изкопчат някаква изгода: за началниците, за избрани кръгове, за себе си. Често разпределението по ресори в редакциите се базира на уменията на мисирката да е добра на свирките.
Този унищожителен феномен изкачи самобитен връх по времето на президента Георги Първанов. По към този момент упоменатите подбуди, а не поради неустоимия му сексапил, в случай че Гоце по този начин си е мислил...
И не са единствено публицисти в графата с мисирките. Певици, актриси, шоу звезди, миски, плеймейтки, икономисти, адвокати, политици, ченгета и прочие Жени, само че и мъже.
Борисов покори нови върхове още като стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Много мисирки, „ вкусили “ от имиджа му на мачо, залитаха с зловонен мозък като преяли с пращина. Една видна представителка на съсловието и до през днешния ден въздиша и я обливат горещи талази единствено като спомене или чуе името му. За нейно страдание природата е сложила естествена бариера пред сбъдване на мокрите й сънища…
Мисирките постоянно вършат сполучлива кариера точно посредством свирките. Не единствено в медиите. Погледнете листата на трите кабинета на Борисов. В него има екземпляри, които какъвто и гаф да създадат, колкото и да ощетят страната – си остават недосегаеми. Защо ли?
В парламентарната група на ГЕРБ също има изтъкнати представители на породата мисирки-свирки. Някои от тях реализираха позиции и богатство, които са несъвместими с умствената им незначителност.
А държавната администрация? София отвя Содом и Гомора. Сексът в институциите е движеща мощ, тласък и едно от изискванията за кариера. Именно тази процедура роди „ калинките “, плъзнали на всички места като ковид.
С мисирки са цялостни и редица работодателски и креативен съюзи, съсловни организации, асоциации. Бедна ни е фантазията на какво са способни, с цел да получат сочна социална поръчка, да вземем за пример!
Навремето една медийна мисирка след няколко диалога „ на четири очи “ с авторитетен политик, получи съществени облаги и даже заживя с него. Пред другари споделила: Всички старания си заслужаваха, има доста по-гадни неща.
В записите от „ Яневагейт “ се говореше за шумни сюжети, разрастващи се в кабинета на премиера, за които чиновници от защитата се обзалагали какъв брой време ще продължат… Повечето от тези истории са клюки, естествено, само че нали не чакаме участниците да се разприказват? И това се случва, само че когато нещо се обърка. Световната история изобилства с образци за сходни практики. Берлускони в Италия е блестящо доказателство. Смешно е да мислиш, че сме изключение. Островът на морала. Егати!
Има и мъже мисирки (дори не са пуяци…), които владеят свирките до съвършенство. В цялото им многообразие. Сигурно незабавно ви изплува обликът на Барни Ръбъла в чинопреклонна поза, само че това е ваш проблем, не съм го споделил аз. Силна е конкуренцията във Висш съдебен съвет, прокуратурата, Национална агенция за приходите, ДАНС (там историите за мисирки и калинки преливат), митниците, Външно министерство, вътрешното ведомство, армията, Здравното министерство, Министерство на регионалното развитие, АПИ, АДФИ, ДНСК, Министерството на младежта и спорта, икономическото, Търговския регистър… Списъкът е дълъг.
Да се върнем към мисирките в публицистиката. Писателят Робърт Силвестър е споделил: Журналистиката е толкоз антична специалност, колкото и…, в резюме казано – втората по античност специалност. Цяла книга написал индивидът по тематиката, тъй като материал - колкото щете.
Днес публицистика звучи… тъпо. Сама се се срина до такава степен. И от дълго време не е четвъртата власт, тъй като постоянно подгъзува на другите три управляващи.
Борисов би се защитил, че не е обидил публицистите, а се е пошегувал доброжелателно. И може да е по този начин, тъй като мисирките са му скъпи. За тях би въвел Ден на благодарността, в който ще играят значима роля...
Има доста способи и благоприятни условия дереджето на публицистиката да се промени. Трагедията е, че политици и издатели не желаят, а множеството публицисти не могат.
Би трябвало да съм оптимист най-малко в края, само че не мога. Ако чуя самокритични думи на сътрудници, в случай че се появят нови Гео Милев и Йосиф Хербст, в случай че достигнем иронията на Алеко Константинов - тогава ми кажете, че не съм прав. Ще се съглася, тъй като ще знам, че посредством словото и нацията ни ще има бъдеще. Сега няма.
Огнян Стефанов
Сигурен съм, че специалистът по белодробни болести и впечатляващи публицистични изяви от дълго време е забелязъл пропадането на мисирките и снишаването на Съюз на българските журналисти, само че деликатността му го е възпирала да изрази позицията си обществено. Разбира се от съюза ще изброят някакви заявления, само че те постоянно са след събитието. Те вървяха след бойците – разказа ги Уго Пиро – войнишките девойки. Онези бяха принудени от ужасите на войната, а днешните чочарки-мисирки са употребявани за ползи на избрани кръгове и персонални такива.
