Политическото лицемерие е толкова много у нас, че човек го втриса
проф. Георги Фотев*
Генерал готви нова политическа партия, която да пази българския народен интерес. Хибридният политик дефинира какво е българският народен интерес. Телевизионният публицист почтително изслуша генералското празнодумство.
Националният интерес се състоял от независимост, сигурност, правдивост и благополучие. Но това са фундаментални полезности въобще. Интересите са нещо друго от полезностите. И волята е нещо друго. И разсъдъкът е нещо друго.
Защо се занимаваме с метафизичен въпроси? Защото политиката е едно от най-сериозните човешки занимания в този неверен свят. Тя е групово обвързващите решения в страната. Човек е невъобразим отвън политическото общество. Ето за какво, съдбовно сме подвластни от политиката, както всеки поотделно от персоналната си гибел.
Националният интерес е обвързван с фундаментални полезности. Интересът се осъществя посредством полезности (позитивни или негативни). Това е споделил Вебер на мъртвия Маркс. Кардинален въпрос. Вечен.
Да сме почтени с българския народен интерес. Да носим в сърцата си висшите полезности. Щом нашата нация е въпросът, да сме наясно, че тя е европейска. И без византийски номера. Времето е друго. С полезностите не се вършат взаимни отстъпки. Такава е тяхната природа. С ползите взаимни отстъпки са възможни и от време на време даже неизбежни в името на полезност.
Случката, която провокира тези мисли е баналното политическо двуличие. Толкова доста е политическото двуличие, че човек го втриса.
В длъжността на журналиста е да бди за речева хигиена на обществения конгрес. Длъжността не е лесна. Демагогията е недостатък на демокрацията. Но това въпреки всичко не е отчайващо, си мисля аз.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Генерал готви нова политическа партия, която да пази българския народен интерес. Хибридният политик дефинира какво е българският народен интерес. Телевизионният публицист почтително изслуша генералското празнодумство.
Националният интерес се състоял от независимост, сигурност, правдивост и благополучие. Но това са фундаментални полезности въобще. Интересите са нещо друго от полезностите. И волята е нещо друго. И разсъдъкът е нещо друго.
Защо се занимаваме с метафизичен въпроси? Защото политиката е едно от най-сериозните човешки занимания в този неверен свят. Тя е групово обвързващите решения в страната. Човек е невъобразим отвън политическото общество. Ето за какво, съдбовно сме подвластни от политиката, както всеки поотделно от персоналната си гибел.
Националният интерес е обвързван с фундаментални полезности. Интересът се осъществя посредством полезности (позитивни или негативни). Това е споделил Вебер на мъртвия Маркс. Кардинален въпрос. Вечен.
Да сме почтени с българския народен интерес. Да носим в сърцата си висшите полезности. Щом нашата нация е въпросът, да сме наясно, че тя е европейска. И без византийски номера. Времето е друго. С полезностите не се вършат взаимни отстъпки. Такава е тяхната природа. С ползите взаимни отстъпки са възможни и от време на време даже неизбежни в името на полезност.
Случката, която провокира тези мисли е баналното политическо двуличие. Толкова доста е политическото двуличие, че човек го втриса.
В длъжността на журналиста е да бди за речева хигиена на обществения конгрес. Длъжността не е лесна. Демагогията е недостатък на демокрацията. Но това въпреки всичко не е отчайващо, си мисля аз.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