Ако не беше Турското робство населението на България щеше да е над 40 милиона души
проф. д.т.н. Евгений Гиндев, специалист в региона на геополитиката, пред news.bg
Кои фактори са повлияли най-съществено за експлоадирането на Руско-турската война от 1877-1878 година?
В средата на 19-и век за първи и финален път съответстват цивилизационните очаквания и упования на поробения български народ и геополитическите цели на Руската империя. Но на везните на историческите решения натежаха месианските настроения на съветската интелигенция и религиозните вярвания на съветския народ. Това накара император Александър ІІ да постави популярната резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим І до петербургския митрополит Исидор: " Да се освободи България! " Руско-турската война стана всенародна война за освобождението на поробените български братя по кръв и вяра.
Какво би трябвало да знае българинът за Трети март?
На първо място, че това е дата, която бележи освобождението на България от турско иго и възобновяване на нейната държавност. На второ, че това освобождение е дело на съветския народ в лицето на Руската империя. И на трето, че нашите прародители по-добре от днешните смотаняци - политици, " демократи ", историци, публицисти и други човешки сходства - са знаели и против какво " наличие " са се борили, и кой ни е освободил от това " наличие ". Затова на скромния Руски монумент в центъра на София е изписано със златни букви: " Не нам, не нам, а имени твоему! Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария ".
Отрицателите на Трети март настояват, че със Сан-Стефанския контракт се основава " Велика България ". Имат ли някакво съображение?
Сан-Стефанският кротичък контракт цели да възвърне от небитието България в нейните исторически и етнически граници. Такава България, със своите 175 000 км². повърхност щеше да даде различен образ на Балканите и друга щеше да бъде и нейната по-нататъшна орис. Защото фамозният " Източен въпрос " е на първо място " Българския въпрос ". Сан-Стефанска България щеше да бъде скромна отплата за петвековните унижения и турски жестокости над българите. Това, което бе сред 1396 година и 1878 година си има едно тъкмо име - злополука за българския народ и страна!
От какво бе лишен българският народ по време на робството?
Българският народ бе лишен от обществените пластове, които са водачи на всеки народ в тези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в " хладилника, а напряко в " мразилника " на турската империя. При Освобождението през 1878 година ние, българите, бяхме единствено два милиона и този факт ни изхвърли като нация и страна от опцията сами да дефинираме бъдещето си.
Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското иго това е демографската злополука. При обикновено развиване на етноса ни в рамките на исконните български територии, през днешния ден щяхме да сме към 30-40 милиона и щяхме да беседваме с другите нации по различен метод. Това би трябвало да се знае и помни! Както и кои са ни освободили и от какво са ни освободили. Нашата родна земя е пропита с съветска кръв и върху съветските кости се въздигна България (И.В.Аксаков).
Току-що цитирахте един изтъкнат съветски политик от това време. А каква е ролята на различен изтъкнат политик - Бисмарк при Освобождението на България?
Ролята на Бисмарк е извънредно негативна. Може би някои си спомнят какви думи му приписват: " участта на конекрадците от низък Дунав не коства кръвта и на един немски хусар ". Никога не трябва да забравяме, че княз Ото декор Бисмарк е първият западен общественик отхвърлил Сан-Стефанския кротичък контракт (1878) и изрично декларирал, че договорът би трябвало да бъде ревизиран.
В какво се показва военната поддръжката на Бисмарк за Турция?
Воден от своите евразийски кроежи за оста Берлин-Цариград-Багдад, Бисмарк по всякакъв начин попречва освободителния поход на Русия и материално подкрепя Турция, като й доставя 500 оръдия " Круп ".
На висши длъжности в турската войска служат следните немци: Мехмед Али паша (Карл Дитрих), Рошид паша (военен инженер Щрекер, укрепил Варна), Искендер паша (Александър, боен инструктор), Мехмед паша (Блум, шеф на инженерните войски), Нихид паша (Билински, основен квартирмайстер), Радиш бей (Шатенер, шеф на интендантството), военачалник Грюневлад, шеф на артилерията при турското основно командване.
Но Бисмарк не работи самичък против българските национални ползи.
