Проф. д-р Тамара Албертини: Пловдив е градът на...
Проф. доктор Тамара Албертини е експерт по Ренесанс и ислямска философия. Професор е по философия в Хавайския университет в Маноа.
Родена е в швейцарския град Chur, само че е израснала в Тунис. Посещава двуезично образование на арабски и френски в колеж и въпреки че е католичка, също и мюсюлманско учебно заведение (медресе). Завършва философия в Базелския университет. Докторската дисертация е предпазена в Мюнхенския университет. Владее немски, френски, италиански и британски език, приказва също по този начин сърбо-хърватско-босненски, арабски и български. Работи с антични езици, като арамийски, латински и древногръцки. От 2009 година проф. доктор Албертини е президент на Швейцарското общество на Хавай. Днес тя е член на българо-швейцарското сдружение Асоциация " Луи Айер ".
Омъжена е за живеещия в Съединени американски щати Джордж Минкин - американски режисьор-кинодокументалист, с български корени. Имат наследник и щерка.
Проф. Албертини, за първи път ли идвате в Пловдив?
Това е второто ми посещаване. Първият път беше преди доста години, само че и тогава, и в този момент за мен е доста забавно да видя града ви. Пловдив е античен град, античен в смисъл, че е бил и към момента е очевидец на разнообразни цивилизации. За да го опиша, бих употребила думата „ мозайка ” - един микс от остарели цивилизации. В него има от всичко - тракийско, гръцко, римско, българско, славянско, християнско. Чужденците, които посещават града ви, могат да научат историята единствено вървешком по улиците му.
Лекцията, която изнесохте в Пловдив, се споделя: „ Великите цивилизации: не конфликт или разговор, ние сме съхранители един на различен ”. Как ще го обясните?
Сблъсъкът, за който приказва Самюъл Хънтингтън в книгата си „ Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на международния ред “, явно не е допустима опция. Нито пък е “диалог ”, което може да учуди вашите читатели. Ние към този момент се опитахме да накараме великите цивилизации да приказват между тях. Резултатите обаче са разочароващи. Аз предлагам трето решение и то е да са в ролята на “съхранители ”. Всяка цивилизация има своя задача и тя е по какъв начин и какво да запази. Не в музея или в библиотеката (които извършват друга мисия), а в съзнанието на хората. Ние си мислим, че в човешкото развиване би трябвало да има единствено една велика цивилизация, но не е по този начин. По-правилно е разбирането, че има паралелни цивилизации. Всички те би трябвало да се развиват, а не една да господства над останалите.
А къде е мястото на българите измежду тези огромни цивилизации, за които говорите?
Винаги споделям, че това, което е направил цар Борис I (852-889) на Балканите, е съпоставимо с делото на Карл Велики (742-814) на Запад. Разликата е, че за единия се приказва, а за другия - не. Както Карл Велики е значим за християнството, по този начин и цар Борис I e осъзнал да основава една империя - основана на един език, една писменост и една вяра. Затова Борис I e огромен посланик в решението, което взима сред Рим и Константинопол. И той е съумял в това свое дело - библията е била преведена за напълно къс интервал на български език на новата писменост - кирилица - което единствено по себе си е грандиозно събитие. И това демонстрира, че тук християнската вяра е жива и е българска. На Запад първи Мартин Лутер превежда библията на постбиблейски език, т.е. на актуален немски език. Само че Борис I е пионер тук, на Балканите. Нещо повече - Борис I развива манастирите от място за молебствия в центрове на знанието и по този начин основава една нова традиция в българската книжовност и просвета.
Често приказваме за Средновековието като за така наречен “тъмни епохи ”. Тази метафора е присъща за Западния свят, само че какво се случва по това време на Изток -във Византия и на Балканите?
Какво значи “тъмни епохи ”? Когато гледаме фреските на Джото (1266-1337), ние виждаме нарисувани цветни градове. Образите в неговото изкуство са показани с цветни облекла. Само в холивудските продукции за междинните епохи виждаме тази мрачевина. Там няма слънчеви дни, градовете са мрачни, хората са облечени в сиви и кафяви дрипи и с мръсни лица. Затова, в случай че приказваме за „ мрачевина ” във връзка с изкуството и културата, сигурно нямаме поради цяла Европа. Именно по това време Балканите и Византийската империя са били мястото за познание и подем на европейската просвета.
