Проф. Мутафов: Бюджет на растежа – по дянковски без Дянков
Проф. Емануел Мутафов, шеф на Института за проучване на изкуствата на Българска академия на науките, разяснява бюджета за 2022 година и нищожното нарастване, заложено в проектобюджета на Българската академия на науките.
" Вече Министерският съвет одобри проектобюджета на Републиката, определяйки го даже като бюджет на растежа. В онази му част, която ме касае като академик от Българска академия на науките и шеф на един от институтите му с над седемдесетгодишна история, съм изумен от връщането към политиките на ранния ГЕРБ и съответно към сянката на лицето Симеон Дянков.
От проектобюджета за Българската академия на науките се оказва, че покачването по отношение на миналата година е с 1,7%, т.е. са подценени процесите на повишаване на цените на енергоносителите, както и на осезаемата инфлация. В резултат на това е противоречиво до каква степен ще бъде допустимо нарастването даже на минималната работна заплата от 650 на 710 лева за мнозината чиновници на Българска академия на науките, които работят за сходно възнаграждение. И в случай че работодателите са окончателно задължени да покачат минималната работна заплата на помощния личен състав, то явно ще се наложи да понижават заплатите на учените, с цел да изкарат финансовата година, тъкмо както се случваше в годините 2010 – 2011, когато асистенти, доценти и професори трябваше да излизат в неплатен отпуск, с цел да не се нарушават трудовите им съглашения с работодателя, чиято разумна градация е единствено нагоре. И всичко това се случва, в случай че бюджетът за държавните висши учебни заведения за 2021 година бе доста повишен, а за Академията отново парите не доближиха.
За тази година нарастване на бюджета на ВУЗ-овете няма! За учителите обаче наложително през последните десетилетия се обезпечава нарастване и за 2022 година то ще възлиза приблизително на 12% или до 125% от междинната работна заплата за страната. Така през 2021 година минималната учителска заплата надвишаваше междинната заплата на професор в Българска академия на науките. Според Национален статистически институт пък междинната работна заплата за предходната година в страната е 1543 лева, а за София – 2073 лева, до момента в който междинната работна заплата в Българска академия на науките е 55% под междинната за София и 40% под тази за страната. Професорите в Академията получават приблизително по 1246,78 лева.1, като че ли тях инфлацията не ги визира, не заплащат ток, вода и парно.
На фона на всичко това акад. Николай Денков съобщи предходната седмица в предаването " Лице в лице “ по bTV: " Парите за просвета в никакъв случай не стигат… “ В същото си присъединяване повтори и мантрата на Менда Стоянова, лекар honris causa на АМТТИ–Пловдив, че ще има задоволително пари по стратегии, откъдето учените ще могат да черпят средства, кандидатствайки и печелейки планове. Пропусна да означи обаче, че да вземем за пример плановете, финансирани от Фонд " Научни проучвания “, плануват дребен % от цялата сума за хонорари. Така да вземем за пример по план с 10 участници за три години за оптималния размер финансиране от 120 000 лв. един академик получава към хиляда лв. годишно.
Останалите средства са за техника, консумативи, командировки, издания и прочие Остава му да работи по още няколко плана, с цел да си докара към три хиляди лв., с цел да си заплати горивото за зимата, само че единствено в случай че е на дърва и въглища. Работата по няколко плана значи чудовищна администрация, в която същинската просвета се удавя, да не приказваме за свободата на избор в научното дирене, защото се постановат трендове административно и по европейски, а не се дефинират от научната деонтология и националния интерес. Още по-сложен е въпросът, дали не се основават условия за корупция, когато в две министерства се концентрира голям финансов запас, който би трябвало да бъде разпределен заслужено и обективно сред разнородни бенефициенти.
Дължа пътя си изключително на своите учители от НГДЕК. През 80-те години на ХХ в. на хонорар в гимназията ми преподаваха водещите хуманитаристи от ранга на Георги Бакалов, Христо Матанов, Петър Ангелов, Илия Тодев и други Тогава те бяха асистенти в СУ " Св. Климент Охридски “ и в Българска академия на науките. Докарваха си спомагателни приходи посредством преподаване в системата на междинното обучение, само че и подготвяха следовници. После всички станаха професори още веднъж в СУ " Св. Климент Охридски “ и в Българска академия на науките, продължиха да основават качествени историци в системата на висшето обучение. Воден от тази логичност и аз започнах кариерата си като преподавател, мечтаейки един ден да се занимавам с просвета. Постигнах го и не преставам да почитам учителската специалност – единствено учителите могат да не се покланят на императора в Япония.
Университетските преподаватели и професорите от Българска академия на науките, учащи докторанти, са също учители, само че на по-високо равнище, тъй като те, от една страна, зареждат с фрагменти системата на образованието, а от друга я доставят със познания и способи посредством своите изявления. Затова ми се коства неуместно учителят от началния и междинния курс на държавната ни просветителна система да получава по-висока заплата от преподавателя си. Не съм бил в Харвард, само че пък съм бил в Принстън като гостуващ академик. Дори в Съединени американски щати професорите в частните университети не получават по-малки заплати от учителите в частните колежи. Затова не мога да приема, че препоръчаният за Българска академия на науките и ВУЗ-овете бюджет за 2022 година е " западняшки “ или че в него се усеща някаква " смяна “ във връзка с геноцида над интелигенцията и културата у нас, заченат преди 12 години. Той просто вкопава пирамидата не в земята, а в небето на безочието ".
