Проф. Димитър М. Иванов: Как да се спаси една страна?
Проф. Димитър М. Иванов
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър от Лондон
“Много е допустимо обстановката да е по-лоша от
това, което преживяхме през 2008 година ”
Оливие Бланшар, някогашен основен икономист на МВФ
Рядко през последните 33 години политическата рецесия в България и подбуденият от нея импас в ръководството на страната са били толкоз значими за бъдещето ни като нация и в същото време толкоз потопени в сърцето на настоящи стопански и геополитически събития, всеки ден от които разкрива нови развития.
В този смисъл считам, че дебатът във връзка с всичко, което се случва обвързвано с опитите да се образува държавно управление следва да бъде прекомерно по-сериозен и виновен.
Разбирам, че тематиката, върху която се концентрирам, е сложна и политически деликатна, защото към този момент непосредствено касае нарушената непоклатимост, нежният баланс и другите ползи на главните, фундаментални институции на обществото ни; тъй като към този момент сме и във вихъра на политическата и медийна страст, в мигновеността на поднасяните вести и отзиви, в поредност от национални и интернационалните събития, които ден след ден наподобяват по-фантастични едно от друго.
От разрастващия се спор сред Русия и Украйна до опасността от нуклеарни оръжия; от нападателните санкционни дейности против Русия до клатещата се европейска политика, чиято посока от време на време е мъчно да се различи; от сложната борба против инфлационният вихър до чукащата на вратата световна криза.
Живеем в свят, който е сложен за дешифриране. И по тази причина, мисля, че във всяко значимо национално решение, наложително следва да се опитаме да погледнем по-мащабно, оттатък, към бъдещето.
В рисковия миг, в който живее нашата страна и целият ни континент, от всеки зависи да се опита да внесе малко повече разсъдък в дебатите. Не че безусловно някой или аз ще съм прав в това, което ще се опитам да кажа.
Но, задачата ми е да предупредя, с цел да не се стигне до непростими дейности, които могат да се случат на невиждания исторически декор и с последствия върху бъдещето ни в период, който не можем да определим.
ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВО И ДЕВАЛВАЦИЯТА НА „ ЕКСПЕРТИТЕ “
Справедливо е да се каже, че 2021-а и 2022-а. бяха години на провокации за демокрацията и за стопанската система ни.
Да се каже, че бяха обществено и стопански турбулентни години, би било колосално подценяване.
Инфлацията скочи до най-високото си равнище от десетилетия и комбинацията от геополитическо напрежение, боен спор, спирания на международните вериги за доставки, невиждани търговски и финансови наказания, и възходящи лихвени проценти в този момент заплашва да потопи международната стопанска система в криза. У нас това бяха години на отваряне на солидна политическа рецесия, на необичаен спад на доверието в ръководещия хайлайф, на рецесия на всички съществени институции.
Години, които съществено разклатиха цялата ни политическа система, икономическата ни и обществена система.
Независимо от редица розови оценки за нашето икономическо положение и близко бъдеще, систематичната икономическа рецесия в която е България е толкоз дълбока, че на страната ни ще са нужни не по-малко от 10-15 години за действителното вдишване по един нов, различен път на икономическа и финансова непоклатимост, рационализация и разцвет.
Без никакво подозрение (налице са индикатори и съотношения, които предвид на националната ни сигурност не бих си разрешил да употребявам тук) и дори при изискването, че имаме серия от извънредно професионални и виновни държавни управления.
От тази позиция, не преставам, както неведнъж съм го подчертавал, да настоявам, че положението и бъдещето на стопанската система ни – не е резерват на една отдалечена класа или група от икономисти или технократи, а би трябвало да е в центъра на националния политически и публичен спор по отношение на образуването на едно устойчиво ръководство на България.
Казвал съм и отново ще се повторя, за мен главният съдбоносен въпрос не е образуването на час по-скоро постоянно държавно управление.
Основният въпрос е – какво държавно управление?
От позиция на невижданата международна обстановка, в която се намираме.
От позиция на решенията с голям дълготраен резултат, които ще би трябвало да бъдат вземани. А не, просто един миш-маш държавно управление, единствено и единствено, с цел да осъществяваме националния ни девиз, заменил остарелия „ Да осъществим петилетката в съкратени периоди “ с новия - „ Да усвоим едни европейски пари! “.
Кълненето в псевдодемокрацията у нас, водопадно разливащия се политически популизъм през последните над двадесет години, разумно докара до коренно намаляване на националните и публични условия към избора и назначенията на политически водачи и на управителни фрагменти в висшата изпълнителна власт. Постове като „ министър “, „ зам.министър “, категории като „ специалист “ бяха девалвирани до свръх ниски нива.
Преди години, към този момент ще станат двадесет, може би, с мои сътрудници политици бяхме мощни радетели за образуването в България на национално експертно държавно управление. От известни, признати от обществото национални и интернационалните български специалисти в региона на обществено-политическото и икономическо развиване на страната. Не бяхме разбрани. Не се случи. Може би концепцията бе поднесена прекомерно рано.
