Готова ли е България за еврозоната?
Проф. Иван Ангелов ,
член-кор. На Българска академия на науките
Какво е eврозоната? Това е групата страни членки на Европейски Съюз, способни за най-бърза и огромна икономическа, финансова, обществена и всякаква друга интеграция. Това е икономическото и политическото ядро на Европейски Съюз, неговият интеграционен хайлайф. Всички страни членки на Европейски Съюз би трябвало да са подготвени за такава интеграция. Това беше казано и на България на 1 януари 2007 година То обаче е допустимо единствено в случай че Европейски Съюз беше стопански еднородна общественост. С други думи, еднообразно развити и конкурентоспособни стопански системи, функциониращи в изискванията на общия европейски пазар.
Европейски Съюз беше такава общественост, до момента в който обединяваше 12-15 европейски страни. С присъединението на източноевропейските страни, на Кипър и Малта Европейски Съюз престана да е еднородна общественост. Превърна се в разнородно механично обединяване на
небогати и богати страни
с разнообразни стопански и други ползи, функциониращи в изискванията на обединен общ пазар. Различните ползи обаче пораждат стопански и други несъгласия, които прерастват в спорове. Тези спорове водят в последна сметка до разпадането на сходни изкуствени обединявания.
Рано или късно това ще се случи и с Европейски Съюз. Нищо не може да избави такава нежна общественост, тъй като липсва най-важната заварка - общността на ползи. Известно е, че и в стопанската система, и в политиката няма безконечни другари и безконечни врагове. Има единствено безконечни ползи. А ползите са трайни, единствено в случай че имат постоянна икономическа основа. В сегашния си състав Европейски Съюз няма такава основа.
Напоследък се заприказва интензивно за присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз и НАТО. Нашето държавно управление даже го трансформира в собствен приоритет по време на ротационното си председателство. Тези страни са още по-изостанали в икономическо, финансово, обществено и институционално отношение и от най-изостаналите настоящи членки на Европейски Съюз - България и Румъния. Това значи внасяне на спомагателни проблеми, несъгласия и беднотия в обедняващия Европейски Съюз.
Между страните от Западните Балкани има остри политически, национални, териториални, религиозни и други спорове от доста десетилетия и даже от епохи. Правени са доста опити за разрешаване на тези спорове. И все безуспешни, тъй като корените им са дълбоки. Те бяха оповестени в този момент за приоритет на ротационното българско председателство на Европейския съвет. А България се опита да ги трансформира в приоритет на Европейския съюз. Нашето държавно управление не може да позволи личните си все по-остри стопански, обществени и други проблеми, само че се пробва да направи непостижимото - да позволи балканските и даже европейските проблеми. Една страна на хаоса, корупцията и беззаконието се пробва да вкара ред и правда в прилежащите си страни!
Как се случи това знамение! Как една дребна, слаба, периферна страна, като нашата, съумя да убеди ръководителите на тези страни за няколко месеца да се ръкуват и прегръщат! И произтича ли нещо действително от ръкостисканията и прегръдките? Щеше ли да стане това,
в случай че не се дирижираше зад сцената от американските управляващи
с цел да блокират обичайното въздействие на Русия, а в този момент и опитите на Китай, за въздействие в този район. И макар американската помощ и огромната медийна шумотевица не е реализиран действителен напредък в икономическата интеграция на тези страни, с изключение на форсираното набутване на някои от тях в НАТО. Достойно за жалост е, че основният локален реализатор на този антируски и антибългарски стратегически сюжет се оказа Бойко Борисов!
Ускореното приемане на тези неподготвени и небогати страни в Европейски Съюз ще усили още повече разнородността на общността. Ще прибави нови разлики в ползите, нови спорове и нови центробежни сили. Защото слабите стопански системи на западнобалканските страни няма да устоят на конкуренцията на мощните западноевропейски стопански системи.