Къде е мястото на ислямската философия в този интервал?
Ислямският свят в никакъв случай не е живял в така наречен „ тъмни епохи ”. Всъщност той в никакъв случай не е бил и в Средновековието - по този начин, както го схваща Европа. Не можем да използваме периодизацията, основана за една цивилизация - за друга. Колкото до ролята на ислямската цивилизация в Европа, точно тя е съхранила гръко-римското завещание, което Западна Европа е изгубила. Това завещание се е върнало в Европа посредством ислямския свят, обогатено и развито в три стадия. Първият напредък е в Средновековието, тогава доста документи са се превеждали от арабски на латински. Вторият - е по време на Ренесанса, в този миг философите са търсили нови детайли и по този начин са формирали една нова философия, основана на гръко-римското завещание и достиженията на философи и учени от ислямската просвета. Третият напредък е в годините на Просвещението, т.е. в XVIII век. Тогава за следващ път са употребявали текстове от исляма. Например философът Жан-Жак Русо споделя: „ Да се върнем към природата! ” - тази концепция той я е взел от една книга от Андалусия, написана от Ибн Туфайл (1105-1185). И по този начин огромни философи като Русо и Волтер са били въодушевени от ислямската философия.
Днес обаче свързваме исляма главно с бежанците. Вероятно тъкмо тук е мястото да сложим въпроса: би трябвало ли да сме толерантни към емигрантите?
“Толерантност ” не е положителна дума, въпреки доста хора да считат по този начин. Тя има латински генезис и се превежда като “издържливост ” и ”търпение ”, което допуска да “изтърпиш ” религията, мирогледа или метода на живот на другия. Ето за какво просто приемливост може да провокира неодобрение в дълготраен проект.
А коя тогава е вярната дума?
Тук не става въпрос за терминология, а за друг вид мислене. Смисълът е да живеем като съхранители един на различен. Това в тази ситуация с бежанците, които търсят леговище в непознати страни, подсказва, че както “домакинът ”, по този начин и “гостът ” имат потребност един от различен. Нито единият не може да съществува без другия, тъй като няма “домакин ” без “гост ” и противоположното. Разбира се, има избрани етични правила, които домакинът приема да съблюдава - като това да пази, образова, да се грижи за госта си, а също по този начин и да почита неговата вяра. На собствен ред гостът би трябвало да съблюдава различен кодекс, отговаряш на позицията му. Основното предписание е да почита дома и културата на своя хазаин. Следователно положителният посетител не би трябвало да безпокои или наранява своя правоприемник. Новодошлият също по този начин не трябва да слага несъразмерни условия към своя хазаин. Предвид продължителните всеобщи миграционни талази към Европа това е сфера, която има потребност от повече размисъл и задълбочаване.
Къде виждате мястото на българите в тези международни промени?
България има доста преимущества, първото от които географското <210> състояние. Големият <210> плюс е, че тя е на кръстопътя сред Запада и Изтока и това, което ще се случва тук, ще има огромни последствия в бъдеще. Резултатите могат да са положителни или отрицателни. Аз мисля, че те ще бъдат по-скоро положителни, тъй като виждам, че хората в България са доста образовани - вие четете, имате огромни медии, публикувате доста.
В исторически подтекст това може да се назова интервал на душевно търсене за българите. За пръв път те са в позицията да събират писмени документи, археологични артефакти и да ги проучват без над тях да тегне опасност от някой задграничен държател бил той от Османската империя или Съветския съюз, както се е случвало в предишното. С рухването на комунизма пристигна освен демокрацията, само че и опцията да изследвате историята си и етническата си принадлежност.
Резултатите, които сега реализират българските историци, лингвисти, археолози и антрополози, ще потвърдят пред общността от народи, че България и българите са високообразовани хора, чиито предшественици са съдействали за построяването на една велика цивилизация в международен проект. На хората отвън България споделям, че това е значима задача, която заслужава поддръжката на всички ни. И тя също е методът да бъдем съхранители един на различен.
