Гранитски: В рубаите на акад. Сгурев е дълбоката истина за дългогодишния му и плодотворен живот
Проф. Иван Гранитски
септември, 2023 година
София
Нашите предшественици – орфиците и питагорейците, са знаели още преди 2500 години, че истината може да се реализира не толкоз посредством разсъдъка, колкото посредством интуицията и прозрението. Става дума за истината в най-висшия метафизичен смисъл на думата, по тази причина те са търсели нейния магнетично привличащ ги и лъчезарен лик посредством математиката, геометрията, астрономията, граматиката, алхимията и прочие Но са били уверени, че точно посредством поезията, посредством Словото могат да доближат до необятните пространства и многофункционалните смисли на истината.
Затова по никакъв начин не е инцидентно, че един от огромните модерни учени – акад. Васил Сгурев, прочут със задълбочените си научни ползи в региона на стохастичните способи за моделиране и избор на решения за комплицирани системи, информатик с интернационална популярност, протяга ръка към поезията. И то към подобен необичаен и сложен род като рубаите.
Книгата, която поема в ръцете си любознателният четец, е особена. Тя се състои от две елементи. В първата под скромното заглавие „ Докосване до Хайям “ акад. Сгурев прави къс, само че доста проницателен обзор на битието на живелия преди осемстотин години Омар Хайям – академик, математик, астроном, мъдрец и стихотворец. Както е известно, той е създател на многочислени трактати, които стават притежание на европейската общност едвам в средата на XIX век, когато са преведени част от научните му съчинения и популярните му рубаи.
Нашият създател акад. Васил Сгурев е запленен от поезията на Омар Хайям още от ранните си младежки години. Четейки и препрочитайки неговите четиристишия, той също се въодушевява и в продължение на повече от шест десетилетия основава лични четиристишия в духа на Хайямовите рубаи. Разбира се, без ни най-малка концепция в миналото да бъдат оповестени. Тоест те съставляват нещо като лиричен дневник единствено за персонално прилагане. Но около вглъбяването в магическия лиричен свят на Хайям, Сгурев концентрира своя взор и като академик към цялостното духовно значение на тази удивителна персона.
Акад. Минчо Хаджийски в проникновения си послепис към книгата задоволително добре е откроил приноса на акад. Сгурев в осветляването на сътвореното от учения Омар Хайям. Ето за какво аз ще си разреша да се спра по-подробно на втората част на книгата, която създателят е озаглавил напълно скромно „ Размисли за съвремието “. Тук са включени 230 рубаи на Васил Сгурев. Диапазонът на тематиките е изумително необятен и разнороден. От безконечните въпроси, които никой век не позволи – да вземем за пример смисъла на човешкия живот, невероятните превратности на ориста на обособения човек и на цели нации, философските антиномии, които владеят мислещото схващане – добро–зло, живот–смърт, вечност–преходност и прочие През по този начин модерната тематика през днешния ден за изкуствения разсъдък до размишленията за крайното и безкрайното, аргументите и следствията, разрушителните и съзидателните вътрешни несъгласия в обособената персона или цели публични организми. И най-много въпросът за Времето (драконът Хронос) и придвижването на човешките общества в историческия поток.
Ако търсим лайтмотив в рубаите на Сгурев, без подозрение това е трагичното размишление за свръхпредназначението на индивида, за смисъла на неговото появяване и изгубване и по тази причина до каква степен е предопределено и детерминирано раждането и гибелта на съответния човешки субект.
В един собствен стих Сгурев възкликва: „ Наближава залезът, душата стартира да трепти “, в различен пък отсича:
Топи се времето, топи,
изчезва в небесните далечини
В трети стих покорно отбелязва: „ Когато потегли в царството на безконечен мрак “.
И Васил Сгурев, сходно на Омар Хайям, е уверен, че щастието е тук на несъвършената, само че единствена и неповторима Земя. По своя песимизъм нашият създател се приближава до средновековния стихотворец. Но въпреки това, смътното чувство, че душата е безсмъртна, а тялото тленно (каквото е и убеждението на орфиците и платониците), го кара да не помни непрекъснатата мисъл за гибелта и преходността на човешкия живот и да се отдаде на краткотрайните, въпреки и траещи единствено момент, елементарни човешки наслади. Редица от рубаите на Васил Сгурев отразяват съчетанието на горест и наслада, тъга и екстаз. Ето едно четиристишие, което в това отношение е програмно:
Тъга и наслада, наслада и горест,
вървят прегърнати ръка в ръка.
Край тях и себе си видях,
видях, въздъхнах, замълчах!
В своите рубаи Васил Сгурев размишлява за мигновенията и вечността, които дишат в душата и съзнанието на всеки човек. Редуват се разочарования и очаквания, любови и омрази, изменничества и подвиг, смелост и измама, истина и неистина, унизително подмазване на властимащите и гордо вдигната глава, която остра сабя не сече. Подобно на своя обичан стихотворец Омар Хайям, и Васил Сгурев знае, че индивидът е изтъкан от зло и положително, мрак и светлина, черно и бяло. Тези несъгласия са нерешими, само че движат еволюцията напред. Уви, единствено отдадените души могат да схванат свръхсмисъла на мирозданието и могат единствено да позволяват, без да прозрат в дълбочина, желанията на Вседържителя.
Има измежду рубаите и забележителна група четиристишия, които са заредени със мощен обществен възторг. Авторът страда за клетото и неприлично настояще на своето обичано Отечество и възкликва:
Обедня народът, безпределно обедня.
Смъкна се надолу, озлобя.
Все още се боричка с мътната вода.
Ще оцелее ли? И докога?
От една страна, Васил Сгурев посвещава стихотворения на ярки модерни персони като учените Ангел Балевски, Благовест Сендов и други, които му вдъхват убеденост, че не всичко е изгубено. От друга страна, философският му песимизъм (ето още една допирна точка с рубаите на Омар Хайям) му разрешава да прошепне скръбно:
Ще мине век, ще минат два.
Каква ще бъде нашата орис?
А, същата каквато и в този момент.
Забравени, най-после на света.
Съхраняването на паметта за предишното, за обособения жанр, за племето, за нацията е единственото средство за обезпечаването на безсмъртието. Това потвърждават рубаите на Омар Хайям, посредством които той към този момент повече от осемстотин години живее и участва в нашето схващане. И несъмнено ще живее и в съзнанието на стотици бъдещи генерации.
Без да потъва в самооблъщение, и нашият създател акад. Сгурев е основал прелестните си четиристишия, наситени с бездънен смисъл и значими послания, като че ли около другото, около полувековните си достижения в региона на науката. Убеден съм, че бъдещите генерации ще четат и препрочитат рубаите на акад. Сгурев и мощно заинтригувани, ще посегнат и към научното му творчество.
В рубаите на акад. Васил Сгурев е дълбоката истина за дългогодишния му и плодотворен живот.
