Поклонението пред проф. Ивайло Знеполски е в неделя
Проф. Ивайло Знеполски си отиде на 83-годишна възраст. Смъртта му е настъпи в сряда вечерта, към 22:00 часа.
" Проф. Знеполски беше интелектуалец с европейско значение. Той беше една жива връзка сред България и най-видните европейски интелектуалци, с които той общуваше непрекъснато. Това е негова неоценима заслуга ", сподели дипломатът Стефан Тафров, представен от Българска телеграфна агенция. Той уточни контактите на проф. Знеполски с Умберто Еко, за който освен е писал, само че го е познавал персонално. " Това е нещо, което би трябвало да имаме поради, когато си спомняме за него ", добави Тафров.
Дипломатът означи, че макар блестящия си разум, проф. Знеполски бил доста сърдечен, топъл човек с възприятие за комизъм, обичан от всички. " И бих изтъкнал едно негово дело, което той през последните години извърши - основаването на Институт за проучване на близкото минало, което извърши и прави прелестна работа за осмисляне на комунистическото минало. Това е негова голяма заслуга към българското общество и към паметта на нацията ", сподели още Тафров. " Забележителен човек беше и доста ще ми липсва ", сподели той.
" Много хора споделиха тъгата си, че ни напусна същински интелектуалец и тънък човек. Важно е да помним обаче, че Ивайло Знеполски освен изследваше, пишеше и преподаваше " сподели Райна Гаврилова - историк и антрополог. Тя означи, че проф. Знеполски има доста приноси - " от първите обилни промени в региона на културата (като министър на културата) до превръщането на убогите пространства на някогашните общежития на 4-ти километър в привлекателен пъстър дом на компетентност " Културология " с най-прекрасната културологична библиотека и картини на Греди Асса ".
Тя напомни основаването на Дом на науките за индивида и обществото от проф. Знеполски и това, че персонално докара в България Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - " описът е доста дълъг. Грамадна крачка за извеждане на българската просвета от провинциализма ", споделя Гаврилова.
" Създаде българския Институт за проучване на близкото минало и събра към него хора, които написаха и не престават да пишат същинската история на социализма: аргументирано, почтено и по тази причина - безмилостно. Мислещите са доста, правещите - уви, малко. Скръб е слаба дума да съобщи възприятието на загуба ", споделя още тя.
" Проф. Знеполски беше интелектуалец с европейско значение. Той беше една жива връзка сред България и най-видните европейски интелектуалци, с които той общуваше непрекъснато. Това е негова неоценима заслуга ", сподели дипломатът Стефан Тафров, представен от Българска телеграфна агенция. Той уточни контактите на проф. Знеполски с Умберто Еко, за който освен е писал, само че го е познавал персонално. " Това е нещо, което би трябвало да имаме поради, когато си спомняме за него ", добави Тафров.
Дипломатът означи, че макар блестящия си разум, проф. Знеполски бил доста сърдечен, топъл човек с възприятие за комизъм, обичан от всички. " И бих изтъкнал едно негово дело, което той през последните години извърши - основаването на Институт за проучване на близкото минало, което извърши и прави прелестна работа за осмисляне на комунистическото минало. Това е негова голяма заслуга към българското общество и към паметта на нацията ", сподели още Тафров. " Забележителен човек беше и доста ще ми липсва ", сподели той.
" Много хора споделиха тъгата си, че ни напусна същински интелектуалец и тънък човек. Важно е да помним обаче, че Ивайло Знеполски освен изследваше, пишеше и преподаваше " сподели Райна Гаврилова - историк и антрополог. Тя означи, че проф. Знеполски има доста приноси - " от първите обилни промени в региона на културата (като министър на културата) до превръщането на убогите пространства на някогашните общежития на 4-ти километър в привлекателен пъстър дом на компетентност " Културология " с най-прекрасната културологична библиотека и картини на Греди Асса ".
Тя напомни основаването на Дом на науките за индивида и обществото от проф. Знеполски и това, че персонално докара в България Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - " описът е доста дълъг. Грамадна крачка за извеждане на българската просвета от провинциализма ", споделя Гаврилова.
" Създаде българския Институт за проучване на близкото минало и събра към него хора, които написаха и не престават да пишат същинската история на социализма: аргументирано, почтено и по тази причина - безмилостно. Мислещите са доста, правещите - уви, малко. Скръб е слаба дума да съобщи възприятието на загуба ", споделя още тя.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