Проф. д-р Свилен Маслянков: Отстраняването на тумора на гърдата невинаги е правилното медицинско решение
Проф. доктор Свилен Маслянков, окохирург от Александровска болница, в изявление за предаването " Здравето на фокус " на Радио " Фокус " .
В началото на 2021 година Световната здравна организация разгласи рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване измежду популацията на планетата. Месец октомври е време, в което целият свят се сплотява към значимата задача да насърчи ранната диагностика на рака на гърдата.
За последните две години у нас броят на записаните с рак на гърдата е повишен от 3500 до 4800 за една година. Толкова бързо ли се усилват случаите, проф. Маслянков?
Знаете ли, тази цифра – 4800, не е публична и е доста мъчно да кажем публично какъв брой тъкмо са случаите на година в България. Цитираните данни са от Здравната каса, въз основата на броя на пациентите, които са били подложени на оперативна интервенция за предходната година. За страдание, нямаме настоящ указател. Нямаме метод, по който да задължим всички структури, които работят диагностично и оперативно с рак на гърдата, да се записват, което е извънредно тъпо. Това ще има доста неподходящи последствия през годините, тъй като в последна сметка ние не знаем тъкмо какъв брой нарастват случаите. Да не приказвам, че неналичието на какъвто и да е скрининг значи в действителност, че се държим безусловно безотговорни към нашите, българските пациенти.
Всички лекари ни споделят, че ранната диагностика е ключът към сполучливото лекуване, само че може би тук е мястото да кажем, с изключение на профилактичните прегледи, в случай че ги вършим, има ли признаци, които сигнализират, че нещо не е наред и би трябвало да се насочим към експерт?
По принцип, особено за рака на гърдата, най-честият и най-стресиращият признак, който плаши всяка жена, е да напипа бучка в гърдата си. Това е най-честата причина. Невинаги значи, че това е недоброкачествен израстък, не всеки път е нещо неприятно, само че всеки един подобен проблем би трябвало да бъде обяснен. Естествено, има доста други неща, за които ние, експертите, следим. Това е придръпване на кожата, зачервяване на надлежащата кожа, от време на време оток в нея – става така наречен портокалова кора, от време на време придръпване на зърното, от време на време приключване на секрет от зърното, кървенист секрет е обезпокоителен признак, който би трябвало да бъде обяснен. Понякога напипване на увеличени лимфни възли. За страдание, някой път даже далечни разсейки са първата демонстрация, която приказва, че има това заболяване, и едвам когато се направи интервенция за нещо такова, излиза наяве, че в действителност казусът е в гърдата.
Появи ли се бучка, появи ли се към този момент проблем, да, ще дойдат пациентите, само че тогава имаме доста сериозен пропуск да намерим пациентите, които нямат никаква клиника. Такъв вид контингент може да бъде заловен с профилактични дейности и да бъде открит в доста, доста ранен клиничен етап, което да даде доста, доста по-голяма дълготрайност на живота и доста по-добра прогноза.
Т.е. казвате ни, че когато се появят тези признаци, които изредихте, към този момент би могло да се каже, че е късно?
Не. Не е наложително да е късно. Възможно е доста ранен израстък да даде придръпване на надлежащата кожа, да даде придръпване на зърното. Това са неща, които ние, клиницистите, които се опитваме да хванем, колкото се може по-рано заболяването, и на които всекидневно ни се постанова да преглеждаме пациенти, ги търсим. Това надалеч не значи, че всеки случай ще е напреднал. Истината е, че първата стъпка, която довежда пациента при човек, който манипулира този орган, е, с цел да се потвърди заболяването, и би трябвало посредством една биопсия да я установим.
Преди да предприемем, каквото и да е лекуване, ние би трябвало да я стадираме добре, би трябвало да сме наясно какъв брой тъкмо е напреднало болестта. Има класификации, по които го вършим. Според биологията на тумора, съгласно клиничния етап, в който е туморът, ние подхващаме поредицата от лекувания по-нататък, тъй като ракът на гърдата е един характерен образец на сложно държание. Не може единствено с едната форма на лекуване, единствено с хирургия или единствено с лъчетерапия, или единствено с химиотерапия. Ние би трябвало да използван сложно лекуване. Е, да, има форми, които няма да се въздействат, нито от ендокринната терапия ще се повлияе на един трайно отрицателен израстък, само че като цяло ние би трябвало да установим за кой пациент какво тъкмо е уместно. И от време на време това е строго самостоятелно, според от вида на биология на тумора и естествено, неговото разпространяване.
