Проф. д-р Валентин Говедарски: Като директор на водеща кардиологична болница ще работя за спокойна среда за медиците и адекватно заплащане
Проф. доктор Валентин Говедарски, шеф на УМБАЛ “Проф. доктор Александър Чирков ", в изявление за предаването " Това е България “ на Радио " Фокус “
В " Това е България “ по Радио " Фокус “ ни гостува проф. доктор Валентин Говедарски – шеф на болница " Проф. доктор Александър Чирков “. Здравейте, добре пристигнал в студиото на Радио " Фокус “. Честит празник да си кажем в днешния ден, на Св. Иван Рилски!
Здравейте. Благодаря на Радио " Фокус “ за тази опция и на собствен ред да поздравя всички сътрудници с празника, да бъдат здрави, да упражняват свободно своята специалност, да се любуват на свободното време с околните си у дома, тъй като ние изкарваме повече време на работа, в сравнение с у дома, и да бъдат търпеливи в работата.
Вашата специалност е извънредно натоварваща, извънредно динамична. Всички ние доста разчитаме на вас, лекарите, само че си го признаваме доста рядко. Винаги виждаме грешките във вашата работа, за огромно страдание. Това не значи обаче, че не сме ви признателни. Вашата компетентност е съдов хирург. Вие самият по какъв начин взехте решение да се посветите на медицината и по-късно да специализирате точно съдова хирургия?
Ами тя е дълга история, няма да се спирам тъкмо по какъв начин е трябвало да стана доктор, само че моето предпочитание е било още може би от ранна детска възраст да се занимавам с хирургия, освен като доктор. Конкретната причина да се занимавам със съдова хирургия е разнообразието и опциите за изява, които съществуваха тогава. Все отново аз практикувам към този момент много години тази специалност. Тя беше една нова, тя почна да става по-атрактивна, в случай че мога да кажа, в последните 15-20 години и има доста поле за изява. Това е една страхотна хирургия, която ти дава опция за сериозна изява и задоволеност от това, което си направил.
Отскоро сте шеф на кардиологична болница " Проф. доктор Александър Чирков “. Какви са целите ви като шеф?
Приоритетите са ми може би предпочитание за всичките, които се постанова да управляваме сега. Това за мен е една огромна отговорност и в това време едно огромно обвързване, тъй като въпреки всичко това е една болница с близо половин век история. В лекарските среди тя е известна като " люпилнята на фрагменти “. Не е безизвестно, че от там потеглят доста фрагменти в нашата патология и да си шеф на такава болница не е елементарно. Но моите цели сега са да имаме една спокойна среда на работа, да може да създадем по този начин, че да нямаме недостиг на фрагменти, който е водеща причина за проблемите, които са в нашето опазване на здравето, и да може да упражняваме една доста добра процедура, която действително нашата болница постоянно е имала. Тя е водеща в сърдечно-съдовата патология. Така че целите ми са в тази посока и естествено, личният състав да може да получи съответни хонорари за тази работа. Като най-голямото предизвикателство персонално към мен седи опцията да създадем, да оборудваме една нова постройка, която я има към този момент, по този начин, че тя да бъде една болница с европейско качество на доста високо равнище, с всички благоприятни условия и улеснения на актуалната медицина.
Когато приказваме за частни и държавни академични лечебни заведения, какви са разликите във финансирането, в обслужването на пациентите, в изискванията?
Вижте, разликата сред държавни и частни лечебни заведения трябваше да сътвори една действителна конкуренция за пациентите, само че съгласно нашите визии и наблюдения, тя по-скоро е нелоялна конкуренция. Много неща могат да се приказват тук. Само ще кажа, че примерно кардиохирургичните операционни сега в България са над 10, кардиологичните лаборатории са повече от 50, а има въпреки всичко европейски регулации, където тези структури на глава от популацията би трябвало да са доста по-малко. Примерно на 1,5 милиона население би трябвало да има една кардиохирургия или пък на 200 000 население би трябвало да има една кардиологична лаборатория. При нас са повишени неведнъж. Това от своя страна основава едно чудене от страна на пациента къде да отиде, от негова страна, и въпреки това, по какъв начин самите такива структури да привлекат пациентите. Използват се разнообразни разновидности, които не би трябвало да са обект в този момент на полемика, само че истината във финансирането е, че държавните лечебни заведения изнемогват в случаите, в които би трябвало да лекуват пациенти с доста тежка коморбидност, пациенти, пренасочвани по някакъв метод в държавните структури. Тези пациенти генерират обилни разноски. Бидейки по този начин, една държавна болница ще остане постоянно във финансова загуба. А също така, също е доста значимо да се означи, че държавните лечебни заведения поддържат спешността, а спешността е нещо доста значимо. Там би трябвало 24-часово обслужване. За това са нужни квалифицирани фрагменти, нужен е запас, финансов, добра техническа база. Всичко това прави държавните лечебни заведения в една по-неизгодна позиция.
