Необходимостта от венозен път в онкологията
Проф. доктор Васил Червенков Фотограф: Надежда Чипева Визитка: Проф. доктор Васил Червенков, дм, е шеф на Клиниката по съдова хирургия в " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда ". Завършил е медицина през 1987 година в МУ - София. От 1988 година е помощник в УМБАЛ " Св. Екатерина ". През 1992 година покрива условия за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG, а след година покрива критериите на FLEX. След отсъждане на компетентност " Обща хирургия " в България продължава клинична специализация " Кардиоторакална и съдова хирургия " в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC. През 1999 година му е присъдена компетентност " Съдова хирургия ", след което 2001-2002 година специализира " Ендоваскуларно лекуване на периферни съдови болести " в същия център в Съединени американски щати. След завръщането си в България пази дисертационен труд в региона на хирургичното лекуване на запушванията на подбедрените артерии. Редовен член е на Европейското сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия. Проф. Червенков е ръководител на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското сдружение по ендоваскуларна терапия. Д-р Емил Белински Фотограф: Надежда Чипева Визитка: Д-р Емил Белински е доктор - експерт в Клиниката по съдова хирургия в " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда ". Д-р Белински приключва магистратура медицина в Медицинския университет - София, през 2015 година През 2016 година стартира своята специализация по съдова хирургия в " Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда ". Проявява многолюден интерес към комплексното лечение на мъчно зарастващи, атонични рани и формите на диабетно ходило и минимално инвазивните и естетични способи при хирургията на разширени вени. Член е на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология.
Напредването на медицината трансформира метода, по който лекуваме онкологичните болести, и метода, по който гледаме на тях. Ако преди търсехме 2-годишна преживяемост, в този момент се целим в петгодишна. Ако преди предлагахме палиативно лекуване и грижи, в този момент самоуверено приказваме за ремисия. Всичко това произлиза от по-доброто ни схващане за туморните болести, напредъка във фармацевтичната промишленост и таргетната терапия и по-ранната диагностика. Неминуемо с удължение на продължителността на живота на тези пациенти се повдига и въпросът за тяхното качество на живот. Обширен и мултиаспектен индикатор, който се въздейства от редица медицински, обществени, психически и финансови фактори. Това е и повода толкоз доста експерти от разнообразни сфери да приказват за него.
Поставената онкологична диагноза трансформира живота
Пациентите изпадат в депресивни положения и имат потребност от добре подготвени и профилирани клинични психолози. Променят се целите в разпределянето на време и финанси при появяването на новото перо - дофинансиране на лекуване във всичките му форми. Дори и да можем да се похвалим с чудесни крайни резултати, ходът на лекуването си остава дълготраен призрачен сън за множеството онкоболни.
Реклама
Възникват и доста неспецифични медицински въпроси. Продължителното лекуване допуска честа хоспитализация. При подобен режим се демонстрират проблеми, които не биха се забелязали при спорадични визити на болнични заведение. Един от тези проблеми е потребността от венозен път. Значителна част от болничното лекуване на онкологичните пациенти минава в химиотерапия или най-малко симптоматично лекуване на затрудненията. Подсигуряването на венозен път става все по-трудно с придвижване на лекуването. Генерално предписание е да се слага венозна канюла (абокат) в периферна повърхностна вена на ръката. Това е комфортен за прилагане и безвреден метод да подсигуриш път за използване на лекарства. Важно е да се спомене лесната поддръжка, хигиена и следенето за зараза към канюлата. Рано или късно вариантите за периферен венозен път се изчерпват. На първо място това е разследване от честото бодене на вените за взимане на кръвни проби за проучвания или използване на лекарствено лекуване. Друг значим фактор е естеството на самите химиотерапевтици. Агресивността на препаратите води до постоянно инфектиране и задръстване на вената, в която се вливат. Такива
затруднения от време на време се следят при над 30% от пациентите
на дадена терапия. Локалните реакции могат да се проявят и в по-тежка форма при пукане на вената и приключване на химиотерпевтика в подкожието. При подобен сюжет се стига до тежки местни възпалителни реакции, а е допустимо разраняване и формиране на кожни язви. В хода на лекуването към една трета от пациентите се изчерпват от варианти за периферни венозни пътища по горните крака. Всяка последваща тяхна хоспитализация е обвързвана с кошмарното търсене на подобаваща вена и неведнъж бодене в опити да се подсигури път. Болезнена физическа и психическа контузия, асоциирана с приема в болничното заведение.
