Проф. Даниела Бобева: Инвестираме заедно в нашето зелено бъдеще, инициативата „Един пояс, един път” става все по-зелена
Проф. Даниела Бобева е била вицепремиер на Република България и министър на търговията и външноикономическото съдействие, а сега е професор в Българска академия на науките, учител в пет български и задгранични университета и съветник на няколко международни стопански и финансови компании. Специално за КМГ беседваме с нея във връзка юбилея на мегаинциативата на китайския президент Си Дзинпин „ Един пояс, веднъж ”и по-специално в подтекста на достиженията и вероятностите в региона на прехода към потреблението на зелена сила.
Въпрос: Проф. Бобева, апелирам за Вашето мнение във връзка прехода към потреблението на зелената сила - в европейски и международен мащаб, изгодите и смисъла на този преход и особено ролята на Китай в тази тенденция?
Проф. Бобева: Юбилейните 10 години от самодейността „ Един пояс, веднъж “ са добър мотив да погледнем достиженията и провокациите. Китай е значим мотор за вложенията в Югоизточна Европа – район с извънредно значение за Европейски Съюз. Някои страни са членки на Европейски Съюз, до момента в който други имат желанието да се причислят към Съюза. Икономическият напредък на релативно дребните и отворени стопански системи в района на ЮИЕ (с изключение на Турция) е мощно подвластен от притока на директни задгранични вложения. Тези страни не са изключително богати на първични материали, страдат от хронична политическа неустойчивост, пазарът и популацията им са дребни. Всичко това прави региона неприветлив за задграничните вложители, а локалните вложения са слаби. Китайските вложения са мощен тласък за тези стопански системи. Инициативата „ Един пояс, веднъж “ даде опция за осъществяване на огромни планове с висок стопански капацитет.
Въпрос: Бихте ли обрисували някои акценти и трендове в развиването на прехода към зелената стопанска система от началото на плана до в този момент?
Проф. Бобева: Макар че, при започване на самодейността „ Един пояс, веднъж ” имаше някои вложения в бранша на изкопаемите горива, в последно време има ясна наклонност за екологизиране на китайските вложения в страните, които вземат участие в самодейността „ Един пояс, веднъж ”. Важна стъпка в поддръжка на зеления преход са китайските вложения във вятърни и слънчеви електрически паркове в Черна гора, Сърбия, България и Турция. Пазарите на тези страни са отворени за задгранични вложения и китайските вложения са добре пристигнали.
Освен оборудването и технологиите, някои от тези планове включват и китайско финансиране, което е сполучлив инструмент за ефикасна инвестиция. Регионът има забележителен необработен капацитет за зелени вложения освен в енергийния бранш. Предприятията се нуждаят от преструктуриране, с цел да реализиран задачите за декарбонизация, защото множеството страни в района са подписали Парижкото съглашение.
Въпрос: Кажете ни апелирам някои съответни числа и данни, свързани с силата за възобновими източници?
Проф. Бобева: През 2021 година силата от възобновими източници е представлявала 21,8% от силата, употребявана в Европейски Съюз.
Една от дребното налични други възможности на сила е секторът на възобновимата сила, като този дял включва вятърна сила, слънчева сила (топлинна, фотоволтаична и концентрирана), водна сила, сила от приливи и отливи, геотермална сила, топлота от околната среда, уловена от термопомпи, биогорива и възобновимата част от отпадъците.
Въпреки че търсенето на съоръжение за всички планове за възобновима сила е голямо, Европейски Съюз е изправен пред недостиг на потенциал за произвеждане на това съоръжение. Тази обстановка се позволява значително от Китай. Трябва да се означи особено, че китайският експорт на зелено съоръжение непрестанно нараства.
Цените на силата трансформират вложенията във фотоволтаични, вятърни и водно-електрически мощности в привлекателни.
Това е и една от аргументите, през годините след понижаване на пандемията от COVID-19, зеленият преход в Европейски Съюз се движи основно от тези действителни вложения.
В тази връзка би трябвало да се подчертае, че Европейски Съюз продължава да влага в слънчева сила – да вземем за пример, през 2021 година бе реализиран 33% растеж на инсталирания потенциал, добавяйки 31,8 GW безоблачен потенциал. От своя страна, Китай резервира пазарното си водачество в новите слънчеви мощности. Само през 2021 година Китай добави 54,9 GW нови слънчеви съоръжения.
