Американски професор: Българските журналисти задават малко въпроси
Проф. Джини Уайтхаус е учител в Деператамента по връзки в Eastern Kentucky University. Тя обаче преподава и на български студенти във ФЖМК на Софийския университет през летния учебен срок на 2018 година Нейната дисциплинираност тук е „ Медийна нравственос “, като образованието се прави на британски език. С нея се срещаме, с цел да приказваме за приликите и разликите във връзка с медийната нравственос в България и Съединени американски щати. Прави усещане на открит и положителен човек с възприятие за комизъм. Предпочита да я назовавам просто Джини.
Прозрачността като главен дял от медийната нравственос
Според проф. Джини Уайтхаус публицистите сме разказвачи на истории. А посредством историите, които описваме, ние би трябвало да оказваме помощ на хората да бъдат почтени. Казва, че главните задания на журналиста са две: да споделяме информация и да даваме разнообразни гледни точки. Според нея най-важният дял от медийната нравственос е прозразчността, а точно „ Кой си ти? Каква е твоята цел? Коя е твоята публика? “
Проф. Уайтхаус счита, че има разнообразни упования във връзка с медийната нравственос в България и в Съединени американски щати: „ Направи ми усещане, че публицистите в България имат етични стандарти, само че обществото в действителност не чака от публицистите постоянно да се придържат към тях. Впрочем, същото се вижда и във връзка с българските политици “. Казва, че обществото в Съединени американски щати има вяра, че хората би трябвало постоянно да се държат добре и реагира остро, когато някой се държи неетично.
Намира за смущаващо, че президентът на Съединени американски щати дефинира публицистите като „ врагове на хората “, тъй като от време на време описват истории, които са разнообразни от това, което той желае да описват.
Има ли медиен расизъм в Съединени американски щати?
Попитана дали в Съединени американски щати през днешния ден към момента има новинарски расизъм, проф. Уахтхаус дава отговор, че няма огромни расистки заглавия. Пояснява обаче, че езикът, който се използва, е доста забавен за наблюдаване. Дава образец с всеобщите стрелби, които постоянно се случват в Съединени американски щати. „ Ако стрелецът е бял, тогава той бива описван като прочувствено невменяем човек. Ако не е бял, тогава той се дефинира като терорист “, споделя тя.
На въпроса за какво медиите в Съединени американски щати показват мюсюлманите съвсем постоянно в отрицателна светлина, дава отговор: „ Защото мюсюлманите са актуалният облик на другия. Но това не е единствено в Съединени американски щати, а на всички места. За страдание, когато една шепа хора стане цел на отрицателни вести, всички хора от нейната група се боядисват със една и съща четка “. Признава, че доста хора в Съединени американски щати възприемат думата „ мохамеданин “ като синоним на „ терорист “. Но разяснява, че за жалост има същото наблюдаване и за България.
Не „ неработоспособен “, а „ човек с увреждания “
От позиция на етиката, Джини споделя, че публицистите постоянно би трябвало да се отнасят към другите групи с почитание, както и да употребяват съответни думи също с почитание. „ Смятам, че хората би трябвало да бъдат наричани по този начин, както те самите желаят да бъдат наричани. Това е просто част от признаването на достолепието, човешката същина и историята на индивида “, споделя тя. Пояснява, че сестра ѝ е рехабилитатор и е доста взискателна към това да не се използва понятието „ неработоспособен “, а „ човек с увреждания “. Допълва: „ В книгата на „ Асошейтед прес “ ние имаме разнообразни термини и указания, които да използваме, с цел да се отнасяме с почитание към достолепието на хората. “
„ Черен “ и „ бял “ – думи, които би трябвало да се употребяват с изключително внимание
Според проф. Уайтхаус термините „ черен “ и „ бял “ са обществено конструирани и с тях журналистът би трябвало да борави доста деликатно. Казва, че е доста значимо постоянно да виждаме първо индивида, а не различността му. Признава, че когато тя е била млад и към момента доверчив публицист е смятала, че в случай че има осъществено закононарушение и индивидът е цветнокож – това би трябвало да се означи. „ Тогава нямах никаква визия какъв брой расистки съм подхождала “, споделя тя. Твърди: „ Разделянето на света на „ черен “ и „ бял “ е огромен проблем най-малкото заради повода, че по този начин се пренебрегват многото пъстри нюанси “. Според нея другият етнически или породист генезис на индивида при информиране за закононарушения би трябвало да се загатва единствено при положение, че е от значително значение за информацията.
Журналистите в Съединени американски щати нямат специфични права
Проф. Уайтхаус споделя, че в Съединени американски щати публицистите нямат повече права, в сравнение с който и да било различен американец и това е съзнателно: „ Защото не желаеме единствено една група от хора да показва отзиви или да проверява разнообразни неща. Това, което имаме публицистите допълнително е времето и средствата да вършим разнообразни следствия. И го вършим в интерес на обществото “.
