Проф. Димитър Вацов разгръща в новата си книга една история

Проф. Димитър Вацов разпростира в новата си книга една история не просто за Чернобилската повреда. Тя е за това по какъв начин една нуклеарна злополука се трансформира в тестване за цяла страна, която избира да премълчи вместо да предизвести.

40 години след детонацията в Чернобил, проф. Вацов се връща към събитията през българска призма в книгата си „ Българският Чернобил – археология на моралната мизерия “.

Той не е единствено наблюдаващ

Бил е възпитаник тогава, част от това потомство, което без да знае бере радиоактивен спанак и живее в всекидневие, в което заплахата е невидима, само че действителна. Личната му история се вплита в по-голямата картина – четирима негови съученици умират от рак преди да навършат 50 години.

Катастрофата в Чернобил се случва на 26 април 1986 година, само че радиационният облак доближава България едвам дни по-късно. На 1 май той към този момент минава над страната, а най-тежките замърсявания идват към 3–4 май и още веднъж на 7–8 май, когато падат и радиоактивните дъждове. Въпреки това обществото е държано в незнание.

Според проучването на Вацов България се оказва на осмо място в Европа по нечиста територия, само че по едно и също време с това – първа по облъчване на популацията. Това значи, че освен природата, само че и хората са били изложени на извънредно високи равнища на радиация, постоянно без никаква отбрана или информация.

Още в първите дни след повредата управляващите издават предписание да се спрат селскостопанските действия

Но то бързо губи мощ. Под натиска на икономическия проект и потребността реколтата да бъде прибрана, възпитаници и младежи са изпратени назад на полето. По думите на Вацов към 365 000 възпитаници и студенти вземат участие в бригади, а още 450 000 деца са на летни лагери по морето. В същото време страната провежда всеобщи мероприятия навън, спортни събития и даже огромен крос в София с десетки хиляди участници.

Най-тежкият абсурд е различен. Докато децата са навън, властта подхваща специфични ограничения за „ обеззаразяване “ на обекти като резиденция „ Евксиноград “, с цел да отбрани представителните зони и външния облик на страната. Според книгата претекстът е явен – да не се основава суматоха измежду популацията и да не се плаши интернационалният туризъм.

В този интервал се появява и различен слой на историята – учените, които откриват действителните равнища на радиация

Катедра „ Атомна физика “ в Софийския университет и други експерти стартират независими измервания и се пробват да предизвестяват. Те търсят достъп до медиите, само че са заглушени. Вацов ги назовава „ мускетарите “ – хората, които се пробват да защитят обществото с данни и просвета, само че губят борбата против политическата система.

„ Те тогава губят борбата, тъй като управляващите съумяват да ги заглушат, само че безусловно в първия момент след смяната на режима, след 10 ноември – на 14 декември 1989-а, организират обществена галерия за истината за чернобилските замърсявания в България и стартират за изнасят всички данни, които са натрупали. Тръгват по медиите и с помощта на тях прокуратурата се самосезира и успява да осъди двамата съществени админи на спешната ситуация по това време – Григор Стоичков и Любомир Шиндаров. Те са двамата единствени членове на някогашната номенклатура, наказани при започване на 90-те. Те са относително невисок ешелон номенклатура “.

След 10 ноември 1989 година картината стартира да се трансформира. Едва тогава учените съумяват да излязат обществено с данните си, провеждат изложения и стартират да приказват намерено за случилото се. Това води до откриване на мащаба на замърсяването и до първите правосъдни дейности против част от виновните длъжностни лица в тогавашната администрация на рецесията.

Но историята не свършва дотук. Вацов обръща внимание и на по-малко прочут факт – втори пик на радиация през 1987 година От януари до май питателните артикули като мляко и месо още веднъж демонстрират нараснали стойности. Причината е елементарна, само че показателна – вместо да се внесат чисти фуражи от чужбина, управляващите употребяват същите нечисти ресурси от миналата година, с цел да не се „ губи запас “.

В книгата се слага и по-тежък въпрос – по какъв начин да се назове това, което се е случило

Авторът приказва за „ всеобщо излагане на популацията на риск “, което по резултатите си припомня на геноцид, въпреки да не е било съзнателно. Юридическите понятия се оказват незадоволителни да опишат сходен мащаб на безнаказаност и институционален отвод от отбрана на жителите.

Така Чернобил в български подтекст не остава единствено нуклеарна повреда надалеч от границите ни. В описа на Вацов той се трансформира в огледало на система, в която информацията е следена, а човешкото здраве остава на втори проект пред политическата и икономическа логичност на времето.

Източник: БНР