Ще последват доста банкрути на предприятия в Македония, Албания и други страни от района, нарастване на безработицата, всеобща емиграция, още по-голямо обедняване. С други думи - това, което се случи в България и други източноевропейски страни през последните десетилетия. Силните западни стопански системи ще съумеят да се защитят, даже ще завоюват.
България обаче ще загуби
залята от десетки хиляди търсещи тук работа обезверени небогати хора от прилежащите страни. То ще направи Европейски Съюз още по-крехък и малотраен. Ще форсира неговото раздробяване. Това ще се дължи отчасти и на приноса на българското държавно управление през последните 6 месеца.
Не знаеха ли ръководителите на Европейски Съюз в 2004, 2007 и идващите години, че източноевропейските претенденти не бяха подготвени и че с приемането им се нарушават критериите от Копенхаген? Знаеха, несъмнено - и тогава, и в този момент, че се позволяват такива нарушавания, че икономическите критерии за приемане в Европейски Съюз се подменят с политическа целенасоченост, само че задачата на държавните управления на Америка и техните западноевропейски съдружници е да блокират въздействието на Русия и Китай на Балканите и да продължат военно-политическото ограничение на Русия. Освен че основава спомагателни стопански несъгласия в Европейски Съюз, тази политика на Запада усложнява още повече политическия климат в Европа, и с това дестабилизира в допълнение Европейски Съюз. Тази дестабилизация ще се отрази и върху нас.
През последните 2-3 години се заприказва с още повече паника за другите ползи в Европейски Съюз, за бъдещото развиване на общността, за нуждата всички страни членки да се движат с идентична скорост в интеграционния развой.
Движение на страните членки в Европейски Съюз с една скорост в никакъв случай не е имало и не може да има при настоящия стопански хетерогенен състав на общността. Развитите и едва развитите; бедните и богатите; конкурентоспособните и неконкурентоспособните страни не могат да се интегрират сполучливо с идентична скорост. Това не се е случвало на никое място в Европа и в други райони на света. Доказателство за това е и образуването на разнообразни стопански, финансови, институционални и други образования в границите на Европейски Съюз за намаляване на отрицателните последици от предходни неточности при приемането на нови членове. Такива са еврозоната, Банковият съюз, съглашението от Шенген, механизмът за контролно наблюдаване (мониторинг) на България и Румъния и така нататък
Самото съществуване на еврозоната с по-строги стопански, финансови и други правила на действие и допускането в нея единствено на най-подготвените членки на Европейски Съюз е удостоверение за това. Признава се публично способността на едни страни членки да се интегрират по-бързо и по-дълбоко и неспособността на други да го вършат.
Ние сме сложени в най-слабата периферна група
И не без съображение.
В самото начало бяха избрани няколко номинални критерия за допускане до ERM II - така наречен чакалня. Тези критерии са: ниска инфлация до 1,5-2,0%, бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, обществен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт, постоянен валутен курс, ниски лихви. Страната претендент би трябвало да престои в чакалнята най-малко две години, за инспекция на способността й да съблюдава критериите. Едва по-късно може да бъде позволена до пълноправно участие в еврозоната.
Дългогодишният опит сподели, че номиналните критерии се реализират по-лесно, само че не са доказателство за постоянна и мощна стопанска система, способна за бързо развиване и консолидиране. Междувременно изискванията в Европа се трансформираха след приемането на контракта от Маастрихт през февруари 1992 година Ръководството на Европейската централна банка се убеди, че е належащо авансово участие в Банковия съюз, в границите на който да се ревизира действителната непоклатимост на банковата система на страните претенденти. Фалитът на КТБ у нас и актуалната комедия с по този начин наречения правосъден развой против виновниците го удостоверява.
Дори и банковите среди на Европейски Съюз и Европейската комисия се убедиха, че наред с номиналната е нужна и действителна конвергенция: по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, по приблизително ниво на приходите и потреблението, по умерено доходно разслоение, по задоволително висока продуктивност и конкурентоспособност и така нататък Ръководните среди в Европейски Съюз и в Западна Европа бяха разтревожени от мащабите на престъпността и корупцията в множеството страни претенденти, от неефикасността на правосъдните им системи и така нататък България съблюдава номиналните критерии, само че е към момента доста надалеч по действителната конвергенция, която в този момент се смята за най-важна. И това е основателно.
