Проф. Елисавета Наумова: До своите достолепни 100 години майка ми съхрани любовта към близките и към живота
Проф. Елисавета Наумова е водещ експерт в региона на клиничната имунология, почитан академик освен в България, само че и в Европа и света. Тези дни бяха изключително вълнуващи за нея, защото в огромното й семейство бе маркиран един огромен празник - 100-годишния празник на нейната майка Лиляна Наумова.
Днес беседваме с проф. Наумова за обичта и признателността към дамата, която през годините е била опора на фамилията, за фамилните обичаи и уроците, които тя е предала на децата и внуците си.
Проф. Наумова, през днешния ден мотивът да Ви търсим за изявление не е следващата предизвикателна тема от региона на клиничната имунология, а един персонален празник - 100-годишнината на Вашата майка Лиляна Наумова, за която датата 19 януари е юбилейна. Как посрещнахте този ден?
С наслада и неспокойствие! Щастлива съм, тъй като майка ми е жива и в положително общо положение по отношение на възрастта си. Това ми дава чувството, че съм крепко стъпила на земята, заобиколена с майчина обич, което съхранява и парченце от детството ми. С огромно неспокойствие и вяра чаках този празник и ето – той в действителност е реалност.
Какъв заряд носи един древен празник в едно огромно семейство, каквото е Вашето?
Прекрасно е, че в нашия дом живеят четири генерации. Майка ми е заобиколена всекидневно с деца, внуци и правнуци и това я зарежда и й придава смисъл на живота. Както споделя тя: „ Живея поради вас. Да виждам по какъв начин порастват и се развиват внуците и правнуците ми е най-голямото ми благополучие ”. Тя е неразделна част от нашето всекидневие, посреща и изпраща всички и ни зарежда с обич.
Как претърпяват празника внуците и правнуците на дамата, която години и десетилетия е била най-истинската им опора?
Всички са доста разчувствани и чакат с неспокойствие да духнат стоте свещички на тортата. Има доста здрава връзка сред нея и внуците и правнуците. И това не е инцидентно. Тя е отдадена напълно на фамилията и постоянно е била опора освен за мен и брат ми, само че и за внуците си. И до ден сегашен участва на всички наши празници и събития.
Вашата майка също е с здравна специалност - фармацевт, свързал професионалния си живот със незабавната болница „ Пирогов “. Разкажете в резюме какви си спомняте от детските си години, когато сте били дружно с нея на работното й място. Впрочем, изигра ли роля тя във Вашия избор да станете доктор?
Както към този момент споделих, майка ми постоянно е поставяла фамилията, развъждането и възпитанието на децата си преди всичко. Ето за какво тя стартира да работи откакто завършихме гимназия и станахме студенти. За решението ми да се посветя на лекарската специалност роля изиграха и майка ми, и татко ми, който беше доктор и професор в Медицинска академия.
Да, припомням си, когато отидох за пръв път в аптеката на „ Пирогов “, направи ми мощно усещане какво внимание, точност и познания са нужни, с цел да се подготвят медикаментите, тъй като тогава готовите форми бяха изключения. Тогава разбрах повода майка ми да се усеща толкоз изтощена, когато се прибираше у дома – а точно, огромната отговорност по време на работа.
Кои качества съумя да запази тя до през днешния ден, на тази достолепна възраст?
Любов към околните си и към живота като цяло. Отдаденост на фамилията си, достолепие и неотстъпчивост към лъжата и непочтеността. Съхрани и възприятието си за хармония и достолепност. Не на последно място – борбеност и религия в положителния излаз. Преди 11 месеца си счупи бедрената кост. Претърпя интервенция, престой в интензивно поделение и ортопедично поделение. Последва дълъг интервал на рехабилитация. Днес тя още веднъж може да върви и всичко това с помощта на сътрудниците, които без да се замислят направиха интервенцията, макар достолепната й възраст, на рехабилитаторите, на цялото семейство, което беше неразделно до нея, само че най-много на нейната борбеност и непреклонен дух.
Кой е най-големият житейски урок, който научихте от нея и който желаете да предадете на децата и внуците си?
