Проф. д-р Асен Дудов: Биомаркерите са прекият път към най-правилното лечение за онкоболните
Проф. Дудов, честотата на рака на белия дроб се усилва непрестанно, наранени са и по-млади хора. Колко българи са диагностицирани с това заболяване през последните години и каква е наклонността у нас?
Да, в действителност честотата на рака на белия дроб се усилва и както всички типове рак се засягат към този момент и по-младите възрасти. Не е толкоз значим абсолютният брой заболели, тъй като България е изравнена с европейските страни що се отнася до заболеваемостта от рак. Важното е, че ракът на белия дроб, който единствено до преди няколко десетилетия беше едно приблизително по периодичност заболяване, стана една от водещите локализации. Много са факторите - евентуално химизацията на бита, нерационалният метод на живот, наднорменото тегло и несъмнено, тютюнопушенето. Те го направиха отличник по смъртност в Европа и Съединени американски щати. Може би е забавно да се знае, че преди към 100 година, това е единствено един век, ракът на белият дроб е бил рядко срещано заболяване. Свидетели сме на нечовечен маратон сред белодробния рак и медицината, въпреки актуалната онкология да хвърли изключителни старания в клиничните изпитвания на редица нови подходи и най-много биологични лекувания, които радикално трансформираха ориста на тези заболели.
Изследвания сочат, че доста от пациентите с рак на белия дроб имат едни и същи генни разновидности. По какъв метод откриването им въздейства на лекуването на болестта? Какви са актуалните подходи в лекуването? Обяснете ни малко повече за биомаркерите, каква е тяхната роля за избора на тактика за лекуване на пациентите и какво е смисъла им за експертите?
Откриха се " невидими ключалки ", наречени биомаркери, които сътрудниците патолози и сътрудниците генетици всекидневно търсят при всеки самостоятелен израстък, с цел да можем ние - онколозите, да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лекуване. Уточниха се по този начин наречените драйвърни разновидности, посредством които прицелно лекуваме с биологични медикаменти тези форми на рак на белия дроб, които ги имат. Такива са да вземем за пример EGFR, ALK и ROS, които дават неповторими благоприятни условия от първа и втора линия на прицелно лекуване и разрешават даже пациенти в трети и четвърти етап на заболяването да живеят дълги години с чудесно качество на живот. Изключително значима е и PD-L1 - експресията, която дава насоки дали може и по кое време да се приложи имуноонкологично лекуване, което е другата съществена мощ на актуалната онкология за дългогодишна преживяемост при заболели с напреднало заболяване и експресия на PD-L1.
Прилагат се разнообразни комбинации сред имунотерапия и химиотерапия или друга поредност на методите по отношение на клиничните изпитвания и откритите правила. Разбира се, цялостният развой се преценява с самостоятелните характерности на болния и възможното разграничение на съпътстващи болести. Следващо огромно направление е проучването на генни сливания на NTRK, включващи или NTRK1, NTRK2, или NTRK3 (кодиращи надлежно невротрофиновите рецептори TRKA, TRKB и TRKC), които са онкогенни мотори на разнообразни типове тумори при възрастни и деца. Тези сливания могат да бъдат открити в клиниката благодарение на разнообразни способи, в това число секвениране на туморна ДНК и РНК и профилиране на ДНК без плазмени кафези.
Положителна вест е, че болните у нас имат достъп до този тип модерни проучвания и лечения. Какво още би трябвало да се направи за българските пациенти?
Това е направление, което ще даде неповторими благоприятни условия и в лекуването на други солидни тумори. Една от задачите на Европейския противораков проект и в частност на Националния противораков проект, който беше признат, е да се сътвори новаторска диагностика и новаторско лекуване. Една от значимите стъпки, които би трябвало да създадем в нашата страна, е въвеждането на изчерпателното геномно секвениране, което ще ни покаже по най-точен метод съществуването или не на тези невидими ключалки, а също по този начин ще даде информация и за други генетични характерности на тумора при всеки един пациент. Това ще се случи без болните да обикалят, както сега, с парафинови блокчета и препарати в чантите си от лаборатория на лаборатория, до момента в който в един миг пробите от тумора се свършат, а целият развой става ленив, сложен и неуместен.
Имаме уверението и на Българския лекарски съюз, че ще подкрепи Българското онкологично научно сдружение в тези старания за модерно и съответно диагностично уточняване на туморите посредством изчерпателно геномно секвениране. Уместно е и проучването на PD-L1 да стане интензивност и деяние, осъществявано от тези квалифицирани патолози, които в действителност по неоспорим метод ще могат да посочат безапелационния резултат, върху който ще се базира цялата терапия и държание при самостоятелния пациент. Това са най-съвременните подходи в лекуването, някои от които към този момент са налични в страната и е неуместно диагностиката да не се прави по несъмнено най-адекватния метод. Обратното би означавало пропуснати шансове за лекуване и пропуснат живот, което е неприемливо да се случва в 2023 година!