Доколкото разбирам, нужни са законодателни промени в областта на опазването на здравето.
Ами, нужни са доста регулации, които би трябвало да се създадат в тази посока. Имаше такива стремежи да се направи карта на лечебните заведения, които би трябвало да съществуват. Не мога да кажа до каква степен е стигнало, само че това ще бъде може би една от първите стъпки. Нашите права ги пази Български лекарски съюз. В координиране с Министерство на здравеопазването би трябвало да се реализиран, би могло да се реализиран тези регулации, само че естествено, без решенията на Народното събрание ние няма по какъв начин да ги създадем.
Има едно изследване, което споделя, че 20% от българите са търсили помощ при проблеми със сърцето и диабет.
Споменавайки диабета, би трябвало да отбележим, че диабетът е един фактор, който съществено поврежда съдовете на всякакво равнище – на коронарни артерии, на сънни артерии, на крака. И диабетът като подобен е сериозен пакостник на сърцето. В този смисъл пациентите, които са недиагностицирани – това са може би към 50% от пациентите, са към този момент в своята последна форма на увреждане на артериите и те действително идват с към този момент действителен диабет и действително ние лекуваме затрудненията от диабета, а не самия диабет.
Т.е. хората късно търсят помощ?
Ами, те и късно търсят помощ или не са били вярно ориентирани като профилактика. Дори не са имали самонаблюдения върху себе си за това имат ли диабет или нямат.
Знаем, че няма обща годна рецепта, само че каква е предварителната защита, по какъв начин да се предпазим? Освен в случай че не е по рождение, несъмнено – има и такива случаи, доколкото съм осведомена.
В нашето съвремие предварителната защита е ясна. Начинът на хранене и методът на живот, който водим, урбанизацията, която съществува, всичко това води до един голям стрес и внезапен скок в тези болести. Но по какъв начин може да излезем от тази атмосфера, то е ясно – би трябвало да направляваме метода на хранене, би трябвало да имаме повече профилактика, да имаме повече успокоение, физически извършения. Тя е общоприета, естествено, само че е доста значима за вярното действие на организма.
И един значим въпрос, който интересува дамите – разширените вени. Проблем ли са и по кое време стават проблем? Знаем, че доста от дамите, откакто родят първото си дете, получават подобен проблем.
Да. Разширените вени при млади дами – те имат своята клинична изява, несъмнено, само че доста пациенти дами идват при нас с недоволство от това, че просто им пречат образно
Естетически, да.
Тя неслучайно се води козметична тази интервенция. Тя може да се направи по разнообразни способи, много по-щадящи сега. Но тя има своя патофизиологичен миг, който напредвайки във времето, може да докара до съществени затруднения, с изключение на козметичните, и това са проблемите, свързани с инфектиране на вената, с тромбозиране на вената, повърхностна вена, което може да докара до задръстване на дълбоки вени. Пък дълбоките вени към този момент дават едно доста тежко затруднение, което е известно – белодробната емболия. И в този смисъл, би трябвало да има една сериозна профилактика и на венозната патология. Но козметичните вени не са някакъв проблем. Всичките клинични недоволства, които са свързани с тежест в краката, нощни крампи, отмалялост, бърза отмалялост в краката, отоци в края на деня – всичко това е обвързвано с една клапна инсуфициенция на всички равнища на вените и естествено, най-малкото е да се направи един обзор със съдов хирург или ангиолог, да се направи физиологично проучване и там ясно се вижда клапния уред на вените работи или не, и надлежно да се даде терапия или преценка за оперативно лекуване, в случай че патологията към този момент е по-тежка.