Мъдростта и житейският опит на възрастните хора е заслужен за почитание! Аз съм възпитавана в духа на българското семейство с всичките му присъщи добродетели: усърдие, добрина, достолепие, почитание, обич и достойнство. Смятам, че съм съумяла да възпитам и децата си в тези добродетели и се пробвам да ги предам и на внуците си. Любима фраза на майка ми е „ Животът е къс и би трябвало да се изживее пълноценно! Не пропилявайте младостта си! ”
Днес беседваме с проф. Наумова за обичта и признателността към дамата, която през годините е била опора на фамилията, за фамилните обичаи и уроците, които тя е предала на децата и внуците си.
Проф. Наумова, през днешния ден мотивът да Ви търсим за изявление не е следващата предизвикателна тема от региона на клиничната имунология, а един персонален празник - 100-годишнината на Вашата майка Лиляна Наумова, за която датата 19 януари е юбилейна. Как посрещнахте този ден?
С наслада и неспокойствие! Щастлива съм, тъй като майка ми е жива и в положително общо положение по отношение на възрастта си. Това ми дава чувството, че съм крепко стъпила на земята, заобиколена с майчина обич, което съхранява и парченце от детството ми. С огромно неспокойствие и вяра чаках този празник и ето – той в действителност е реалност.
Какъв заряд носи един древен празник в едно огромно семейство, каквото е Вашето?
Прекрасно е, че в нашия дом живеят четири генерации. Майка ми е заобиколена всекидневно с деца, внуци и правнуци и това я зарежда и й придава смисъл на живота. Както споделя тя: „ Живея поради вас. Да виждам по какъв начин порастват и се развиват внуците и правнуците ми е най-голямото ми благополучие ”. Тя е неразделна част от нашето всекидневие, посреща и изпраща всички и ни зарежда с обич.
Как претърпяват празника внуците и правнуците на дамата, която години и десетилетия е била най-истинската им опора?
Всички са доста разчувствани и чакат с неспокойствие да духнат стоте свещички на тортата. Има доста здрава връзка сред нея и внуците и правнуците. И това не е инцидентно. Тя е отдадена напълно на фамилията и постоянно е била опора освен за мен и брат ми, само че и за внуците си. И до ден сегашен участва на всички наши празници и събития.
Вашата майка също е с здравна специалност - фармацевт, свързал професионалния си живот със незабавната болница „ Пирогов “. Разкажете в резюме какви си спомняте от детските си години, когато сте били дружно с нея на работното й място. Впрочем, изигра ли роля тя във Вашия избор да станете доктор?
Както към този момент споделих, майка ми постоянно е поставяла фамилията, развъждането и възпитанието на децата си преди всичко. Ето за какво тя стартира да работи откакто завършихме гимназия и станахме студенти. За решението ми да се посветя на лекарската специалност роля изиграха и майка ми, и татко ми, който беше доктор и професор в Медицинска академия.
Да, припомням си, когато отидох за пръв път в аптеката на „ Пирогов “, направи ми мощно усещане какво внимание, точност и познания са нужни, с цел да се подготвят медикаментите, тъй като тогава готовите форми бяха изключения. Тогава разбрах повода майка ми да се усеща толкоз изтощена, когато се прибираше у дома – а точно, огромната отговорност по време на работа.
Кои качества съумя да запази тя до през днешния ден, на тази достолепна възраст?
Любов към околните си и към живота като цяло. Отдаденост на фамилията си, достолепие и неотстъпчивост към лъжата и непочтеността. Съхрани и възприятието си за хармония и достолепност. Не на последно място – борбеност и религия в положителния излаз. Преди 11 месеца си счупи бедрената кост. Претърпя интервенция, престой в интензивно поделение и ортопедично поделение. Последва дълъг интервал на рехабилитация. Днес тя още веднъж може да върви и всичко това с помощта на сътрудниците, които без да се замислят направиха интервенцията, макар достолепната й възраст, на рехабилитаторите, на цялото семейство, което беше неразделно до нея, само че най-много на нейната борбеност и непреклонен дух.
Кой е най-големият житейски урок, който научихте от нея и който желаете да предадете на децата и внуците си?
Мъдростта и житейският опит на възрастните хора е заслужен за почитание! Аз съм възпитавана в духа на българското семейство с всичките му присъщи добродетели: усърдие, добрина, достолепие, почитание, обич и достойнство. Смятам, че съм съумяла да възпитам и децата си в тези добродетели и се пробвам да ги предам и на внуците си. Любима фраза на майка ми е „ Животът е къс и би трябвало да се изживее пълноценно! Не пропилявайте младостта си! ”
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