- Проф. Герджиков, България ще има поредният служебен премиер и

- Проф. Герджиков, България ще има следващият длъжностен министър председател и отива на следващите предварителни избори. Като правист, като политик и парламентарист по какъв начин ще отговорите на въпроса за следствията от продължителната политическа неустойчивост? Кога и по какъв начин може да завърши политическата рецесия съгласно Вас?

- Кризата все някой ден ще завърши. Кога – не зная, тъй като нямам качествата на Ванга.
България не е единствената страна, която изпада в политически рецесии. Много страни с по-голям стаж в демокрацията са изпитвали сходни усложнения. Когато е на личен тил обаче е най-неприятно. Политическата рецесия неизбежно се отразява върху стопанската система, върху публичния живот. Тази неустойчивост към този момент стана несъразмерна. Ще имаме шесто служебно държавно управление в границите на няколко години и това е съществено достижение, само че с негативен знак.

- Кризата засегна към този момент надълбоко партиите и партийната система. Повече от половината парламентарни сили „ заболяха “. Изчерпа ли опциите си за положително ръководство сегашният модел?

- Въпросът е сложен. Чуват се гласове, които, може би, имат известно съображение. Те са в посока дали не е време да помислим за по-различен модел, защото този куца съществено към този момент много години.

Но в случай че се върнем още по-назад, същият този модел не беше неприятен, когато във времето от Иван Костов насетне – от 1997, в това число нашето ръководство на Национална движение „Симеон Втори", страната потегли нагоре. Създадоха се съществени стопански предпоставки за бизнеса, нещата вървяха доста добре.
След 2009 година стана едно изкривяване в България. Вярно, през 2008-2009 година пристигна икономическата рецесия, която не беше единствено българска, само че по този начин или другояче се стигна до смяна. Оттогава насетне нещата потеглиха в противоположна посока и не съумяваме да стъпим на постоянна основа, с цел да продължим развиването си.

- Изненадаха ли Ви процесите в Движение за права и свободи?

- Да. Признавам си. Доскоро смятах, че Движение за права и свободи е най-организираната, най-стабилната партия. Разцеплението – съществено и надълбоко - ми пристигна като гръм от ясно небе. Вероятно обаче не съм единственият сюрпризиран.

- Президентска или парламентарна република е по-подходяща за България и българското общество? Този въпрос изкушавал ли Ви е за размисъл?

- Има причини и в едната, и в другата посока. Не дръзвам да бъда безапелационен, тъй като тематиката е деликатна. Аз съм съперник на внезапните промени. Особено когато се вършат преждевременно, а ние сме огромни майстори на прибързани политически решения и най-много – на прибързани законодателни промени. Световни първенци сме по метода за безогледно и непрофесионално променяне на законите. Наскоро променихме и главния си закон по допустимо най-куция метод! Истинско безсрамие! Човек може да се срами, че е българин.

Основният закон бе изменен единствено и единствено да се орежат пълномощията на президента, тъй като внезапно получил доста власт, незначавайки служебно държавно управление след служебно държавно управление. Но не той е отговорен по тази причина, че се постанова да се вършат служебни кабинети.

- Промените в Конституцията мощно стесниха опциите на президента да уточни длъжностен министър председател. Ако бяха в действие през 2017 година, вие нямаше по какъв начин да сте длъжностен министър председател.

- Е, нямаше да е огромна загуба за страната. Но да се стеснят опциите до лист, където има хора, които по закон нямат право да бъдат служебни министър председатели, е подигравка със законността. Гавра със стабилността на една демократична страна! Политиците, които го измислиха, би трябвало да си скрият главите и да не се демонстрират, до момента в който ги забравим.

- Някои го измислиха, други го гласоподаваха...

- Така е. Това е позор за българския парламентаризъм. Конституцията не е парцал, с който всеки да прави каквото си желае.
Давал съм този образец и различен път – Франция има Граждански кодекс от 1804 година, което значи, че към този момент е на 220 години. Този закон е променян по-малко в сравнение с наши закони, признати преди 10-20 години. Уникална нелепост е нашето държание!

- Конституционният съд остави въпроса за президентските пълномощия провесен. Очаквате ли още веднъж да бъде сезиран?

- Всичко може да стане. Лошото е, че наред с превъзходните адвокати, в Конституционен съд влязоха и други, които са надалеч от великолепието. Те са политически ангажирани, а юридически незадоволително грамотни. Няколко души са такива, само че и един не би трябвало да се позволява.

