Пътят на двама пловдивски физици до дифракцията и назад
Проф. Драгия Иванов и доктор Стефан Николов са двама пловдивски откриватели, които изясняват известни и недотам опити от света на физиката. Обединени от магията на вселенската просвета, те работят от 10 години по редица опити и наблюдения, а техните открития са на кориците на Physics Еducation.
Освен че на фокус са явленията, които са част от образователния материал, можете да станете и очевидци на някои демонстрации и на други не обяснени до дъно явления.
Ето какво ни описа доктор Николов:
Кои са трите най-важни неща за един академик? В какво се крие тази квинтесенция на едно изобретение - любознанието, устрема към знанието, възхищението от науката.
Има разнообразни учени, разнообразни посоки, с разнообразни условия. Но най-важното е: а) да искаш да схванеш по-добре света към теб, любознание, любознателност; б) да си подготвен да кажеш " не знам " ; в) да си подготвен да кажеш " мисля, че знам, само че може и да бъркам ". Откритието може да се получи всячески – с доста труд, с шанс, само че в случай че нямаш този блян към познанието...
С три думи - за какво физика и какъв е физичният свят?
Защото е крепко! Иначе физичният свят е всичко към нас. За същинския физик заобикалящият свят е източник на непрестанни изненади. Всяко нещо може да е забавно. Винаги и на всички места.
Какво разграничава откривателя от учена?
Откривател е всеки, който е разкрил нещо ново, без значение дали го е търсил. Колумб въобще не е имал желание да откри нови земи, просто да стигне до Китай и Индия пътувайки на запад.
Ученият целеустремено се стреми да усъвършенства разбирането си за заобикалящия го свят или най-малко част от него. Това може да стане с открития на нови неща, само че може да се състои в задълбочаване на познанието за нещо, което е кардинално към този момент известно.
Някой може да е добър, сполучлив академик, без в никакъв случай да бъде изобретател, строго видяно. И противоположното, както демонстрира образецът с Колумб. Но през множеството време откривателите са учени, които са създали откритието си посредством работата си в науката, а множеството учени рано или късно стават откриватели на нещо ново, огромно или малко.
А по какъв начин стартира и надлежно продължи вашия път на учени откриватели?
Любопитство. Желанието да научиш, да схванеш повече. Готовност да се заровиш в нещо видимо просто и тривиално, с цел да откриеш нещо ново. Стремежът да споделиш познанието си с другите.
Вие сте две генерации, които са се обединили пред лицето на вселенската просвета, нещо, което е извънредно съгласно общоприетото улавяне, че „ последователност в България няма “. Къде се срещнахте и какво ви подтикна да работите дружно?
Срещнахме се при работата си в клуба на знаещите " Квант ". Открихме споделения си интерес към просветителни опити. Професор Иванов имаше потребност от асистент и предпочитание да споделя опитите си, аз имах предпочитание да се занимавам с образователни опити и оцених богатия му азбучник. И по този начин към този момент десетина години.
Къде можем да прочетем повече за опитите ви и изявленията ви?
Професор Иванов има оповестени няколко книжки с опити и няколко (вече много остарели и сложни за намиране) образователни пособия с опити. Има ги и взаимните ни изявления, които могат да бъдат открити в списанията „ Физика “ (вече несъществуващо българско списание, само че старите броеве ги има в библиотеките), Physics Education и The Physics Teacher.
Конкретно аз имам и авторски профил в Гугъл Scholar, където са поместени всичките ни публикации на британски. Повечето публикации са в платени списания, само че при персонален контакт можем да ги споделим с всеки искащ.
Могат ли хората да видят онлайн проява на някои от опитите ви?
Ама несъмнено. Само се свържете с нас във Физико-техническия факултет на ПУ. Аз работя там, а професор Иванов, въпреки и към този момент пенсионер, постоянно идва и към момента оказва помощ. И постоянно сме подготвени да покажем един или два, или двадесет опита на всеки искащ.
А имате ли обичан опит? Ако да, бихте ли го обяснили на по-простичък език.
Това е като да питате родител кое му е обичаното дете. Само че нашите са десетки! Най-красиви са опитите ни по физика, в които съумяваме да покажем онлайн феномени, които другояче всеки учи в учебно заведение – дифракция, интерференция, дисперсия.
Опитът ни по дифракция с компакт-диск основава величествена цветна картина. Имаме и страхотна проява на образуването на дъга.
Има ли събитие, наблюдаване, което сте на път или желаете да докажете?
