Европа е в капана между популизма и дълговата спирала, какъв...
Проф. доктор Йоаким Каламарис е роден в Гърция. Той е икономист, посланик, академични учител, публицист, политически и стопански анализатор, създател на неповторими концепции и планове в бранша на строителството. Освен това е човеколюбец, хуманист, различим е с даренията си за деца в неравностойно състояние - S.O.S. детски селища, и педиатрични клиники. През 2011 година основава AXION GROUP, където и през днешния ден е ръководещ притежател.
Европа (включително и България) се намира в капан – сред популизъм, който харчи повече, с цел да поддържа обществен мир, и действителността на дълговата серпантина и инфлацията. Истинският въпрос е дали ще има задоволително политическа воля за мъчителни, само че устойчиви промени, или обществата ще продължат да вървят по линията на „ лесното решение “, до момента в който цената стане непоносима.
1. Франция и Европа
– Франция се опита да приложи политика на стесняване на разноски и увеличение на налозите, с цел да понижи бюджетния недостиг.
– Реакцията на обществото и политическата неустойчивост демонстрират, че „ умерените “ политики, които изискват жертви, постоянно нямат късмет пред популистките обещания за повече харчене.
– Подобна динамичност се следи в доста европейски страни – насъбрани задължения, които се финансират посредством нови заеми и високи разноски, с цел да се „ успокоят “ жителите.
2. Дефицит и инфлация
Дефицитите не са просто счетоводни цифри – те водят до по-висока инфлация и обезценяване на парите.
– Така спестяванията действително се стопяват: 100 лв. през 2020 година имат напълно друга покупателна стойност през днешния ден.
– Лихвите по депозитите в банките са нулеви или алегорични, което значи, че инфлацията „ изяжда “ цената на парите.
3. Ситуацията в България
– Изтегленият дълг от 16.5 милиарда лева единствено за тази година е обезпокоителен сигнал.
– Вместо да се влага в дълготрайни активи (инфраструктура, произвеждане, образование), парите главно отиват в ползване. Това води до кратковременен растеж на цените и още по-бързо обедняване.
– Реалните печеливши са стеснен кръг: тези, които се „ хранят “ от бюджета посредством публични поръчки и държавни дотации, както и държавните чиновници с увеличени заплати.
4. Големият въпрос
– Колко дълго могат данъкоплатците да устоят сходен модел?
– В един миг или налозите ще би трябвало да се покачат фрапантно, или дългът ще стане неконтролируем. И двата сюжета водят до обществено напрежение и нови политически земетресения.
Какво сочат цифрите
• Ново държавно финансиране: от началото на 2025 година България към този момент е набрала ~16.5 милиарда лева нов дълг (вътрешни аукциони + две еврооблигационни излъчвания през април и юли), при предел 18.9 милиарда лева.за годината.
• Ниво на дълга: централният държавен дълг към 31 май 2025 е €27.7 милиарда (~24.8% от БВП); Европейска комисия чака 25.1% през 2025 и 27.1% през 2026– още ниско по отношение на Европейски Съюз, само че трайно възходящо.
• Дефицит: Европейска комисия предвижда 2.8% от Брутният вътрешен продукт недостиг през 2025 и 2026 (номинално в границите на фискалните правила, само че изискващ непрекъснати заеми).
• Инфлация: след отдих през 2024 година, 2025 се движим към 3–4% HICP (повишения на ДДС/акцизи и администратор. цени; лятото имаше ускорение).
• Цена на финансирането: дългите левови/евро доходности са ~3.8–4.0% (ориентир по 10-годишни), като последните излъчвания фиксираха купони от 3.375–4.375%. Ако лихвите в еврозоната спадат по-бавно, обслужването ще остане осезаемо.
Какво значат „ 16.5 милиарда лева в този момент “ за 3–5 години
1. Динамика на дълга: При базов напредък ~3% и недостиг ~2.8% дълг/БВП се качва към ~27% до 2026; без промяна в 2027–2029 може да „ пълзи “ към 30%+. Това не е рецесия по европейски стандарти, само че посоката е нагоре и прави бюджета по-чувствителен към лихвен риск.
2. Лихвено задължение: Всеки спомагателен 1 милиарда лева на междинна цена ~4% прибавя ~40 млн. лева годишни лихви. При ново финансиране 16.5 милиарда лева приказваме за ~650 млн. лева годишно „ твърдо “ перо, което изтласква други разноски (здраве, обучение, капиталови). (Ориентирано пресмятане по настоящи доходности.)
