Проф. Евгений Дюкенджиев е първият български бионик, който дава втори

Проф. Евгений Дюкенджиев е първият български бионик, който дава втори късмет на стотици хора да вървят, да пишат, да работят, да танцуват, да изкачват върхове.

Роден е през 1950 година Завършил е Механотехникум в град Горна Оряховица, машинно инженерство във ВМЕИ „ Ленин “- София, а по-късно приложна математика в Софийски университет, където специализира биология. Кандидат на науките е по биомеханика и протезиране на България и на Съветския съюз. От 1 септември 1991 година е държавен професор по бионика и протезиране в Рижски механически университет в Латвия. Има дипломирани над 100 студенти – бионици, магистри и доктори на науките.

Член е на Академията на софтуерните науки на РСФСР и на American Association for Science and Technology USA. Носител е на „ Кристален глобус “ ISPO, „ Златен орден “ на WIPO, президент е на Латвийската асоциация на биониците, протезистите и ортезистите. Притежава документ по протезиране „ Otto Bock “ GmbH, Германия и документ за механически ортопед ABPOTO, Латвия. Управител е на SIA „ Atipiskas protezesanas laboratorija “ Riga Latvia и на „ Лаборатория за атипично протезиране “ ЕООД България.

По покана на Академичното управление на Тракийски университет- Стара Загора, от новата образователна 2021/2022 година към Медицински лицей се разкрива нова компетентност „ Ортопедичен механик “ с теоретичен началник проф. Евгени Дюкенджиев. Вече му е обезпечена реновирана образователна зала, която той подреди с експонати, събирани от него през миналите 45 години, на стойност 70 000 лева

Професор Дюкенджиев беше общителен да даде изявление само за читателите на Dolap.bg, за което му благодарим.

Професоре, какъв е мотивът да се насочите към науката бионика? Какво Ви предизвика?

Бях трети курс студент в Машинно-електротехническия институт София, компетентност „ Подемно-транспортни машини “, когато попаднах на книгата „ Архитектурна бионика “ на проф. Лебедев. В изданието се описваха биологични модели на растения и животни. Например Айфеловата кула в Париж е биологичен модел на бедрената кост. По сходство на делфина се прави торпедо, на кита – танкер, на птиците – самолетът и прочие Т.е. моделира се по живата природа и се вършат механически устройства. Човекът е едно от живите същества. Когато даден крак по някаква причина се ампутира, се прави биологичен модел. И това ме възпламени. Записах се в Софийски университет, Биологичен факултет при доцент Симо Тодоров. Станах му кръжочник и правехме проучвания.

Дипломирах се машинно инженерство и незабавно записах второ висше обучение – „ Приложна математика “. Когато го приключих сполучливо, изкарах още половин година по биология. Явих се на изпит и станах инженер-математик, с биологична подготовка. Кратката дума е бионик. Моделираме живите организми за механически средства, модели, процеси и така нататък

Специалист съм по бионика и биотехническа роботика. В „ Междузвездни войни “ се демонстрират андруиди и прочие Т.е. разлика с индивида – никаква. Същото се отнася и за животните. Така попаднах в тази област на знанието. Защитих кандидатска дисертация по „ Биомеханика на горния крак “, по-късно – претендент на науките в Българска академия на науките, докторска дисертация в Съветския съюз на 23 май 1991 година и по- късно – в Рига. През м. септември същата година ме поканиха в Латвия. Явих се на конкурс за държавен професор по бионика в Латвия. Създадох това обучение там. Подготвих фрагменти и имах контракт за 25 години. Приключи ми договорът и се прибрах в България с цялото ми семейство.

Какво беше първото помощно средство, което направихте?

Когато приключих висшето си обучение подлежах наложително на систематизиране, както всички приключили студенти, от всички специалности тогава. Като млад експерт ме разпределиха в Базата за техническо развиване в гр. Дебелец. По-късно ме реалокираха на работа в Института по тежко машиностроене към Националния обект Радомир – Перник като машинен инженер. Нищо че съм учил и приключил и други неща. Биониката тогава беше фантастика. Избраха ме за шеф на Център ТНТМ ( техническо и научно творчество на младежта). В Станцията на младите техници проведох кръжок по бионика. В този кръжок направихме първите български биоретични, т.е. управляеми протези на ръката – с мотор и редуктор работеха. Направихме първия български антропоморфен робот за Завода за феромагнити в Перник „ РА-І. Това беше от 1977 до 1980 година Американците бяха 7 години след мене, а японците – 5 години по научни резултати. Това е мнение на мои професори. За страдание България е бедна страна и протезите не са рентабилни. Трябва да имаш годишно произвеждане най-малко 20 000 бройки…Но това бяха първите ми модели – биометрично управляеми протези и антропоморфен индустриален робот. Даже роботът беше внедрен в Завода за феромагнити и ни изплатиха 2000 лева награда на целия колектив…Там всяка седмица пресите режеха по една ръка от неведение и нехайство. Ръководството се видя в знамение. Обяви проект за рационализации, ние се явихме, направихме го и роботът работеше години наред.

Кои са Вашите международни достижения, професоре?

Създадох и написах доктрина – система за разказване на света, която е благословена и от Римския папа. Издадена е на съветски и британски език. Книгата в резюме изяснява какъв е смисълът на нашето битие. Отговарям на елементарни въпроси. Например: Кой движи Земята? – Отговорът е вихърът на времето. Никой не може да даде различен отговор, тъй като не схваща. Посочвам разнообразни особености на психофизиката на индивида, пазя доктрина за Бога и за дявола. Неслучайно имам благословение от папа Римски. Това е фундаменталната ми разработка.

