Проф. Даниел Вълчев предлага да избираме главен прокурор като във Венецианската република - с жребий
Проф. Даниел Вълчев предлага да избираме основен прокурор като във Венецианската република - с чоп. Избираме петима и хвърляме чоп. Хайде да забележим кой ще овладее прокуратурата, описа концепцията си в ефира на бТВ деканът на Юридическия факултет на СУ.
Юристът и някогашен вицепремиер бе посетител в предаването " 120 минути " във връзка издаването на нова му книга - „ Седем дни в Парория “. В нея
основният воин мечтае да сътвори сюжет за личен филм, само че преди този момент той приказва за сюжета, който власт и общество пишат сега в България.
Разговорът в студиото потегли от концепцията да има специфичен пъкъл хок прокурор, който да проверява основния прокурор.
„ Самата концепция за каскадно управление е несъвършена през цялото време. Всичко потегли преди няколко години с концепцията, че основният прокурор не би трябвало да бъде безотговорен. Но въпросът е не в това, а в пълномощията на прокурорите в наказателния развой. Опасяваме се, че на следващия ден против всеки жител може да стартира наказателно гонене, наложени могат да бъдат ограничения като „ задържане под стража “, както е с кмета на Варна, с неразбираеми обвинявания, което води до публично оскверняване и възпрепятстване на професионалната активност “, разяснява проф. Вълчев.
По думите му казусът надалеч не се изчерпва само с фигурата на основния прокурор:
„ Въпросът е в метода, по който мястото на прокуратурата е уредено в наказателния развой. Прокурорите би трябвало да имат задоволително пълномощия, само че е нужен и съответен надзор. Проблемът е остарял, още от времето на господин Велчев, след това при господин Цацаров и продължава при идващите основни прокурори. “
„ По-важният въпрос е мястото на прокуратурата в процеса – тя е страна, която спори с отбраната, а съдът е този, който стои от горната страна. На второ място, ние умерено можем с неконституционна смяна да понижим, да вземем за пример мандата на основния прокурор, да го създадем ротационен, или каквото решим. "
На въпрос какво би дал отговор, в случай че някой негов студент го попита за легитимността на изпълняващия функционалностите основен прокурор, той изясни:
„ Ще отговоря по този начин, би трябвало да вършим разграничаване сред легитимност и годност. Валидността е опцията на правна норма да обвързва получателите си. Легитимността е въпросът дали нещо е целесъобразно нещо – да вземем за пример, законни, оправдани ли са нашите упования. В случая легитимността е друга тематика. За мен няма подозрение, че срокът, за който може да бъде определен един краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор е изминал, само че въпреки това, има ясно решение на Конституционен съд за различен орган – че не е допустимо да се прекъсне континуитета на страната “.
„ Големият въпрос опира до Висшия правосъден съвет и до момента в който този орган не бъде с възобновен състав, съгласно мен нищо кой знае какво не трябва да се чака. Тук е заровено кучето. А дали изобщо да има надзор върху основния прокурор, най-сигурното, което са измислили демократичните практики, да вземем за пример Венецианската република, която е просъществувала близо 1000 години, това са къси мандати, ротация и чоп – това значи избираме петима и всяка година има нов, хвърляме чоп кой от тях да бъде. Хайде да забележим кой ще овладее прокуратурата “, сподели проф. Даниел Вълчев.
Неговата книга „ Седем дни в Парория “ е за бъдещето на демократичната народна власт. Една от главните сюжетни линии в нея е спорът сред татко и наследник.
За недоизказаните неща сред поколенията в България проф. Вълчев сподели:
„ Вероятно има. Младите търсят образци, само че получават препоръки. Конфликтите сред поколенията са неизбежни и се придвижват и на фамилно, и на държавно равнище. Те са в основата на революциите и публичните промени. “
„ Революциите отстраняват слабостта и откриват силата. Съвременният свят е по-сложен, тъй като демократичната народна власт господства, само че концепцията за права е хипертрофирала. Младите имат права, само че не помнят за отговорностите “, сподели деканът на Юридическия факултет.
Юристът и някогашен вицепремиер бе посетител в предаването " 120 минути " във връзка издаването на нова му книга - „ Седем дни в Парория “. В нея
основният воин мечтае да сътвори сюжет за личен филм, само че преди този момент той приказва за сюжета, който власт и общество пишат сега в България.
Разговорът в студиото потегли от концепцията да има специфичен пъкъл хок прокурор, който да проверява основния прокурор.
„ Самата концепция за каскадно управление е несъвършена през цялото време. Всичко потегли преди няколко години с концепцията, че основният прокурор не би трябвало да бъде безотговорен. Но въпросът е не в това, а в пълномощията на прокурорите в наказателния развой. Опасяваме се, че на следващия ден против всеки жител може да стартира наказателно гонене, наложени могат да бъдат ограничения като „ задържане под стража “, както е с кмета на Варна, с неразбираеми обвинявания, което води до публично оскверняване и възпрепятстване на професионалната активност “, разяснява проф. Вълчев.
По думите му казусът надалеч не се изчерпва само с фигурата на основния прокурор:
„ Въпросът е в метода, по който мястото на прокуратурата е уредено в наказателния развой. Прокурорите би трябвало да имат задоволително пълномощия, само че е нужен и съответен надзор. Проблемът е остарял, още от времето на господин Велчев, след това при господин Цацаров и продължава при идващите основни прокурори. “
„ По-важният въпрос е мястото на прокуратурата в процеса – тя е страна, която спори с отбраната, а съдът е този, който стои от горната страна. На второ място, ние умерено можем с неконституционна смяна да понижим, да вземем за пример мандата на основния прокурор, да го създадем ротационен, или каквото решим. "
На въпрос какво би дал отговор, в случай че някой негов студент го попита за легитимността на изпълняващия функционалностите основен прокурор, той изясни:
„ Ще отговоря по този начин, би трябвало да вършим разграничаване сред легитимност и годност. Валидността е опцията на правна норма да обвързва получателите си. Легитимността е въпросът дали нещо е целесъобразно нещо – да вземем за пример, законни, оправдани ли са нашите упования. В случая легитимността е друга тематика. За мен няма подозрение, че срокът, за който може да бъде определен един краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор е изминал, само че въпреки това, има ясно решение на Конституционен съд за различен орган – че не е допустимо да се прекъсне континуитета на страната “.
„ Големият въпрос опира до Висшия правосъден съвет и до момента в който този орган не бъде с възобновен състав, съгласно мен нищо кой знае какво не трябва да се чака. Тук е заровено кучето. А дали изобщо да има надзор върху основния прокурор, най-сигурното, което са измислили демократичните практики, да вземем за пример Венецианската република, която е просъществувала близо 1000 години, това са къси мандати, ротация и чоп – това значи избираме петима и всяка година има нов, хвърляме чоп кой от тях да бъде. Хайде да забележим кой ще овладее прокуратурата “, сподели проф. Даниел Вълчев.
Неговата книга „ Седем дни в Парория “ е за бъдещето на демократичната народна власт. Една от главните сюжетни линии в нея е спорът сред татко и наследник.
За недоизказаните неща сред поколенията в България проф. Вълчев сподели:
„ Вероятно има. Младите търсят образци, само че получават препоръки. Конфликтите сред поколенията са неизбежни и се придвижват и на фамилно, и на държавно равнище. Те са в основата на революциите и публичните промени. “
„ Революциите отстраняват слабостта и откриват силата. Съвременният свят е по-сложен, тъй като демократичната народна власт господства, само че концепцията за права е хипертрофирала. Младите имат права, само че не помнят за отговорностите “, сподели деканът на Юридическия факултет.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