Днес, тя към този момент е омърсена от омърсяването на категорията „ специалист “. Когато желаете да ремонтирате вашата кола, вие отивате при допустимо най-хубавия техник-експерт. Същото е, когато желаете да ремонтирате и вашето сърце – при най-хубавия кардиолог. Не ги питате членове на коя политическа партия или прослойка са или не. Това изобщо не ви интересува.
Днес, обаче, оплетени напълно в партийно-политическата паяжина, да си „ специалист “, повече значи да си си закачил „ значката на специалист “ върху ревера на партийния си костюм. Както, за жалост акцентира това и следващият претендент за министър председател, от страна на Политическа партия.
„ Аз съм специалист “, декларира той, само че от партия Политическа партия. И не се схваща, специалист в коя област тъкмо. Да, той е интернационален и почитан академик с големи заслуги в региона на физикохимията, инженерната химия и така нататък Но, не съм сигурен, че той акцентира тъкмо тази експертиза.
Няма подозрение, че девалвацията на цената на категорията „ специалист “ е стигнала у нас до съвсем дъното. Всеки, позакачил някаква едноседмична специализация на Запад или магистърска стратегия – към този момент се назовава специалист. От ранна заран до късна вечер, телевизионните канали у нас са накацани от ята от скакалци-„ специалисти “, които изясняват с голямо самочувствие на ошашавения български народ своите лични „ експертни “ визии за България.
Цели нови телевизионни излъчвания бяха основани единствено и единствено, с цел да дадат опция на още повече „ специалисти “ да изкажат своите екстравагантни или псевдо „ канонически “ визии за стопанската система на България. И всичко това докара до солидното манипулиране на обществото ни по отношение на качествата на политическия хайлайф, на неговите „ лейтенанти, капитани или по-висши офицери “.
Девалвацията на същински „ експертното “ постави подправени маски на същински „ неекспертното “. И то, разумно попадна във върховете на ръководството на българската страна. На тази база, интелигенцията на България, хората с кардинални публични позиции бяха изтласкани от обществено-политическия живот, изолирани от актуалната история. Отделни, последни мохикани през днешния ден се пробват да разкрият порочността на тази политическа действителност и нейният отрицателен резултат върху нашето развиване.
Подчертавам това, тъй като, в случай че сте сериозен икономист, с изявени публични позиции не можете да толерирате нетолеруемото, а точно невежото или пък изтъргуваното сладкодумство на „ експертния “ дискурс. Речта, която процъфтява от устата на политически и стопански брокери. Речта, която споделя бяло в понеделник и черно във вторник, и зелено в сряда, и отново назад.
И най-странното е, че никой не пита тези „ специалисти “ - кои сте вие, че да имате право да се самозалъгвате и да мамите, да лъжете, да се позовавате на бистрота във времето на черни пари и на неяснота, да призовавате за доверие, да повдигате крясъци на тревога, да пеете прослава на дерегулацията един ден, и на регулацията на идващия ден и тъкмо противоположното?
Да, сериозен съм, само че се надявам да съм и явен.
Говоря за тези „ специалисти “, които са наводнили обществено-политическата сцена на България; трансформирали са я в един манипулиран пазар на странна търговия, политико-икономически занаятчии, лечители и доктори-експерти на Молиер, метеоролози в стопанската система, четящи в утайката от кафе, гадатели на иконометрични каши и фигурни криви напряко от стомасите на компютри, гурута, мениджъри, анализатори, лобисти.
„ Свещеници “ на вяра без религия или закон, подготвени в името на политически постове на всичко. Хора, които в действителност оправдават напълно карикатурната формулировка за икономическия специалист, като, „ човек, който постоянно е в положение да изясни на идващия ден за какво предходния ден е споделил противоположното на това, което се е случило през днешния ден ". Случайте и имената у нас на такива облечени в „ експертни облекла “ хора, които мога да изтъквам са прекалено много, само че би било неприятен жанр от моя страна да върша това. Хората ги познават, а резултатите от тяхното ръководство са плачевно известни на всички.
Бия си главата, с цел да схвана. И не мога. Защо тази икономическа просвета, тръгнала от толкоз високо, от философията и логиката, от Рикардо, от Маршал, по времето, когато той търпеливо я конституира в самостоятелна просвета в Кеймбридж с поддръжката на Хенри Сиджуик, за какво в България, в интервала, когато имаме крещяща нужда от нея, тя слезе до равнището на глъчката в механа, с няколко пешки които крещят по-силно, като че ли желаят да потвърдят, че интелектуалната физика на Кейнс или Фуко се е снишила до баламосването от страна на евтини политически лобисти, гледачки, астролози и политолози?
И за какво тогава да се чудим на положението на нашата стопанска система и финанси, на голямото ни закъснение по общо взето всички обществени и стопански индикатори.
И се безпокоя, че през днешния ден не се схваща, че не става дума за едно следващо завъртане на икономическото колело.
Че през днешния ден светът ще би трябвало да претърпи огромни структурни и промени, които ще надживеят настоящия бизнес цикъл.
