Проф. Димитър М. Иванов: Политически Остап Бендеровци тласкат България към комплексен катаклизъм
Проф. Димитър М. Иванов
лекар на икономическите науки
Целият напредничав свят означи интернационалният празник на труда.
Отбеляза го в най-сложната конюнктура за последните 77 години.
Война в Европа, появяваща се още веднъж коронавирусна пандемия, стопански шокови талази във всички континенти, най-високата инфлация за последните 40 години, стартират да стопират съществени мотори на икономическия напредък, надигащ се рисково мощен стагфлационен вихър, пазарите в суматоха, разчупени са от глобите икономическите основи на интернационалния търговски и паричен ред, открити със Бретън-Уудското Споразумение от 1944 година (впоследствие променено и доразвито) и със основаването на Световната Търговска Организация.
Характерът на войната разяжда с всеки изминат ден мирът в Източна Европа, в България, Румъния, Молдова, Полша, Чехия, Унгария, Сърбия и други страни. Разяжда, заразява и оголва така и така съществуващите спорове в Европейския Съюз.
На фона на този свръх рисков геополитически безпорядък и непрекъснати предупреждаващи за тежка рецесия в стопанската система червени светлини, чест прави на президента ясно, тъкмо и изрично да предизвести, че " Има политици, които са подготвени да създадат тази рискова стъпка: да заложат бъдещето на България в полза на свои користни цели... Да не допуснем пристрастеностите от войната да се пренесат у нас. Да не поносим политически шарлатани да ги разпалват за своя приложимост. " (От Обръщението на президента Румен Радев по случай 1 май – Международен ден на труда и работническата солидарност).
Защото сме очевидци на невиждано и манипулирано замерване на българските жители с искания за благосъстоятелност и монопол върху националните интересиот страна на четири партии, вплетени в едно кардинално невероятно идеологически и програмно политико-партизанско блудничество. Всеки водач от тях си играе и жонглира пред българските гласоподаватели с това, че той или тя съставляват и показват националния интерес в този извънредно комплицирано за целия свят политическо време.
Но, националният интерес на България не е и не може да бъде билярдна топка, блъскана в другите полета на раздираната от многочислени спорове международна сцена.
Националният интерес е само ползата на българската нация и страна да пази географската, политическата и културна еднаквост на България, както и икономическата и обществена сигурност на всеки български жител против всевъзможни външни офанзиви (били те военни, стопански, търговски, научно-технически и др.).
И тук не става дума, за отвод от общите европейски полезности изобщо, а става дума още веднъж наблягам за отбраната на същностните ни национални ползи, като страна, намираща се на границата на Европейски Съюз.
Тези, които изповядват същностни десни и демократични полезности (и се обръщам към тях с уважение)и които ни изясняват по какъв начин по този начин към този момент народен суверенитет не съществува, следва да си напомнят популярните думи на главният идеолог на неолибералната гражданска война в Западна Европа, Маргарет Тачър, която в своята прословута реч-лекция пред Колежа на Европа в Брюж в 1988 година, съобщи ясно (Margaret Thatcher, Speech to the College of Europe ( " The Bruges Speech " ), 20 September 1988, Thatcher Archive, Speech to the College of Europe ( " The Bruges Speech " ) | Margaret Thatcher Foundation):
" Европейската общественост е една демонстрация на европейска еднаквост, само че не е единствената. Общността не е самоцел.
Нито е институционално устройство, което да бъде непрекъснато модифицирано съгласно диктата на някаква нереална интелектуална идея.
Европейската общественост е практическо средство, посредством което Европа може да подсигурява бъдещия разцвет и сигурност на своите хора в свят, в който има доста други мощни народи и групи от народи.
Първият ми управителен принцип е следният: желанието и интензивно съдействие сред самостоятелни суверенни страни е най-хубавият метод за създаване на сполучлива Европейска общественост.
Да се опитаме да потиснем националността и да концентрираме властта в центъра на европейски конгломерат би било мощно нездравословно и би заплашило задачите, които се стремим да реализираме.
Европа ще бъде по-силна точно тъй като има Франция като Франция, Испания като Испания, Англия като Англия, всяка със своите традиции, обичаи и еднаквост. Би било нелепост да се опитваме да ги впишем в някаква еднаквост на европейска персона.
Но по-тясното съдействие не изисква властта да бъде централизирана в Брюксел или решенията да се вземат от назначена администрация.
