Проф. Дроздстой Стоянов e клиничен психиатър. Ръководи Катедрата по психиатрия

Проф. Дроздстой Стоянов e клиничен психиатър. Ръководи Катедрата по психиатрия и здравна логика на психиката в Медицинския университет в Пловдив. Хоноруван учител е в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Академик на Българската академия на науките и изкуствата и почетен член на Американската психиатрична асоциация.

Най-малкото, което можем да създадем за пълноценната си отмора по време на отпуск, е да оставим електронните устройства вкъщи . Това поучава психиатърът проф. Дроздстой Стоянов в изявление за предаването „ Рано в неделя " по „ Хоризонт ".

Почивката има две измерения - едното е количествено, какъв брой дни почиваме годишно и седмично и по какъв начин са ситуирани тези дни за отмора, само че това измерение е единствено върхът на айсберга, уточни той и обърна внимание на качественото нарушаване на почиването в постмодерната ни консуматорска цивилизация.

Почиваме официално и без отзивчива хигиена

„ Означава, че вие отивате някъде и чисто писмено видяно, се смята, че сте в отпуска и че сте си разрешили отмора, само че вие действително не почивате. През цялото време под някаква форма сте изложени на обществени тласъци, минимум през телефона си, през който с вас могат да се свързват близки и далечни, познати и непознати. И надалеч не всички хора имат нужната отзивчива просвета, нужната отзивчива хигиена да имат някакъв хигиеничен предел на пропускливост на сходни позвънявания по време на отпуската или по време на регламентираната си отмора, без значение дали тя е годишна, седмична, месечна или денонощна. "

Проф. Стоянов съпостави тази картина с различен образец - на човек, който преди да отиде да вземем за пример в хижа в планината, си е оставил електронните устройства в жилището.

Представители на някои от най-стресовите специалности живеят с фантазията, че носят моралната и интелектуалната отговорност за благополучието на света и тук се срутва опцията им те съответно да релаксират, добави психиатърът.

Негативните вести са рисков феномен

Негативните вести, преобладаващи в медиите, са извънредно рисков за психологичното ни здраве феномен, акцентира проф. Стоянов.

„ Все повече си мисля и се багра, че това тяхно преобладаване в потока информация, който доближава до нас, не е инцидентно. Че някой някъде има интерес да го поддържа. Защото по този метод се обезценяват хубавите неща, които се случват. Или се свеждат до две минути ефирно време. "

Според Стоянов има прекомерно огромно демократично клатушкане по неприятните вести, престъпните вести и преекспониране на насилието, а това се отразява „ пагубно и пагубно " на душeвността ни, като това се отнася с особена мощ за подрастващите, които не могат задоволително добре да филтрират видяното в медиите.

„ Какво ще стане с тези хора? Ще станат едни протестъри в необятния смисъл, ще станат едни асоциални детайли, които евентуално ще се радикализират. Те ще оформят в себе си надълбоко омерзение и митинг към обществото, в което живеят, и убеждението, че те са безправни, тъй като на тях им се постанова тоя жанр. Защото в случай че те са създали нещо хубаво в учебно заведение - режисура театрална, спечелили са награди и така нататък и отидат в, да не кажа на коя телевизия редакцията и кажат: „ Дайте ни една минутка ", редакторът ще каже: „ Ако остане време ". И най-после ще се окаже, че няма оператор, който да отиде там, тъй като операторът би трябвало да отразява наводнението в Долна Малина. "

Преходът разцепи обществото на три

Не мисля, че поколението на прехода е научило нещо. Преходът разцепи обществото на три, означи проф. Стоянов.

„ Първата част са хора, които той ги е заварил в зрялата част на живота им, почнали своята кариерна реализация в несъмнено професионално занятие. За тях дестабилизацията на публичния строй е била не толкоз шокираща, само че ги е трансформирала в хамелеони. Защото ги сложила пред избора било да се приспособяват към някакви по-безпринципни флуидни конюнктури (вълната наречена „ Съюз на демократичните сили ", вълната, наречена „ Царя ", вълната, наречена „ Борисов ", които имат живот по две-три години), и ти се приспособяваш към тези конюнктури, техните конци се дърпат отнякъде другаде, от място, което даже не е налично за твоето схващане, за сетивното ти знание. Или би трябвало да емигрират, с цел да пазят някакви свои разбирания, по метод, който има някаква цена - в друго общество, или би трябвало да останат тука и да слушат конюнктурите. "

Втората група е на тези, които приходът е заварил в интервала на ранния пубертет. Тъй като те не са имали построена ценностна система, те са били „ ударени " по различен метод.

„ Много значим стадий от живота им - сред 10 години и пълнолетието, е бил кондензиран с ограничения и тези ограничения са ги създали или нападателни в отстояването на ползите си, или свръх внимателни. И едното, и другото не води до адаптивни държания. Това потомство, към което аз числя се, също беше осакатено точно от лишенията. "

Голямата борба е за родените през 90-те

Третата част от обществото е тази, която е родена по време на прехода и за мен огромната борба, моралната борба е за тяхното бъдеще, разяснява проф. Дроздстой Стоянов. „ Тези, които са родени 1990+, са хора, за които се води жестока борба. И тя се печели от хората, които дирижират въпросните вести, с които стартира диалогът. Тя се печели брутално. 70% емиграция на висшисти, приключили здравни специалности. "

Честите психологични разстройства зачестяват, а тежките се утежняват, съобщи още психиатърът. Тежките водят до инвалидизация, а честите като да вземем за пример паническите разстройства, се отразяват върху качеството на живот.