Ако би трябвало да бъдем строго справедливи, българската стопанска система и страната ни като цяло не дава отговор на условията за присъединение към еврозоната. Най-бедната и най-дезорганизирана страна, с най-остри обществени и други спорове, с най-голяма престъпност и корупция, не може и няма право да поучава другите на ред и правда като член на елитната група, наричана еврозона. Ако можеше, тя трябваше да вкара ред в личния си дом през миналите 28 години.
При сегашната обстановка
възможностите ни за присъединение клонят към нулата
Ръководството на еврозоната не ни приема даже в чакалнята. Желателно е българските управляващи да схванат това и към този момент да не подават молба за приемане в ERM II. В Европейската централна банка, в самата eврозона и в Европейската комисия ще оценят настоящо кандидатстване от наша страна като незадоволително премислено, като некадърност да оценяваме действителната конюнктура. Това ще навреди на професионалния и на политическия авторитет на България, който така и така не е доста висок в тези среди. Той се разминава мощно с куртоазните театрални обятия и целувки на някои политици. Продължаващият мониторинг е доказателство за това.
Европейският съюз е изправен пред огромни промени през идващите години. Назрели са остри несъгласия, които постановат такива промени. На тази тематика има разнообразни обществени изказвания от ръководители на Европейски Съюз и на огромните западноевропейски страни. През идущата година предстоят избори за нов Европейски парламент, които се чака да трансформират значително неговата политическа физиономия. Засега никой не може да опише бъдещата институционална конструкция на Европейски Съюз, включително и на еврозоната.
Може с убеденост да се каже, че бъдещият Европейски Съюз ще бъде друг от сегашния. Сигурно е, че интеграцията на две или повече скорости ще се признае като неизбежна действителност и ще се институционализира във вътрешната конструкция на Европейски Съюз. Може да се допуска, че най-развитите 8-10 страни членки от Западна Европа и Скандинавието ще образуват елитната група, способна за най-бърза и огромна интеграция. Част от актуалните членки на еврозоната вероятно ще отпаднат от тази група. Няколко други приблизително развити страни членки може би ще образуват втора група, способна за интеграция със междинни благоприятни условия по скорост и мащаби. Това ще са страните със втората скорост. И най-после, няколко най-изостанали страни членки, най-вече от Източна Европа, ще образуват групата с най-ограничен капацитет за интеграция. Това ще са страните с трета скорост. Ние несъмнено ще бъдем в тази група.
Ако тези догатки се потвърдят, възможна българска кандидатура за еврозоната
в този момент ще звучи несериозно
Първо, тъй като никой не знае какъв ще е характерът на групата елитни страни, нейните функционалности, права, отговорности, скорост, мащаби на интеграция и така нататък Това би означавало да скачаме със затворени очи в неизвестността. Да влизаме в елитна общественост, която още в този момент декларира, че не ни желае в своите редове. Второ, би граничило с случка, която би учудила нашите сътрудници в Европейски Съюз. Ако в действителност ни слагат в третата група, което е доста евентуално, актуалните ни искания за първата група биха провокирали неспокойствие от странното държание на нашите управляващи. Такива искания биха показали нашата некадърност за от малко малко действителна самокритика, в случай че към момента сме под режима на контролно наблюдаване (мониторинг) от Европейската комисия към този момент 11 години. Те не ни имат вяра и по тази причина ни управляват, а ние ще претендираме за техния хайлайф!
Странно е да се чува от хора като Сергей Станишев, че "с приемането на еврото влизаме в "А " тима на Европейски Съюз ". В "А " тима на Европейски Съюз се влиза с по-развита стопанска система, по-висока продуктивност, по-добро качество на живота, а не с административно решение.