Къде е ролята на мултидисциплинарния екип при слагане на диагнозата, лекуването и последващото възобновяване?
Всичко това е допустимо единствено, в случай че се работи в мултидисциплинарен екип (Туморен борд), именуван още и Онкологична комисия. Колегите от разнообразни специалности разискват пациента, оптималния метод и тип на диагностика и най-подходящото лекуване. Не би трябвало да се не помни, че и най-съвременните способи не могат да се ползват при извънредно напреднало заболяване или при пациенти, които имат тежки съпътстващи неонкологични болести - тромбози, инфаркти, инсулти, мъчно следен диабет и други Трябва почтено и с достолепие да се изясни, когато не е допустимо да се приложи обещано онкологично лекуване по някакви аргументи. Не е етично, даже не е човешко, тези сложни диалози да не се проведат и пациентите да останат с нереална вяра, която след това остава необяснима и те придвижват гнева си върху лекуващия екип.
Какви са компликациите, пред които се изправят българските пациенти с това заболяване? Какво би трябвало да се промени, с цел да получат допустимо най-хубавото лекуване?
На болните би трябвало ясно и тъкмо да се споделя къде и по кое време да отидат, защото неналичието на информация води до загуба на време, а загубата на време постоянно води до загуба на лечебни благоприятни условия. Така да вземем за пример при някои пациенти с рак на белия дроб следоперативно би трябвало да се приложи така наречен адювантна (профилактична) химиотерапия. Често пъти не се изяснява на пациентите, че тя е най-ефективна, в случай че се стартира до 45 дни от интервенцията. Същото важи и за рака на млечната жлеза, рака на дебелото черво и други При мен идват доста заболели, които разбирайки, че са пропуснали шансове, се разстройват, плачат и не могат да повярват, че за доста лекувания има наложителни периоди, които би трябвало прецизно да се съблюдават.
Затова съветът ми е към всички пациенти, минали през някакво лекуване или съмняващи се, че имат някакво заболяване от онкологичния набор, неотложно да се съветват с онколог какво би трябвало да създадат като проучвания и по-нататъшно лечебно държание. Тази липса на информация и обикалянето на пациентите и техните близки под дърво и камък, постоянно лишава опциите за лекуване. За страдание в онкологията точно това неведнъж унищожава фантастичните резултати на съществуващите лечения. От друга страна към този момент загатнах, че би трябвало да има съответни генетични проучвания и изключително изчерпателно геномно секвениране, с цел да имаме прецизиране на лекуването и изобщо опция за модерна биологична терапия на рака.
Увеличава ли се продължителността на живот на пациентите с рак на белия дроб и накъде върви медицината в лекуването на това заболяване?
Тези нови благоприятни условия пречупиха разбирането за рака на белия дроб, при който пациентите преживяваха приблизително 6 до 10 месеца след диагнозата, а в този момент при четвърти етап приказваме за години, освен това с чудесно качество на живот. Разбира се, тук още веднъж се крият опциите на Туморния ръб, които дават на болните цялата палитра от най-съвременно лекарствено лекуване или лъчева терапия въз основата на най-съвременна диагностика, която да покаже какво е належащо на съответния болен.
Не на последно място би трябвало ясно и тъкмо да се каже, че непрекъснатото говорене, че от ден на ден средства се отделяли за опазване на здравето, не е правилно. Ако се сметне процентът, който плащаме като здравни вноски върху ниските български приходи, ще забележим, че парите са незадоволителни по отношение на всичко, което желаеме да получим като лечебни благоприятни условия. Биологичното лекуване на рака за един пациент на месец коства от хиляди до десетки хиляди лв.. Политиците ни ясно би трябвало да схванат това.
Реалните потребности на актуалната медицина са минимум двукратно, а в случай че желаеме и нещо по-добро - трикратно повече от годишно събираните все още суми като бюджет на НЗОК. Медицината би трябвало да стане национална идея и приоритет. Трябва да се припознае нуждата от съответно финансиране на медицината и в частност - онкологията, изключително когато има толкоз благоприятни условия за удължаването с доста години на това прелестно и велико свещенодействие - живота!
Визитка
Проф. доктор Асен Дудов, дм, е шеф на Клиниката по здравна онкология към " Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост ", медицински шеф на лечебното заведение и ръководител на Българското онкологично научно сдружение. Специализирал е в Saint John`s College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, Съединени американски щати. Проф. Дудов е член на Европейската организация за проучване и лекуване на рака (EORTC); Европейската асоциация по здравна онкология (ESMO); Европейската организация за проучване и лекуване на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за проучване на рака (AACR). Интересите му са ориентирани към терапия на солидни тумори и в частност подходи за превъзмогване на лекарствената устойчивост.