Родена е в швейцарския град Chur, само че е израснала в Тунис. Посещава двуезично образование на арабски и френски в колеж и въпреки че е католичка, също и мюсюлманско учебно заведение (медресе). Завършва философия в Базелския университет. Докторската дисертация е предпазена в Мюнхенския университет. Владее немски, френски, италиански и британски език, приказва също по този начин сърбо-хърватско-босненски, арабски и български. Работи с антични езици, като арамийски, латински и древногръцки. От 2009 година проф. доктор Албертини е президент на Швейцарското общество на Хавай. Днес тя е член на българо-швейцарското сдружение Асоциация " Луи Айер ".
Омъжена е за живеещия в Съединени американски щати Джордж Минкин - американски режисьор-кинодокументалист, с български корени. Имат наследник и щерка.
Проф. Албертини, за първи път ли идвате в Пловдив?
Това е второто ми посещаване. Първият път беше преди доста години, само че и тогава, и в този момент за мен е доста забавно да видя града ви. Пловдив е античен град, античен в смисъл, че е бил и към момента е очевидец на разнообразни цивилизации. За да го опиша, бих употребила думата „ мозайка ” - един микс от остарели цивилизации. В него има от всичко - тракийско, гръцко, римско, българско, славянско, християнско. Чужденците, които посещават града ви, могат да научат историята единствено вървешком по улиците му.
Лекцията, която изнесохте в Пловдив, се споделя: „ Великите цивилизации: не конфликт или разговор, ние сме съхранители един на различен ”. Как ще го обясните?
Сблъсъкът, за който приказва Самюъл Хънтингтън в книгата си „ Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на международния ред “, явно не е допустима опция. Нито пък е “диалог ”, което може да учуди вашите читатели. Ние към този момент се опитахме да накараме великите цивилизации да приказват между тях. Резултатите обаче са разочароващи. Аз предлагам трето решение и то е да са в ролята на “съхранители ”. Всяка цивилизация има своя задача и тя е по какъв начин и какво да запази. Не в музея или в библиотеката (които извършват друга мисия), а в съзнанието на хората. Ние си мислим, че в човешкото развиване би трябвало да има единствено една велика цивилизация, но не е по този начин. По-правилно е разбирането, че има паралелни цивилизации. Всички те би трябвало да се развиват, а не една да господства над останалите.
А къде е мястото на българите измежду тези огромни цивилизации, за които говорите?
Винаги споделям, че това, което е направил цар Борис I (852-889) на Балканите, е съпоставимо с делото на Карл Велики (742-814) на Запад. Разликата е, че за единия се приказва, а за другия - не. Както Карл Велики е значим за християнството, по този начин и цар Борис I e осъзнал да основава една империя - основана на един език, една писменост и една вяра. Затова Борис I e огромен посланик в решението, което взима сред Рим и Константинопол. И той е съумял в това свое дело - библията е била преведена за напълно къс интервал на български език на новата писменост - кирилица - което единствено по себе си е грандиозно събитие. И това демонстрира, че тук християнската вяра е жива и е българска. На Запад първи Мартин Лутер превежда библията на постбиблейски език, т.е. на актуален немски език. Само че Борис I е пионер тук, на Балканите. Нещо повече - Борис I развива манастирите от място за молебствия в центрове на знанието и по този начин основава една нова традиция в българската книжовност и просвета.
Често приказваме за Средновековието като за така наречен “тъмни епохи ”. Тази метафора е присъща за Западния свят, само че какво се случва по това време на Изток -във Византия и на Балканите?
Какво значи “тъмни епохи ”? Когато гледаме фреските на Джото (1266-1337), ние виждаме нарисувани цветни градове. Образите в неговото изкуство са показани с цветни облекла. Само в холивудските продукции за междинните епохи виждаме тази мрачевина. Там няма слънчеви дни, градовете са мрачни, хората са облечени в сиви и кафяви дрипи и с мръсни лица. Затова, в случай че приказваме за „ мрачевина ” във връзка с изкуството и културата, сигурно нямаме поради цяла Европа. Именно по това време Балканите и Византийската империя са били мястото за познание и подем на европейската просвета.
