Проф. Джулио Тремонти представи книгата си „Криминогенната държава“ в аулата

Проф. Джулио Тремонти показа книгата си „ Криминогенната страна “ в аулата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Творбата демонстрира по какъв начин страната, посредством личните си политики, закони и институционални дефицити, основава условия за престъпност, корупция и обществена неправда.

„ Този свят излиза от нормалните си релси, навлиза в други времена и е доста значимо да се чуват такива гласове, които приказват за това по какъв начин да разгадаем тези проблеми “, сподели пред присъстващите проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет (СУ) „ Св. Климент Охридски “.

„ Възприятието, че светът ще продължава да върви в линиите, които са били обрисувани след последния международен спор, се оказаха илюзорни “, сподели още той.

„ Нашият посетител е политик, само че преди този момент е учител, а преди този момент – специалист и интелектуалец “, сподели шефът на Културния център на СУ доцент доктор Дария Карапеткова. „ Всяка страна остро се нуждае от публични фигури, които като него поддържат посланието, че науката може да се развива единствено в условия на независимост и на народна власт “, добави тя.

„ Книгата ми „ Криминегонната страна “ се фокусираше върху създаващото се неравновесие сред пазара и институциите “, сподели на представянето проф. Джулио Тремонти.

„ В началото на това хилядолетие ние живеем и виждаме време, което не се разграничава доста от времето по средата на предишния век “, сподели още проф. Тремонти.

Той приказва за публичните и стопански процеси в Европа от XVI век до наше време и по какъв начин те са довели до актуалната геополитическа обстановка. По негови думи контрастът сред революционните събития от XVI век и нашите се състои в това, че в предишното тези събития са се развивали в продължение на цялостен век, а през днешния ден те се развиват с доста по-голяма скорост в границите на едвам 30 години.

„ Вярвам, че видях началото на рецесията на глобализацията, която се случва през днешния ден, в Америка, още при започване на 90-те години. Тогава аз се карах с проф. Франсис Фукуяма, който твърдеше, че историята е свършила. Историята се върна и то с лихви. Барак Обама сподели, че нямаме минало, а единствено бъдеще, само че предишното ни като че ли се връща “, сподели още проф. Тремонти.

Той приказва за войните и рецесиите, които оформят нашето съвремие.

„ Смятам, че Европа се нуждае от нов политически механизъм, тъй като новите проблеми не могат да бъдат позволени със старите средства “, сподели още италианският правист.

„ Светът не може да бъде разделян на елити и народ, на модерност и традиция. Не можеш да създадеш бъдещето, в случай че не познаваш предишното “, сподели проф. Тремонти.

„ Много е значимо разбирането за това, което казвате и разбирането за това, пред какво е изправен света “, добави Бойко Василев, модератор на диалога.

Йордан Василев, който е преводач на книгата на проф. Тремонти, изясни за какво е превел този труд.

„ Убеждението ми, че българската народна власт съществува в една огледална действителност, се дължи на наблюдения на комплексната обстановка на последните 30 години и на моя персонален опит “, сподели Василев. По негови думи събитията към италианския преход от фашизъм към народна власт са сравними с тези при българския преход към народна власт.

„ Криминогенната менталност нахлува в полето на стопанската система и правото, тъй като в началото подтиква безнаказаност, а след това преследва и санкционира изборно, несъмнено, нарушителите “, сподели още преводачът.

„ Причините за националния ни крах при прекосяване от тоталитаризъм към народна власт могат да бъдат открити на страниците на „ Криминогенната страна “, сподели в умозаключение Василев.

„ Книгата „ Криминогенната страна “ идва като манифест за връщане към достоверните демократични правила, т.е. да не заменяме „ независимост, тъждество и приятелство “ с „ глобалност, пазар и пари “, сподели в полемиката проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ.

Ръководителят на катедра „ Политология “ проф. Светослав Малинов изясни, че съгласно него значимото при въпроса за регулацията е мярата.

„ Нищо прекомерно " е втората по значимост максима на делфийския пророк “, сподели той.

„ Аз мисля, чев момента в Европа има консенсус за това, че има нещо прекомерно тук. Не желая да пребивавам на континент, който е свръхрегулиран, не желая и да пребивавам на континент, който не е контролиран. Европа сега търси своята мяра. Не мисля, че тя е поела по неверен път, само че просто някъде нещо се е объркало “, сподели проф. Малинов.

„ Проф. Тремонти разказва страната не просто като слаб регулатор, а като деен генератор на риск – обществен, стопански, честен “, сподели пред присъстващите доцент Иван Ангелов, учител по стратегическо ръководство и водачество в СУ.

Д-р Първан Симеонов, учител в Университета за национално и международно стопанство изясни, че в труда си и в полемиката проф. Тремонти разисква какви неточности би трябвало да се заобикалят в законодателството и държавното ръководство. Д-р Симеонов зададе въпроса за това към какво би трябвало да се стреми обществото, изграждайки законодателство и институции, които да служат на неговите потребности. Проф. Тремонти изясни, че тези решения зависят от избора на младите жители.

В рамките на събитието обръщения направиха и посланикът на Италия в България Марчело Апичела, Стефан Тарафов, някогашен дипломат на България в Рим и ръководителят на Конфиндустрия България Нунцианте Кораджо.

Проф. Джулио Тремонти е италиански правист, икономист и политик. Професор е по право в Университета в Павия. Избран е за народен представител през 1994 година, неведнъж е бил министър на стопанската система и на финансите в разнообразни десни кабинети. В момента е ръководител на Комисията по външни работи и общностни въпроси към Камарата на депутатите. Участва и в италианската делегация към Парламентарната асамблея на НАТО, където работи по въпроси, свързани с демокрацията и сигурността.

На български език са преведени книгите му „ Страхът и вярата “ (изд. „ Сиела “) и „ Криминогенната страна “ (изд. „ Изток-Запад “). Преводач и на двете е Йордан Василев.