При привършване на периферните варианти медицината е намерила решение на казуса в лицето на
централните венозни пътища
Когато се сложи венозна канюла в централна вена с по-голям диаметър и кръвоток, концентрацията на химиотерапевтиците спада бързо и не се следят реакциите на локално раздразнение. От това произлизат нова поредност от фактори за вземане предвид. Поставянето на централен венозен път е по-отговорна намеса и крие своите опасности. За сигурност на пациента това се прави от дипломиран медицински личен състав в подобаващите условия. Изискванията за поддръжка също се усилват значимо. По-голям път води до по-голяма входна врата за инфекции. Известен непряк резултат на химиотерапията е имоносупресия, а точно потискането на личните защитни средства на организма. По този метод рисковете от местна зараза към слагания централен венозен път или зараза на кръвта се завишават. Вариант за профилактиране на сходни затруднения е премахването на пътя след всеки курс лекуване. Това води до нова потребност от слагане на нов път при започване на новия курс и до ново бодене на централната вена. Факт е, че в човешкото тяло има много по-малко централни вени за слагане на пътища в сравнение с периферни. Отново на дневен ред са рисковете от регулярно интервениране на вени.
Реклама
В отговор на горепосочените въпроси пораждат напълно имплантируемите венозни катетри, или порт-катетри. Устройство просто и с задоволително дребен размер, което допуска дълготрайна надеждност и лесна приложимост. Състои се от две елементи - подкожно ситуирана камера и катетър, достигащ от нея до централна вена. От това произлиза и нуждата да се слага от висококвалифициран експерт. Веднъж вградени, порт-катетрите към този момент са годни за приложимост. Липсата на външна част взема решение проблемите, свързани с проникването на зараза около тях, само че основава нови. Налага се при всяка приложимост да се боде през кожата. Това е и повода да се сортират особено местата, на които да се вграждат портовете. Устройството на камерите е пригодено за тази концепция, като частта за бодене е покрита от дебела силиконова мембрана. Иглите, които се предопределени за прилагане с такива устройства, също са създадени особено да дават отговор на потребностите за дълготрайна приложимост на врата. Корпусът на камерите най-често се създава от инертна композитна материя или железна сплав, която разрешава осъществяването на по-голяма част от общоприетите ядрено-магнитни, всички компютърнотомографски и ултразвукови проучвания. С слагането на порт-катетър се подсигурява съдов достъп за използване на лекарства без значение от общото положение на организма и миналата история за венозни канюлации. Като всяка намеса тук се крият евентуални затруднения. Една част са свързани със самото слагане. В нея са кръвонасяданията, възпаление на тъканите към самия имплант или затруднения на канюлираната вена. Втората огромна група са проблемите при прилагане на врата. Те се препокриват с първата група като краен резултат, само че методът на пораждане ги отграничава.
Повдига се полемиката
по кое време и по какъв начин да се вгради порт-катетър
Дали всеки пациент на венозна химиотерапия би трябвало да получи подобен път? Оправдани ли са рисковете? Тези решения са оставени в ръцете на онколозите и на самите пациенти или на медицинските сестри, извършващи самите вливания. Основен фактор е продължителността на плануваното лекуване. Много постоянно опцията да бъде вграден порт-катетър идва като рекомендация от медицинският личен състав чак след привършване на опциите за периферни пътища. Това е показателно за нуждата от врата още през цялото време на лекуването.
Показателят качество на живот е функционалност на зрялостта на здравната система и нейната дарба да се оправя с комплексния метод, нужен при лекуването на онкоболни пациенти. Използването на имплантируеми централни венозни катетри е стъпка напред в предлаганата здравна услуга, с която се улеснява работата на медицинския личен състав и главно - понижава контузията за пациента при всяка хоспитализация.
Напредването на медицината трансформира метода, по който лекуваме онкологичните болести, и метода, по който гледаме на тях. Ако преди търсехме 2-годишна преживяемост, в този момент се целим в петгодишна. Ако преди предлагахме палиативно лекуване и грижи, в този момент самоуверено приказваме за ремисия. Всичко това произлиза от по-доброто ни схващане за туморните болести, напредъка във фармацевтичната промишленост и таргетната терапия и по-ранната диагностика. Неминуемо с удължение на продължителността на живота на тези пациенти се повдига и въпросът за тяхното качество на живот. Обширен и мултиаспектен индикатор, който се въздейства от редица медицински, обществени, психически и финансови фактори. Това е и повода толкоз доста експерти от разнообразни сфери да приказват за него.
Поставената онкологична диагноза трансформира живота
Пациентите изпадат в депресивни положения и имат потребност от добре подготвени и профилирани клинични психолози. Променят се целите в разпределянето на време и финанси при появяването на новото перо - дофинансиране на лекуване във всичките му форми. Дори и да можем да се похвалим с чудесни крайни резултати, ходът на лекуването си остава дълготраен призрачен сън за множеството онкоболни.