" Вече Министерският съвет одобри проектобюджета на Републиката, определяйки го даже като бюджет на растежа. В онази му част, която ме касае като академик от Българска академия на науките и шеф на един от институтите му с над седемдесетгодишна история, съм изумен от връщането към политиките на ранния ГЕРБ и съответно към сянката на лицето Симеон Дянков.
От проектобюджета за Българската академия на науките се оказва, че покачването по отношение на миналата година е с 1,7%, т.е. са подценени процесите на повишаване на цените на енергоносителите, както и на осезаемата инфлация. В резултат на това е противоречиво до каква степен ще бъде допустимо нарастването даже на минималната работна заплата от 650 на 710 лева за мнозината чиновници на Българска академия на науките, които работят за сходно възнаграждение. И в случай че работодателите са окончателно задължени да покачат минималната работна заплата на помощния личен състав, то явно ще се наложи да понижават заплатите на учените, с цел да изкарат финансовата година, тъкмо както се случваше в годините 2010 – 2011, когато асистенти, доценти и професори трябваше да излизат в неплатен отпуск, с цел да не се нарушават трудовите им съглашения с работодателя, чиято разумна градация е единствено нагоре. И всичко това се случва, в случай че бюджетът за държавните висши учебни заведения за 2021 година бе доста повишен, а за Академията отново парите не доближиха.
За тази година нарастване на бюджета на ВУЗ-овете няма! За учителите обаче наложително през последните десетилетия се обезпечава нарастване и за 2022 година то ще възлиза приблизително на 12% или до 125% от междинната работна заплата за страната. Така през 2021 година минималната учителска заплата надвишаваше междинната заплата на професор в Българска академия на науките. Според Национален статистически институт пък междинната работна заплата за предходната година в страната е 1543 лева, а за София – 2073 лева, до момента в който междинната работна заплата в Българска академия на науките е 55% под междинната за София и 40% под тази за страната. Професорите в Академията получават приблизително по 1246,78 лева.1, като че ли тях инфлацията не ги визира, не заплащат ток, вода и парно.
На фона на всичко това акад. Николай Денков съобщи предходната седмица в предаването " Лице в лице “ по bTV: " Парите за просвета в никакъв случай не стигат… “ В същото си присъединяване повтори и мантрата на Менда Стоянова, лекар honris causa на АМТТИ–Пловдив, че ще има задоволително пари по стратегии, откъдето учените ще могат да черпят средства, кандидатствайки и печелейки планове. Пропусна да означи обаче, че да вземем за пример плановете, финансирани от Фонд " Научни проучвания “, плануват дребен % от цялата сума за хонорари. Така да вземем за пример по план с 10 участници за три години за оптималния размер финансиране от 120 000 лв. един академик получава към хиляда лв. годишно.
Останалите средства са за техника, консумативи, командировки, издания и прочие Остава му да работи по още няколко плана, с цел да си докара към три хиляди лв., с цел да си заплати горивото за зимата, само че единствено в случай че е на дърва и въглища. Работата по няколко плана значи чудовищна администрация, в която същинската просвета се удавя, да не приказваме за свободата на избор в научното дирене, защото се постановат трендове административно и по европейски, а не се дефинират от научната деонтология и националния интерес. Още по-сложен е въпросът, дали не се основават условия за корупция, когато в две министерства се концентрира голям финансов запас, който би трябвало да бъде разпределен заслужено и обективно сред разнородни бенефициенти.
Дължа пътя си изключително на своите учители от НГДЕК. През 80-те години на ХХ в. на хонорар в гимназията ми преподаваха водещите хуманитаристи от ранга на Георги Бакалов, Христо Матанов, Петър Ангелов, Илия Тодев и други Тогава те бяха асистенти в СУ " Св. Климент Охридски “ и в Българска академия на науките. Докарваха си спомагателни приходи посредством преподаване в системата на междинното обучение, само че и подготвяха следовници. После всички станаха професори още веднъж в СУ " Св. Климент Охридски “ и в Българска академия на науките, продължиха да основават качествени историци в системата на висшето обучение. Воден от тази логичност и аз започнах кариерата си като преподавател, мечтаейки един ден да се занимавам с просвета. Постигнах го и не преставам да почитам учителската специалност – единствено учителите могат да не се покланят на императора в Япония.
Университетските преподаватели и професорите от Българска академия на науките, учащи докторанти, са също учители, само че на по-високо равнище, тъй като те, от една страна, зареждат с фрагменти системата на образованието, а от друга я доставят със познания и способи посредством своите изявления. Затова ми се коства неуместно учителят от началния и междинния курс на държавната ни просветителна система да получава по-висока заплата от преподавателя си. Не съм бил в Харвард, само че пък съм бил в Принстън като гостуващ академик. Дори в Съединени американски щати професорите в частните университети не получават по-малки заплати от учителите в частните колежи. Затова не мога да приема, че препоръчаният за Българска академия на науките и ВУЗ-овете бюджет за 2022 година е " западняшки “ или че в него се усеща някаква " смяна “ във връзка с геноцида над интелигенцията и културата у нас, заченат преди 12 години. Той просто вкопава пирамидата не в земята, а в небето на безочието ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