Колко определящ, професоре, е факторът наследствена обремененост за съществуването на тази диагноза?
6-8% от туморите на млечната жлеза са наследствено обусловени. И това ми е една от огромните болки, с които през последните години съм заставал доста постоянно пред вас, публицистите, като така наречен трета власт и съм го изразявал това мнение.
Ако приемем, че имаме 4000 заболели с рак на гърдата, това значи, че към 300 дами в България всяка година се разболяват с фамилна обремененост. Т.е. несъмнено е, че те ще се разболеят, тъй като в техните гени има някаква смяна. Хубаво е, че напредъкът в технологиите ни дава опция да установим тези разновидности. Наричат се BRCA1 и BRCA2 разновидности, известни в обществото като " случая на Анджелина Джоли ".
Преди повече от 10 години тя направи махането на органа си, което естествено е било реконструктивно, изобщо не е останала без форма на тялото си – това е една от най-красивите дами сега в света. По този метод, давайки публичност, аз бях извънредно благополучен, тъй като за този семеен рак знам от далечната 2002 година, когато за пръв път вървях на интернационален теоретичен конгрес и когато разбрах, че има подобен вид държание. Още тогава сътрудниците от Англия рапортуваха 20-годишен опит към този момент с профилактично махане на органа с оглед профилактика.
При нас няма по какъв начин тъкмо тези 300 дами да селектираме и да им пуснем единствено на тях проучването за BRCA разновидност, т.е. да ги определим единствено тях. Естествено, че ще би трябвало на доста по-широк панел от дами, които са предразположени, да бъде пуснато, само че факт е, че в случай че успеем да хванем този контингент, тези пациенти могат да не доближат до стадия на малигнизация. Т.е. махайки паренхима, махайки това, което би могло да малигнизира – и отново ще отворя една скоба – заменяйки го с един имплант, тъй като това към този момент е профилактична хирургия, с нейната реконструктивна опция, дамата може даже да стане и с по-хубави гърди, ще профилактираме въобще да не се появи заболяване. Но първо би трябвало да бъдат подготвени тези дами, да знаят, че има такава алтернатива и че има такава опция въобще. И второ, те би трябвало да бъдат търсени целеустремено. По британските стандарти това нещо се прави почти на 5 години преди развиването на рак на майката. Ако майката се е разболяла на 46, щерка й би трябвало да си направи реконструктивна хирургия до 41 години, т.е. 5 години преди развиването на карцинома на майката. Така че това е доста елементарно открито, просто би трябвало да се търси целеустремено този контингент.
Намалява ли рискът от рак на гърдата след една избрана възраст? Да речем след 60-годишна възраст, в случай че нямаме такова заболяване, по-малък ли става рискът?
По принцип не. Забелязваме, че онкологичните болести напредват с възрастта. Има редица аргументи – по-дълго време сме изложени на тези рискови фактори, забележими и невидими, на йонизиращи лъчения, на диетичните моменти, които в нашето индустриализирано общество с хранителни добавки, с доста консервирани храни, консерватори и ред други неща, които с времето очевидно се наслагват в тялото ни и водят до иницииране на тази мутагенеза.
Зададох Ви този въпрос, тъй като ми направи усещане, че за тази възрастова категория Здравната каса заделя доста по-малко средства за лекуване и профилактика.
Факт е, че след една избрана възраст продължителността на живота понижава, тъй че може би процентът на 70-годишните дами, бидейки по-малко, в сравнение с % на 60-годишните, да се окаже, че леко понижава в тази декада абсолютният броя на заболелите.
Различни ли са формите на рака на гърдата? Може ли да се каже, че има по-агресивен, по-малко рисков?
Един от нашите учители преди време споделяше, че всеки рак е безусловно друг по отношение на идващия. Може да има безусловно самостоятелна биология. Това е още на равнище появяването, на каквато и да е разновидност. Обикновено, с цел да се стигне до рак, има скокообразна поредност от разновидности. В началото организмът може да е поизчисти някои от тях, само че в един миг се изгубва тази опция. И тъкмо поради това, колкото по-агресивна е разновидността, толкоз по-агресивен е като цяло ракът.
Истината е, че две бучки, които наподобяват морфологично по един и същи метод – да кажем по 1,5 см, топченца, които даже като ги срежеш, имат лека конструкция, сходна на хрущял, наподобяват макроскопски идентични, могат да имат безусловно друго хистологично и биологично държание и от там да се обуслови и агресивността им.