Да, само че като председателстващ Берлинския конгрес (1878 г.) Бисмарк напълно поддържа най-върлия зложелател на България - Англия - и съчинената в канцелариите на " Форин офис " " опашата " неистина за основаването на съветска " Задунайская губерния Болгария ". По този метод западната агитация и дипломация се надяваха да предадат на руско-турската война, не освободителен, а поробителски темперамент.
И съумяха ли?
Толкова по-странно е, че актуалните български западняци и " демократи " изцяло възприеха тази нагла западна неистина и я сложиха в услуга на своето биологично русофобство.
Не се ли трансферира обаче цялата отговорност за разпокъсването на българските земи единствено върху Берлинския конгрес? Със Сан-Стефанския контракт, да вземем за пример, Северна Добруджа е дадена на Румъния.
Подобен въпрос съдържа манипулативен детайл. В съпоставяне със загубата на 2/3 от Сан-Стефанска България територията на Северна Добруджа е незначителна. Нещо повече. Не се знае каква щеше да бъде актуалната история на България, в случай че тя имаше непосредствена сухопътна граница с Русия.
Малко се приказва за позорната роля на Сърбия в нашата Освободителна война. За сметка на българите, които се борят за свободата на Италия, Гърция и Сърбия, нашите балкански съседи не демонстрират сходни интернационални качества. Дори по време на Освободителната руско-турска война, сърбите си вършат своите " тънки " сметки.
Бихте ли ни показали съответни образци?
Сръбският министър на външните работи Филип Христич написа на сръбския дипломат при Високата врата Йован Ристич " да не влиза в огъня на вятъра " (12.08.1877 г.), т.е. да не нервира турците и да не ги заплашва с война. На 2.09.1877 година същият Христич прибавя " Говори се, че чакаме единствено един или два триумфа на русите, та тогава да решим да отпочнем акцията. Обаче нещата не ще се решат от един или два триумфа на русите. Вижда се с каква необикновена храброст, с какво вдъхновение и с какво неизменност се бори турската армия. Може, затова, въпреки всичко листа да се обърне, може русите отначало да бъдат отблъснати, та тогава си представете по какъв начин ще си изпати Сърбия и всички ние с нея ".
Кога Белград се включва във войната?
Чак откакто пада Плевен, белградското държавно управление заповядало на своите войски да навлязат в Северозападна България и да останат там до второ разпореждане. Станало ясно, че сръбското командване се стреми не да освобождава, а да окупира български земи. Сръбските войски не вземат участие в нито едно стълкновение дружно с съветските войски.
И до момента в който победоносните съветски войски вървят към Константинопол, княз Милан Обренович изпраща в Петербург своя най-хубав посланик Милослав Протич да търси съветска поддръжка за белградските шовинистични и хищнически желания. На Протич били дадени указания да направи всичко допустимо, с цел да обезпечи присъединението към Сърбия на Косовско, Новопазарско, Белоградчишко, Кулско, Видинско, Вишеград, Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая (Благоевград), Радомир, Ниш, Трън, Брезник и др.(!!?).
Какви са резултатите от задачата му?
Когато сръбският посланик предявил грабителските си претенции, граф Игнатиев се изсмял и се учудил на наглостта на белградските управници, които " желаят да заграбят непознати земи ". Руският външен министър бил още по-категоричен: " да не се надяват сърбите освен за Видин и Ниш, само че и за други градове, означени на тяхната карта...Постъпва се по този начин, тъй като е незаслужено земи с българско население и които се назовават българи, да се дадат на сърбите " На този заслужен отговор раздразненият Протич декларирал: " Докато Сърбия не получи своите естествени граници, не ще се помири и задоволи ".
С какво се задоволи Сърбия, в последна сметка?
След злополучния Берлински контракт сръбската буржоазия ликувала, че българите в Македония, Беломорието, Родопите и Одринско още веднъж остават под турско иго. За сведение: в увлечението си сръбският крал Милан ІV заповядва да се напредва оттатък Нишава и сърбите влизат в Трън, Брезник и Цариброд, където няма турски войски. Сръбският " порив " е спрян край Драгоман от кавалерийската бригада на военачалник Арнолди. Срещнали съветски войски, сърбите завиват назад и превземат опразнените от турците Лесковец и Враня.
Такива са " братята - славяни "!
Наскоро излезе от щемпел второто и допълнено издание на вашата " Геополитическа история на България ". Каква е ролята на Русия и Германия от тази позиция в националната ни орис?