Евелина БРАНИМИРОВА
В " Това е България “ по Радио " Фокус “ ни гостува проф. доктор Валентин Говедарски – шеф на болница " Проф. доктор Александър Чирков “. Здравейте, добре пристигнал в студиото на Радио " Фокус “. Честит празник да си кажем в днешния ден, на Св. Иван Рилски!
Здравейте. Благодаря на Радио " Фокус “ за тази опция и на собствен ред да поздравя всички сътрудници с празника, да бъдат здрави, да упражняват свободно своята специалност, да се любуват на свободното време с околните си у дома, тъй като ние изкарваме повече време на работа, в сравнение с у дома, и да бъдат търпеливи в работата.
Вашата специалност е извънредно натоварваща, извънредно динамична. Всички ние доста разчитаме на вас, лекарите, само че си го признаваме доста рядко. Винаги виждаме грешките във вашата работа, за огромно страдание. Това не значи обаче, че не сме ви признателни. Вашата компетентност е съдов хирург. Вие самият по какъв начин взехте решение да се посветите на медицината и по-късно да специализирате точно съдова хирургия?
Ами тя е дълга история, няма да се спирам тъкмо по какъв начин е трябвало да стана доктор, само че моето предпочитание е било още може би от ранна детска възраст да се занимавам с хирургия, освен като доктор. Конкретната причина да се занимавам със съдова хирургия е разнообразието и опциите за изява, които съществуваха тогава. Все отново аз практикувам към този момент много години тази специалност. Тя беше една нова, тя почна да става по-атрактивна, в случай че мога да кажа, в последните 15-20 години и има доста поле за изява. Това е една страхотна хирургия, която ти дава опция за сериозна изява и задоволеност от това, което си направил.
Отскоро сте шеф на кардиологична болница " Проф. доктор Александър Чирков “. Какви са целите ви като шеф?
Приоритетите са ми може би предпочитание за всичките, които се постанова да управляваме сега. Това за мен е една огромна отговорност и в това време едно огромно обвързване, тъй като въпреки всичко това е една болница с близо половин век история. В лекарските среди тя е известна като " люпилнята на фрагменти “. Не е безизвестно, че от там потеглят доста фрагменти в нашата патология и да си шеф на такава болница не е елементарно. Но моите цели сега са да имаме една спокойна среда на работа, да може да създадем по този начин, че да нямаме недостиг на фрагменти, който е водеща причина за проблемите, които са в нашето опазване на здравето, и да може да упражняваме една доста добра процедура, която действително нашата болница постоянно е имала. Тя е водеща в сърдечно-съдовата патология. Така че целите ми са в тази посока и естествено, личният състав да може да получи съответни хонорари за тази работа. Като най-голямото предизвикателство персонално към мен седи опцията да създадем, да оборудваме една нова постройка, която я има към този момент, по този начин, че тя да бъде една болница с европейско качество на доста високо равнище, с всички благоприятни условия и улеснения на актуалната медицина.
Когато приказваме за частни и държавни академични лечебни заведения, какви са разликите във финансирането, в обслужването на пациентите, в изискванията?
Вижте, разликата сред държавни и частни лечебни заведения трябваше да сътвори една действителна конкуренция за пациентите, само че съгласно нашите визии и наблюдения, тя по-скоро е нелоялна конкуренция. Много неща могат да се приказват тук. Само ще кажа, че примерно кардиохирургичните операционни сега в България са над 10, кардиологичните лаборатории са повече от 50, а има въпреки всичко европейски регулации, където тези структури на глава от популацията би трябвало да са доста по-малко. Примерно на 1,5 милиона население би трябвало да има една кардиохирургия или пък на 200 000 население би трябвало да има една кардиологична лаборатория. При нас са повишени неведнъж. Това от своя страна основава едно чудене от страна на пациента къде да отиде, от негова страна, и въпреки това, по какъв начин самите такива структури да привлекат пациентите. Използват се разнообразни разновидности, които не би трябвало да са обект в този момент на полемика, само че истината във финансирането е, че държавните лечебни заведения изнемогват в случаите, в които би трябвало да лекуват пациенти с доста тежка коморбидност, пациенти, пренасочвани по някакъв метод в държавните структури. Тези пациенти генерират обилни разноски. Бидейки по този начин, една държавна болница ще остане постоянно във финансова загуба. А също така, също е доста значимо да се означи, че държавните лечебни заведения поддържат спешността, а спешността е нещо доста значимо. Там би трябвало 24-часово обслужване. За това са нужни квалифицирани фрагменти, нужен е запас, финансов, добра техническа база. Всичко това прави държавните лечебни заведения в една по-неизгодна позиция.