Явления и наблюдения кардинално не се потвърждават, изясняват се. И, да, имаме няколко неща, по които работим и сега. Напоследък специализираме в това да вземем към този момент прочут опит, който обикновено се прави и изяснява небрежно, да се задълбаем в него и да открием (почти винаги) освен това, нещо ново.
Освен че на фокус са явленията, които са част от образователния материал, можете да станете и очевидци на някои демонстрации и на други не обяснени до дъно явления.
Ето какво ни описа доктор Николов:
Кои са трите най-важни неща за един академик? В какво се крие тази квинтесенция на едно изобретение - любознанието, устрема към знанието, възхищението от науката.
Има разнообразни учени, разнообразни посоки, с разнообразни условия. Но най-важното е: а) да искаш да схванеш по-добре света към теб, любознание, любознателност; б) да си подготвен да кажеш " не знам " ; в) да си подготвен да кажеш " мисля, че знам, само че може и да бъркам ". Откритието може да се получи всячески – с доста труд, с шанс, само че в случай че нямаш този блян към познанието...
С три думи - за какво физика и какъв е физичният свят?
Защото е крепко! Иначе физичният свят е всичко към нас. За същинския физик заобикалящият свят е източник на непрестанни изненади. Всяко нещо може да е забавно. Винаги и на всички места.
Какво разграничава откривателя от учена?
Откривател е всеки, който е разкрил нещо ново, без значение дали го е търсил. Колумб въобще не е имал желание да откри нови земи, просто да стигне до Китай и Индия пътувайки на запад.
Ученият целеустремено се стреми да усъвършенства разбирането си за заобикалящия го свят или най-малко част от него. Това може да стане с открития на нови неща, само че може да се състои в задълбочаване на познанието за нещо, което е кардинално към този момент известно.
Някой може да е добър, сполучлив академик, без в никакъв случай да бъде изобретател, строго видяно. И противоположното, както демонстрира образецът с Колумб. Но през множеството време откривателите са учени, които са създали откритието си посредством работата си в науката, а множеството учени рано или късно стават откриватели на нещо ново, огромно или малко.
А по какъв начин стартира и надлежно продължи вашия път на учени откриватели?
Любопитство. Желанието да научиш, да схванеш повече. Готовност да се заровиш в нещо видимо просто и тривиално, с цел да откриеш нещо ново. Стремежът да споделиш познанието си с другите.
Вие сте две генерации, които са се обединили пред лицето на вселенската просвета, нещо, което е извънредно съгласно общоприетото улавяне, че „ последователност в България няма “. Къде се срещнахте и какво ви подтикна да работите дружно?
Срещнахме се при работата си в клуба на знаещите " Квант ". Открихме споделения си интерес към просветителни опити. Професор Иванов имаше потребност от асистент и предпочитание да споделя опитите си, аз имах предпочитание да се занимавам с образователни опити и оцених богатия му азбучник. И по този начин към този момент десетина години.
Къде можем да прочетем повече за опитите ви и изявленията ви?
Професор Иванов има оповестени няколко книжки с опити и няколко (вече много остарели и сложни за намиране) образователни пособия с опити. Има ги и взаимните ни изявления, които могат да бъдат открити в списанията „ Физика “ (вече несъществуващо българско списание, само че старите броеве ги има в библиотеките), Physics Education и The Physics Teacher.
Конкретно аз имам и авторски профил в Гугъл Scholar, където са поместени всичките ни публикации на британски. Повечето публикации са в платени списания, само че при персонален контакт можем да ги споделим с всеки искащ.
Могат ли хората да видят онлайн проява на някои от опитите ви?
Ама несъмнено. Само се свържете с нас във Физико-техническия факултет на ПУ. Аз работя там, а професор Иванов, въпреки и към този момент пенсионер, постоянно идва и към момента оказва помощ. И постоянно сме подготвени да покажем един или два, или двадесет опита на всеки искащ.
А имате ли обичан опит? Ако да, бихте ли го обяснили на по-простичък език.
Това е като да питате родител кое му е обичаното дете. Само че нашите са десетки! Най-красиви са опитите ни по физика, в които съумяваме да покажем онлайн феномени, които другояче всеки учи в учебно заведение – дифракция, интерференция, дисперсия.
Опитът ни по дифракция с компакт-диск основава величествена цветна картина. Имаме и страхотна проява на образуването на дъга.
Има ли събитие, наблюдаване, което сте на път или желаете да докажете?
Явления и наблюдения кардинално не се потвърждават, изясняват се. И, да, имаме няколко неща, по които работим и сега. Напоследък специализираме в това да вземем към този момент прочут опит, който обикновено се прави и изяснява небрежно, да се задълбаем в него и да открием (почти винаги) освен това, нещо ново.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