3. Инфлационен канал: Фискалната агресия, когато отива основно в настоящо ползване, поддържа ценово налягане. Прогнозите на Европейска комисия (3.6% HICP за 2025; 1.8% за 2026) допускат изстудяване, само че рискът е нагоре, в случай че има още разходни програми/индексации без компенсиращи доходи.
4. Депозити и „ скрита “ загуба: При депозитна рентабилност, постоянно под инфлацията, действителната стойност на спестяванията пада – тъкмо както отбелязваш. (НСИ/ЕЦБ HICP за 2025 го удостоверяват.)
Три сюжета (2026–2029)
A) База (най-вероятен):
• Дефицит ~2.5–3.0%; дълг/БВП 27–30% към 2029; инфлация се връща към ~2–3% с съмнения от управлявани цени/акцизи.
• Лихвени разноски порастват умерено, само че стават по-видими в бюджета.
B) Стрес (политически цикъл и по-високо харчене):
• Дефицит > 3.5%, растеж на настоящите разходи; дълг/БВП 30–34%; доходности се качват с +100–150 б.п.; инфлация стабилно над 3%.
• Риск от „ изяждане “ на финансовите разноски за сметка на лихви/заплати.
C) Реформа (про-растежен микс):
• Преориентиране към вложения и дисциплинираност в разноските: недостиг ≤2% след 2–3 години; дълг стабилизира под 28%; инфлация 2%±; по-ниски рискови награди.
• Ускорено асимилиране на EU средства и чисти планове → по-висок евентуален напредък.
Какво може/трябва да направи страната (прагматично)
1. Правило за разноските: ограничаване номиналният напредък на настоящите разноски да е под средносрочния растеж на Брутният вътрешен продукт, с автоматизирани „ спирачки “. (Съвместимо с новата рамка на Европейски Съюз.)
2. Заплатите в бюджета: ритъм под инфлацията за 1–2 година, целеви бонуси по резултати, не „ равно за всички “.
3. Премахване на антиикономически изключения: връщане на „ естествени “ ставки (ДДС/акцизи) да се комбинира с ориентирани обезщетения, а не универсални. Прогнозите към този момент регистрират този резултат през 2025.
4. Капиталови разноски > настоящи: най-малко 60:40 в интерес на вложения с проследим ROI (енергийна успеваемост, цифровизация, транспортни връзки).
5. Приходна база без повдигане на ставки:
• стягане на събираемостта (cash-register, горива, трудов пазар),
• ограничение на голословни данъчни преференции,
• по-широка база при имоти/активи с висок първокласен профил (не всеобщи ставки).
6. Дисциплина при дълга:
• интензивно ръководство на матуритетния профил (разтягане на междинната матуритетност),
• транспарантен календар на аукционите; при спад на доходностите – предварителни операции/суапове.
Какво да вършат семействата и бизнесът (практично )
Домакинства
• Ликвидна „ възглавница “ 6–9 месеца разноски, само че над 0% – T-bills/депозити с закрепен период, стъпаловидна „ стълба “.
• Диверсификация в EUR (бордът е постоянен, само че евро-деноминирани активи понижават валутния риск преди вероятно присъединяване).
• Реални активи/дългосрочни: ипотека с фиксирана/капирана рента, в случай че е нужна; не над 30–35% от прихода.
• Пенсии/осигуряване: увеличение на персоналните вноски; инфлацията „ изяжда “ бъдещи пенсии.
Бизнес
• Дълг: предпочитай закрепени купони/interest-rate caps за 2–3 г.; обслужващият лихвен риск е действителен при рефинансиране.
• Ценообразуване и контракти: по-къси индексационни интервали (квартални), автоматизирани формули.
• Инвестирай „ про-циклично антикризисно “: енергийна успеваемост и автоматизация имат бърз payback при 3–4% лихви.
• EU фондове/ПВУ: приоритизирай планове с безплатна съставния елемент – форсира ROI, понижава дългова тежест.
Колко дълго могат да устоят данъкоплатците?
— Ако вървим по базовия сюжет, семействата „ заплащат “ посредством мудна инфлация + по-високи лихвени разноски в бюджета (по-малко място за услуги/инвестиции).