Много е значимо тъкмо това нещо да бъде открито авансово, да се посочи точният вид на всеки един израстък, с цел да знаем тъкмо по какъв начин да го менажираме. Да използван най-съвременната и най-правилната форма на лекуване, да не е едно и също държанието по отношение на туморите. И поради това е доста значимо в диагностиката да се стартира с хистологичната верификация, само че не посредством премахване на тумора, а посредством дебелоиглена биопсия. Защо дебелоиглена, а не тънкоиглена – тъй като тънкоиглената не може да направи хистологично проучване и не може да даде прогностичните маркери – естроген рецептор, прогестерон рецептор, HER2 рецептор и Ki-67 плоидност, което също е значим в фактор за другите тумори. Около 1/4 от всички тумори са много нападателни и могат да дадат доста бързо далечни разсейки. По предписание тези тумори би трябвало да бъдат атакувани с предоперативна най-често химия, а от време на време таргетна терапия, от време на време и хормонална терапия.
Има ли във всички лечебни заведения в България открит обединен протокол за лекуване на рак на гърдата по този начин, че пациентката да не разчита на шанс къде ще попадне?
За страдание, към момента в доста от лечебните заведения се работи по старите протоколи. При подобен протокол пациентът с израстък на гърдата се поставя на операционната маса, туморът се изважда и се изпраща за проучване, което в границите на 20 минути може да каже има ли, няма ли рак. След като се отговори рак, се минава към първична интервенция. Точно ето тези 25% от туморите, които аз загатнах, се пропущат, а те наложително би трябвало да бъдат третирани с неоадювантното, предоперативното лекуване и даже е значимо оставянето на тумора в тялото, с цел да може да се наблюдава тъкмо с тази терапия какво се случва.
Туморът е най-хубавият индикатор. Понякога той изцяло се стапя и даже тъкмо поради това цялостно стапяне би трябвало да бъде подложен характерен маркер по време на биопсията.На въпроса Ви има ли общоприетоо държание? – няма.
За страдание, макар че това е международен стандарт и със международни доказателства, че това води до най-хубави резултати в общия индикатор за лекуването на тази болест, за жалост, към момента доста от пациентите се третират по остарял метод и се пропуща шанса да се получи по-добър надзор, по-добро лекуване, по-добър отговор от комплексното повлияване на заболяването.
Инициатор съм на провеждането на национална конференция за хирурзи за лекуването на рак на гърдата, която ще бъде при започване на 2025 година, в последните дни на януари – 30-31, и 1 февруари. Поканили сме и интернационалните лектори с много висока стойност, също всички най-добрине от България, които вземат участие в комплексното лекуване на тази болест – лъче- и химиотерапевти, патолози, образни диагностици, пластични хирурзи и така нататък, да се съберем всички на едно място, да си сверим часовниците и да дадем нещо като рекомендации по какъв начин да се работи. И най-много задачата ни е да съберем младежите от цяла България, които да видят какъв е освен българският, само че и международният стандарт и с това да се усъвършенства общото положение на тази активност в България и всички да станем по-добри.
Вие сте избавили доста пациенти. Аз желая обаче да ви попитам дали е имало случаи, когато пациентите са спасявали вас от подозрения, тревога, липса на убеденост?
Много ви е ексцентричен въпросът и признавам, че ме хванахте малко по " бели гащи ", както се споделя. Аз обичам работата си, имам шанса да си работя заниманието. От самото начало на кариерата ми е било по този начин, не че не съм имал и други благоприятни условия. Просто се пробвам да вляза в болката на всеки самостоятелен пациент, за положително или за неприятно. Това от време на време ми коства доста, само че това ме е обогатило като човек, тъй като се срещам с най-различни ориси, най-различни хора, от време на време с психическа неустойчивост, с нерешителност в живота. Опитвам се да подобавам доста психически с всеки един.
Какво да ви кажа? Благодарен съм за това, че съм имал опцията да се развия в тази посока. Да, евентуално, пациентите също ме съхраняват. Това, че съм обкръжен с доста негативни страсти, обаче, също се отразява върху мен. Страдам за всеки един от моите неподходящо разрастващи се случаи, мисля ги, пробвам се по всякакъв начин да оказа помощ.
В природата има баланс - от другата страна на болката, сигурно стои доста обич, която ви дават пациентите, които сте излекували.
Така е, да.
Каква е историята на златния скалпел, който притежавате?