Че към този момент е явно, че световната стопанска система минава от един дълъг интервал на незадоволително търсене към незадоволително предложение, което ще се трансформира в главно, за доста години напред затруднение за растежа.
Че е пристигнал краят на безграничната ликвидност от централните банки и че влизаме в стадий на възходяща неустойчивост на финансовите пазари.
Че икономическите шокове ще стават все по-чести и по-насилствени.
Че тези промени ще обиден човеци, семейства, компании и държавни управления - стопански, обществено и политически. И до момента в който анализаторите не осъзнаят вероятността тези трендове да надживеят идващия бизнес цикъл, икономическите компликации, които през днешния ден претърпяваме, най-вероятно ще надвишават доста опциите, които основават.
КЕЙНС И „ ЛЕКАРИТЕ “ НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
Ако трябваше през днешния ден да се обърнем единствено към един икономист, с цел да разберем проблемите, пред които е изправена стопанската система, няма подозрение, че икономистът щеше бъде Джон Мейнард Кейнс.
Въпреки че Кейнс умря преди повече от половин век, неговата диагноза за рецесии и депресии остава в основата на актуалната макроикономика. Неговите прозрения минават през дълъг път на схващане към част от обясненията на провокациите, пред които сме изправени в този момент.
И не инцидентно тук се обръщам към Кейнс, а точно, с цел да свържа това, което той споделя с настоящата политическа действителност у нас, към одеве дебатирания политически случай с плана на държавно управление отпред с претендента на ГЕРБ-СДС, а и сходните на него случаи, към този момент разиграващи се на политическата сцена.
Кейнс гледа на стопанската система, на икономистите като на обслужваща специалност. Той вярно съпоставя икономистите с лекарите, със зъболекарите - " по-скоро като зъболекарите ", е изразът, който той употребява в есето си на тематика " Икономически благоприятни условия за нашите внуци " (1930). Ако има нещо неправилно със зъбите ви, отивате на ортодонт и той оправя нещата. Ако нещо не е наред с вашата стопанска система, отивате при икономист и той или тя ви взема решение икономическите проблеми... И дотук свършват положителните страни на това съпоставяне. Защото стопанската система, респективно ръководството й не е нито зъболечение, нито неврохирургия. Но, Кейнс осъзнава и това, и акцентира, че би било много по-добре в случай че „ зъболекарите и лекарите в политиката и стопанската система като специалност “ да имат по-реалистично чувство за личните си благоприятни условия. При всяко състояние, зъбите на човек не вървят на избори на всеки четири или пет години, с цел да си изберат нов ортодонт.
Комплексността на икономическата и обществени системи; тяхната природа е такава, че постоянно изисква да е налице едно задълбочено и богато схващане на действителностите и проблемите и на вероятният набор от модели за решение.
И в този смисъл, да издигаш за главен „ доктор “ на публичната и икономическа рецесия на България, човек на който никой не познава неговите обществено-политическа позиции, визии, диагнози и вариантност от лечебни способи и решения, бе нещо, което аз персонално смятам за извънредно рисковано.
Вземането в поради на тактически политически условия и фактори при неговия избор, не може да бъде поставяно над националните ни ползи. И по тази причина мощно се удивлявам на възхвалите изказани от един от водачите на ГЕРБ, който го назова – „ врач на болната ни политическа система “!? Кога той разбра това и на какво съображение, аз не знам? От думите на различен изтъкнат политически анализатор, че „ …това е допустимо най-хубавата личностна кандидатура “. На фона на кои други? Не е и належащо да загатвам и това, което един кандидат-министър сподели, че „ той е пристигнал с Божа задача “!? С „ Божа задача “ само че без визия.
А и да кажеш за препоръчаните претенденти за министри, че „ Това са работещи специалисти, които може да изведат България от кризата… “, оправдавам се, само че е прекомерно наивно и незадълбочено. На фона на комплицираната и към момента напразна реакция и борба на целия свят против продължаващо засилващата се геополитическа и икономическа рецесия.
Не оборвам Кейнс, нито съм срещу лекарите. Обратно, в България фактически има не малко известни имена на специалисти в медицината (и освен национални, а и международни), които обаче са и с изявени от години обществено-политически позиции; хора, които неведнъж се пробват да сложат своята диагноза върху заболяванията на цялата ни страна.
И колкото повече развъртвам мислите си по тези въпроси, толкоз по-разтревожен ставам, виждайки по какъв начин тесногръдо и краткосрочно политическият хайлайф на страната нападна проблемите на съществено изменящия се свят с непроменени възгледи и хрумвания.
И, уповавам се, забелязвате, че аз в тези разсъждения дори и не приказвам за разликите сред ляво и дясно, тъй като когато приказвам за рисковете за националната ни сигурност, за икономическото ни развиване – те би трябвало да се преглеждат над партийните битки, тъй като тези въпроси засягат само нашата обща орис.
Основният ми фокус е един единствен: Разбираме ли сериозният исторически миг, в който се намираме както ние, по този начин и светът и имаме ли капацитет и потенциал като общество, което е достигнало може би най-критичния миг от личното си развиване, да изведе като кормчия на бъдещето си едно свръх мощно и отговорно държавно управление, плод на своя народен интелектуален капитал?
