Трябва да увеличим публичните разходи по примера на Европа
– Проф. Гечев, по време на договарянията повдигнахте тематика, за пръв път от години, която предстоящо провокира разногласия. Знаем, че са нужни средства, с цел да се избавят в рецесията и фамилиите, и компаниите. Какво значи този прославен дял от Брутният вътрешен продукт за обществени действия? Къде сме ние и има ли рационално пояснение за какво сме измежду " първенците " по най-нисък % на тези разноски?
– Делът на бюджетните разноски в брутния вътрешен артикул е основен индикатор за модела на икономическа политика, провеждан от обещано държавно управление. Този дял демонстрира каква е степента на преразпределение на основания народен приход, а също и каква е ролята на страната като регулатор на пазара. В Европейски Съюз този дял е приблизително към 45%, като в обособени страни е над 50%, и по предписание пораства по време на рецесии. Тогава държавните управления би трябвало да харчат повече, с цел да преодолеят тежките социално-икономически последствия, без значение дали рецесията е финансова или подбудена от пандемии като КОВИД-19.
Противно на хубавичко логичност и на метода на другите страни от Европейски Съюз, трите държавни управления на ГЕРБ постановяваха фискална политика, при която едвам 36,3% от Брутният вътрешен продукт се преразпределяше през държавния бюджет. Това значи, че към 8-10 милиарда лв. по-малко се пренасочваха за здраве, обучение и просвета, за пенсии и помощи за деца.
След експлоадирането на пандемията сътрудниците ни в Европейски Съюз внезапно усилиха каузи на бюджетните разноски в Брутният вътрешен продукт за решаването на зародилите здравни и стопански проблеми. България остана на опашката като държава-мащеха с най-нисък дял на спомагателни разноски в помощ на своите жители и компании. Затова от Българска социалистическа партия настояваме страната ни да се върне към европейските практики и да приложи потвърдени модели на държавна помощ, и то до момента в който не е станало прекомерно късно. Възстановяването на банкрутирали бизнеси е в пъти по-скъпо от тяхното опазване, да не приказваме за най-важното – върха ни и по най-висока смъртност при тази пандемия. Необходими са незабавни и решителни ограничения в тази посока.
– Можем ли да си позволим по-висок недостиг и в какви граници?
– Можем и би трябвало, несъмнено – в рационални граници. Сега европейските ни сътрудници поддържат дефицити към 6-8 и повече % от Брутният вътрешен продукт. Да напомним, че според контрактуваните Маастрихтски критерии той не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, само че Европейската комисия и Европарламентът взеха решение, че тези ограничавания краткотрайно се смъкват и всяка страна може да харчи, колкото й е належащо за спасяването на човешки животи и на своята стопанска система. Още повече, че към момента имаме невисок дял на дълга в Брутният вътрешен продукт и можем да си позволим това. Затова без никакъв риск можем да приемем бюджетен недостиг към 5% за 2022 година Ако се наложи, този % може да се преразгледа при актуализирането на бюджета в средата на идната година. Още повече, че никой не може занапред да предвижда какъв брой дълго и в какъв мащаб ще продължи рецесията, подбудена от КОВИД-19.
– Как ще се осъществя предлагането на Българска социалистическа партия за повишение най-малко до 700 лв. на минималната заплата и какви са причините за повишение на оптималния застрахователен предел, който в този момент е 3000 лв.?
– И двете стъпки съгласно нас са наложителни и ние успяхме да убедим сътрудниците от другите партии на смяната, че това е належащо, разумно и потребно. Най-важното е да подсигуряваме и да подобрим приходите на фамилиите, а един от основните индикатори за това е нивото на минималната работна заплата. Българска социалистическа партия е поредна по този въпрос и ние сме били съществена движеща мощ по тези проблеми в законодателната работа към този момент на няколко Народното събрание. Показателно е, че неотдавна и Европейска комисия одобри инструкция до 2023 година всички страни членки да реализират минимална работна заплата, равна на 50% от междинната работна заплата за съответната страна. Затова предложихме и бе признато като първа стъпка този % да е 45-47%, т.е. най-малко 700 лв. за 2022 година С това ще се трансформират и редица други заплащания, обвързани с тази минимална заплата – помощи за хора в неравностойно състояние, граница на бедността и надлежно енергийни помощи, майчински, вдовишки пенсии и така нататък
Увеличението на осигурителния предел от 3000 на към 3500 лв. също дава отговор на нашата " визия " и стратегия. С това се осъществят няколко взаимно свързани позитиви. Първо, пенсионната система ще стане по-независима от бюджета. Сега към момента над 60% от пенсионния фонд се обезпечават от бюджета, т.е. пенсионната система остава с ниска автономия. Второ, ниският таван на осигуровките значи, че българите с най-ниски приходи обезпечават в по-голяма степен цялата пенсионна система – нещо като " болен здрав носи ". Този нежелателен резултат ще бъде понижен. Трето, по-високите вноски значат покачване на тавана на пенсиите, т.е. хората, които са правили по-големи вноски по време на трудовия си стаж, при пенсиониране ще получават по-големи обезщетения. Какво по-хубаво от това?