Един признателен пациент, който реши, че с моята оперативна интервенция съм го заслужил. Човекът е инженер и имаше опция да направи подобен подарък. Надявам се да съм го заслужил, единствено това ще кажа.
Росица АНГЕЛОВА
В началото на 2021 година Световната здравна организация разгласи рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване измежду популацията на планетата. Месец октомври е време, в което целият свят се сплотява към значимата задача да насърчи ранната диагностика на рака на гърдата.
За последните две години у нас броят на записаните с рак на гърдата е повишен от 3500 до 4800 за една година. Толкова бързо ли се усилват случаите, проф. Маслянков?
Знаете ли, тази цифра – 4800, не е публична и е доста мъчно да кажем публично какъв брой тъкмо са случаите на година в България. Цитираните данни са от Здравната каса, въз основата на броя на пациентите, които са били подложени на оперативна интервенция за предходната година. За страдание, нямаме настоящ указател. Нямаме метод, по който да задължим всички структури, които работят диагностично и оперативно с рак на гърдата, да се записват, което е извънредно тъпо. Това ще има доста неподходящи последствия през годините, тъй като в последна сметка ние не знаем тъкмо какъв брой нарастват случаите. Да не приказвам, че неналичието на какъвто и да е скрининг значи в действителност, че се държим безусловно безотговорни към нашите, българските пациенти.
Всички лекари ни споделят, че ранната диагностика е ключът към сполучливото лекуване, само че може би тук е мястото да кажем, с изключение на профилактичните прегледи, в случай че ги вършим, има ли признаци, които сигнализират, че нещо не е наред и би трябвало да се насочим към експерт?
По принцип, особено за рака на гърдата, най-честият и най-стресиращият признак, който плаши всяка жена, е да напипа бучка в гърдата си. Това е най-честата причина. Невинаги значи, че това е недоброкачествен израстък, не всеки път е нещо неприятно, само че всеки един подобен проблем би трябвало да бъде обяснен. Естествено, има доста други неща, за които ние, експертите, следим. Това е придръпване на кожата, зачервяване на надлежащата кожа, от време на време оток в нея – става така наречен портокалова кора, от време на време придръпване на зърното, от време на време приключване на секрет от зърното, кървенист секрет е обезпокоителен признак, който би трябвало да бъде обяснен. Понякога напипване на увеличени лимфни възли. За страдание, някой път даже далечни разсейки са първата демонстрация, която приказва, че има това заболяване, и едвам когато се направи интервенция за нещо такова, излиза наяве, че в действителност казусът е в гърдата.
Появи ли се бучка, появи ли се към този момент проблем, да, ще дойдат пациентите, само че тогава имаме доста сериозен пропуск да намерим пациентите, които нямат никаква клиника. Такъв вид контингент може да бъде заловен с профилактични дейности и да бъде открит в доста, доста ранен клиничен етап, което да даде доста, доста по-голяма дълготрайност на живота и доста по-добра прогноза.
Т.е. казвате ни, че когато се появят тези признаци, които изредихте, към този момент би могло да се каже, че е късно?
Не. Не е наложително да е късно. Възможно е доста ранен израстък да даде придръпване на надлежащата кожа, да даде придръпване на зърното. Това са неща, които ние, клиницистите, които се опитваме да хванем, колкото се може по-рано заболяването, и на които всекидневно ни се постанова да преглеждаме пациенти, ги търсим. Това надалеч не значи, че всеки случай ще е напреднал. Истината е, че първата стъпка, която довежда пациента при човек, който манипулира този орган, е, с цел да се потвърди заболяването, и би трябвало посредством една биопсия да я установим.
Преди да предприемем, каквото и да е лекуване, ние би трябвало да я стадираме добре, би трябвало да сме наясно какъв брой тъкмо е напреднало болестта. Има класификации, по които го вършим. Според биологията на тумора, съгласно клиничния етап, в който е туморът, ние подхващаме поредицата от лекувания по-нататък, тъй като ракът на гърдата е един характерен образец на сложно държание. Не може единствено с едната форма на лекуване, единствено с хирургия или единствено с лъчетерапия, или единствено с химиотерапия. Ние би трябвало да използван сложно лекуване. Е, да, има форми, които няма да се въздействат, нито от ендокринната терапия ще се повлияе на един трайно отрицателен израстък, само че като цяло ние би трябвало да установим за кой пациент какво тъкмо е уместно. И от време на време това е строго самостоятелно, според от вида на биология на тумора и естествено, неговото разпространяване.
Колко определящ, професоре, е факторът наследствена обремененост за съществуването на тази диагноза?