член-кор. На Българска академия на науките
Какво е eврозоната? Това е групата страни членки на Европейски Съюз, способни за най-бърза и огромна икономическа, финансова, обществена и всякаква друга интеграция. Това е икономическото и политическото ядро на Европейски Съюз, неговият интеграционен хайлайф. Всички страни членки на Европейски Съюз би трябвало да са подготвени за такава интеграция. Това беше казано и на България на 1 януари 2007 година То обаче е допустимо единствено в случай че Европейски Съюз беше стопански еднородна общественост. С други думи, еднообразно развити и конкурентоспособни стопански системи, функциониращи в изискванията на общия европейски пазар.
Европейски Съюз беше такава общественост, до момента в който обединяваше 12-15 европейски страни. С присъединението на източноевропейските страни, на Кипър и Малта Европейски Съюз престана да е еднородна общественост. Превърна се в разнородно механично обединяване на
небогати и богати страни
с разнообразни стопански и други ползи, функциониращи в изискванията на обединен общ пазар. Различните ползи обаче пораждат стопански и други несъгласия, които прерастват в спорове. Тези спорове водят в последна сметка до разпадането на сходни изкуствени обединявания.
Рано или късно това ще се случи и с Европейски Съюз. Нищо не може да избави такава нежна общественост, тъй като липсва най-важната заварка - общността на ползи. Известно е, че и в стопанската система, и в политиката няма безконечни другари и безконечни врагове. Има единствено безконечни ползи. А ползите са трайни, единствено в случай че имат постоянна икономическа основа. В сегашния си състав Европейски Съюз няма такава основа.
Напоследък се заприказва интензивно за присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз и НАТО. Нашето държавно управление даже го трансформира в собствен приоритет по време на ротационното си председателство. Тези страни са още по-изостанали в икономическо, финансово, обществено и институционално отношение и от най-изостаналите настоящи членки на Европейски Съюз - България и Румъния. Това значи внасяне на спомагателни проблеми, несъгласия и беднотия в обедняващия Европейски Съюз.
Между страните от Западните Балкани има остри политически, национални, териториални, религиозни и други спорове от доста десетилетия и даже от епохи. Правени са доста опити за разрешаване на тези спорове. И все безуспешни, тъй като корените им са дълбоки. Те бяха оповестени в този момент за приоритет на ротационното българско председателство на Европейския съвет. А България се опита да ги трансформира в приоритет на Европейския съюз. Нашето държавно управление не може да позволи личните си все по-остри стопански, обществени и други проблеми, само че се пробва да направи непостижимото - да позволи балканските и даже европейските проблеми. Една страна на хаоса, корупцията и беззаконието се пробва да вкара ред и правда в прилежащите си страни!
Как се случи това знамение! Как една дребна, слаба, периферна страна, като нашата, съумя да убеди ръководителите на тези страни за няколко месеца да се ръкуват и прегръщат! И произтича ли нещо действително от ръкостисканията и прегръдките? Щеше ли да стане това,
в случай че не се дирижираше зад сцената от американските управляващи
с цел да блокират обичайното въздействие на Русия, а в този момент и опитите на Китай, за въздействие в този район. И макар американската помощ и огромната медийна шумотевица не е реализиран действителен напредък в икономическата интеграция на тези страни, с изключение на форсираното набутване на някои от тях в НАТО. Достойно за жалост е, че основният локален реализатор на този антируски и антибългарски стратегически сюжет се оказа Бойко Борисов!
Ускореното приемане на тези неподготвени и небогати страни в Европейски Съюз ще усили още повече разнородността на общността. Ще прибави нови разлики в ползите, нови спорове и нови центробежни сили. Защото слабите стопански системи на западнобалканските страни няма да устоят на конкуренцията на мощните западноевропейски стопански системи.