Наистина е иронично, че тъкмо когато тези страни като Съветския съюз, които се пробваха да ръководят всичко от центъра, научават, че триумфът зависи от разпръскването на властта и решенията надалеч от центъра, има някои в Общността, които наподобява желаете да се движите в противоположната посока.
Нека Европа бъде семейство от народи, които се схващат по-добре, правят оценка се повече, вършат повече дружно, само че се любуват на националната си еднаквост не по-малко от нашето общо европейско начинание "
Тези думи на Маргарет Тачър са изключително значими да бъдат препрочетени и през днешния ден. И от леви и от десни, и от псевдо-евро-атлантически апостоли. А тези, които до момента не са ги чели, извънредно време е да се ограмотят.
Така че, още един път бих подчертал, че напълно подкрепям предизвестията, които се съдържат в последните няколко и изключително в днешното обръщение на българския държавен глава.
Малка и мощно отслабена стопански и обществено България, намираща се съвсем в епицентъра на геополитическият щорм би следвало да разпознава и умно дефинира своя народен интерес в тези комплицирани рискови времена. Да не съжаляваме горчиво всички доста скоро, по какъв начин по този начин сме се подвели по мненията на политически Остап Бендеровци.
Казвал съм го, само че ще го повторя още един път. България плаче към този момент 33 години за едно свръх отговорно и умело държавно управление, служещо само на действителните, а не измислени български национални ползи. Правителство и ръководство на страната, което да направи страната ни стопански надалеч по-силна, индустриално - по-модерна, социално-по-справедлива, в интернационален проект - по-ценена и уважавана.
Безпринципната Коалиция ни даде обещание:
- нов стопански модел;
- нов модел на ръководство на държавата;
- неприкритост и обосновка на всички решения;
- ефикасна битка с корупцията;
- промяна на модела на опазване на здравето и обучение.
Нищо от това не е осъществено. Даже не е и стартирана неговата реализация. А стопански и структурни промени не са и на дневен ред.
Вървим към един сложен прелом и още по-дълбоко закъснение на България, пробвайки се да решаваме дълготрайни проблеми и заболявания с краткосрочни, балонни решения, плод на паническите клатушкания на неопитни министри.
И през днешния ден единственият въпрос, който заслужава всички да си зададем е: Докога по този начин? Докога?
лекар на икономическите науки
Целият напредничав свят означи интернационалният празник на труда.
Отбеляза го в най-сложната конюнктура за последните 77 години.
Война в Европа, появяваща се още веднъж коронавирусна пандемия, стопански шокови талази във всички континенти, най-високата инфлация за последните 40 години, стартират да стопират съществени мотори на икономическия напредък, надигащ се рисково мощен стагфлационен вихър, пазарите в суматоха, разчупени са от глобите икономическите основи на интернационалния търговски и паричен ред, открити със Бретън-Уудското Споразумение от 1944 година (впоследствие променено и доразвито) и със основаването на Световната Търговска Организация.
Характерът на войната разяжда с всеки изминат ден мирът в Източна Европа, в България, Румъния, Молдова, Полша, Чехия, Унгария, Сърбия и други страни. Разяжда, заразява и оголва така и така съществуващите спорове в Европейския Съюз.
На фона на този свръх рисков геополитически безпорядък и непрекъснати предупреждаващи за тежка рецесия в стопанската система червени светлини, чест прави на президента ясно, тъкмо и изрично да предизвести, че " Има политици, които са подготвени да създадат тази рискова стъпка: да заложат бъдещето на България в полза на свои користни цели... Да не допуснем пристрастеностите от войната да се пренесат у нас. Да не поносим политически шарлатани да ги разпалват за своя приложимост. " (От Обръщението на президента Румен Радев по случай 1 май – Международен ден на труда и работническата солидарност).
Защото сме очевидци на невиждано и манипулирано замерване на българските жители с искания за благосъстоятелност и монопол върху националните интересиот страна на четири партии, вплетени в едно кардинално невероятно идеологически и програмно политико-партизанско блудничество. Всеки водач от тях си играе и жонглира пред българските гласоподаватели с това, че той или тя съставляват и показват националния интерес в този извънредно комплицирано за целия свят политическо време.
Но, националният интерес на България не е и не може да бъде билярдна топка, блъскана в другите полета на раздираната от многочислени спорове международна сцена.