Какво е ситуацията през 2022 година: Размерът на международния пазар на слънчева сила нараства до 234,86 милиарда $, като Китай е най-големият източник на импорт на вятърни турбини (64% импорт от всички турбини) и слънчеви панели в Европейски Съюз (89% от общия импорт на панели). Внесените слънчеви панели доближиха 9,8 милиарда евро, течни биогорива на стойност 3,4 милиарда евро и вятърни турбини на стойност 0,6 милиарда евро. Прогнозите сочат, че в случай че наклонността продължи, Китай ще усили международния си пазарен дял до 95% до 2025 година
Нека се върнем малко по-назад, разяснява Даниела Бобева: „ На 12 декември 2015 година страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата реализираха съглашение (Парижко споразумение) за битка с изменението на климата и за ускорение и усилване на дейностите и вложенията, нужни за стабилно нисковъглеродно бъдеще. Това включва понижаване на излъчванията на парникови газове с 40% до 2030 година спрямо равнищата от 90-те години на предишния век и преобразяване в въглеродно неутрална до 2050 година Всички страни се пробват да се оправят с тази амбициозна задача, макар че рецесията с COVID-19 и последните геополитически разтърсвания слагат под въпрос постигането на тази цел и постигане на крайния период.
Европейски Съюз стартира упорит зелен преход, като подписа по този начин наречената Европейска зелена договорка на 11 декември 2019 година Това е тактика за напредък, целяща да трансформира Европа в първия климатично безпристрастен континент до 2050 година Амбициозната цел на прехода се възприема позитивно от жителите на Европейски Съюз, в случай че не бъде застрашена енергийната сигурност.
Китайският метод е много по-различен. Той подчертава върху триединството на зеления преход на Китай: политика, просвета и стопанска система, обмисляне и пазарни принадлежности, икономическа рационалност на процеса, а също по този начин и постепененен, а не „ шоков ” преход при ограничение на потреблението на запаси.
И Европейски Съюз, и Китай избират приобщаващ зелен преход, който включва всички заинтригувани страни и цялото общество, от което всички имат изгода.
Зеленият преход изисква общи дейности, и по тази причина най-важното е съдействието.
Това не е зелен преход на Европейски Съюз или зелен преход на Китай; това е нашето взаимно изпитание да спасим климата и природата, това е цивилизационен избор, в който всички допринасящи за него би трябвало да бъде приветстван! ” безапелационна е госпожа Бобева.
Китай играе решаваща роля за амбициозните цели на Европейския съюз за екологизиране на стопанската система. Европейски Съюз си слага много амбициозни зелени цели, които не може да реализира самичък.
Днес Китай освен е най-големият производител в света на слънчеви панели, вятърни турбини, акумулатори и електрически транспортни средства, само че е и най-хубавият вложител в чиста сила за девет от последните 10 години, съгласно Франкфуртския университет за финанси и мениджмънт. От 2014 година китайските финансови вложения са подкрепили общо 12 622 мегавата (MW) вятърни и слънчеви планове единствено в Южна и Югоизточна Азия, съгласно ново изследване на Грийнпийс.
Китайските вложения в чужбина стават все по-екологични. Пренасочването от изкопаеми горива към възобновима сила е чисто позитивно заради безчет аргументи: отбрана на нищожни запаси, понижаване на въглеродните излъчвания, които подтикват световното стопляне, и повишение на енергийната сигурност посредством понижаване на зависимостта от безценен импорт на горива. Въпреки че единствено няколко народи могат да се похвалят със обилни ресурси от петрол и газ, съвсем всички имат капацитета сами да развиват чиста сила, без значение дали посредством слънчеви, вятърни, приливни, геотермални или водноелектрически централи, смекчавайки геополитическото напрежение, като вършат света по-малко подвластен от неспокойни райони като междинния Изток.
Въпрос: Какво бихте поискали на европейските, в това число и на българските специалисти в осъществяването на зеления преход, в този момент, в навечерието на отбелязване на 10-годишнината от самодейността „ Един пояс, веднъж ”?
Проф. Бобева: Бъдете амбициозни, само че в това време реалистични в осъществяването на зелен преход вкъщи. Китай способства за доставките, вложенията и постигането на зелена стопанска система в страните, участващи в самодейността „ Един пояс, веднъж “. Време е да научим уроците си от последните 10 години и да подновим самодейността с повече зелени вложения. Това е общ главен приоритет, както за Китай, по този начин и за страните, участващи в мегаинициативата.
Въпрос: Проф. Бобева, апелирам за Вашето мнение във връзка прехода към потреблението на зелената сила - в европейски и международен мащаб, изгодите и смисъла на този преход и особено ролята на Китай в тази тенденция?
Проф. Бобева: Юбилейните 10 години от самодейността „ Един пояс, веднъж “ са добър мотив да погледнем достиженията и провокациите. Китай е значим мотор за вложенията в Югоизточна Европа – район с извънредно значение за Европейски Съюз. Някои страни са членки на Европейски Съюз, до момента в който други имат желанието да се причислят към Съюза. Икономическият напредък на релативно дребните и отворени стопански системи в района на ЮИЕ (с изключение на Турция) е мощно подвластен от притока на директни задгранични вложения. Тези страни не са изключително богати на първични материали, страдат от хронична политическа неустойчивост, пазарът и популацията им са дребни. Всичко това прави региона неприветлив за задграничните вложители, а локалните вложения са слаби. Китайските вложения са мощен тласък за тези стопански системи. Инициативата „ Един пояс, веднъж “ даде опция за осъществяване на огромни планове с висок стопански капацитет.
Въпрос: Бихте ли обрисували някои акценти и трендове в развиването на прехода към зелената стопанска система от началото на плана до в този момент?
Проф. Бобева: Макар че, при започване на самодейността „ Един пояс, веднъж ” имаше някои вложения в бранша на изкопаемите горива, в последно време има ясна наклонност за екологизиране на китайските вложения в страните, които вземат участие в самодейността „ Един пояс, веднъж ”. Важна стъпка в поддръжка на зеления преход са китайските вложения във вятърни и слънчеви електрически паркове в Черна гора, Сърбия, България и Турция. Пазарите на тези страни са отворени за задгранични вложения и китайските вложения са добре пристигнали.
Освен оборудването и технологиите, някои от тези планове включват и китайско финансиране, което е сполучлив инструмент за ефикасна инвестиция. Регионът има забележителен необработен капацитет за зелени вложения освен в енергийния бранш. Предприятията се нуждаят от преструктуриране, с цел да реализиран задачите за декарбонизация, защото множеството страни в района са подписали Парижкото съглашение.
Въпрос: Кажете ни апелирам някои съответни числа и данни, свързани с силата за възобновими източници?
Проф. Бобева: През 2021 година силата от възобновими източници е представлявала 21,8% от силата, употребявана в Европейски Съюз.
Една от дребното налични други възможности на сила е секторът на възобновимата сила, като този дял включва вятърна сила, слънчева сила (топлинна, фотоволтаична и концентрирана), водна сила, сила от приливи и отливи, геотермална сила, топлота от околната среда, уловена от термопомпи, биогорива и възобновимата част от отпадъците.
Въпреки че търсенето на съоръжение за всички планове за възобновима сила е голямо, Европейски Съюз е изправен пред недостиг на потенциал за произвеждане на това съоръжение. Тази обстановка се позволява значително от Китай. Трябва да се означи особено, че китайският експорт на зелено съоръжение непрестанно нараства.
Цените на силата трансформират вложенията във фотоволтаични, вятърни и водно-електрически мощности в привлекателни.
Това е и една от аргументите, през годините след понижаване на пандемията от COVID-19, зеленият преход в Европейски Съюз се движи основно от тези действителни вложения.
В тази връзка би трябвало да се подчертае, че Европейски Съюз продължава да влага в слънчева сила – да вземем за пример, през 2021 година бе реализиран 33% растеж на инсталирания потенциал, добавяйки 31,8 GW безоблачен потенциал. От своя страна, Китай резервира пазарното си водачество в новите слънчеви мощности. Само през 2021 година Китай добави 54,9 GW нови слънчеви съоръжения.
Какво е ситуацията през 2022 година: Размерът на международния пазар на слънчева сила нараства до 234,86 милиарда $, като Китай е най-големият източник на импорт на вятърни турбини (64% импорт от всички турбини) и слънчеви панели в Европейски Съюз (89% от общия импорт на панели). Внесените слънчеви панели доближиха 9,8 милиарда евро, течни биогорива на стойност 3,4 милиарда евро и вятърни турбини на стойност 0,6 милиарда евро. Прогнозите сочат, че в случай че наклонността продължи, Китай ще усили международния си пазарен дял до 95% до 2025 година
Нека се върнем малко по-назад, разяснява Даниела Бобева: „ На 12 декември 2015 година страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата реализираха съглашение (Парижко споразумение) за битка с изменението на климата и за ускорение и усилване на дейностите и вложенията, нужни за стабилно нисковъглеродно бъдеще. Това включва понижаване на излъчванията на парникови газове с 40% до 2030 година спрямо равнищата от 90-те години на предишния век и преобразяване в въглеродно неутрална до 2050 година Всички страни се пробват да се оправят с тази амбициозна задача, макар че рецесията с COVID-19 и последните геополитически разтърсвания слагат под въпрос постигането на тази цел и постигане на крайния период.
Европейски Съюз стартира упорит зелен преход, като подписа по този начин наречената Европейска зелена договорка на 11 декември 2019 година Това е тактика за напредък, целяща да трансформира Европа в първия климатично безпристрастен континент до 2050 година Амбициозната цел на прехода се възприема позитивно от жителите на Европейски Съюз, в случай че не бъде застрашена енергийната сигурност.
Китайският метод е много по-различен. Той подчертава върху триединството на зеления преход на Китай: политика, просвета и стопанска система, обмисляне и пазарни принадлежности, икономическа рационалност на процеса, а също по този начин и постепененен, а не „ шоков ” преход при ограничение на потреблението на запаси.
И Европейски Съюз, и Китай избират приобщаващ зелен преход, който включва всички заинтригувани страни и цялото общество, от което всички имат изгода.
Зеленият преход изисква общи дейности, и по тази причина най-важното е съдействието.
Това не е зелен преход на Европейски Съюз или зелен преход на Китай; това е нашето взаимно изпитание да спасим климата и природата, това е цивилизационен избор, в който всички допринасящи за него би трябвало да бъде приветстван! ” безапелационна е госпожа Бобева.
Китай играе решаваща роля за амбициозните цели на Европейския съюз за екологизиране на стопанската система. Европейски Съюз си слага много амбициозни зелени цели, които не може да реализира самичък.
Днес Китай освен е най-големият производител в света на слънчеви панели, вятърни турбини, акумулатори и електрически транспортни средства, само че е и най-хубавият вложител в чиста сила за девет от последните 10 години, съгласно Франкфуртския университет за финанси и мениджмънт. От 2014 година китайските финансови вложения са подкрепили общо 12 622 мегавата (MW) вятърни и слънчеви планове единствено в Южна и Югоизточна Азия, съгласно ново изследване на Грийнпийс.
Китайските вложения в чужбина стават все по-екологични. Пренасочването от изкопаеми горива към възобновима сила е чисто позитивно заради безчет аргументи: отбрана на нищожни запаси, понижаване на въглеродните излъчвания, които подтикват световното стопляне, и повишение на енергийната сигурност посредством понижаване на зависимостта от безценен импорт на горива. Въпреки че единствено няколко народи могат да се похвалят със обилни ресурси от петрол и газ, съвсем всички имат капацитета сами да развиват чиста сила, без значение дали посредством слънчеви, вятърни, приливни, геотермални или водноелектрически централи, смекчавайки геополитическото напрежение, като вършат света по-малко подвластен от неспокойни райони като междинния Изток.
Въпрос: Какво бихте поискали на европейските, в това число и на българските специалисти в осъществяването на зеления преход, в този момент, в навечерието на отбелязване на 10-годишнината от самодейността „ Един пояс, веднъж ”?
Проф. Бобева: Бъдете амбициозни, само че в това време реалистични в осъществяването на зелен преход вкъщи. Китай способства за доставките, вложенията и постигането на зелена стопанска система в страните, участващи в самодейността „ Един пояс, веднъж “. Време е да научим уроците си от последните 10 години и да подновим самодейността с повече зелени вложения. Това е общ главен приоритет, както за Китай, по този начин и за страните, участващи в мегаинициативата.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