Ще последват доста банкрути на предприятия в Македония, Албания и други страни от района, нарастване на безработицата, всеобща емиграция, още по-голямо обедняване. С други думи - това, което се случи в България и други източноевропейски страни през последните десетилетия. Силните западни стопански системи ще съумеят да се защитят, даже ще завоюват.
България обаче ще загуби
залята от десетки хиляди търсещи тук работа обезверени небогати хора от прилежащите страни. То ще направи Европейски Съюз още по-крехък и малотраен. Ще форсира неговото раздробяване. Това ще се дължи отчасти и на приноса на българското държавно управление през последните 6 месеца.
Не знаеха ли ръководителите на Европейски Съюз в 2004, 2007 и идващите години, че източноевропейските претенденти не бяха подготвени и че с приемането им се нарушават критериите от Копенхаген? Знаеха, несъмнено - и тогава, и в този момент, че се позволяват такива нарушавания, че икономическите критерии за приемане в Европейски Съюз се подменят с политическа целенасоченост, само че задачата на държавните управления на Америка и техните западноевропейски съдружници е да блокират въздействието на Русия и Китай на Балканите и да продължат военно-политическото ограничение на Русия. Освен че основава спомагателни стопански несъгласия в Европейски Съюз, тази политика на Запада усложнява още повече политическия климат в Европа, и с това дестабилизира в допълнение Европейски Съюз. Тази дестабилизация ще се отрази и върху нас.
През последните 2-3 години се заприказва с още повече паника за другите ползи в Европейски Съюз, за бъдещото развиване на общността, за нуждата всички страни членки да се движат с идентична скорост в интеграционния развой.
Движение на страните членки в Европейски Съюз с една скорост в никакъв случай не е имало и не може да има при настоящия стопански хетерогенен състав на общността. Развитите и едва развитите; бедните и богатите; конкурентоспособните и неконкурентоспособните страни не могат да се интегрират сполучливо с идентична скорост. Това не се е случвало на никое място в Европа и в други райони на света. Доказателство за това е и образуването на разнообразни стопански, финансови, институционални и други образования в границите на Европейски Съюз за намаляване на отрицателните последици от предходни неточности при приемането на нови членове. Такива са еврозоната, Банковият съюз, съглашението от Шенген, механизмът за контролно наблюдаване (мониторинг) на България и Румъния и така нататък
Самото съществуване на еврозоната с по-строги стопански, финансови и други правила на действие и допускането в нея единствено на най-подготвените членки на Европейски Съюз е удостоверение за това. Признава се публично способността на едни страни членки да се интегрират по-бързо и по-дълбоко и неспособността на други да го вършат.
Ние сме сложени в най-слабата периферна група
И не без съображение.
В самото начало бяха избрани няколко номинални критерия за допускане до ERM II - така наречен чакалня. Тези критерии са: ниска инфлация до 1,5-2,0%, бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, обществен дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт, постоянен валутен курс, ниски лихви. Страната претендент би трябвало да престои в чакалнята най-малко две години, за инспекция на способността й да съблюдава критериите. Едва по-късно може да бъде позволена до пълноправно участие в еврозоната.
Дългогодишният опит сподели, че номиналните критерии се реализират по-лесно, само че не са доказателство за постоянна и мощна стопанска система, способна за бързо развиване и консолидиране. Междувременно изискванията в Европа се трансформираха след приемането на контракта от Маастрихт през февруари 1992 година Ръководството на Европейската централна банка се убеди, че е належащо авансово участие в Банковия съюз, в границите на който да се ревизира действителната непоклатимост на банковата система на страните претенденти. Фалитът на КТБ у нас и актуалната комедия с по този начин наречения правосъден развой против виновниците го удостоверява.
Дори и банковите среди на Европейски Съюз и Европейската комисия се убедиха, че наред с номиналната е нужна и действителна конвергенция: по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, по приблизително ниво на приходите и потреблението, по умерено доходно разслоение, по задоволително висока продуктивност и конкурентоспособност и така нататък Ръководните среди в Европейски Съюз и в Западна Европа бяха разтревожени от мащабите на престъпността и корупцията в множеството страни претенденти, от неефикасността на правосъдните им системи и така нататък България съблюдава номиналните критерии, само че е към момента доста надалеч по действителната конвергенция, която в този момент се смята за най-важна. И това е основателно.