BGR-NP-0123-80004
Материалът се разгласява с поддръжката на Амджен България.
Да, в действителност честотата на рака на белия дроб се усилва и както всички типове рак се засягат към този момент и по-младите възрасти. Не е толкоз значим абсолютният брой заболели, тъй като България е изравнена с европейските страни що се отнася до заболеваемостта от рак. Важното е, че ракът на белия дроб, който единствено до преди няколко десетилетия беше едно приблизително по периодичност заболяване, стана една от водещите локализации. Много са факторите - евентуално химизацията на бита, нерационалният метод на живот, наднорменото тегло и несъмнено, тютюнопушенето. Те го направиха отличник по смъртност в Европа и Съединени американски щати. Може би е забавно да се знае, че преди към 100 година, това е единствено един век, ракът на белият дроб е бил рядко срещано заболяване. Свидетели сме на нечовечен маратон сред белодробния рак и медицината, въпреки актуалната онкология да хвърли изключителни старания в клиничните изпитвания на редица нови подходи и най-много биологични лекувания, които радикално трансформираха ориста на тези заболели.
Изследвания сочат, че доста от пациентите с рак на белия дроб имат едни и същи генни разновидности. По какъв метод откриването им въздейства на лекуването на болестта? Какви са актуалните подходи в лекуването? Обяснете ни малко повече за биомаркерите, каква е тяхната роля за избора на тактика за лекуване на пациентите и какво е смисъла им за експертите?
Откриха се " невидими ключалки ", наречени биомаркери, които сътрудниците патолози и сътрудниците генетици всекидневно търсят при всеки самостоятелен израстък, с цел да можем ние - онколозите, да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лекуване. Уточниха се по този начин наречените драйвърни разновидности, посредством които прицелно лекуваме с биологични медикаменти тези форми на рак на белия дроб, които ги имат. Такива са да вземем за пример EGFR, ALK и ROS, които дават неповторими благоприятни условия от първа и втора линия на прицелно лекуване и разрешават даже пациенти в трети и четвърти етап на заболяването да живеят дълги години с чудесно качество на живот. Изключително значима е и PD-L1 - експресията, която дава насоки дали може и по кое време да се приложи имуноонкологично лекуване, което е другата съществена мощ на актуалната онкология за дългогодишна преживяемост при заболели с напреднало заболяване и експресия на PD-L1.
Прилагат се разнообразни комбинации сред имунотерапия и химиотерапия или друга поредност на методите по отношение на клиничните изпитвания и откритите правила. Разбира се, цялостният развой се преценява с самостоятелните характерности на болния и възможното разграничение на съпътстващи болести. Следващо огромно направление е проучването на генни сливания на NTRK, включващи или NTRK1, NTRK2, или NTRK3 (кодиращи надлежно невротрофиновите рецептори TRKA, TRKB и TRKC), които са онкогенни мотори на разнообразни типове тумори при възрастни и деца. Тези сливания могат да бъдат открити в клиниката благодарение на разнообразни способи, в това число секвениране на туморна ДНК и РНК и профилиране на ДНК без плазмени кафези.
Положителна вест е, че болните у нас имат достъп до този тип модерни проучвания и лечения. Какво още би трябвало да се направи за българските пациенти?
Това е направление, което ще даде неповторими благоприятни условия и в лекуването на други солидни тумори. Една от задачите на Европейския противораков проект и в частност на Националния противораков проект, който беше признат, е да се сътвори новаторска диагностика и новаторско лекуване. Една от значимите стъпки, които би трябвало да създадем в нашата страна, е въвеждането на изчерпателното геномно секвениране, което ще ни покаже по най-точен метод съществуването или не на тези невидими ключалки, а също по този начин ще даде информация и за други генетични характерности на тумора при всеки един пациент. Това ще се случи без болните да обикалят, както сега, с парафинови блокчета и препарати в чантите си от лаборатория на лаборатория, до момента в който в един миг пробите от тумора се свършат, а целият развой става ленив, сложен и неуместен.
Имаме уверението и на Българския лекарски съюз, че ще подкрепи Българското онкологично научно сдружение в тези старания за модерно и съответно диагностично уточняване на туморите посредством изчерпателно геномно секвениране. Уместно е и проучването на PD-L1 да стане интензивност и деяние, осъществявано от тези квалифицирани патолози, които в действителност по неоспорим метод ще могат да посочат безапелационния резултат, върху който ще се базира цялата терапия и държание при самостоятелния пациент. Това са най-съвременните подходи в лекуването, някои от които към този момент са налични в страната и е неуместно диагностиката да не се прави по несъмнено най-адекватния метод. Обратното би означавало пропуснати шансове за лекуване и пропуснат живот, което е неприемливо да се случва в 2023 година!
