Най-Накрая Разбиха Кода На Чингис Хан! Чуйте Мъдрите Му Думи!
Проф. Ирина Невска е разшифровала в взаимен проучвателен план етнографски и фолклорни мемоари от началото на ХХ столетие, измежду които е и сутрата „ Ключ към разсъдъка “, излиза наяве от известие на уеб страницата на Националния музей „ Анохин “.
Авторството на сутрата се приписва на Чингис хан и датира от XIII–XIV век. Частично тя е била написана от самия Чингис хан и отчасти – от неговите почитатели. Словата са излъчени от уста на уста и са били известни на цялото монголско население.
Това произведение се отнася към жанра сургал (поучение, напътствие, напътствие). В него се възпяват старателността и мъжеството. То е било употребявано за образование на децата, с цел да усвоят морални правила и правила на държание. Поучението е копирано неведнъж и естествено, е претърпявало промени, се споделя в текста на проучването.
Известни са многочислени ръкописи на това съчинение на старописмен монголски език – единствено в санктпетербургския филиал на Института по ориенталистика на РАН те са повече от двадесет.
Откритият в Република Алтай текст е бил разшифрован и обработен филологично и лингвистично в бакалавърска дисертация на студентката Харлен Болд под управлението на проф. Невска в университета на Франкфурт на Майн (Германия).
Разшифрованата сутра. © Национален музей „ Анохин “
Ръкописът съставлява единствено откъс от сутрата, защото доста страници са изгубени. Манускриптът стартира с четири страници, които не се отнасят към текста на сутрата. Първата страница е озаглавена като „ Класическа монголска писменост “ (название, което буквално значи „ Тридесет бели букви “).
На страница 2 е дадена старомонголската писменост. Страници 3 и 4 съставляват извършения по писане. Може да се допусна, че въпросният лист на сутрата е бил упражнение по старомонголско писане. След това следва самата сутра. Нейното начало, към 11 реда, липсват, т.е. явно е изгубена първата страница. След това липсват още няколко фрагмента.
Текстът очевидно е написан от трима души с разнообразни почерци – единият от тях е доста хубав, евентуално на учителя или на умел писец. Частично е писано с бамбукови пръчки, отчасти – с четка. Класическото монголско писмо следва последователност от горната страна надолу, редовете са разполагани от ляво на дясно.
Откъс от сутрата (адаптиран превод)
Никога не разказвай съкровеното на човек, на който не трябва да се доверяваш.
Не се поддавай на убежденията на неприятен човек.
Не се отнасяй прекомерно съществено към думите на дамите.
Не убеждавай своя наследник посредством плебей.
Не се съветвай с подъл (завистлив) човек.
Не нарушавай утвърждението на доста хора.
Към греховните (неодобрявани от други хора) действия не се пристрастявай.
Не възпрепятствай добродетелните каузи.
До гибелта си не забравяй правилните думи на най-хубавия си другар.
Не приказва на неразделния си другар неприятни думи, които не се не помнят./Drevnite.com
Авторството на сутрата се приписва на Чингис хан и датира от XIII–XIV век. Частично тя е била написана от самия Чингис хан и отчасти – от неговите почитатели. Словата са излъчени от уста на уста и са били известни на цялото монголско население.
Това произведение се отнася към жанра сургал (поучение, напътствие, напътствие). В него се възпяват старателността и мъжеството. То е било употребявано за образование на децата, с цел да усвоят морални правила и правила на държание. Поучението е копирано неведнъж и естествено, е претърпявало промени, се споделя в текста на проучването.
Известни са многочислени ръкописи на това съчинение на старописмен монголски език – единствено в санктпетербургския филиал на Института по ориенталистика на РАН те са повече от двадесет.
Откритият в Република Алтай текст е бил разшифрован и обработен филологично и лингвистично в бакалавърска дисертация на студентката Харлен Болд под управлението на проф. Невска в университета на Франкфурт на Майн (Германия).
Разшифрованата сутра. © Национален музей „ Анохин “
Ръкописът съставлява единствено откъс от сутрата, защото доста страници са изгубени. Манускриптът стартира с четири страници, които не се отнасят към текста на сутрата. Първата страница е озаглавена като „ Класическа монголска писменост “ (название, което буквално значи „ Тридесет бели букви “).
На страница 2 е дадена старомонголската писменост. Страници 3 и 4 съставляват извършения по писане. Може да се допусна, че въпросният лист на сутрата е бил упражнение по старомонголско писане. След това следва самата сутра. Нейното начало, към 11 реда, липсват, т.е. явно е изгубена първата страница. След това липсват още няколко фрагмента.
Текстът очевидно е написан от трима души с разнообразни почерци – единият от тях е доста хубав, евентуално на учителя или на умел писец. Частично е писано с бамбукови пръчки, отчасти – с четка. Класическото монголско писмо следва последователност от горната страна надолу, редовете са разполагани от ляво на дясно.
Откъс от сутрата (адаптиран превод)
Никога не разказвай съкровеното на човек, на който не трябва да се доверяваш.
Не се поддавай на убежденията на неприятен човек.
Не се отнасяй прекомерно съществено към думите на дамите.
Не убеждавай своя наследник посредством плебей.
Не се съветвай с подъл (завистлив) човек.
Не нарушавай утвърждението на доста хора.
Към греховните (неодобрявани от други хора) действия не се пристрастявай.
Не възпрепятствай добродетелните каузи.
До гибелта си не забравяй правилните думи на най-хубавия си другар.
Не приказва на неразделния си другар неприятни думи, които не се не помнят./Drevnite.com
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