– Какви са упованията за растежа на инфлацията и има ли политики, посредством които той да бъде омекотен?
– С нарастването на бюджетните разноски и внезапното повишаване на енергоносителите няма по какъв начин да не се появят проинфлационни фактори. Засега динамичността на цените е в границите на предстоящото – към 5-6% на годишна база. Такава големина не съставлява кой знае каква опасност за икономическата ни непоклатимост. Проинфлационен резултат се демонстрира в цялата международна стопанска система и в Европейски Съюз като цяло. Има добре известни механизми и принадлежности, потвърдили своята успеваемост при относително ниски равнища на инфлацията. У нас съответно това може да стане посредством усилване на контролните и регулиращите функционалности на КЕВР, довеждане докрай на инфраструктурни планове по диференциране на доставките на енергийни носители – примерно газоразпределителната станция с Гърция, преразпределение на спекулативно насъбраните облаги от производителите и продавачите на електричество в интерес на семействата и компаниите, бюджетно покритие (субсидиране) на част от цените на бедните семейства и на компаниите, и други Но в дълготраен проект е извънредно належащо изцяло преструктуриране и софтуерно обновяване на българската енергетика и стопанска система.
– Стана известно, че е допустимо бюджетът да бъде признат в края на януари, какво се случва в този един месец?
– Приемането на Закон за бюджет 2022 година изисква софтуерно време за разискване и приемане. Още повече, че ще има нова конструкция на Министерския съвет. Няма по какъв начин ново държавно управление просто да " прегърне " бюджет, създаден от длъжностен кабинет. В последна сметка фискалната, в частност и бюджетната, политика е определящ дирек на икономическата политика на страната. Затова най-вероятно новият бюджет ще бъде признат през януари 2022 година Закъснението изобщо не е съдбовно, тъй като в такава обстановка са изпадали и други страни в разнообразни интервали. Правилото е, че при неприет нов бюджет се извършват параметрите от бюджета на миналата година. През януари и февруари 2022 година бюджените разноски по пера ще бъдат същите като през януари-февруари 2021 година, т.е. всички основни заплащания, в това число пенсии и обществени помощи, са изцяло обезпечени!
– Защо занапред се възнамерява актуализация през юли?
– Причините са главно две. Първо, при договарянията установихме, че имаме някои разлики по нужните политики в икономическата и обществената област. След деликатен разбор и оценки ще седнем още веднъж да вземем решение кое е най-хубавото за България и по какъв начин да продължим по-нататък. Анализите би трябвало да са подготвени през май-юни, тъй че на тяхна основа да вземем дефинитивни решения. Второ, тогава ще можем да оценим действителния ход на пандемията, последствията и резултатите от в този момент прилаганите антикризисни ограничения. Няма нищо ужасно в бюджетните актуализации. В последния бюджетен интервал Франция да вземем за пример три пъти актуализира бюджета си. Бюджетите постоянно би трябвало да дават отговор на действителните проблеми.
– Какво очаквате като резултат от договарянията във финансовата сфера?
– Преговорите с другите три партии и обединения по икономическите и финансовите въпроси минаха в колегиална атмосфера и с взаимно схващане. Естествено, имаме и разлики. Все отново, пазиме разнообразни групи от ползи. Въпросът е по какъв начин да се откри сечението на тези разлики, да се дефинират безспорните общи цели за обществото и да се търсят взаимни отстъпки най-много по това кой и по какъв начин ще заплати цената. Ние пазиме основно хората с най-ниски приходи, междинната класа, дребните и междинните компании. Българска социалистическа партия изключително държи на ползите на фамилиите с деца, тъй като несъмнено най-страшният проблем е демографската злополука. Няма по-важна задача от това да подтикваме раждаемостта и да създадем по този начин, че децата ни да остават тук, при нас. Но за това е нужна ясна, ефикасна и дълготрайно насочена политика. Ние сме подготвени и задължени да работим по нейната разработка и приложение.