Реклама
Възникват и доста неспецифични медицински въпроси. Продължителното лекуване допуска честа хоспитализация. При подобен режим се демонстрират проблеми, които не биха се забелязали при спорадични визити на болнични заведение. Един от тези проблеми е потребността от венозен път. Значителна част от болничното лекуване на онкологичните пациенти минава в химиотерапия или най-малко симптоматично лекуване на затрудненията. Подсигуряването на венозен път става все по-трудно с придвижване на лекуването. Генерално предписание е да се слага венозна канюла (абокат) в периферна повърхностна вена на ръката. Това е комфортен за прилагане и безвреден метод да подсигуриш път за използване на лекарства. Важно е да се спомене лесната поддръжка, хигиена и следенето за зараза към канюлата. Рано или късно вариантите за периферен венозен път се изчерпват. На първо място това е разследване от честото бодене на вените за взимане на кръвни проби за проучвания или използване на лекарствено лекуване. Друг значим фактор е естеството на самите химиотерапевтици. Агресивността на препаратите води до постоянно инфектиране и задръстване на вената, в която се вливат. Такива
затруднения от време на време се следят при над 30% от пациентите
на дадена терапия. Локалните реакции могат да се проявят и в по-тежка форма при пукане на вената и приключване на химиотерпевтика в подкожието. При подобен сюжет се стига до тежки местни възпалителни реакции, а е допустимо разраняване и формиране на кожни язви. В хода на лекуването към една трета от пациентите се изчерпват от варианти за периферни венозни пътища по горните крака. Всяка последваща тяхна хоспитализация е обвързвана с кошмарното търсене на подобаваща вена и неведнъж бодене в опити да се подсигури път. Болезнена физическа и психическа контузия, асоциирана с приема в болничното заведение.
При привършване на периферните варианти медицината е намерила решение на казуса в лицето на
централните венозни пътища
Когато се сложи венозна канюла в централна вена с по-голям диаметър и кръвоток, концентрацията на химиотерапевтиците спада бързо и не се следят реакциите на локално раздразнение. От това произлизат нова поредност от фактори за вземане предвид. Поставянето на централен венозен път е по-отговорна намеса и крие своите опасности. За сигурност на пациента това се прави от дипломиран медицински личен състав в подобаващите условия. Изискванията за поддръжка също се усилват значимо. По-голям път води до по-голяма входна врата за инфекции. Известен непряк резултат на химиотерапията е имоносупресия, а точно потискането на личните защитни средства на организма. По този метод рисковете от местна зараза към слагания централен венозен път или зараза на кръвта се завишават. Вариант за профилактиране на сходни затруднения е премахването на пътя след всеки курс лекуване. Това води до нова потребност от слагане на нов път при започване на новия курс и до ново бодене на централната вена. Факт е, че в човешкото тяло има много по-малко централни вени за слагане на пътища в сравнение с периферни. Отново на дневен ред са рисковете от регулярно интервениране на вени.
Реклама
В отговор на горепосочените въпроси пораждат напълно имплантируемите венозни катетри, или порт-катетри. Устройство просто и с задоволително дребен размер, което допуска дълготрайна надеждност и лесна приложимост. Състои се от две елементи - подкожно ситуирана камера и катетър, достигащ от нея до централна вена. От това произлиза и нуждата да се слага от висококвалифициран експерт. Веднъж вградени, порт-катетрите към този момент са годни за приложимост. Липсата на външна част взема решение проблемите, свързани с проникването на зараза около тях, само че основава нови. Налага се при всяка приложимост да се боде през кожата. Това е и повода да се сортират особено местата, на които да се вграждат портовете. Устройството на камерите е пригодено за тази концепция, като частта за бодене е покрита от дебела силиконова мембрана. Иглите, които се предопределени за прилагане с такива устройства, също са създадени особено да дават отговор на потребностите за дълготрайна приложимост на врата. Корпусът на камерите най-често се създава от инертна композитна материя или железна сплав, която разрешава осъществяването на по-голяма част от общоприетите ядрено-магнитни, всички компютърнотомографски и ултразвукови проучвания. С слагането на порт-катетър се подсигурява съдов достъп за използване на лекарства без значение от общото положение на организма и миналата история за венозни канюлации. Като всяка намеса тук се крият евентуални затруднения. Една част са свързани със самото слагане. В нея са кръвонасяданията, възпаление на тъканите към самия имплант или затруднения на канюлираната вена. Втората огромна група са проблемите при прилагане на врата. Те се препокриват с първата група като краен резултат, само че методът на пораждане ги отграничава.
Повдига се полемиката
по кое време и по какъв начин да се вгради порт-катетър
Дали всеки пациент на венозна химиотерапия би трябвало да получи подобен път? Оправдани ли са рисковете? Тези решения са оставени в ръцете на онколозите и на самите пациенти или на медицинските сестри, извършващи самите вливания. Основен фактор е продължителността на плануваното лекуване. Много постоянно опцията да бъде вграден порт-катетър идва като рекомендация от медицинският личен състав чак след привършване на опциите за периферни пътища. Това е показателно за нуждата от врата още през цялото време на лекуването.
Показателят качество на живот е функционалност на зрялостта на здравната система и нейната дарба да се оправя с комплексния метод, нужен при лекуването на онкоболни пациенти. Използването на имплантируеми централни венозни катетри е стъпка напред в предлаганата здравна услуга, с която се улеснява работата на медицинския личен състав и главно - понижава контузията за пациента при всяка хоспитализация.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