Или ще продължим да тъпчим на едно място и да пълзим с правителства-еднодневки?
Ще си затворим ли очите и мозъка по отношение на концепцията за действителни съществени усъвършенствания в ръководството и развиването на България или ще продължим безгрижно курсът на комфортни, лобистки ден за ден назначения, които слагат напълно под въпрос просперитетът на страната ни?
На България е необходим супер А-отбор от мега експерти в съответните съответни браншове и национално-отговорни персони, които да изведат страната от десетилетията систематична рецесия. А не, безвкусна салата от безработни през днешния ден и полузабравени заместител министри и министри от държавни управления, не донесли нищо изключително в пътя на България напред.
ЗА РЕАЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД НАС
Днес, световната стопанска система продължава да бъде конфронтирана от рисковата композиция от висока инфлация, слаб ритъм на икономическия напредък, възходящи лихви по заемите, солиден световен дълг, допустима дълга криза. Дестабилизиращите инфлационни упования за българската стопанска система ще продължат и в 2023 година
Усложненият геополитически пейзаж е рисков ускорител за деглобализацията, за разделянето на света на два огромни блока още веднъж. И затова не можем да продължим да проучваме интернационалните пазари по метода, както правехме през последните тридесет години, когато имахме ускоряваща се глобализация, когато имахме свободно придвижване на капитали, когато имахме свободно придвижване на хора на всички места. Всичко това се трансформира и то много трагично, тъй като тези процеси ще продължат да нарушават и блокират още по-силно международните вериги за доставки.
Това, което се обърка в геополитическата среда трансформира доста неща в света на вложенията, трансформира финансовите потоци, трансформира националните и районни енергийни тактики, трансформира характерът и посоката на интернационалната търговия, трансформира дори и механизмът и до момента възприетите системи на интернационалните валутни разплащания. И този развой е в ход и не може да бъде спрян.
Достатъчно е с трезви очи да проучваме международната карта на търговията и да съпоставим страните, които да кажем, преди 2000 година имаха по-голяма търговия със Съединени американски щати и всички страни, които имаха по-голяма търговия с Китай. От едната страна бяха единствено Китай и Северна Корея, и това беше общо взето. Днешната карта на международната търговия е доста по-различна. От същата страна, която загатнах към този момент е цяла Азия, Африка, Южна Америка, съвсем половината от Европа. От другата страна, това, което остава, е Съединени американски щати, Англия, Канада, Мексико и може би Холандия - и това е всичко. Това е изцяло друг свят.
Цялото икономическо уравнение става доста по-крехко и рисково, в сравнение с беше през последните десетилетия. И най-опасното е, че не знаем разпределението на другите видове опасности, които стоят пред нас. Знаем някои, само че не знаем цялата истина, тъй като е скрита.
И затова, в случай че нещо още се обърка - да кажем, че Китай и Съединени американски щати, Китай и Тайван биха засилили спора - това би трансформирало света много трагично. А това би довело до още спомагателни спирания на доставките. Това би довело до по висока инфлация, по-високи цени, по-малко наличност на доста артикули и така нататък
А ние, към момента продължаваме да гледаме на света през очите на 2000 година Продължаваме да манипулираме народа и да не посочваме провокациите пред България. Най-вече това, че най-вероятно ще преминем през десетилетие на стремителни рухвания и комплицирани възходи, каквито евентуално цяло потомство у нас не е преживявало до момента.
Политическият ни хайлайф следва да спре да бяга от тези действителности и да флиртува с обещанията си пред гласоподавателите. Всички политически химери един или различен ден са призвани да се разбият върху историческите действителности. Така че, дано да се съобразим почтено с политическите и стопански действителности и да се надигнем лице в лице с същинската същина на нещата, която не е техническа, а политическа, и да кажем намерено, искрено, защо става дума. Време е този спор да се организира. Време е да покажем на българските жители, че има няколко вероятни пътя и че имат избор. Между задънената улица и разводът с модерния свят от една страна и сложният път към просперитетът и напредъкът.
Прогресът ни през днешния ден е без никаква визия и без огромни цели. Той е едно нечисто верую, една комбинация от чернотия от въглищен прахуляк, търговия с оръжие и барут; неефективни усвоявания на подарени инжекции с европейски пари. Вярваме и не имаме вяра и смесваме религия със подозрение... Ние през днешния ден сме най-безверните хора. И това значително е целесъобразно. Защото всяка наша досегашна политическа структура е проядена от молците на „ ежедневните лични ползи “. На това следва да бъде комплициран край.
Преди повече от 230 година Адам Смит беше споделил, че „ Цялото благосъстояние (на една нация) – е въпрос на религия. “
У нас, вярата на хората още веднъж би трябвало да бъде извоювана, възобновена, засилена. Но, и отново дублирам, да не забравяме, че Адам Смит, с изключение на „ татко “ на политическата спестовност, беше и честен мъдрец. За страдание, съвсем нищо не се знае за неговите умения и познания в региона на зъболекарството, неврохирургията или физикохимията.
