Проф- Драгомир Драганов с ексклузивен коментар: Може ли Бойко Борисов да е новият Иван Асен Втори и посредник между турския президент Ердоган и Европа
Проф. Драгомир Драганов, " Пик "
По всичко проличава, че когато преди време предложения във Варна президента на Турция господин Ердоган, нашият министър председател беше нарамил огромната кошница. На пръв взор изглеждаше разумно. Успешен пробив в десетилетното напрежение сред България и Македония. Успешно като цяло начало на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС). Не по-малко сполучливи акции по стопляне на връзките сред страните от Западните Балкани.
Само че клакьорите на господин Борисов от кабинета и от партията му изиграха неприятна смешка. С техните възторжени дитирамби до какъв „ популярен международник ” е израснал, те му попречиха да не забележи някои неща. Като да вземем за пример това, че без негласната или не чак толкоз благословия на Съединени американски щати нищо от това на Балканите не можеше да се случи. Американският план е елементарен – да се укрепи югоизточният фланг на НАТО, изключително поради охладняването в последно време на връзките с Турция. А в случай че Сърбия продължава да се запъва, да се построи нещо като „ хигиеничен кордон ” към последния правилен съветски съдружник на полуострова. Или пък това, че по принцип европредседателството е една рутинна процедура, при която през шест месеца се сменя единствено домакинът, а другояче всичко си следва прецизно написаните от евробюрократите механизми. Но като ти пеят непрекъснато хвалебствени псалми за „ цар Бойко – умирител и опитомител ” и те изкарват надали не новия Иван Асен Втори, нищо чудно и да си повярваш. И господин Борисов реши, че може да се нагърби и с ролята на медиатор сред Турция и Европейски Съюз. За някои може да наподобява помпозно, та и напряко грандоманско. Представяте ли си – Варна, ръководител на Европейската комисия, на Европарламента, президенти, министър председатели... И отпред им самичък „ Бойко – примирител ”, а „ в очите му жар ”. Уви, господин Борисов не помни (а може би и просто не знае), че на Стария континент има три велики дипломации – британската, съветската и турската. Които взаимно се дебнат и се надцакват във всеки миг, в който им падне. Е, в този момент британци и руснаци нещо се посритаха. Ако някой счита, че е просто за кожата на един двоен изменник, се лъже. Залогът е доста по-голям и най-вероятно е обвързван с опита на англичаните да поприберат най-малко част от милиардите съветски пари, вложени в техни офшорки. Но това е друга тематика. Е, обособен е въпросът, че две нашенки нарушиха стоманения принцип, когато атовете се ритат, магаретата да стоят встрани. Ама да благодарим на Бога, че и двете магаренца са прекомерно ситни, та атовете могат и да не ги виждат... По-важното е, че турската страна незабавно втвърди освен езика, само че и държанието си както по отношение на Съединени американски щати в Сирия, по този начин и по отношение на Европейски Съюз. На американците доста им здраве, те по този начин са се залетели по петрола на ИДИЛ, че май този път ще си го отнесат. Лошото обаче е, че може да го отнесем и ние. Сиреч вместо в опит да изпишем вежди, да участваме в изваждането на очи. Защото съгласно Ердоган ненадейно се оказа, че „ в случай че Тypция отвоpи гpаниците cи за бежанците, Евpопа ще cе cблъcкa c тежък пpоблем ”. И че „ всички войни сред Полумесеца и Кръста са започвали от Балканите ” (той сподели и нещо още по-лошо, но да не тревожа читателя). А най-после на 11 март в град Сакария разгласи, че желае „ персонално от моето име и от името на народа да поздравя братята ни в Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния ”. И с цел да е още по-конкретен, акцентира, че засяга „ братята ” от „ Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и Мостар ”, на които „ споделяме нашата искреност... Всеки път го споделям: Тези градове физически са ситуирани в рамките на други страни, само че те са част от нашите душевни граници ”. В толкоз прав текст Турция не е отправяла нито едно от двете предизвестия. Европейски Съюз незабавно реагира, като даде обещание нови три милиарда евро за прехрана на бежанците. Като че ли май се поуплаши и господин Борисов. И смени първичната огромна кошница със доста по-скромна. Даже с принуда промърмори, че сме подготвени и да си плащаме. И какво ще стане във Варна? Май за следващ път се удостовери поговорката, че от време на време и пътят към пъкъла е застлан с положителни планове...