Ако политиката се плъзне към Стрес-сценарий, цената идва по-бързо: по-високи налози или скрити налози (инфлация) и орязване на финансови разноски.
Реформ-сценарий държи натиска търпим – с фокус върху продуктивни вложения и дисциплинираност.
Европа (включително и България) се намира в капан – сред популизъм, който харчи повече, с цел да поддържа обществен мир, и действителността на дълговата серпантина и инфлацията. Истинският въпрос е дали ще има задоволително политическа воля за мъчителни, само че устойчиви промени, или обществата ще продължат да вървят по линията на „ лесното решение “, до момента в който цената стане непоносима.
1. Франция и Европа
– Франция се опита да приложи политика на стесняване на разноски и увеличение на налозите, с цел да понижи бюджетния недостиг.
– Реакцията на обществото и политическата неустойчивост демонстрират, че „ умерените “ политики, които изискват жертви, постоянно нямат късмет пред популистките обещания за повече харчене.
– Подобна динамичност се следи в доста европейски страни – насъбрани задължения, които се финансират посредством нови заеми и високи разноски, с цел да се „ успокоят “ жителите.
2. Дефицит и инфлация
Дефицитите не са просто счетоводни цифри – те водят до по-висока инфлация и обезценяване на парите.
– Така спестяванията действително се стопяват: 100 лв. през 2020 година имат напълно друга покупателна стойност през днешния ден.
– Лихвите по депозитите в банките са нулеви или алегорични, което значи, че инфлацията „ изяжда “ цената на парите.
3. Ситуацията в България
– Изтегленият дълг от 16.5 милиарда лева единствено за тази година е обезпокоителен сигнал.
– Вместо да се влага в дълготрайни активи (инфраструктура, произвеждане, образование), парите главно отиват в ползване. Това води до кратковременен растеж на цените и още по-бързо обедняване.
– Реалните печеливши са стеснен кръг: тези, които се „ хранят “ от бюджета посредством публични поръчки и държавни дотации, както и държавните чиновници с увеличени заплати.
4. Големият въпрос
– Колко дълго могат данъкоплатците да устоят сходен модел?
– В един миг или налозите ще би трябвало да се покачат фрапантно, или дългът ще стане неконтролируем. И двата сюжета водят до обществено напрежение и нови политически земетресения.
Какво сочат цифрите
• Ново държавно финансиране: от началото на 2025 година България към този момент е набрала ~16.5 милиарда лева нов дълг (вътрешни аукциони + две еврооблигационни излъчвания през април и юли), при предел 18.9 милиарда лева.за годината.
• Ниво на дълга: централният държавен дълг към 31 май 2025 е €27.7 милиарда (~24.8% от БВП); Европейска комисия чака 25.1% през 2025 и 27.1% през 2026– още ниско по отношение на Европейски Съюз, само че трайно възходящо.
• Дефицит: Европейска комисия предвижда 2.8% от Брутният вътрешен продукт недостиг през 2025 и 2026 (номинално в границите на фискалните правила, само че изискващ непрекъснати заеми).
• Инфлация: след отдих през 2024 година, 2025 се движим към 3–4% HICP (повишения на ДДС/акцизи и администратор. цени; лятото имаше ускорение).
• Цена на финансирането: дългите левови/евро доходности са ~3.8–4.0% (ориентир по 10-годишни), като последните излъчвания фиксираха купони от 3.375–4.375%. Ако лихвите в еврозоната спадат по-бавно, обслужването ще остане осезаемо.
Какво значат „ 16.5 милиарда лева в този момент “ за 3–5 години
1. Динамика на дълга: При базов напредък ~3% и недостиг ~2.8% дълг/БВП се качва към ~27% до 2026; без промяна в 2027–2029 може да „ пълзи “ към 30%+. Това не е рецесия по европейски стандарти, само че посоката е нагоре и прави бюджета по-чувствителен към лихвен риск.
2. Лихвено задължение: Всеки спомагателен 1 милиарда лева на междинна цена ~4% прибавя ~40 млн. лева годишни лихви. При ново финансиране 16.5 милиарда лева приказваме за ~650 млн. лева годишно „ твърдо “ перо, което изтласква други разноски (здраве, обучение, капиталови). (Ориентирано пресмятане по настоящи доходности.)