6-8% от туморите на млечната жлеза са наследствено обусловени. И това ми е една от огромните болки, с които през последните години съм заставал доста постоянно пред вас, публицистите, като така наречен трета власт и съм го изразявал това мнение.
Ако приемем, че имаме 4000 заболели с рак на гърдата, това значи, че към 300 дами в България всяка година се разболяват с фамилна обремененост. Т.е. несъмнено е, че те ще се разболеят, тъй като в техните гени има някаква смяна. Хубаво е, че напредъкът в технологиите ни дава опция да установим тези разновидности. Наричат се BRCA1 и BRCA2 разновидности, известни в обществото като " случая на Анджелина Джоли ".
Преди повече от 10 години тя направи махането на органа си, което естествено е било реконструктивно, изобщо не е останала без форма на тялото си – това е една от най-красивите дами сега в света. По този метод, давайки публичност, аз бях извънредно благополучен, тъй като за този семеен рак знам от далечната 2002 година, когато за пръв път вървях на интернационален теоретичен конгрес и когато разбрах, че има подобен вид държание. Още тогава сътрудниците от Англия рапортуваха 20-годишен опит към този момент с профилактично махане на органа с оглед профилактика.
При нас няма по какъв начин тъкмо тези 300 дами да селектираме и да им пуснем единствено на тях проучването за BRCA разновидност, т.е. да ги определим единствено тях. Естествено, че ще би трябвало на доста по-широк панел от дами, които са предразположени, да бъде пуснато, само че факт е, че в случай че успеем да хванем този контингент, тези пациенти могат да не доближат до стадия на малигнизация. Т.е. махайки паренхима, махайки това, което би могло да малигнизира – и отново ще отворя една скоба – заменяйки го с един имплант, тъй като това към този момент е профилактична хирургия, с нейната реконструктивна опция, дамата може даже да стане и с по-хубави гърди, ще профилактираме въобще да не се появи заболяване. Но първо би трябвало да бъдат подготвени тези дами, да знаят, че има такава алтернатива и че има такава опция въобще. И второ, те би трябвало да бъдат търсени целеустремено. По британските стандарти това нещо се прави почти на 5 години преди развиването на рак на майката. Ако майката се е разболяла на 46, щерка й би трябвало да си направи реконструктивна хирургия до 41 години, т.е. 5 години преди развиването на карцинома на майката. Така че това е доста елементарно открито, просто би трябвало да се търси целеустремено този контингент.
Намалява ли рискът от рак на гърдата след една избрана възраст? Да речем след 60-годишна възраст, в случай че нямаме такова заболяване, по-малък ли става рискът?
По принцип не. Забелязваме, че онкологичните болести напредват с възрастта. Има редица аргументи – по-дълго време сме изложени на тези рискови фактори, забележими и невидими, на йонизиращи лъчения, на диетичните моменти, които в нашето индустриализирано общество с хранителни добавки, с доста консервирани храни, консерватори и ред други неща, които с времето очевидно се наслагват в тялото ни и водят до иницииране на тази мутагенеза.
Зададох Ви този въпрос, тъй като ми направи усещане, че за тази възрастова категория Здравната каса заделя доста по-малко средства за лекуване и профилактика.
Факт е, че след една избрана възраст продължителността на живота понижава, тъй че може би процентът на 70-годишните дами, бидейки по-малко, в сравнение с % на 60-годишните, да се окаже, че леко понижава в тази декада абсолютният броя на заболелите.
Различни ли са формите на рака на гърдата? Може ли да се каже, че има по-агресивен, по-малко рисков?
Един от нашите учители преди време споделяше, че всеки рак е безусловно друг по отношение на идващия. Може да има безусловно самостоятелна биология. Това е още на равнище появяването, на каквато и да е разновидност. Обикновено, с цел да се стигне до рак, има скокообразна поредност от разновидности. В началото организмът може да е поизчисти някои от тях, само че в един миг се изгубва тази опция. И тъкмо поради това, колкото по-агресивна е разновидността, толкоз по-агресивен е като цяло ракът.
Истината е, че две бучки, които наподобяват морфологично по един и същи метод – да кажем по 1,5 см, топченца, които даже като ги срежеш, имат лека конструкция, сходна на хрущял, наподобяват макроскопски идентични, могат да имат безусловно друго хистологично и биологично държание и от там да се обуслови и агресивността им.