Ако би трябвало да бъдем строго справедливи, българската стопанска система и страната ни като цяло не дава отговор на условията за присъединение към еврозоната. Най-бедната и най-дезорганизирана страна, с най-остри обществени и други спорове, с най-голяма престъпност и корупция, не може и няма право да поучава другите на ред и правда като член на елитната група, наричана еврозона. Ако можеше, тя трябваше да вкара ред в личния си дом през миналите 28 години.
При сегашната обстановка
възможностите ни за присъединение клонят към нулата
Ръководството на еврозоната не ни приема даже в чакалнята. Желателно е българските управляващи да схванат това и към този момент да не подават молба за приемане в ERM II. В Европейската централна банка, в самата eврозона и в Европейската комисия ще оценят настоящо кандидатстване от наша страна като незадоволително премислено, като некадърност да оценяваме действителната конюнктура. Това ще навреди на професионалния и на политическия авторитет на България, който така и така не е доста висок в тези среди. Той се разминава мощно с куртоазните театрални обятия и целувки на някои политици. Продължаващият мониторинг е доказателство за това.
Европейският съюз е изправен пред огромни промени през идващите години. Назрели са остри несъгласия, които постановат такива промени. На тази тематика има разнообразни обществени изказвания от ръководители на Европейски Съюз и на огромните западноевропейски страни. През идущата година предстоят избори за нов Европейски парламент, които се чака да трансформират значително неговата политическа физиономия. Засега никой не може да опише бъдещата институционална конструкция на Европейски Съюз, включително и на еврозоната.
Може с убеденост да се каже, че бъдещият Европейски Съюз ще бъде друг от сегашния. Сигурно е, че интеграцията на две или повече скорости ще се признае като неизбежна действителност и ще се институционализира във вътрешната конструкция на Европейски Съюз. Може да се допуска, че най-развитите 8-10 страни членки от Западна Европа и Скандинавието ще образуват елитната група, способна за най-бърза и огромна интеграция. Част от актуалните членки на еврозоната вероятно ще отпаднат от тази група. Няколко други приблизително развити страни членки може би ще образуват втора група, способна за интеграция със междинни благоприятни условия по скорост и мащаби. Това ще са страните със втората скорост. И най-после, няколко най-изостанали страни членки, най-вече от Източна Европа, ще образуват групата с най-ограничен капацитет за интеграция. Това ще са страните с трета скорост. Ние несъмнено ще бъдем в тази група.
Ако тези догатки се потвърдят, възможна българска кандидатура за еврозоната
в този момент ще звучи несериозно
Първо, тъй като никой не знае какъв ще е характерът на групата елитни страни, нейните функционалности, права, отговорности, скорост, мащаби на интеграция и така нататък Това би означавало да скачаме със затворени очи в неизвестността. Да влизаме в елитна общественост, която още в този момент декларира, че не ни желае в своите редове. Второ, би граничило с случка, която би учудила нашите сътрудници в Европейски Съюз. Ако в действителност ни слагат в третата група, което е доста евентуално, актуалните ни искания за първата група биха провокирали неспокойствие от странното държание на нашите управляващи. Такива искания биха показали нашата некадърност за от малко малко действителна самокритика, в случай че към момента сме под режима на контролно наблюдаване (мониторинг) от Европейската комисия към този момент 11 години. Те не ни имат вяра и по тази причина ни управляват, а ние ще претендираме за техния хайлайф!
Странно е да се чува от хора като Сергей Станишев, че "с приемането на еврото влизаме в "А " тима на Европейски Съюз ". В "А " тима на Европейски Съюз се влиза с по-развита стопанска система, по-висока продуктивност, по-добро качество на живота, а не с административно решение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