17 декември 2022 година
Лондон-София
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър от Лондон
“Много е допустимо обстановката да е по-лоша от
това, което преживяхме през 2008 година ”
Оливие Бланшар, някогашен основен икономист на МВФ
Рядко през последните 33 години политическата рецесия в България и подбуденият от нея импас в ръководството на страната са били толкоз значими за бъдещето ни като нация и в същото време толкоз потопени в сърцето на настоящи стопански и геополитически събития, всеки ден от които разкрива нови развития.
В този смисъл считам, че дебатът във връзка с всичко, което се случва обвързвано с опитите да се образува държавно управление следва да бъде прекомерно по-сериозен и виновен.
Разбирам, че тематиката, върху която се концентрирам, е сложна и политически деликатна, защото към този момент непосредствено касае нарушената непоклатимост, нежният баланс и другите ползи на главните, фундаментални институции на обществото ни; тъй като към този момент сме и във вихъра на политическата и медийна страст, в мигновеността на поднасяните вести и отзиви, в поредност от национални и интернационалните събития, които ден след ден наподобяват по-фантастични едно от друго.
От разрастващия се спор сред Русия и Украйна до опасността от нуклеарни оръжия; от нападателните санкционни дейности против Русия до клатещата се европейска политика, чиято посока от време на време е мъчно да се различи; от сложната борба против инфлационният вихър до чукащата на вратата световна криза.
Живеем в свят, който е сложен за дешифриране. И по тази причина, мисля, че във всяко значимо национално решение, наложително следва да се опитаме да погледнем по-мащабно, оттатък, към бъдещето.
В рисковия миг, в който живее нашата страна и целият ни континент, от всеки зависи да се опита да внесе малко повече разсъдък в дебатите. Не че безусловно някой или аз ще съм прав в това, което ще се опитам да кажа.
Но, задачата ми е да предупредя, с цел да не се стигне до непростими дейности, които могат да се случат на невиждания исторически декор и с последствия върху бъдещето ни в период, който не можем да определим.
ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВО И ДЕВАЛВАЦИЯТА НА „ ЕКСПЕРТИТЕ “
Справедливо е да се каже, че 2021-а и 2022-а. бяха години на провокации за демокрацията и за стопанската система ни.
Да се каже, че бяха обществено и стопански турбулентни години, би било колосално подценяване.
Инфлацията скочи до най-високото си равнище от десетилетия и комбинацията от геополитическо напрежение, боен спор, спирания на международните вериги за доставки, невиждани търговски и финансови наказания, и възходящи лихвени проценти в този момент заплашва да потопи международната стопанска система в криза. У нас това бяха години на отваряне на солидна политическа рецесия, на необичаен спад на доверието в ръководещия хайлайф, на рецесия на всички съществени институции.
Години, които съществено разклатиха цялата ни политическа система, икономическата ни и обществена система.
Независимо от редица розови оценки за нашето икономическо положение и близко бъдеще, систематичната икономическа рецесия в която е България е толкоз дълбока, че на страната ни ще са нужни не по-малко от 10-15 години за действителното вдишване по един нов, различен път на икономическа и финансова непоклатимост, рационализация и разцвет.
Без никакво подозрение (налице са индикатори и съотношения, които предвид на националната ни сигурност не бих си разрешил да употребявам тук) и дори при изискването, че имаме серия от извънредно професионални и виновни държавни управления.
От тази позиция, не преставам, както неведнъж съм го подчертавал, да настоявам, че положението и бъдещето на стопанската система ни – не е резерват на една отдалечена класа или група от икономисти или технократи, а би трябвало да е в центъра на националния политически и публичен спор по отношение на образуването на едно устойчиво ръководство на България.
Казвал съм и отново ще се повторя, за мен главният съдбоносен въпрос не е образуването на час по-скоро постоянно държавно управление.
Основният въпрос е – какво държавно управление?
От позиция на невижданата международна обстановка, в която се намираме.
От позиция на решенията с голям дълготраен резултат, които ще би трябвало да бъдат вземани. А не, просто един миш-маш държавно управление, единствено и единствено, с цел да осъществяваме националния ни девиз, заменил остарелия „ Да осъществим петилетката в съкратени периоди “ с новия - „ Да усвоим едни европейски пари! “.
Кълненето в псевдодемокрацията у нас, водопадно разливащия се политически популизъм през последните над двадесет години, разумно докара до коренно намаляване на националните и публични условия към избора и назначенията на политически водачи и на управителни фрагменти в висшата изпълнителна власт. Постове като „ министър “, „ зам.министър “, категории като „ специалист “ бяха девалвирани до свръх ниски нива.
Преди години, към този момент ще станат двадесет, може би, с мои сътрудници политици бяхме мощни радетели за образуването в България на национално експертно държавно управление. От известни, признати от обществото национални и интернационалните български специалисти в региона на обществено-политическото и икономическо развиване на страната. Не бяхме разбрани. Не се случи. Може би концепцията бе поднесена прекомерно рано.