Къде е мястото на ислямската философия в този интервал?
Ислямският свят в никакъв случай не е живял в така наречен „ тъмни епохи ”. Всъщност той в никакъв случай не е бил и в Средновековието - по този начин, както го схваща Европа. Не можем да използваме периодизацията, основана за една цивилизация - за друга. Колкото до ролята на ислямската цивилизация в Европа, точно тя е съхранила гръко-римското завещание, което Западна Европа е изгубила. Това завещание се е върнало в Европа посредством ислямския свят, обогатено и развито в три стадия. Първият напредък е в Средновековието, тогава доста документи са се превеждали от арабски на латински. Вторият - е по време на Ренесанса, в този миг философите са търсили нови детайли и по този начин са формирали една нова философия, основана на гръко-римското завещание и достиженията на философи и учени от ислямската просвета. Третият напредък е в годините на Просвещението, т.е. в XVIII век. Тогава за следващ път са употребявали текстове от исляма. Например философът Жан-Жак Русо споделя: „ Да се върнем към природата! ” - тази концепция той я е взел от една книга от Андалусия, написана от Ибн Туфайл (1105-1185). И по този начин огромни философи като Русо и Волтер са били въодушевени от ислямската философия.
Днес обаче свързваме исляма главно с бежанците. Вероятно тъкмо тук е мястото да сложим въпроса: би трябвало ли да сме толерантни към емигрантите?
“Толерантност ” не е положителна дума, въпреки доста хора да считат по този начин. Тя има латински генезис и се превежда като “издържливост ” и ”търпение ”, което допуска да “изтърпиш ” религията, мирогледа или метода на живот на другия. Ето за какво просто приемливост може да провокира неодобрение в дълготраен проект.
А коя тогава е вярната дума?
Тук не става въпрос за терминология, а за друг вид мислене. Смисълът е да живеем като съхранители един на различен. Това в тази ситуация с бежанците, които търсят леговище в непознати страни, подсказва, че както “домакинът ”, по този начин и “гостът ” имат потребност един от различен. Нито единият не може да съществува без другия, тъй като няма “домакин ” без “гост ” и противоположното. Разбира се, има избрани етични правила, които домакинът приема да съблюдава - като това да пази, образова, да се грижи за госта си, а също по този начин и да почита неговата вяра. На собствен ред гостът би трябвало да съблюдава различен кодекс, отговаряш на позицията му. Основното предписание е да почита дома и културата на своя хазаин. Следователно положителният посетител не би трябвало да безпокои или наранява своя правоприемник. Новодошлият също по този начин не трябва да слага несъразмерни условия към своя хазаин. Предвид продължителните всеобщи миграционни талази към Европа това е сфера, която има потребност от повече размисъл и задълбочаване.
Къде виждате мястото на българите в тези международни промени?
България има доста преимущества, първото от които географското <210> състояние. Големият <210> плюс е, че тя е на кръстопътя сред Запада и Изтока и това, което ще се случва тук, ще има огромни последствия в бъдеще. Резултатите могат да са положителни или отрицателни. Аз мисля, че те ще бъдат по-скоро положителни, тъй като виждам, че хората в България са доста образовани - вие четете, имате огромни медии, публикувате доста.
В исторически подтекст това може да се назова интервал на душевно търсене за българите. За пръв път те са в позицията да събират писмени документи, археологични артефакти и да ги проучват без над тях да тегне опасност от някой задграничен държател бил той от Османската империя или Съветския съюз, както се е случвало в предишното. С рухването на комунизма пристигна освен демокрацията, само че и опцията да изследвате историята си и етническата си принадлежност.
Резултатите, които сега реализират българските историци, лингвисти, археолози и антрополози, ще потвърдят пред общността от народи, че България и българите са високообразовани хора, чиито предшественици са съдействали за построяването на една велика цивилизация в международен проект. На хората отвън България споделям, че това е значима задача, която заслужава поддръжката на всички ни. И тя също е методът да бъдем съхранители един на различен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