„ Как се чувствате? “
Попитана дали репортерите в Съединени американски щати си разрешават да попитат някого по какъв начин се усеща, откакто е изгубил дома си или негов непосредствен е умрял в произшествие, Джини дава отговор: „ Има способи, с цел да се помогне на скърбящите хора. Има способи, с цел да разкажеш техните истории и да им окажеш помощ, запазвайки достолепието им. Аз не бих си разрешила да доближа с микрофон човек, който плаче или крещи в мъка. За страдание това се е случвало в Съединени американски щати. Но това е процедура, която при нас от дълго време не се смята за допустима. “
Пояснява, че журналистът може да има цялостното право да направи нещо, само че това не значи, че би трябвало да го прави. И че постоянно в такива обстановки е добре да оставиш скърбящия да си вземе малко мирис.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Прозрачността като главен дял от медийната нравственос
Според проф. Джини Уайтхаус публицистите сме разказвачи на истории. А посредством историите, които описваме, ние би трябвало да оказваме помощ на хората да бъдат почтени. Казва, че главните задания на журналиста са две: да споделяме информация и да даваме разнообразни гледни точки. Според нея най-важният дял от медийната нравственос е прозразчността, а точно „ Кой си ти? Каква е твоята цел? Коя е твоята публика? “
Проф. Уайтхаус счита, че има разнообразни упования във връзка с медийната нравственос в България и в Съединени американски щати: „ Направи ми усещане, че публицистите в България имат етични стандарти, само че обществото в действителност не чака от публицистите постоянно да се придържат към тях. Впрочем, същото се вижда и във връзка с българските политици “. Казва, че обществото в Съединени американски щати има вяра, че хората би трябвало постоянно да се държат добре и реагира остро, когато някой се държи неетично.
Намира за смущаващо, че президентът на Съединени американски щати дефинира публицистите като „ врагове на хората “, тъй като от време на време описват истории, които са разнообразни от това, което той желае да описват.
Има ли медиен расизъм в Съединени американски щати?
Попитана дали в Съединени американски щати през днешния ден към момента има новинарски расизъм, проф. Уахтхаус дава отговор, че няма огромни расистки заглавия. Пояснява обаче, че езикът, който се използва, е доста забавен за наблюдаване. Дава образец с всеобщите стрелби, които постоянно се случват в Съединени американски щати. „ Ако стрелецът е бял, тогава той бива описван като прочувствено невменяем човек. Ако не е бял, тогава той се дефинира като терорист “, споделя тя.
На въпроса за какво медиите в Съединени американски щати показват мюсюлманите съвсем постоянно в отрицателна светлина, дава отговор: „ Защото мюсюлманите са актуалният облик на другия. Но това не е единствено в Съединени американски щати, а на всички места. За страдание, когато една шепа хора стане цел на отрицателни вести, всички хора от нейната група се боядисват със една и съща четка “. Признава, че доста хора в Съединени американски щати възприемат думата „ мохамеданин “ като синоним на „ терорист “. Но разяснява, че за жалост има същото наблюдаване и за България.
Не „ неработоспособен “, а „ човек с увреждания “
От позиция на етиката, Джини споделя, че публицистите постоянно би трябвало да се отнасят към другите групи с почитание, както и да употребяват съответни думи също с почитание. „ Смятам, че хората би трябвало да бъдат наричани по този начин, както те самите желаят да бъдат наричани. Това е просто част от признаването на достолепието, човешката същина и историята на индивида “, споделя тя. Пояснява, че сестра ѝ е рехабилитатор и е доста взискателна към това да не се използва понятието „ неработоспособен “, а „ човек с увреждания “. Допълва: „ В книгата на „ Асошейтед прес “ ние имаме разнообразни термини и указания, които да използваме, с цел да се отнасяме с почитание към достолепието на хората. “
„ Черен “ и „ бял “ – думи, които би трябвало да се употребяват с изключително внимание
Според проф. Уайтхаус термините „ черен “ и „ бял “ са обществено конструирани и с тях журналистът би трябвало да борави доста деликатно. Казва, че е доста значимо постоянно да виждаме първо индивида, а не различността му. Признава, че когато тя е била млад и към момента доверчив публицист е смятала, че в случай че има осъществено закононарушение и индивидът е цветнокож – това би трябвало да се означи. „ Тогава нямах никаква визия какъв брой расистки съм подхождала “, споделя тя. Твърди: „ Разделянето на света на „ черен “ и „ бял “ е огромен проблем най-малкото заради повода, че по този начин се пренебрегват многото пъстри нюанси “. Според нея другият етнически или породист генезис на индивида при информиране за закононарушения би трябвало да се загатва единствено при положение, че е от значително значение за информацията.
Журналистите в Съединени американски щати нямат специфични права
Проф. Уайтхаус споделя, че в Съединени американски щати публицистите нямат повече права, в сравнение с който и да било различен американец и това е съзнателно: „ Защото не желаеме единствено една група от хора да показва отзиви или да проверява разнообразни неща. Това, което имаме публицистите допълнително е времето и средствата да вършим разнообразни следствия. И го вършим в интерес на обществото “.
„ Как се чувствате? “
Попитана дали репортерите в Съединени американски щати си разрешават да попитат някого по какъв начин се усеща, откакто е изгубил дома си или негов непосредствен е умрял в произшествие, Джини дава отговор: „ Има способи, с цел да се помогне на скърбящите хора. Има способи, с цел да разкажеш техните истории и да им окажеш помощ, запазвайки достолепието им. Аз не бих си разрешила да доближа с микрофон човек, който плаче или крещи в мъка. За страдание това се е случвало в Съединени американски щати. Но това е процедура, която при нас от дълго време не се смята за допустима. “
Пояснява, че журналистът може да има цялостното право да направи нещо, само че това не значи, че би трябвало да го прави. И че постоянно в такива обстановки е добре да оставиш скърбящия да си вземе малко мирис.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