Днес, тя към този момент е омърсена от омърсяването на категорията „ специалист “. Когато желаете да ремонтирате вашата кола, вие отивате при допустимо най-хубавия техник-експерт. Същото е, когато желаете да ремонтирате и вашето сърце – при най-хубавия кардиолог. Не ги питате членове на коя политическа партия или прослойка са или не. Това изобщо не ви интересува.
Днес, обаче, оплетени напълно в партийно-политическата паяжина, да си „ специалист “, повече значи да си си закачил „ значката на специалист “ върху ревера на партийния си костюм. Както, за жалост акцентира това и следващият претендент за министър председател, от страна на Политическа партия.
„ Аз съм специалист “, декларира той, само че от партия Политическа партия. И не се схваща, специалист в коя област тъкмо. Да, той е интернационален и почитан академик с големи заслуги в региона на физикохимията, инженерната химия и така нататък Но, не съм сигурен, че той акцентира тъкмо тази експертиза.
Няма подозрение, че девалвацията на цената на категорията „ специалист “ е стигнала у нас до съвсем дъното. Всеки, позакачил някаква едноседмична специализация на Запад или магистърска стратегия – към този момент се назовава специалист. От ранна заран до късна вечер, телевизионните канали у нас са накацани от ята от скакалци-„ специалисти “, които изясняват с голямо самочувствие на ошашавения български народ своите лични „ експертни “ визии за България.
Цели нови телевизионни излъчвания бяха основани единствено и единствено, с цел да дадат опция на още повече „ специалисти “ да изкажат своите екстравагантни или псевдо „ канонически “ визии за стопанската система на България. И всичко това докара до солидното манипулиране на обществото ни по отношение на качествата на политическия хайлайф, на неговите „ лейтенанти, капитани или по-висши офицери “.
Девалвацията на същински „ експертното “ постави подправени маски на същински „ неекспертното “. И то, разумно попадна във върховете на ръководството на българската страна. На тази база, интелигенцията на България, хората с кардинални публични позиции бяха изтласкани от обществено-политическия живот, изолирани от актуалната история. Отделни, последни мохикани през днешния ден се пробват да разкрият порочността на тази политическа действителност и нейният отрицателен резултат върху нашето развиване.
Подчертавам това, тъй като, в случай че сте сериозен икономист, с изявени публични позиции не можете да толерирате нетолеруемото, а точно невежото или пък изтъргуваното сладкодумство на „ експертния “ дискурс. Речта, която процъфтява от устата на политически и стопански брокери. Речта, която споделя бяло в понеделник и черно във вторник, и зелено в сряда, и отново назад.
И най-странното е, че никой не пита тези „ специалисти “ - кои сте вие, че да имате право да се самозалъгвате и да мамите, да лъжете, да се позовавате на бистрота във времето на черни пари и на неяснота, да призовавате за доверие, да повдигате крясъци на тревога, да пеете прослава на дерегулацията един ден, и на регулацията на идващия ден и тъкмо противоположното?
Да, сериозен съм, само че се надявам да съм и явен.
Говоря за тези „ специалисти “, които са наводнили обществено-политическата сцена на България; трансформирали са я в един манипулиран пазар на странна търговия, политико-икономически занаятчии, лечители и доктори-експерти на Молиер, метеоролози в стопанската система, четящи в утайката от кафе, гадатели на иконометрични каши и фигурни криви напряко от стомасите на компютри, гурута, мениджъри, анализатори, лобисти.
„ Свещеници “ на вяра без религия или закон, подготвени в името на политически постове на всичко. Хора, които в действителност оправдават напълно карикатурната формулировка за икономическия специалист, като, „ човек, който постоянно е в положение да изясни на идващия ден за какво предходния ден е споделил противоположното на това, което се е случило през днешния ден ". Случайте и имената у нас на такива облечени в „ експертни облекла “ хора, които мога да изтъквам са прекалено много, само че би било неприятен жанр от моя страна да върша това. Хората ги познават, а резултатите от тяхното ръководство са плачевно известни на всички.
Бия си главата, с цел да схвана. И не мога. Защо тази икономическа просвета, тръгнала от толкоз високо, от философията и логиката, от Рикардо, от Маршал, по времето, когато той търпеливо я конституира в самостоятелна просвета в Кеймбридж с поддръжката на Хенри Сиджуик, за какво в България, в интервала, когато имаме крещяща нужда от нея, тя слезе до равнището на глъчката в механа, с няколко пешки които крещят по-силно, като че ли желаят да потвърдят, че интелектуалната физика на Кейнс или Фуко се е снишила до баламосването от страна на евтини политически лобисти, гледачки, астролози и политолози?
И за какво тогава да се чудим на положението на нашата стопанска система и финанси, на голямото ни закъснение по общо взето всички обществени и стопански индикатори.
И се безпокоя, че през днешния ден не се схваща, че не става дума за едно следващо завъртане на икономическото колело.
Че през днешния ден светът ще би трябвало да претърпи огромни структурни и промени, които ще надживеят настоящия бизнес цикъл.
Че към този момент е явно, че световната стопанска система минава от един дълъг интервал на незадоволително търсене към незадоволително предложение, което ще се трансформира в главно, за доста години напред затруднение за растежа.