– Делът на бюджетните разноски в брутния вътрешен артикул е основен индикатор за модела на икономическа политика, провеждан от обещано държавно управление. Този дял демонстрира каква е степента на преразпределение на основания народен приход, а също и каква е ролята на страната като регулатор на пазара. В Европейски Съюз този дял е приблизително към 45%, като в обособени страни е над 50%, и по предписание пораства по време на рецесии. Тогава държавните управления би трябвало да харчат повече, с цел да преодолеят тежките социално-икономически последствия, без значение дали рецесията е финансова или подбудена от пандемии като КОВИД-19.
Противно на хубавичко логичност и на метода на другите страни от Европейски Съюз, трите държавни управления на ГЕРБ постановяваха фискална политика, при която едвам 36,3% от Брутният вътрешен продукт се преразпределяше през държавния бюджет. Това значи, че към 8-10 милиарда лв. по-малко се пренасочваха за здраве, обучение и просвета, за пенсии и помощи за деца.
След експлоадирането на пандемията сътрудниците ни в Европейски Съюз внезапно усилиха каузи на бюджетните разноски в Брутният вътрешен продукт за решаването на зародилите здравни и стопански проблеми. България остана на опашката като държава-мащеха с най-нисък дял на спомагателни разноски в помощ на своите жители и компании. Затова от Българска социалистическа партия настояваме страната ни да се върне към европейските практики и да приложи потвърдени модели на държавна помощ, и то до момента в който не е станало прекомерно късно. Възстановяването на банкрутирали бизнеси е в пъти по-скъпо от тяхното опазване, да не приказваме за най-важното – върха ни и по най-висока смъртност при тази пандемия. Необходими са незабавни и решителни ограничения в тази посока.
– Можем ли да си позволим по-висок недостиг и в какви граници?
– Можем и би трябвало, несъмнено – в рационални граници. Сега европейските ни сътрудници поддържат дефицити към 6-8 и повече % от Брутният вътрешен продукт. Да напомним, че според контрактуваните Маастрихтски критерии той не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, само че Европейската комисия и Европарламентът взеха решение, че тези ограничавания краткотрайно се смъкват и всяка страна може да харчи, колкото й е належащо за спасяването на човешки животи и на своята стопанска система. Още повече, че към момента имаме невисок дял на дълга в Брутният вътрешен продукт и можем да си позволим това. Затова без никакъв риск можем да приемем бюджетен недостиг към 5% за 2022 година Ако се наложи, този % може да се преразгледа при актуализирането на бюджета в средата на идната година. Още повече, че никой не може занапред да предвижда какъв брой дълго и в какъв мащаб ще продължи рецесията, подбудена от КОВИД-19.
– Как ще се осъществя предлагането на Българска социалистическа партия за повишение най-малко до 700 лв. на минималната заплата и какви са причините за повишение на оптималния застрахователен предел, който в този момент е 3000 лв.?
– И двете стъпки съгласно нас са наложителни и ние успяхме да убедим сътрудниците от другите партии на смяната, че това е належащо, разумно и потребно. Най-важното е да подсигуряваме и да подобрим приходите на фамилиите, а един от основните индикатори за това е нивото на минималната работна заплата. Българска социалистическа партия е поредна по този въпрос и ние сме били съществена движеща мощ по тези проблеми в законодателната работа към този момент на няколко Народното събрание. Показателно е, че неотдавна и Европейска комисия одобри инструкция до 2023 година всички страни членки да реализират минимална работна заплата, равна на 50% от междинната работна заплата за съответната страна. Затова предложихме и бе признато като първа стъпка този % да е 45-47%, т.е. най-малко 700 лв. за 2022 година С това ще се трансформират и редица други заплащания, обвързани с тази минимална заплата – помощи за хора в неравностойно състояние, граница на бедността и надлежно енергийни помощи, майчински, вдовишки пенсии и така нататък
Увеличението на осигурителния предел от 3000 на към 3500 лв. също дава отговор на нашата " визия " и стратегия. С това се осъществят няколко взаимно свързани позитиви. Първо, пенсионната система ще стане по-независима от бюджета. Сега към момента над 60% от пенсионния фонд се обезпечават от бюджета, т.е. пенсионната система остава с ниска автономия. Второ, ниският таван на осигуровките значи, че българите с най-ниски приходи обезпечават в по-голяма степен цялата пенсионна система – нещо като " болен здрав носи ". Този нежелателен резултат ще бъде понижен. Трето, по-високите вноски значат покачване на тавана на пенсиите, т.е. хората, които са правили по-големи вноски по време на трудовия си стаж, при пенсиониране ще получават по-големи обезщетения. Какво по-хубаво от това?
– Какви са упованията за растежа на инфлацията и има ли политики, посредством които той да бъде омекотен?
– С нарастването на бюджетните разноски и внезапното повишаване на енергоносителите няма по какъв начин да не се появят проинфлационни фактори. Засега динамичността на цените е в границите на предстоящото – към 5-6% на годишна база. Такава големина не съставлява кой знае каква опасност за икономическата ни непоклатимост. Проинфлационен резултат се демонстрира в цялата международна стопанска система и в Европейски Съюз като цяло. Има добре известни механизми и принадлежности, потвърдили своята успеваемост при относително ниски равнища на инфлацията. У нас съответно това може да стане посредством усилване на контролните и регулиращите функционалности на КЕВР, довеждане докрай на инфраструктурни планове по диференциране на доставките на енергийни носители – примерно газоразпределителната станция с Гърция, преразпределение на спекулативно насъбраните облаги от производителите и продавачите на електричество в интерес на семействата и компаниите, бюджетно покритие (субсидиране) на част от цените на бедните семейства и на компаниите, и други Но в дълготраен проект е извънредно належащо изцяло преструктуриране и софтуерно обновяване на българската енергетика и стопанска система.
– Стана известно, че е допустимо бюджетът да бъде признат в края на януари, какво се случва в този един месец?
– Приемането на Закон за бюджет 2022 година изисква софтуерно време за разискване и приемане. Още повече, че ще има нова конструкция на Министерския съвет. Няма по какъв начин ново държавно управление просто да " прегърне " бюджет, създаден от длъжностен кабинет. В последна сметка фискалната, в частност и бюджетната, политика е определящ дирек на икономическата политика на страната. Затова най-вероятно новият бюджет ще бъде признат през януари 2022 година Закъснението изобщо не е съдбовно, тъй като в такава обстановка са изпадали и други страни в разнообразни интервали. Правилото е, че при неприет нов бюджет се извършват параметрите от бюджета на миналата година. През януари и февруари 2022 година бюджените разноски по пера ще бъдат същите като през януари-февруари 2021 година, т.е. всички основни заплащания, в това число пенсии и обществени помощи, са изцяло обезпечени!
– Защо занапред се възнамерява актуализация през юли?
– Причините са главно две. Първо, при договарянията установихме, че имаме някои разлики по нужните политики в икономическата и обществената област. След деликатен разбор и оценки ще седнем още веднъж да вземем решение кое е най-хубавото за България и по какъв начин да продължим по-нататък. Анализите би трябвало да са подготвени през май-юни, тъй че на тяхна основа да вземем дефинитивни решения. Второ, тогава ще можем да оценим действителния ход на пандемията, последствията и резултатите от в този момент прилаганите антикризисни ограничения. Няма нищо ужасно в бюджетните актуализации. В последния бюджетен интервал Франция да вземем за пример три пъти актуализира бюджета си. Бюджетите постоянно би трябвало да дават отговор на действителните проблеми.
– Какво очаквате като резултат от договарянията във финансовата сфера?
– Преговорите с другите три партии и обединения по икономическите и финансовите въпроси минаха в колегиална атмосфера и с взаимно схващане. Естествено, имаме и разлики. Все отново, пазиме разнообразни групи от ползи. Въпросът е по какъв начин да се откри сечението на тези разлики, да се дефинират безспорните общи цели за обществото и да се търсят взаимни отстъпки най-много по това кой и по какъв начин ще заплати цената. Ние пазиме основно хората с най-ниски приходи, междинната класа, дребните и междинните компании. Българска социалистическа партия изключително държи на ползите на фамилиите с деца, тъй като несъмнено най-страшният проблем е демографската злополука. Няма по-важна задача от това да подтикваме раждаемостта и да създадем по този начин, че децата ни да остават тук, при нас. Но за това е нужна ясна, ефикасна и дълготрайно насочена политика. Ние сме подготвени и задължени да работим по нейната разработка и приложение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