Къде е ролята на мултидисциплинарния екип при слагане на диагнозата, лекуването и последващото възобновяване?
Всичко това е допустимо единствено, в случай че се работи в мултидисциплинарен екип (Туморен борд), именуван още и Онкологична комисия. Колегите от разнообразни специалности разискват пациента, оптималния метод и тип на диагностика и най-подходящото лекуване. Не би трябвало да се не помни, че и най-съвременните способи не могат да се ползват при извънредно напреднало заболяване или при пациенти, които имат тежки съпътстващи неонкологични болести - тромбози, инфаркти, инсулти, мъчно следен диабет и други Трябва почтено и с достолепие да се изясни, когато не е допустимо да се приложи обещано онкологично лекуване по някакви аргументи. Не е етично, даже не е човешко, тези сложни диалози да не се проведат и пациентите да останат с нереална вяра, която след това остава необяснима и те придвижват гнева си върху лекуващия екип.
Какви са компликациите, пред които се изправят българските пациенти с това заболяване? Какво би трябвало да се промени, с цел да получат допустимо най-хубавото лекуване?
На болните би трябвало ясно и тъкмо да се споделя къде и по кое време да отидат, защото неналичието на информация води до загуба на време, а загубата на време постоянно води до загуба на лечебни благоприятни условия. Така да вземем за пример при някои пациенти с рак на белия дроб следоперативно би трябвало да се приложи така наречен адювантна (профилактична) химиотерапия. Често пъти не се изяснява на пациентите, че тя е най-ефективна, в случай че се стартира до 45 дни от интервенцията. Същото важи и за рака на млечната жлеза, рака на дебелото черво и други При мен идват доста заболели, които разбирайки, че са пропуснали шансове, се разстройват, плачат и не могат да повярват, че за доста лекувания има наложителни периоди, които би трябвало прецизно да се съблюдават.
Затова съветът ми е към всички пациенти, минали през някакво лекуване или съмняващи се, че имат някакво заболяване от онкологичния набор, неотложно да се съветват с онколог какво би трябвало да създадат като проучвания и по-нататъшно лечебно държание. Тази липса на информация и обикалянето на пациентите и техните близки под дърво и камък, постоянно лишава опциите за лекуване. За страдание в онкологията точно това неведнъж унищожава фантастичните резултати на съществуващите лечения. От друга страна към този момент загатнах, че би трябвало да има съответни генетични проучвания и изключително изчерпателно геномно секвениране, с цел да имаме прецизиране на лекуването и изобщо опция за модерна биологична терапия на рака.
Увеличава ли се продължителността на живот на пациентите с рак на белия дроб и накъде върви медицината в лекуването на това заболяване?
Тези нови благоприятни условия пречупиха разбирането за рака на белия дроб, при който пациентите преживяваха приблизително 6 до 10 месеца след диагнозата, а в този момент при четвърти етап приказваме за години, освен това с чудесно качество на живот. Разбира се, тук още веднъж се крият опциите на Туморния ръб, които дават на болните цялата палитра от най-съвременно лекарствено лекуване или лъчева терапия въз основата на най-съвременна диагностика, която да покаже какво е належащо на съответния болен.
Не на последно място би трябвало ясно и тъкмо да се каже, че непрекъснатото говорене, че от ден на ден средства се отделяли за опазване на здравето, не е правилно. Ако се сметне процентът, който плащаме като здравни вноски върху ниските български приходи, ще забележим, че парите са незадоволителни по отношение на всичко, което желаеме да получим като лечебни благоприятни условия. Биологичното лекуване на рака за един пациент на месец коства от хиляди до десетки хиляди лв.. Политиците ни ясно би трябвало да схванат това.
Реалните потребности на актуалната медицина са минимум двукратно, а в случай че желаеме и нещо по-добро - трикратно повече от годишно събираните все още суми като бюджет на НЗОК. Медицината би трябвало да стане национална идея и приоритет. Трябва да се припознае нуждата от съответно финансиране на медицината и в частност - онкологията, изключително когато има толкоз благоприятни условия за удължаването с доста години на това прелестно и велико свещенодействие - живота!
Визитка
Проф. доктор Асен Дудов, дм, е шеф на Клиниката по здравна онкология към " Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост ", медицински шеф на лечебното заведение и ръководител на Българското онкологично научно сдружение. Специализирал е в Saint John`s College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, Съединени американски щати. Проф. Дудов е член на Европейската организация за проучване и лекуване на рака (EORTC); Европейската асоциация по здравна онкология (ESMO); Европейската организация за проучване и лекуване на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за проучване на рака (AACR). Интересите му са ориентирани към терапия на солидни тумори и в частност подходи за превъзмогване на лекарствената устойчивост.
BGR-NP-0123-80004
Материалът се разгласява с поддръжката на Амджен България.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