Че е пристигнал краят на безграничната ликвидност от централните банки и че влизаме в стадий на възходяща неустойчивост на финансовите пазари.
Че икономическите шокове ще стават все по-чести и по-насилствени.
Че тези промени ще обиден човеци, семейства, компании и държавни управления - стопански, обществено и политически. И до момента в който анализаторите не осъзнаят вероятността тези трендове да надживеят идващия бизнес цикъл, икономическите компликации, които през днешния ден претърпяваме, най-вероятно ще надвишават доста опциите, които основават.
КЕЙНС И „ ЛЕКАРИТЕ “ НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
Ако трябваше през днешния ден да се обърнем единствено към един икономист, с цел да разберем проблемите, пред които е изправена стопанската система, няма подозрение, че икономистът щеше бъде Джон Мейнард Кейнс.
Въпреки че Кейнс умря преди повече от половин век, неговата диагноза за рецесии и депресии остава в основата на актуалната макроикономика. Неговите прозрения минават през дълъг път на схващане към част от обясненията на провокациите, пред които сме изправени в този момент.
И не инцидентно тук се обръщам към Кейнс, а точно, с цел да свържа това, което той споделя с настоящата политическа действителност у нас, към одеве дебатирания политически случай с плана на държавно управление отпред с претендента на ГЕРБ-СДС, а и сходните на него случаи, към този момент разиграващи се на политическата сцена.
Кейнс гледа на стопанската система, на икономистите като на обслужваща специалност. Той вярно съпоставя икономистите с лекарите, със зъболекарите - " по-скоро като зъболекарите ", е изразът, който той употребява в есето си на тематика " Икономически благоприятни условия за нашите внуци " (1930). Ако има нещо неправилно със зъбите ви, отивате на ортодонт и той оправя нещата. Ако нещо не е наред с вашата стопанска система, отивате при икономист и той или тя ви взема решение икономическите проблеми... И дотук свършват положителните страни на това съпоставяне. Защото стопанската система, респективно ръководството й не е нито зъболечение, нито неврохирургия. Но, Кейнс осъзнава и това, и акцентира, че би било много по-добре в случай че „ зъболекарите и лекарите в политиката и стопанската система като специалност “ да имат по-реалистично чувство за личните си благоприятни условия. При всяко състояние, зъбите на човек не вървят на избори на всеки четири или пет години, с цел да си изберат нов ортодонт.
Комплексността на икономическата и обществени системи; тяхната природа е такава, че постоянно изисква да е налице едно задълбочено и богато схващане на действителностите и проблемите и на вероятният набор от модели за решение.
И в този смисъл, да издигаш за главен „ доктор “ на публичната и икономическа рецесия на България, човек на който никой не познава неговите обществено-политическа позиции, визии, диагнози и вариантност от лечебни способи и решения, бе нещо, което аз персонално смятам за извънредно рисковано.
Вземането в поради на тактически политически условия и фактори при неговия избор, не може да бъде поставяно над националните ни ползи. И по тази причина мощно се удивлявам на възхвалите изказани от един от водачите на ГЕРБ, който го назова – „ врач на болната ни политическа система “!? Кога той разбра това и на какво съображение, аз не знам? От думите на различен изтъкнат политически анализатор, че „ …това е допустимо най-хубавата личностна кандидатура “. На фона на кои други? Не е и належащо да загатвам и това, което един кандидат-министър сподели, че „ той е пристигнал с Божа задача “!? С „ Божа задача “ само че без визия.
А и да кажеш за препоръчаните претенденти за министри, че „ Това са работещи специалисти, които може да изведат България от кризата… “, оправдавам се, само че е прекомерно наивно и незадълбочено. На фона на комплицираната и към момента напразна реакция и борба на целия свят против продължаващо засилващата се геополитическа и икономическа рецесия.
Не оборвам Кейнс, нито съм срещу лекарите. Обратно, в България фактически има не малко известни имена на специалисти в медицината (и освен национални, а и международни), които обаче са и с изявени от години обществено-политически позиции; хора, които неведнъж се пробват да сложат своята диагноза върху заболяванията на цялата ни страна.
И колкото повече развъртвам мислите си по тези въпроси, толкоз по-разтревожен ставам, виждайки по какъв начин тесногръдо и краткосрочно политическият хайлайф на страната нападна проблемите на съществено изменящия се свят с непроменени възгледи и хрумвания.
И, уповавам се, забелязвате, че аз в тези разсъждения дори и не приказвам за разликите сред ляво и дясно, тъй като когато приказвам за рисковете за националната ни сигурност, за икономическото ни развиване – те би трябвало да се преглеждат над партийните битки, тъй като тези въпроси засягат само нашата обща орис.
Основният ми фокус е един единствен: Разбираме ли сериозният исторически миг, в който се намираме както ние, по този начин и светът и имаме ли капацитет и потенциал като общество, което е достигнало може би най-критичния миг от личното си развиване, да изведе като кормчия на бъдещето си едно свръх мощно и отговорно държавно управление, плод на своя народен интелектуален капитал?
