Снишаването стана практика в българската политическа действителност. Някои политици смятат, че снишаването е някаква поза, която не се забелязва на Запад. Стига с това снишаване! Ние трябва да помагаме на жертвите на агресията.
Това призова в интервю за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов. Той е автор на многобройни изследвания и монографии, сред които „От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското нашествие (1354-1571 г.)“. Проф. Матанов е директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
„Като демократи ние винаги подкрепяме жертвата на агресията. Украйна е жертва на агресия на по-силен агресор, и следователно трябва да я подкрепим“, категоричен е историкът.
Той смята, че България трябва да подкрепи Украйна, включително с оръжия.
„Стига с тези позовавания на 80% от българите. Това, което премиерът Кирил Петков каза, че 80% от българите не са за даване на оръжия, може би е взето от руската посланичка. Официално заявиха, че няма такива социологически изследвания. Няма такова нещо. Това е или негова инвенция, или на руския посланик, на който много му се иска българите да подкрепят Русия. Социологическите изследвания показват нещо друго“, подчерта проф. Матанов.
Ученият призова да преодолеем страха си пред Русия.
„Дали трябва да ни е страх? Разбира се, че не може без известен страх. Не ги ли е страх балтийските републики, не я ли е страх Полша, Румъния, Молдова, които са долепени до границата на Украйна. Те са на устата на топа, на устата на агресията. Трябва да преодолеем този страх и да помогнем на тези, които защитават подобаващо своята независимост“, каза проф. Матанов.
Той припомни изследванията на руските историци, че за разлика от европейските страни, чиито колонии са били в Азия и Африка и там отделянето е станало сравнително лесно, в руския случай – те са налепени до нейната територия. „Там отделянето не може да стане без конфликт. Поради, което избухват и подобни войни като тази в Украйна. Грузинският и украинският случай са само първите, дано не съм лош пророк“, посочи проф. Матанов.
Според него Русия губи своето влияние: „Президентът Обама беше казал, че ако искате да си купите нещо от Русия – можете само водка, оръжие, петрол или някакви суровини. Проблемът е, че Москва разполага с ядрено оръжие и заплашва да го използва“.
Според него нападението на Русия над Украйна ще доведе до няколко много важни последици.
„Да искаше някой да унищожи русофилията по този начин - той не би могъл. Толкова лоши неща се изприказваха за Русия, които не се бяха изприказвали дори в най-тежките и тъжни русофобски времена. Това нападение подтикна създаването на украинската нация. Руското население в Украйна също не се чувства комфортно и мина на украинска страна, възприемайки украинския идеал. Това е голям шамар. Русия направи грешката, която прави всеки голям завоевател. Те смятаха, че всичко ще свърши бързо, не стана така. Какво ще правят с Украйна – държава с площ половин милион кв.км. и 44 милиона население. В момента Русия се опитва да излезе от капана, в който сама влезе. Тя мисли че това може да стане след някаква победа, може би в Мариупол, но това ще бъде много трудно“, подчерта пред БГНЕС проф. Христо Матанов. /БГНЕС
Това призова в интервю за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов. Той е автор на многобройни изследвания и монографии, сред които „От Галиполи до Лепанто. Европа, Балканите и османското нашествие (1354-1571 г.)“. Проф. Матанов е директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
„Като демократи ние винаги подкрепяме жертвата на агресията. Украйна е жертва на агресия на по-силен агресор, и следователно трябва да я подкрепим“, категоричен е историкът.
Той смята, че България трябва да подкрепи Украйна, включително с оръжия.
„Стига с тези позовавания на 80% от българите. Това, което премиерът Кирил Петков каза, че 80% от българите не са за даване на оръжия, може би е взето от руската посланичка. Официално заявиха, че няма такива социологически изследвания. Няма такова нещо. Това е или негова инвенция, или на руския посланик, на който много му се иска българите да подкрепят Русия. Социологическите изследвания показват нещо друго“, подчерта проф. Матанов.
Ученият призова да преодолеем страха си пред Русия.
„Дали трябва да ни е страх? Разбира се, че не може без известен страх. Не ги ли е страх балтийските републики, не я ли е страх Полша, Румъния, Молдова, които са долепени до границата на Украйна. Те са на устата на топа, на устата на агресията. Трябва да преодолеем този страх и да помогнем на тези, които защитават подобаващо своята независимост“, каза проф. Матанов.
Той припомни изследванията на руските историци, че за разлика от европейските страни, чиито колонии са били в Азия и Африка и там отделянето е станало сравнително лесно, в руския случай – те са налепени до нейната територия. „Там отделянето не може да стане без конфликт. Поради, което избухват и подобни войни като тази в Украйна. Грузинският и украинският случай са само първите, дано не съм лош пророк“, посочи проф. Матанов.
Според него Русия губи своето влияние: „Президентът Обама беше казал, че ако искате да си купите нещо от Русия – можете само водка, оръжие, петрол или някакви суровини. Проблемът е, че Москва разполага с ядрено оръжие и заплашва да го използва“.
Според него нападението на Русия над Украйна ще доведе до няколко много важни последици.
„Да искаше някой да унищожи русофилията по този начин - той не би могъл. Толкова лоши неща се изприказваха за Русия, които не се бяха изприказвали дори в най-тежките и тъжни русофобски времена. Това нападение подтикна създаването на украинската нация. Руското население в Украйна също не се чувства комфортно и мина на украинска страна, възприемайки украинския идеал. Това е голям шамар. Русия направи грешката, която прави всеки голям завоевател. Те смятаха, че всичко ще свърши бързо, не стана така. Какво ще правят с Украйна – държава с площ половин милион кв.км. и 44 милиона население. В момента Русия се опитва да излезе от капана, в който сама влезе. Тя мисли че това може да стане след някаква победа, може би в Мариупол, но това ще бъде много трудно“, подчерта пред БГНЕС проф. Христо Матанов. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