Много е значимо тъкмо това нещо да бъде открито авансово, да се посочи точният вид на всеки един израстък, с цел да знаем тъкмо по какъв начин да го менажираме. Да използван най-съвременната и най-правилната форма на лекуване, да не е едно и също държанието по отношение на туморите. И поради това е доста значимо в диагностиката да се стартира с хистологичната верификация, само че не посредством премахване на тумора, а посредством дебелоиглена биопсия. Защо дебелоиглена, а не тънкоиглена – тъй като тънкоиглената не може да направи хистологично проучване и не може да даде прогностичните маркери – естроген рецептор, прогестерон рецептор, HER2 рецептор и Ki-67 плоидност, което също е значим в фактор за другите тумори. Около 1/4 от всички тумори са много нападателни и могат да дадат доста бързо далечни разсейки. По предписание тези тумори би трябвало да бъдат атакувани с предоперативна най-често химия, а от време на време таргетна терапия, от време на време и хормонална терапия.
Има ли във всички лечебни заведения в България открит обединен протокол за лекуване на рак на гърдата по този начин, че пациентката да не разчита на шанс къде ще попадне?
За страдание, към момента в доста от лечебните заведения се работи по старите протоколи. При подобен протокол пациентът с израстък на гърдата се поставя на операционната маса, туморът се изважда и се изпраща за проучване, което в границите на 20 минути може да каже има ли, няма ли рак. След като се отговори рак, се минава към първична интервенция. Точно ето тези 25% от туморите, които аз загатнах, се пропущат, а те наложително би трябвало да бъдат третирани с неоадювантното, предоперативното лекуване и даже е значимо оставянето на тумора в тялото, с цел да може да се наблюдава тъкмо с тази терапия какво се случва.
Туморът е най-хубавият индикатор. Понякога той изцяло се стапя и даже тъкмо поради това цялостно стапяне би трябвало да бъде подложен характерен маркер по време на биопсията.На въпроса Ви има ли общоприетоо държание? – няма.
За страдание, макар че това е международен стандарт и със международни доказателства, че това води до най-хубави резултати в общия индикатор за лекуването на тази болест, за жалост, към момента доста от пациентите се третират по остарял метод и се пропуща шанса да се получи по-добър надзор, по-добро лекуване, по-добър отговор от комплексното повлияване на заболяването.
Инициатор съм на провеждането на национална конференция за хирурзи за лекуването на рак на гърдата, която ще бъде при започване на 2025 година, в последните дни на януари – 30-31, и 1 февруари. Поканили сме и интернационалните лектори с много висока стойност, също всички най-добрине от България, които вземат участие в комплексното лекуване на тази болест – лъче- и химиотерапевти, патолози, образни диагностици, пластични хирурзи и така нататък, да се съберем всички на едно място, да си сверим часовниците и да дадем нещо като рекомендации по какъв начин да се работи. И най-много задачата ни е да съберем младежите от цяла България, които да видят какъв е освен българският, само че и международният стандарт и с това да се усъвършенства общото положение на тази активност в България и всички да станем по-добри.
Вие сте избавили доста пациенти. Аз желая обаче да ви попитам дали е имало случаи, когато пациентите са спасявали вас от подозрения, тревога, липса на убеденост?
Много ви е ексцентричен въпросът и признавам, че ме хванахте малко по " бели гащи ", както се споделя. Аз обичам работата си, имам шанса да си работя заниманието. От самото начало на кариерата ми е било по този начин, не че не съм имал и други благоприятни условия. Просто се пробвам да вляза в болката на всеки самостоятелен пациент, за положително или за неприятно. Това от време на време ми коства доста, само че това ме е обогатило като човек, тъй като се срещам с най-различни ориси, най-различни хора, от време на време с психическа неустойчивост, с нерешителност в живота. Опитвам се да подобавам доста психически с всеки един.
Какво да ви кажа? Благодарен съм за това, че съм имал опцията да се развия в тази посока. Да, евентуално, пациентите също ме съхраняват. Това, че съм обкръжен с доста негативни страсти, обаче, също се отразява върху мен. Страдам за всеки един от моите неподходящо разрастващи се случаи, мисля ги, пробвам се по всякакъв начин да оказа помощ.
В природата има баланс - от другата страна на болката, сигурно стои доста обич, която ви дават пациентите, които сте излекували.
Така е, да.
Каква е историята на златния скалпел, който притежавате?
Един признателен пациент, който реши, че с моята оперативна интервенция съм го заслужил. Човекът е инженер и имаше опция да направи подобен подарък. Надявам се да съм го заслужил, единствено това ще кажа.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