- Възможно ли е решенията на Конституционен съд да са политически стерилни, да са стимулирани само и единствено от правото?

- Колкото по-малко политически детайли има, толкоз по-качествена ще е работата на Конституционния съд. Той би трябвало да е зависещ единствено и единствето на Конституцията и на правото.

- Не се обрисува присъединяване на нови играчи в идните избори, които да вдигнат вълна. Тоест, изборната интензивност още веднъж ще бъде доста ниска. Застрашена ли е легитимността на Народното събрание, оттова – и на останалите институции, защото изборът в редица от тях се осъществя от Народното събрание?

- Това е действителност от доста време. Но вижте какъв брой сме смешни в държавническо отношение – записахме в Избирателния кодекс, че гласуването е наложително. А две трети от гласоподавателите не стигат до урните! Олекваме като страна! Или не приемайте сходни текстове, или правете по този начин, че да се съблюдават. Или едното, или другото. Иначе то гласуването било наложително, само че който желае, той гласоподава.
Това демонстрира, че няма страна, държавност и държавническо мислене. Ние сме недисциплинирана нация, която не си съблюдава законите и няма кой да наложи спазването на законите.

- Политическите сили още веднъж не съумяха да сформират постоянно държавно управление и болшинство в Народното събрание. Липса на съдружна просвета или виждате и по-дълбоки проблеми? Например зависимости, паралелна страна, геополитически въздействия?

- Всичко, което изброихте, са фактори, които оказват въздействие. Сигурно не сме единствените в света, само че при нас е мощно изразено това, че водещият интерес е партийният. Интересите на хората единствено се обявяват, до момента в който политическите сили демонстрират ослепителен партиен нарцисизъм. Явлението към този момент е със страшни размери.

- Да поговорим за пълномощията на едно служебно държавно управление. Покриват ли се напълно с тези на постоянно държавно управление или има решения и дейности, за които би трябвало да се самоограничава?

- Правомощията се покриват на 98 %. Едно служебно държавно управление прави същото като едно постоянно, само че има една съществена, една наложителна задача, която би трябвало да извърши по най-хубавия вероятен метод – организирането на почтени избори. Друга разлика е, че е лимитирано във времето, само че другояче дилемите и проблемите са едни и същи.

- Вече вървим към нови избори. Трябва ли Народното събрание да продължи работа, приемайки нови закони?

- Не. Не!  Ние одобряваме закони на тъпан. Ние се превърнахме в самодейна страна в това отношение. Един законодателен текст би трябвало да се разисква дълго, с месеци, да се провеждат полемики, да се канят топспециалисти.

- Живеем в нестабилно време, време, в което бъдещето няма ясни контури, новият международен ред няма ясна структура. Точно в същото време българската страна претърпява катаклизми. Случайно ли е това? Или се води неофициална война сред велики сили на българска територия?

- Нямам податливост да виждам световни въздействия. Страдаме от вътрешни проблеми. Ако има въздействие извън, то е нищожно.

- Вие сте последовател на концепцията за Съединени европейски щати, само че като че ли се отдалечаваме от този вид. Тревожат ли ви възходът на крайнодесните, на консерваторите, които желаят усилване на националната страна, на фамилните полезности?

- Процесът е спорен. Но аз съм построил мнението си, че обединяването е бъдещето на Европа. Всяка обособена европейска страна не е в положение да се опълчи на мощните стопански сили като Съединени американски щати преди всичко, като Китай, Индия. Европа е люлката на културата, а ние сме и в основата на тази люлка. Затова бъдещето за мен са Европейски съединени щати.  

- Позволете един въпрос, който, мисля, обобщава тезите, които споделихте. През 2001 година Народното събрание, който ръководихте като ръководител, стартира работа с едно четиво, което алегорично бе подредено до Конституцията – „ Приказка за стълбата “ на Христо Смирненски. Оглушаха ли напълно днешните политици, проф. Герджиков?

- Хубав въпрос, който съдържа и отговора. На нашите политици не им останаха очи и уши за хората. Радвам се, че помните по какъв начин стартира нашето ръководство – на Национална движение „Симеон Втори", през 2001 година.
Скоро срещнах предприемачи, които ми споделиха намерено, че най-хубавото време за тях в стопанската система е било по времето на Национална движение „Симеон Втори".

- Ще пристигна ли още веднъж положително време за България?

- В близка вероятност не виждам оптимизъм, само че в по-далечна виждам. Една рецесия не може да продължава постоянно. Може да продължи няколко години, само че 30 години – не!