3. Инфлационен канал: Фискалната агресия, когато отива основно в настоящо ползване, поддържа ценово налягане. Прогнозите на Европейска комисия (3.6% HICP за 2025; 1.8% за 2026) допускат изстудяване, само че рискът е нагоре, в случай че има още разходни програми/индексации без компенсиращи доходи.
4. Депозити и „ скрита “ загуба: При депозитна рентабилност, постоянно под инфлацията, действителната стойност на спестяванията пада – тъкмо както отбелязваш. (НСИ/ЕЦБ HICP за 2025 го удостоверяват.)
Три сюжета (2026–2029)
A) База (най-вероятен):
• Дефицит ~2.5–3.0%; дълг/БВП 27–30% към 2029; инфлация се връща към ~2–3% с съмнения от управлявани цени/акцизи.
• Лихвени разноски порастват умерено, само че стават по-видими в бюджета.
B) Стрес (политически цикъл и по-високо харчене):
• Дефицит > 3.5%, растеж на настоящите разходи; дълг/БВП 30–34%; доходности се качват с +100–150 б.п.; инфлация стабилно над 3%.
• Риск от „ изяждане “ на финансовите разноски за сметка на лихви/заплати.
C) Реформа (про-растежен микс):
• Преориентиране към вложения и дисциплинираност в разноските: недостиг ≤2% след 2–3 години; дълг стабилизира под 28%; инфлация 2%±; по-ниски рискови награди.
• Ускорено асимилиране на EU средства и чисти планове → по-висок евентуален напредък.
Какво може/трябва да направи страната (прагматично)
1. Правило за разноските: ограничаване номиналният напредък на настоящите разноски да е под средносрочния растеж на Брутният вътрешен продукт, с автоматизирани „ спирачки “. (Съвместимо с новата рамка на Европейски Съюз.)
2. Заплатите в бюджета: ритъм под инфлацията за 1–2 година, целеви бонуси по резултати, не „ равно за всички “.
3. Премахване на антиикономически изключения: връщане на „ естествени “ ставки (ДДС/акцизи) да се комбинира с ориентирани обезщетения, а не универсални. Прогнозите към този момент регистрират този резултат през 2025.
4. Капиталови разноски > настоящи: най-малко 60:40 в интерес на вложения с проследим ROI (енергийна успеваемост, цифровизация, транспортни връзки).
5. Приходна база без повдигане на ставки:
• стягане на събираемостта (cash-register, горива, трудов пазар),
• ограничение на голословни данъчни преференции,
• по-широка база при имоти/активи с висок първокласен профил (не всеобщи ставки).
6. Дисциплина при дълга:
• интензивно ръководство на матуритетния профил (разтягане на междинната матуритетност),
• транспарантен календар на аукционите; при спад на доходностите – предварителни операции/суапове.
Какво да вършат семействата и бизнесът (практично )
Домакинства
• Ликвидна „ възглавница “ 6–9 месеца разноски, само че над 0% – T-bills/депозити с закрепен период, стъпаловидна „ стълба “.
• Диверсификация в EUR (бордът е постоянен, само че евро-деноминирани активи понижават валутния риск преди вероятно присъединяване).
• Реални активи/дългосрочни: ипотека с фиксирана/капирана рента, в случай че е нужна; не над 30–35% от прихода.
• Пенсии/осигуряване: увеличение на персоналните вноски; инфлацията „ изяжда “ бъдещи пенсии.
Бизнес
• Дълг: предпочитай закрепени купони/interest-rate caps за 2–3 г.; обслужващият лихвен риск е действителен при рефинансиране.
• Ценообразуване и контракти: по-къси индексационни интервали (квартални), автоматизирани формули.
• Инвестирай „ про-циклично антикризисно “: енергийна успеваемост и автоматизация имат бърз payback при 3–4% лихви.
• EU фондове/ПВУ: приоритизирай планове с безплатна съставния елемент – форсира ROI, понижава дългова тежест.
Колко дълго могат да устоят данъкоплатците?
— Ако вървим по базовия сюжет, семействата „ заплащат “ посредством мудна инфлация + по-високи лихвени разноски в бюджета (по-малко място за услуги/инвестиции).
Ако политиката се плъзне към Стрес-сценарий, цената идва по-бързо: по-високи налози или скрити налози (инфлация) и орязване на финансови разноски.
Реформ-сценарий държи натиска търпим – с фокус върху продуктивни вложения и дисциплинираност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