Или ще продължим да тъпчим на едно място и да пълзим с правителства-еднодневки?
Ще си затворим ли очите и мозъка по отношение на концепцията за действителни съществени усъвършенствания в ръководството и развиването на България или ще продължим безгрижно курсът на комфортни, лобистки ден за ден назначения, които слагат напълно под въпрос просперитетът на страната ни?
На България е необходим супер А-отбор от мега експерти в съответните съответни браншове и национално-отговорни персони, които да изведат страната от десетилетията систематична рецесия. А не, безвкусна салата от безработни през днешния ден и полузабравени заместител министри и министри от държавни управления, не донесли нищо изключително в пътя на България напред.
ЗА РЕАЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД НАС
Днес, световната стопанска система продължава да бъде конфронтирана от рисковата композиция от висока инфлация, слаб ритъм на икономическия напредък, възходящи лихви по заемите, солиден световен дълг, допустима дълга криза. Дестабилизиращите инфлационни упования за българската стопанска система ще продължат и в 2023 година
Усложненият геополитически пейзаж е рисков ускорител за деглобализацията, за разделянето на света на два огромни блока още веднъж. И затова не можем да продължим да проучваме интернационалните пазари по метода, както правехме през последните тридесет години, когато имахме ускоряваща се глобализация, когато имахме свободно придвижване на капитали, когато имахме свободно придвижване на хора на всички места. Всичко това се трансформира и то много трагично, тъй като тези процеси ще продължат да нарушават и блокират още по-силно международните вериги за доставки.
Това, което се обърка в геополитическата среда трансформира доста неща в света на вложенията, трансформира финансовите потоци, трансформира националните и районни енергийни тактики, трансформира характерът и посоката на интернационалната търговия, трансформира дори и механизмът и до момента възприетите системи на интернационалните валутни разплащания. И този развой е в ход и не може да бъде спрян.
Достатъчно е с трезви очи да проучваме международната карта на търговията и да съпоставим страните, които да кажем, преди 2000 година имаха по-голяма търговия със Съединени американски щати и всички страни, които имаха по-голяма търговия с Китай. От едната страна бяха единствено Китай и Северна Корея, и това беше общо взето. Днешната карта на международната търговия е доста по-различна. От същата страна, която загатнах към този момент е цяла Азия, Африка, Южна Америка, съвсем половината от Европа. От другата страна, това, което остава, е Съединени американски щати, Англия, Канада, Мексико и може би Холандия - и това е всичко. Това е изцяло друг свят.
Цялото икономическо уравнение става доста по-крехко и рисково, в сравнение с беше през последните десетилетия. И най-опасното е, че не знаем разпределението на другите видове опасности, които стоят пред нас. Знаем някои, само че не знаем цялата истина, тъй като е скрита.
И затова, в случай че нещо още се обърка - да кажем, че Китай и Съединени американски щати, Китай и Тайван биха засилили спора - това би трансформирало света много трагично. А това би довело до още спомагателни спирания на доставките. Това би довело до по висока инфлация, по-високи цени, по-малко наличност на доста артикули и така нататък
А ние, към момента продължаваме да гледаме на света през очите на 2000 година Продължаваме да манипулираме народа и да не посочваме провокациите пред България. Най-вече това, че най-вероятно ще преминем през десетилетие на стремителни рухвания и комплицирани възходи, каквито евентуално цяло потомство у нас не е преживявало до момента.
Политическият ни хайлайф следва да спре да бяга от тези действителности и да флиртува с обещанията си пред гласоподавателите. Всички политически химери един или различен ден са призвани да се разбият върху историческите действителности. Така че, дано да се съобразим почтено с политическите и стопански действителности и да се надигнем лице в лице с същинската същина на нещата, която не е техническа, а политическа, и да кажем намерено, искрено, защо става дума. Време е този спор да се организира. Време е да покажем на българските жители, че има няколко вероятни пътя и че имат избор. Между задънената улица и разводът с модерния свят от една страна и сложният път към просперитетът и напредъкът.
Прогресът ни през днешния ден е без никаква визия и без огромни цели. Той е едно нечисто верую, една комбинация от чернотия от въглищен прахуляк, търговия с оръжие и барут; неефективни усвоявания на подарени инжекции с европейски пари. Вярваме и не имаме вяра и смесваме религия със подозрение... Ние през днешния ден сме най-безверните хора. И това значително е целесъобразно. Защото всяка наша досегашна политическа структура е проядена от молците на „ ежедневните лични ползи “. На това следва да бъде комплициран край.
Преди повече от 230 година Адам Смит беше споделил, че „ Цялото благосъстояние (на една нация) – е въпрос на религия. “
У нас, вярата на хората още веднъж би трябвало да бъде извоювана, възобновена, засилена. Но, и отново дублирам, да не забравяме, че Адам Смит, с изключение на „ татко “ на политическата спестовност, беше и честен мъдрец. За страдание, съвсем нищо не се знае за неговите умения и познания в региона на зъболекарството, неврохирургията или физикохимията.
17 декември 2022 година
Лондон-София
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