Националният интерес е само ползата на българската нация и страна да пази географската, политическата и културна еднаквост на България, както и икономическата и обществена сигурност на всеки български жител против всевъзможни външни офанзиви (били те военни, стопански, търговски, научно-технически и др.).
И тук не става дума, за отвод от общите европейски полезности изобщо, а става дума още веднъж наблягам за отбраната на същностните ни национални ползи, като страна, намираща се на границата на Европейски Съюз.
Тези, които изповядват същностни десни и демократични полезности (и се обръщам към тях с уважение)и които ни изясняват по какъв начин по този начин към този момент народен суверенитет не съществува, следва да си напомнят популярните думи на главният идеолог на неолибералната гражданска война в Западна Европа, Маргарет Тачър, която в своята прословута реч-лекция пред Колежа на Европа в Брюж в 1988 година, съобщи ясно (Margaret Thatcher, Speech to the College of Europe ( " The Bruges Speech " ), 20 September 1988, Thatcher Archive, Speech to the College of Europe ( " The Bruges Speech " ) | Margaret Thatcher Foundation):
" Европейската общественост е една демонстрация на европейска еднаквост, само че не е единствената. Общността не е самоцел.
Нито е институционално устройство, което да бъде непрекъснато модифицирано съгласно диктата на някаква нереална интелектуална идея.
Европейската общественост е практическо средство, посредством което Европа може да подсигурява бъдещия разцвет и сигурност на своите хора в свят, в който има доста други мощни народи и групи от народи.
Първият ми управителен принцип е следният: желанието и интензивно съдействие сред самостоятелни суверенни страни е най-хубавият метод за създаване на сполучлива Европейска общественост.
Да се опитаме да потиснем националността и да концентрираме властта в центъра на европейски конгломерат би било мощно нездравословно и би заплашило задачите, които се стремим да реализираме.
Европа ще бъде по-силна точно тъй като има Франция като Франция, Испания като Испания, Англия като Англия, всяка със своите традиции, обичаи и еднаквост. Би било нелепост да се опитваме да ги впишем в някаква еднаквост на европейска персона.
Но по-тясното съдействие не изисква властта да бъде централизирана в Брюксел или решенията да се вземат от назначена администрация.
Наистина е иронично, че тъкмо когато тези страни като Съветския съюз, които се пробваха да ръководят всичко от центъра, научават, че триумфът зависи от разпръскването на властта и решенията надалеч от центъра, има някои в Общността, които наподобява желаете да се движите в противоположната посока.
Нека Европа бъде семейство от народи, които се схващат по-добре, правят оценка се повече, вършат повече дружно, само че се любуват на националната си еднаквост не по-малко от нашето общо европейско начинание "
Тези думи на Маргарет Тачър са изключително значими да бъдат препрочетени и през днешния ден. И от леви и от десни, и от псевдо-евро-атлантически апостоли. А тези, които до момента не са ги чели, извънредно време е да се ограмотят.
Така че, още един път бих подчертал, че напълно подкрепям предизвестията, които се съдържат в последните няколко и изключително в днешното обръщение на българския държавен глава.
Малка и мощно отслабена стопански и обществено България, намираща се съвсем в епицентъра на геополитическият щорм би следвало да разпознава и умно дефинира своя народен интерес в тези комплицирани рискови времена. Да не съжаляваме горчиво всички доста скоро, по какъв начин по този начин сме се подвели по мненията на политически Остап Бендеровци.
Казвал съм го, само че ще го повторя още един път. България плаче към този момент 33 години за едно свръх отговорно и умело държавно управление, служещо само на действителните, а не измислени български национални ползи. Правителство и ръководство на страната, което да направи страната ни стопански надалеч по-силна, индустриално - по-модерна, социално-по-справедлива, в интернационален проект - по-ценена и уважавана.
Безпринципната Коалиция ни даде обещание:
- нов стопански модел;
- нов модел на ръководство на държавата;
- неприкритост и обосновка на всички решения;
- ефикасна битка с корупцията;
- промяна на модела на опазване на здравето и обучение.
Нищо от това не е осъществено. Даже не е и стартирана неговата реализация. А стопански и структурни промени не са и на дневен ред.
Вървим към един сложен прелом и още по-дълбоко закъснение на България, пробвайки се да решаваме дълготрайни проблеми и заболявания с краткосрочни, балонни решения, плод на паническите клатушкания на неопитни министри.
И през днешния ден единственият въпрос, който заслужава всички да си зададем е: Докога по този начин? Докога?
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