Доколкото разбирам, нужни са законодателни промени в областта на опазването на здравето.
Ами, нужни са доста регулации, които би трябвало да се създадат в тази посока. Имаше такива стремежи да се направи карта на лечебните заведения, които би трябвало да съществуват. Не мога да кажа до каква степен е стигнало, само че това ще бъде може би една от първите стъпки. Нашите права ги пази Български лекарски съюз. В координиране с Министерство на здравеопазването би трябвало да се реализиран, би могло да се реализиран тези регулации, само че естествено, без решенията на Народното събрание ние няма по какъв начин да ги създадем.
Има едно изследване, което споделя, че 20% от българите са търсили помощ при проблеми със сърцето и диабет.
Споменавайки диабета, би трябвало да отбележим, че диабетът е един фактор, който съществено поврежда съдовете на всякакво равнище – на коронарни артерии, на сънни артерии, на крака. И диабетът като подобен е сериозен пакостник на сърцето. В този смисъл пациентите, които са недиагностицирани – това са може би към 50% от пациентите, са към този момент в своята последна форма на увреждане на артериите и те действително идват с към този момент действителен диабет и действително ние лекуваме затрудненията от диабета, а не самия диабет.
Т.е. хората късно търсят помощ?
Ами, те и късно търсят помощ или не са били вярно ориентирани като профилактика. Дори не са имали самонаблюдения върху себе си за това имат ли диабет или нямат.
Знаем, че няма обща годна рецепта, само че каква е предварителната защита, по какъв начин да се предпазим? Освен в случай че не е по рождение, несъмнено – има и такива случаи, доколкото съм осведомена.
В нашето съвремие предварителната защита е ясна. Начинът на хранене и методът на живот, който водим, урбанизацията, която съществува, всичко това води до един голям стрес и внезапен скок в тези болести. Но по какъв начин може да излезем от тази атмосфера, то е ясно – би трябвало да направляваме метода на хранене, би трябвало да имаме повече профилактика, да имаме повече успокоение, физически извършения. Тя е общоприета, естествено, само че е доста значима за вярното действие на организма.
И един значим въпрос, който интересува дамите – разширените вени. Проблем ли са и по кое време стават проблем? Знаем, че доста от дамите, откакто родят първото си дете, получават подобен проблем.
Да. Разширените вени при млади дами – те имат своята клинична изява, несъмнено, само че доста пациенти дами идват при нас с недоволство от това, че просто им пречат образно
Естетически, да.
Тя неслучайно се води козметична тази интервенция. Тя може да се направи по разнообразни способи, много по-щадящи сега. Но тя има своя патофизиологичен миг, който напредвайки във времето, може да докара до съществени затруднения, с изключение на козметичните, и това са проблемите, свързани с инфектиране на вената, с тромбозиране на вената, повърхностна вена, което може да докара до задръстване на дълбоки вени. Пък дълбоките вени към този момент дават едно доста тежко затруднение, което е известно – белодробната емболия. И в този смисъл, би трябвало да има една сериозна профилактика и на венозната патология. Но козметичните вени не са някакъв проблем. Всичките клинични недоволства, които са свързани с тежест в краката, нощни крампи, отмалялост, бърза отмалялост в краката, отоци в края на деня – всичко това е обвързвано с една клапна инсуфициенция на всички равнища на вените и естествено, най-малкото е да се направи един обзор със съдов хирург или ангиолог, да се направи физиологично проучване и там ясно се вижда клапния уред на вените работи или не, и надлежно да се даде терапия или преценка за оперативно лекуване, в случай че патологията към този момент е по-тежка.
Евелина БРАНИМИРОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