Честно казано, Борисов има съображение да се държи по този метод, тъй като не среща никаква опозиция. Само мазни усмивки и комфортни въпроси. Ако най-малко един кореспондент му бе върнал топката с реплика на грухтене и какво вижда в огледалото - щеше да се стъписа и замисли. Такъв публицист щеше да се запише в актуалната история на медиите, само че се записа Борисов с унизителния скеч...
Журналистиката е в крах, свободното слово мина под ножа на политиката на опростачването. Това, което ще кажа по-долу е тъжно, само че правилно - без искания за пълнота.
В България има супер публицисти, които не легнаха на статуквото, отстояват гражданската си позиция, понасят репресии и обиди. Не са доста, само че на никое място и в никакъв случай не са били. Само те обаче могат да измъкнат специалността от кочината на посредствеността, страха, корупцията и моралния разпад. Затова не са долюбвани от управници и сътрудници.
Но за мисирките и свирките… Те са подготвени на всичко, с цел да изкопчат някаква изгода: за началниците, за избрани кръгове, за себе си. Често разпределението по ресори в редакциите се базира на уменията на мисирката да е добра на свирките.
Този унищожителен феномен изкачи самобитен връх по времето на президента Георги Първанов. По към този момент упоменатите подбуди, а не поради неустоимия му сексапил, в случай че Гоце по този начин си е мислил...
И не са единствено публицисти в графата с мисирките. Певици, актриси, шоу звезди, миски, плеймейтки, икономисти, адвокати, политици, ченгета и прочие Жени, само че и мъже.
Борисов покори нови върхове още като стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Много мисирки, „ вкусили “ от имиджа му на мачо, залитаха с зловонен мозък като преяли с пращина. Една видна представителка на съсловието и до през днешния ден въздиша и я обливат горещи талази единствено като спомене или чуе името му. За нейно страдание природата е сложила естествена бариера пред сбъдване на мокрите й сънища…
Мисирките постоянно вършат сполучлива кариера точно посредством свирките. Не единствено в медиите. Погледнете листата на трите кабинета на Борисов. В него има екземпляри, които какъвто и гаф да създадат, колкото и да ощетят страната – си остават недосегаеми. Защо ли?
В парламентарната група на ГЕРБ също има изтъкнати представители на породата мисирки-свирки. Някои от тях реализираха позиции и богатство, които са несъвместими с умствената им незначителност.
А държавната администрация? София отвя Содом и Гомора. Сексът в институциите е движеща мощ, тласък и едно от изискванията за кариера. Именно тази процедура роди „ калинките “, плъзнали на всички места като ковид.
С мисирки са цялостни и редица работодателски и креативен съюзи, съсловни организации, асоциации. Бедна ни е фантазията на какво са способни, с цел да получат сочна социална поръчка, да вземем за пример!
Навремето една медийна мисирка след няколко диалога „ на четири очи “ с авторитетен политик, получи съществени облаги и даже заживя с него. Пред другари споделила: Всички старания си заслужаваха, има доста по-гадни неща.
В записите от „ Яневагейт “ се говореше за шумни сюжети, разрастващи се в кабинета на премиера, за които чиновници от защитата се обзалагали какъв брой време ще продължат… Повечето от тези истории са клюки, естествено, само че нали не чакаме участниците да се разприказват? И това се случва, само че когато нещо се обърка. Световната история изобилства с образци за сходни практики. Берлускони в Италия е блестящо доказателство. Смешно е да мислиш, че сме изключение. Островът на морала. Егати!
Има и мъже мисирки (дори не са пуяци…), които владеят свирките до съвършенство. В цялото им многообразие. Сигурно незабавно ви изплува обликът на Барни Ръбъла в чинопреклонна поза, само че това е ваш проблем, не съм го споделил аз. Силна е конкуренцията във Висш съдебен съвет, прокуратурата, Национална агенция за приходите, ДАНС (там историите за мисирки и калинки преливат), митниците, Външно министерство, вътрешното ведомство, армията, Здравното министерство, Министерство на регионалното развитие, АПИ, АДФИ, ДНСК, Министерството на младежта и спорта, икономическото, Търговския регистър… Списъкът е дълъг.
Да се върнем към мисирките в публицистиката. Писателят Робърт Силвестър е споделил: Журналистиката е толкоз антична специалност, колкото и…, в резюме казано – втората по античност специалност. Цяла книга написал индивидът по тематиката, тъй като материал - колкото щете.
Днес публицистика звучи… тъпо. Сама се се срина до такава степен. И от дълго време не е четвъртата власт, тъй като постоянно подгъзува на другите три управляващи.
Борисов би се защитил, че не е обидил публицистите, а се е пошегувал доброжелателно. И може да е по този начин, тъй като мисирките са му скъпи. За тях би въвел Ден на благодарността, в който ще играят значима роля...
Има доста способи и благоприятни условия дереджето на публицистиката да се промени. Трагедията е, че политици и издатели не желаят, а множеството публицисти не могат.
Би трябвало да съм оптимист най-малко в края, само че не мога. Ако чуя самокритични думи на сътрудници, в случай че се появят нови Гео Милев и Йосиф Хербст, в случай че достигнем иронията на Алеко Константинов - тогава ми кажете, че не съм прав. Ще се съглася, тъй като ще знам, че посредством словото и нацията ни ще има бъдеще. Сега няма.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