/ПИК
По всичко проличава, че когато преди време предложения във Варна президента на Турция господин Ердоган, нашият министър председател беше нарамил огромната кошница. На пръв взор изглеждаше разумно. Успешен пробив в десетилетното напрежение сред България и Македония. Успешно като цяло начало на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС). Не по-малко сполучливи акции по стопляне на връзките сред страните от Западните Балкани.
Само че клакьорите на господин Борисов от кабинета и от партията му изиграха неприятна смешка. С техните възторжени дитирамби до какъв „ популярен международник ” е израснал, те му попречиха да не забележи някои неща. Като да вземем за пример това, че без негласната или не чак толкоз благословия на Съединени американски щати нищо от това на Балканите не можеше да се случи. Американският план е елементарен – да се укрепи югоизточният фланг на НАТО, изключително поради охладняването в последно време на връзките с Турция. А в случай че Сърбия продължава да се запъва, да се построи нещо като „ хигиеничен кордон ” към последния правилен съветски съдружник на полуострова. Или пък това, че по принцип европредседателството е една рутинна процедура, при която през шест месеца се сменя единствено домакинът, а другояче всичко си следва прецизно написаните от евробюрократите механизми. Но като ти пеят непрекъснато хвалебствени псалми за „ цар Бойко – умирител и опитомител ” и те изкарват надали не новия Иван Асен Втори, нищо чудно и да си повярваш. И господин Борисов реши, че може да се нагърби и с ролята на медиатор сред Турция и Европейски Съюз. За някои може да наподобява помпозно, та и напряко грандоманско. Представяте ли си – Варна, ръководител на Европейската комисия, на Европарламента, президенти, министър председатели... И отпред им самичък „ Бойко – примирител ”, а „ в очите му жар ”. Уви, господин Борисов не помни (а може би и просто не знае), че на Стария континент има три велики дипломации – британската, съветската и турската. Които взаимно се дебнат и се надцакват във всеки миг, в който им падне. Е, в този момент британци и руснаци нещо се посритаха. Ако някой счита, че е просто за кожата на един двоен изменник, се лъже. Залогът е доста по-голям и най-вероятно е обвързван с опита на англичаните да поприберат най-малко част от милиардите съветски пари, вложени в техни офшорки. Но това е друга тематика. Е, обособен е въпросът, че две нашенки нарушиха стоманения принцип, когато атовете се ритат, магаретата да стоят встрани. Ама да благодарим на Бога, че и двете магаренца са прекомерно ситни, та атовете могат и да не ги виждат... По-важното е, че турската страна незабавно втвърди освен езика, само че и държанието си както по отношение на Съединени американски щати в Сирия, по този начин и по отношение на Европейски Съюз. На американците доста им здраве, те по този начин са се залетели по петрола на ИДИЛ, че май този път ще си го отнесат. Лошото обаче е, че може да го отнесем и ние. Сиреч вместо в опит да изпишем вежди, да участваме в изваждането на очи. Защото съгласно Ердоган ненадейно се оказа, че „ в случай че Тypция отвоpи гpаниците cи за бежанците, Евpопа ще cе cблъcкa c тежък пpоблем ”. И че „ всички войни сред Полумесеца и Кръста са започвали от Балканите ” (той сподели и нещо още по-лошо, но да не тревожа читателя). А най-после на 11 март в град Сакария разгласи, че желае „ персонално от моето име и от името на народа да поздравя братята ни в Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния ”. И с цел да е още по-конкретен, акцентира, че засяга „ братята ” от „ Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и Мостар ”, на които „ споделяме нашата искреност... Всеки път го споделям: Тези градове физически са ситуирани в рамките на други страни, само че те са част от нашите душевни граници ”. В толкоз прав текст Турция не е отправяла нито едно от двете предизвестия. Европейски Съюз незабавно реагира, като даде обещание нови три милиарда евро за прехрана на бежанците. Като че ли май се поуплаши и господин Борисов. И смени първичната огромна кошница със доста по-скромна. Даже с принуда промърмори, че сме подготвени и да си плащаме. И какво ще стане във Варна? Май за следващ път се удостовери поговорката, че от време на време и пътят към пъкъла е застлан с положителни планове...
/ПИК
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