Отделно съм създал способ за абилитация на Детска церебрална парализа в изкуствено провокиран дневен сън, което е революционно достижение в рехабилитацията. Защото 24 часа на денонощие са малко за рехабилитация. Когато детето има режим да се храни, да спи, да се къпе и по кое време да го рехабилитираме..? А с изкуствените придвижвания, които провокирам неестествен сън и комбинирам потребното с приятното- хем го рехабилитирам, хем детето спи. Имам и маса постижения в ортопедичната техника. Правя роботизирани системи. Моят способ за отплата на мускулен и ръководещ недостиг с външна сила е международно приет. Първите ми разработки бяха през 1998 година Швейцарците 4-5 години след мене пуснаха първата си система. Те не можаха да решат кинематичните проблеми и сложиха електроника и механика. Направиха системи за 300 000 евро, а моята система коства 10 000 лева (десет хиляди лева).

От идната образователна година в Медицински лицей на Тракийски университет се открива нова компетентност „ Ортопедичен механик “, която Вие ще ръководите. Вярно ли е, че тя е първа и единствена в България и на Балканите?

С възприятие за комизъм споделям, че съм като остаряла мома- доста интелигентна, доста, работлива, доста красива и все не може да си откри младоженец. В Габрово, Русе, Шумен, Варна, София – разговарял съм с не зная какъв брой ректори. Водил съм гостуващи лекции. В Габрово имам 12 дипломирани по мехатроника. Но с цел да тръгне тази просвета е малко единствено даден професор да чете лекции. Трябва да има помещение, да има финансиране, да има сътрудник, както е Тракийски университет. Досега на никое място няма в България и на Балканите – нито приблизително, нито висше обучение по бионика. Тук, в Стара Загора, в Тракийски университет е за първи път. Въпросът е решен юридически и материално-технически. И има тактика от управлението за години напред. Заради това съм тук. Това е моята сбъдната гълъбова фантазия и евентуално лебедовата ми ария.

Прочетох, че в България има 26000 индивида с Детска церебрална парализа. Вие с какво можете да им помогнете?

Това е формалната статистика. Реално те са над 60 000. Ако с тези деца се работи, когато са от 2 до 6-7 години с моите способи и уреди, има доста огромни резултати да се абилитират. (Абилитация значи на бял лист да пишеш музика на движението). Има обществена абилитация. Например лежал в пандиза 20 години. Светът се е трансформирал. Пускат го на независимост, само че той има държание на дивак, не може да се ориентира. Тогава обществените служби го абилитират, привикват го, приспособяват го към действителността.

Аз работя в региона на придвижванията. При естествените хора – главата ръководи краката. При церебралните парези – главата не работи. Моят способ е, че краката ръководят главата. Най-най-грубо казано. В образователната зала, където ще се водят теоритичните занятия, видяхте всички мои уреди.

Професоре, Вие ли поставяте диагнозата, когато пациенти дойдат при Вас за помощ?

Аз не съм доктор. Аз съм функционален експерт. Ако имаме ортопедично заболяване, би трябвало да отидете при лекар-ортопед и той да сложи диагнозата. Ако със ставите имате проблеми, може да Ви предложи имплантиране на изкуствена става. При мене болните идват, когато имат отрязани крайници или ръце, деформиране на гръбнака, с патологии на ходилото и прочие Нашите лекари са чудесни експерти, само че нямат просветеност по биомеханика, по протезиране и отезиране. Това е всеобщ проблем. А фамилният доктор са трансформирали в Бог, който схваща от всичко… Тъжно ми е, че това са обстоятелствата.

За да видя какви патологии имате на краката отстранявам час време и ползвам три метода. Имам биомеханични обследвания, с цел да видя какъв е казусът. И тогава споделям: мога да Ви оказа помощ с ТЕЛК и ортеза. Не мога да Ви оказа помощ, би трябвало да Ви създадат интервенция. Вървете при хирурга.

Има закон за медицината и жестоки правила. Мога да одобрявам единствено в моята клиника в Горна Оряховица, която е лицензирана. Имам уреди, върша прегледи, издавам фактури, подписвам контракти и прочие

Кои и какъв брой са Вашите неповторими случаи в практиката Ви?

Преди три години, в България – на едно 11 – годишно момиченце Еля от Разград, родено без две ръце и два крайници, направих протези. И детето написа, върви, обслужва се…Имам подобен случай с възрастен пациент и в Латвия – без две ръце и два крайници. А деца с ДЦП какъв брой съм вдигнал на крайници – стотици, само че когато идват сред 2 и 7- годишни. Порастват огромни мъже, могат да работят, обслужват се … Но отново споделям до 7 годишни…

Какво възприятието изпитвате, когато давате втори късмет за живот на дребни и огромни?

Чувството е като да засадите едно дърво и то пораства пред очите Ви…Човек се радва, че нещо остава след себе си.

Знаете ли на какъв брой хора сте дали кураж за нов живот?

Не съм водил статистика. Повече ме интересуват фрагментите, студентите. Подписал съм 82 тапия в Латвия за приключено висше обучение по специалността. В Габрово 12 индивида съм дипломирал.

Смятате ли, че има Божия интервенция във Вашата работа?

Да, несъмнено! Без Бог делата не вървят! Бог има! В моята книга, потвърждавам това.

Росица Ранчева

Инфо: dolap