Началото на необикновената обвързаност на някои българи към Германия може да отнесем към идването в България като неин княз на немеца Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (7.07.1887 г.). Това позорно събитие изискуем на обожавания през днешния ден Стефан Стамболов. По този въпрос е писано доста, по тази причина е задоволително да се уточни, че и през двете международни войни България е съюзница на Германия, с помощта на което претърпя три национални произшествия.
Фердинанд бе захласнат от геополитическите проекти на Бисмарк и Вилхем ІІ, което значи, че нищо не е разбирал нито от политика, нито от геополитика. Искаше да стане първия български държател влезнал победоносно в Цариград - Константинопол, без да схваща, че никой нямаше да допусне България на изток от линията Енос-Мидия. Не може да се спомене нищо значително, което Германия е направила за България.
Този извод и за времето на социализма ли важи?
Социалистическа България, посредством своя партиен и държавен началник Тодор Живков, харесваше повече Западна Германия в сравнение с Германска демократична република и получаваше заради това финансови облаги за България.
Днешна обединена Германия се отнася неприятно с нашата страна - с неуважение и високомерно. Трудно е да се проумее за какво. Може би тъй като й подсещаме за нещо неприятно, за нещо, поради което тя е комплексирана.
За Русия не е нужно да приказваме, тъй като всичко е казано. Трябва единствено да се изтъкне, че без съществуването на Русия, в каквото и да било качество, българският етнос ще изчезне за не повече от 50 години. Изглежда, че за такова развиване на събитията ние към този момент сме подготвени.
Имат ли някакво съображение българите за историческа непълноценност?
В съпоставяне с другите европейски нации - не! Дивотиите на доста от тях в съвремието нямат край. През Втората международна война, при по този начин наречената " антинацистка опозиция " починаха в пъти по-малко западноевропейци, в сравнение с като немски спътници във войната против Съветския съюз. Имаше " братя-славяни ", които до 1 май 1945 година произвеждаха оръжие за Вермахта, последните бранители на имперската канцелария в Берлин бяха унгарци. Има и доста сходни образци.
Българският народ е като всички нации - нито по-добър, нито по-лош. Но има изключителни ментални заслуги към славянския етнос. Това е неоспоримо!
Кои фактори са повлияли най-съществено за експлоадирането на Руско-турската война от 1877-1878 година?
В средата на 19-и век за първи и финален път съответстват цивилизационните очаквания и упования на поробения български народ и геополитическите цели на Руската империя. Но на везните на историческите решения натежаха месианските настроения на съветската интелигенция и религиозните вярвания на съветския народ. Това накара император Александър ІІ да постави популярната резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим І до петербургския митрополит Исидор: " Да се освободи България! " Руско-турската война стана всенародна война за освобождението на поробените български братя по кръв и вяра.
Какво би трябвало да знае българинът за Трети март?
На първо място, че това е дата, която бележи освобождението на България от турско иго и възобновяване на нейната държавност. На второ, че това освобождение е дело на съветския народ в лицето на Руската империя. И на трето, че нашите прародители по-добре от днешните смотаняци - политици, " демократи ", историци, публицисти и други човешки сходства - са знаели и против какво " наличие " са се борили, и кой ни е освободил от това " наличие ". Затова на скромния Руски монумент в центъра на София е изписано със златни букви: " Не нам, не нам, а имени твоему! Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария ".
Отрицателите на Трети март настояват, че със Сан-Стефанския контракт се основава " Велика България ". Имат ли някакво съображение?
Сан-Стефанският кротичък контракт цели да възвърне от небитието България в нейните исторически и етнически граници. Такава България, със своите 175 000 км². повърхност щеше да даде различен образ на Балканите и друга щеше да бъде и нейната по-нататъшна орис. Защото фамозният " Източен въпрос " е на първо място " Българския въпрос ". Сан-Стефанска България щеше да бъде скромна отплата за петвековните унижения и турски жестокости над българите. Това, което бе сред 1396 година и 1878 година си има едно тъкмо име - злополука за българския народ и страна!
От какво бе лишен българският народ по време на робството?
Българският народ бе лишен от обществените пластове, които са водачи на всеки народ в тези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в " хладилника, а напряко в " мразилника " на турската империя. При Освобождението през 1878 година ние, българите, бяхме единствено два милиона и този факт ни изхвърли като нация и страна от опцията сами да дефинираме бъдещето си.
Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското иго това е демографската злополука. При обикновено развиване на етноса ни в рамките на исконните български територии, през днешния ден щяхме да сме към 30-40 милиона и щяхме да беседваме с другите нации по различен метод. Това би трябвало да се знае и помни! Както и кои са ни освободили и от какво са ни освободили. Нашата родна земя е пропита с съветска кръв и върху съветските кости се въздигна България (И.В.Аксаков).
Току-що цитирахте един изтъкнат съветски политик от това време. А каква е ролята на различен изтъкнат политик - Бисмарк при Освобождението на България?
Ролята на Бисмарк е извънредно негативна. Може би някои си спомнят какви думи му приписват: " участта на конекрадците от низък Дунав не коства кръвта и на един немски хусар ". Никога не трябва да забравяме, че княз Ото декор Бисмарк е първият западен общественик отхвърлил Сан-Стефанския кротичък контракт (1878) и изрично декларирал, че договорът би трябвало да бъде ревизиран.
В какво се показва военната поддръжката на Бисмарк за Турция?
Воден от своите евразийски кроежи за оста Берлин-Цариград-Багдад, Бисмарк по всякакъв начин попречва освободителния поход на Русия и материално подкрепя Турция, като й доставя 500 оръдия " Круп ".
На висши длъжности в турската войска служат следните немци: Мехмед Али паша (Карл Дитрих), Рошид паша (военен инженер Щрекер, укрепил Варна), Искендер паша (Александър, боен инструктор), Мехмед паша (Блум, шеф на инженерните войски), Нихид паша (Билински, основен квартирмайстер), Радиш бей (Шатенер, шеф на интендантството), военачалник Грюневлад, шеф на артилерията при турското основно командване.
Но Бисмарк не работи самичък против българските национални ползи.
Да, само че като председателстващ Берлинския конгрес (1878 г.) Бисмарк напълно поддържа най-върлия зложелател на България - Англия - и съчинената в канцелариите на " Форин офис " " опашата " неистина за основаването на съветска " Задунайская губерния Болгария ". По този метод западната агитация и дипломация се надяваха да предадат на руско-турската война, не освободителен, а поробителски темперамент.
И съумяха ли?
Толкова по-странно е, че актуалните български западняци и " демократи " изцяло възприеха тази нагла западна неистина и я сложиха в услуга на своето биологично русофобство.
Не се ли трансферира обаче цялата отговорност за разпокъсването на българските земи единствено върху Берлинския конгрес? Със Сан-Стефанския контракт, да вземем за пример, Северна Добруджа е дадена на Румъния.
Подобен въпрос съдържа манипулативен детайл. В съпоставяне със загубата на 2/3 от Сан-Стефанска България територията на Северна Добруджа е незначителна. Нещо повече. Не се знае каква щеше да бъде актуалната история на България, в случай че тя имаше непосредствена сухопътна граница с Русия.
Малко се приказва за позорната роля на Сърбия в нашата Освободителна война. За сметка на българите, които се борят за свободата на Италия, Гърция и Сърбия, нашите балкански съседи не демонстрират сходни интернационални качества. Дори по време на Освободителната руско-турска война, сърбите си вършат своите " тънки " сметки.
Бихте ли ни показали съответни образци?
Сръбският министър на външните работи Филип Христич написа на сръбския дипломат при Високата врата Йован Ристич " да не влиза в огъня на вятъра " (12.08.1877 г.), т.е. да не нервира турците и да не ги заплашва с война. На 2.09.1877 година същият Христич прибавя " Говори се, че чакаме единствено един или два триумфа на русите, та тогава да решим да отпочнем акцията. Обаче нещата не ще се решат от един или два триумфа на русите. Вижда се с каква необикновена храброст, с какво вдъхновение и с какво неизменност се бори турската армия. Може, затова, въпреки всичко листа да се обърне, може русите отначало да бъдат отблъснати, та тогава си представете по какъв начин ще си изпати Сърбия и всички ние с нея ".
Кога Белград се включва във войната?
Чак откакто пада Плевен, белградското държавно управление заповядало на своите войски да навлязат в Северозападна България и да останат там до второ разпореждане. Станало ясно, че сръбското командване се стреми не да освобождава, а да окупира български земи. Сръбските войски не вземат участие в нито едно стълкновение дружно с съветските войски.
И до момента в който победоносните съветски войски вървят към Константинопол, княз Милан Обренович изпраща в Петербург своя най-хубав посланик Милослав Протич да търси съветска поддръжка за белградските шовинистични и хищнически желания. На Протич били дадени указания да направи всичко допустимо, с цел да обезпечи присъединението към Сърбия на Косовско, Новопазарско, Белоградчишко, Кулско, Видинско, Вишеград, Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая (Благоевград), Радомир, Ниш, Трън, Брезник и др.(!!?).
Какви са резултатите от задачата му?
Когато сръбският посланик предявил грабителските си претенции, граф Игнатиев се изсмял и се учудил на наглостта на белградските управници, които " желаят да заграбят непознати земи ". Руският външен министър бил още по-категоричен: " да не се надяват сърбите освен за Видин и Ниш, само че и за други градове, означени на тяхната карта...Постъпва се по този начин, тъй като е незаслужено земи с българско население и които се назовават българи, да се дадат на сърбите " На този заслужен отговор раздразненият Протич декларирал: " Докато Сърбия не получи своите естествени граници, не ще се помири и задоволи ".
С какво се задоволи Сърбия, в последна сметка?
След злополучния Берлински контракт сръбската буржоазия ликувала, че българите в Македония, Беломорието, Родопите и Одринско още веднъж остават под турско иго. За сведение: в увлечението си сръбският крал Милан ІV заповядва да се напредва оттатък Нишава и сърбите влизат в Трън, Брезник и Цариброд, където няма турски войски. Сръбският " порив " е спрян край Драгоман от кавалерийската бригада на военачалник Арнолди. Срещнали съветски войски, сърбите завиват назад и превземат опразнените от турците Лесковец и Враня.
Такива са " братята - славяни "!
Наскоро излезе от щемпел второто и допълнено издание на вашата " Геополитическа история на България ". Каква е ролята на Русия и Германия от тази позиция в националната ни орис?
Началото на необикновената обвързаност на някои българи към Германия може да отнесем към идването в България като неин княз на немеца Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (7.07.1887 г.). Това позорно събитие изискуем на обожавания през днешния ден Стефан Стамболов. По този въпрос е писано доста, по тази причина е задоволително да се уточни, че и през двете международни войни България е съюзница на Германия, с помощта на което претърпя три национални произшествия.
Фердинанд бе захласнат от геополитическите проекти на Бисмарк и Вилхем ІІ, което значи, че нищо не е разбирал нито от политика, нито от геополитика. Искаше да стане първия български държател влезнал победоносно в Цариград - Константинопол, без да схваща, че никой нямаше да допусне България на изток от линията Енос-Мидия. Не може да се спомене нищо значително, което Германия е направила за България.
Този извод и за времето на социализма ли важи?
Социалистическа България, посредством своя партиен и държавен началник Тодор Живков, харесваше повече Западна Германия в сравнение с Германска демократична република и получаваше заради това финансови облаги за България.
Днешна обединена Германия се отнася неприятно с нашата страна - с неуважение и високомерно. Трудно е да се проумее за какво. Може би тъй като й подсещаме за нещо неприятно, за нещо, поради което тя е комплексирана.
За Русия не е нужно да приказваме, тъй като всичко е казано. Трябва единствено да се изтъкне, че без съществуването на Русия, в каквото и да било качество, българският етнос ще изчезне за не повече от 50 години. Изглежда, че за такова развиване на събитията ние към този момент сме подготвени.
Имат ли някакво съображение българите за историческа непълноценност?
В съпоставяне с другите европейски нации - не! Дивотиите на доста от тях в съвремието нямат край. През Втората международна война, при по този начин наречената " антинацистка опозиция " починаха в пъти по-малко западноевропейци, в сравнение с като немски спътници във войната против Съветския съюз. Имаше " братя-славяни ", които до 1 май 1945 година произвеждаха оръжие за Вермахта, последните бранители на имперската канцелария в Берлин бяха унгарци. Има и доста сходни образци.
Българският народ е като всички нации - нито по-добър, нито по-лош. Но има изключителни ментални заслуги към славянския етнос. Това е неоспоримо!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